№ 686
гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20221520100979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във
вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4 против Б. З. Ц..
В исковата молба се твърди, че на на 15.10.2021г. било подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.08.2021г. между „Сити кеш“
ООД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което
вземането на „Сити кеш“ ООД срещу ответника, произтичащо от Договор за паричен заем
№ 463721 от 28.10.2020 г., било прехвърлено в собственост на дружеството-ищец, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Общите
условия по процесния договор съдържали изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1 към сочения горе Договор за цесия било представено само с данни
на ответника, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно
разпоредбите на Закона за защита на личните данни.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „Сити кеш“
ООД, чрез надлежно упълномощения цесионер и ищец в настоящото, уведомително писмо с
Изх. № УПЦ-П-СТК/463721 от 15.10.2021 г. за станалата продажба, с известие за доставяне
като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсена пратка“. Ето засщо се иска
приложеното към ИМ уведомление да бъде връчено на Ц. в хода на настоящия процес при
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 от ГПК. Отделно, излагат се и додови досежно
това, че уведомяването на длъжника за целията било и ирелевантно за настоящия спор.
Що се отнася до обстоятелствата по процесния договор се твърди следното: на
28.10.2020г. между „Сити кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за заем № 463721 за
сумата в размер на 1400,00 лв. С полагането на подписа си в договора, заемателят
удостоверявал получаването на заемната сума в брой. Уговореният между страните размер
на лихвата се равнявал на сумата от 144,93 лв., като така общият размер на задължението
1
възлизал на 1543,93 лв., платими на 23 бр. равни седмични погасително вноски, всяка в
размер на 67,17 лв. Падежът на първата вноска настъпвал на 04.11.2020г., а на последната –
на 07.04.2021г.
В нарушение на договорните си задължения, кредитополучателят не извършвал
плащания по дължимия към дружеството паричен заем.
Поради изпадането му в забава било начислено и обезщетение в размер на 514,37 лв.
за периода от 05.11.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, като в периода
13.03.2020г. – 14.07.2020г. не били начислявани лихва за забава или неустойка.
Сочи се, че кредитополучателят не изплатил изцяло дължимите към дружеството
суми.
В тази връзка за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес
за предявяване на претенциите си по съдебен ред. Същите били уважени от заповедния съд
по образуваното ч.гр.д. № 526/2022 г. на КРС като била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Същата била връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК като
с оглед указанията на заповедния съд, дружеството предявило исковете в настоящото
производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът
Б. З. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, дължи и следва да заплати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
сумите, както следва:
1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева) - представляващи главница по Договор за
паричен заем № 463721/28.10.2020г.;
95,95 лв. (деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи
лихва за периода от 04.11.2020г. до 07.04.2021г.
514,37 лв. (петстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 05.11.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и съдебно-деловодните разноски в заповедното и настоящото
производства.
В случай, че са налице предпоставките за това, моли съда да постанови
неприсъствено решение.
Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
дължимо на процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор.
Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.
Прави възражение за нищожност поради неравноправност на клаузи в договор за
банков кредит от 0558520 от 28.10.2020г. и погасителния план, както и процесния договор за
цесия.
Приложеният договор, погасителният план и „уведомление“ били нищожни поради
нарушение на императивните норми на чл. 11, ал.1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, както и чл.
10, ал.1 от ЗПК.
Отделно, договорът бил нищожен и на осн. чл. 26 от ЗЗД – поради противоречието му
с добрите нрави с оглед размера на договорената лихва. Нарушен бил принципът на
добросъвестност при договарянето, тъй като била налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена.
Нищожни били клаузите, уговарящи дължимата лихва, както и тази за ГПР, като
2
същите не могли да бъдат заместени по право от повелителните норми на закона.
Излагат се съображения за нищожност на договора от 28.10.2020г., на погасителния
план и цесионния договор на осн. чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 от с.з.
Ответникът бил нередовно уведомен, както за настъпилата предсрочна изискуемост
на задължението, така и за прехвърлянето на вземането на кредитора.
Размерът на събираните такси за обслужването на кредита се явявал нищожен, а при
извършвани погасявания са покривани именно такива такси. Ето защо размерът им следвало
да бъде приспаднат от този на главницата. Следвало да се приспадне и лихвата.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на претенцията в цялост .
Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа посредством предварително
депозирана в този смисъл молба, а ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит
№0558520 към искане № 0558520, „Сити Кеш“ ООД предоставило на ответника сума в общ
размер на 1400,00 лв., платимa на 23 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,05 %
и ГПР 49,89 % и с посочена обща сума за плащане от 1544,93 лв.
Неразделна част от процесния договор са представените на гърба на л. 9 до л. 11 от
делото Общи условия, всяка страница от които е подписана от страните.
Видно от представения Погасителен план към процесния договор ( на гърба на л. 6), е
че първата падежна дата е на 04.11.2020г., а последната такава – на 07.04.2021г. с изчислен
размер на вноската без и с калкулирана неустойка, дължима поради непредоставяне на
обезпечение по чл. 6 от Договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 год., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „Сити Кеш“ ООД и ищеца, ведно с Приложение № 1 към
него от 15.10.2021г., вземането към ответника било прехвърлено на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтеклите лихви.
Цесията била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по
делото писмени доказателства на л. 24 от делото.
Съгласно т. 2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
вземанията индивидуализирани в Приложение №1 са неразделна част от договора.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща описание на
процесното вземане на името на настоящия ответник.
С представено по делото пълномощно на л. 28 „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД билo упълномощенo да извърши от името на упълномощителя (и цедент) уведомяване
на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договора за
прехвърляне на вземанията от 26.08.2021г.
Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 15.10.2021 г.
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Б. Ц. за извършените продажби на вземането, без налични
по делото данни за получаването му от длъжника (спр. гърба на л. 30, видно от която е, че
пратката е останала непотърсена от Ц.).
За изясняване на делото от фактическа страна е прието и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. М. В.. В последното експертът сочи, че в
съответстие с уговореното между страните по процесния договор в чл. 4, ал.1 от същия,
сумата в размер на 1400,00 лв. била усвоена от кредитополучателя с подписването на
договора на 28.10.2020г. Няма данни за извършени погашения по главницата, като
3
задължението на ответника към 15.10.2021г. (датата на прехвърляне на вземането), било,
както следва: 1400,00 лв. главница; 95,95 лв. договорна лихва; 360,54 лв. – неустойка и
458,25 ля. – лихва за просрочие/такса. За периода 15.10.2021г. до 29.03.2022г. е уточнено, че
лихвата за забава възлиза на 64,55 лв. В усто изложената пред съда част експерът пояснява,
че в сумата в размер на 514,37 лв., която в молбата е посочена като обезщетение за забава,
се включва както сумата от 350,00 лв. – начислени разходи в размер на 25 % върху
главницата за събиране на просрочено вземане, така и 128,74 лв. – договорна лихва.
От материалите по приложеното ч.гр.д. №526/2022 г. на КРС, се установява, че в
полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 267/2022 г., срещу която длъжникът в срок е депозирал възражение по чл.
414 от ГПК. Това обусловило провеждане на поцедура по чл. 415 от с.к., като в
законоустановения срок ищецът предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда,
поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на
чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 526/2022 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е
била връчена на длъжника като в установения за това срок същият е възразил по
дължимостта на вземането. В този смисъл указанията на заповедния съд до заявителя са
съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл.
422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено
нещо, тъй като в случая депозирането на възражение, с което се оспорва вземането,
препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените
суми в полза на настоящия ищец, срещу която същият в срок е депозирал и възражение
досежно дължимостта им.
По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за
извършената цесия било изпратено уведомление до длъжника, за което липсват
доказателства да му е надлежно връчено.
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният
договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
4
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да
го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е
носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че
уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва
да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на
цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.
Tака, предвид изложеното съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, станало в хода на процеса с връчване на исковата молба и
приложенията към нея на ответника – спр. л. 49 от делото, като видно от разписката
връчването е надлежно осъществено на 05.08.2022г. при усл. на чл. 46 от ГПК (връчване
чрез друго лице).
Горното обосновава активната материалноправна легитимация на ищцовото
дружество по предявения иск.
Ответната страна е навела и възражение досежно ненадлежното му уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане. Посоченото възражение обаче
съдът счита за ирелевантно на правния спор, доколкото подобна теза ищецът не е
поддържал в процеса от една страна, а от друга – понастоящем е настъпил падежът и на
последната погасителна вноска (спр. приложеният към кориците на делото погасителен
план).
Въпреки горното обаче съдът следва да обсъди наведените ответника възражения за
недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК, още
повече, че за наличието на основания за недействителност на процесния изтичник на
облигационни задължения съдът е длъжен да следи и ex officio.
В горния смисъл настоящият състав преди всичко констатира, че при сключването на
процесния източник на облигационни отношения е спазена изискуемата се по чл. 10, ал. 1 от
ЗПК писмена форма на хартиен носител с приложим спрямо договора и всички елемнти от
него шрифт не по-малък от 12. Договорът освен това отговаря и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1-9, 11, 12 и 20 от ЗПК – съдържа дата и място на сключване, индивидуализация на
страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен дого-вор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от из-пълнението, информация за погасените/непогасените вноски по кредита,
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, като останалите предвидени в
разпоредбата изисквания касаят хипотеза на приложимост спрямо кредитното
правоотношение на променлив лихвен процент, какъвто настоящият случай не е - спр. чл. 3,
ал. 7 от Договора.
От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща
сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
5
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителните разходи, регламентирани в чл. 8 от договора в размер на 801,07
лева, които са прикрити под формата на неустойка. Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1
от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл. 8 от
договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури
обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, преди
сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната
практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се
отпуска в случай на непредставяне на обезпечение. В конкретния казус заемът е отпуснат
независимо дали е обезпечен или необезпечен с исканите обезпечения. Същевременно
вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски, с което се явяват добавък
към същите. Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като неустоечно
задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение
изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.
Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се констатира, че въведените
изисквания в договора за вида обезпечение, респективно изискванията, на които
поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за предоставяне на
обезпечението, е трудно изпълнимо от длъжника до степен, че същото изцяло да се
възпрепятства.
Отделно, при определянето на ГПР липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Действително в чл. 30 от ОУ е указано, че ГПР на
заема не може да бъде променен и заемателят не дължи никакви лихви, такси, комисиони,
застрахователни премии, които не са посочени в договора при сключването му. Ето защо,
при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен възнаградителна лихва
– 40,05 %, не става ясно как е формиран ГПР от 49,89 % и какво друго е включено в него
извън фиксирания годишен лихвен процент, за който освен това е посочено, че единствено
той следва да се включва в ГПР – спр. чл. 30, ал.2 от ОУ.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита.
Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
6
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължение, преди да сключи договора за кредит. Необходимостта
от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е и с цел
извършването на информиран избор от потребителя относно договора, който да сключи. В
противен случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит при най-
благоприятните за него условия.
Отделно, съдът ще посочи, че ирелевантно за горените изводи е обстоятелството, че
процесната неустойка не се претендира в настоящото производство, доколкото това не би
могло да санира договора за потребителски кредит, за недействителността на който съдът
изложи подробни аргументи.
Независимо от горното и за пълнота на изложението съдът намира за нужно да
посочи и следното: в устно изложената пред съда част, експертът по делото е посочил, че в
претендираната сума от 514,37 лв., посочена като обезщетение за забава за периода
05.11.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, се включва сума от 350,00 лв.,
начислени разходи в размер на 25 % върху главницата от 1400,00 лв. в размер на 350,00 лв.
и 128,74 лв. – договорна лихва, като посочените суми съдът намира да имат различен
правопораждащ дължимостта им фактически състав от посочения в исковата молба такъв,
който освен това не е уговорен между страните по сделката (касателно разходите за
просрочено събиране на вземания). Отделно, дължимостта на подобни разходи се намира в
колизия с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, която предвижда, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, каквато характеристика безспорно би имала такса за просрочено събиране на
кредитното задължение, в частност – такава, касаеща управлението му. Що се отнася до
сумата от 128,74 лв., за която експертът сочи да представлява възнаградителна лихва, то
съдът намира същата да е скрито претендирана, отделно от заявената претенция за
възнаградителна лихва в размер на 95,95 лв., като доводи за дължимостта й, съотв.
недължимостта й освен това не могат да бъдат формулирани поради ненадлежното й
заявяване в хода на процеса от една страа, в т.ч. и в темпорално отношение, с посочени
начален и краен момент, за който същата се дължи.
С оглед изложеното и предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК и
претенцията подлежи на отхвърляне само на това основание и без да се изследват
останалите наведени от ответника възражения в тази насока.
Последното обуславя приложението на чл. 23 от с.з., предполагащ връщане
единствено на чистата стойност по кредита, т.е. на главницата, но съдът намира, че
приложение посочената законодателна постановка не може да намери. Разпоредбата на чл.
23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен, тъй като
това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 от ГПК), а именно съдът да присъди претендираната сума на основание, различно от
първоначално заявеното такова.
При настоящият изход от делото и в съотв. с тълкувателната практика на върховната
инстанция, обективирана в т. 13 от ТР 4/2014г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
отхвърляне на иска като неоснователен, издадената в заповедното производство заповед за
изпълнение не подежи на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се издава
изпълнителен лист.
7
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се следват
единствено на ответната страна. Доказателства за сторени такива не са ангажирани, поради
което и не следва да се присъждат.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и
изхода от делото, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника и
направените в заповедното производство разноски, но поради липса на данни за сторени
такива отново не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде установено в отношенията
между страните, че ответникът Б. З. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********,
дължи и следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, както следва:
1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева) - представляващи главница по Договор за
паричен заем № 463721/28.10.2020г.;
95,95 лв. (деветдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки), представляващи
лихва за периода от 04.11.2020г. до 07.04.2021г.
514,37 лв. (петстотин и четиринадесет лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи обезщетение за забава за периода от 05.11.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8