№ 578
гр. Русе, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520104867 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК и
материалноправно основание чл. 240 от ЗЗД от П. А. П. против А. П. М..
Ищецът твърди, че през пролетта на 2022 година ответникът А. П. М. изпитвал
финансови затруднения и му поискал да му заеме сума в размер на 1660 лева и П. П. се
съгласил. Предал сумата на 08.04.2022 год., като уговорили срок за връщане 15.04.2022 год.
А. М. подписал разписка, с която удостоверил, че е получил на 08.04.2022 година от П. А. П.
сумата 1 660 лева и се задължил да му я върне до 15.04.2022 година. Тъй като ответникът не
е върнал до предявяване на иска заемната сума, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД №
2529/2022 година по описа на Районен съд – Русе и била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът по заповедното производство А. П. М. не бил намерен на адреса в НБД за
връчване на книжата по ЧГД № 2509/2022 год., поради което на заявителя П. А. П. били
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Това обуславя правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия
установителен иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумата 1660 лева, получена на 08.04.2022 г. със задължение да бъде върната до 15.04.2022
г., за което е съставена Разписка от 08.04.2022 г., и за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2529/2022 година по описа
на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Претендира направените разноски в заповедното и настоящото
1
производство.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, не представя
доказателства, които да бъдат допуснати. Не оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, не прави възражение, че не дължи сумата или че я дължи на друго основание.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 12753/17.05.2022 г. по ч.гр.д. №
2529/2022 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника А. П. М. да заплати на П.
А. П. сумата 1660.00 лева- дадена в заем срещу разписка от 08.04.2022 год., ведно със
законната лихва върху нея, считано то 16.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и
разноски общо в размер на 383.20 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си.
На 23.01.2023 год. на ищеца чрез упълномощения от него адвокат е връчен препис
от исковата молба и приложенията в ЕПЕП, съгласно действалата към момента на
образуване на делото разпоредба на чл. 51 от ГПК. Посочената норма дава възможност на
съда за преценка начина на връчване, още повече, че чл. 50а от Закона за адвокатурата (Нов
– ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022 г.) предвижда, че адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в единния портал за
електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система
за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква "а" от Закона за електронното
управление. В указания срок отговор не е постъпил.
На 04.04.2023 год. с вх. № 10340 е постъпила молба от пълномощника на ищеца да
бъде постановено решение, съобразно с фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и приложените към същата доказателства.
Страните не спорят, а се установява от приетата като доказателство по делото
разписка между А. П. М. и П. А. П., според която на 08.04.2022 год. първият е получил от
втория сумата 1660.00 лева и се задължил да я върне в срок до 15.04.2022 год. Ответникът не
твърди и не представя доказателства за връщане на сумата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му дължи парична сума, дадена от него в заем на 08.04.2022
год., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при
пълно и главно доказване следваше да установи своето вземане по основание и размер- че е
2
предадена сумата 1660.00 лева и че е уговорено нейното връщане. Страните не спорят, че
сумата е реално предадена и че е уговорен срок за връщането й. Ищецът установи, че е дал
заемната сума, както и че е уговорен срок за връщане- 15.04.2022 год.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че предявеният иск е
основателен.
Страните претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 383.20
лева. Дължимите разноски в исковото производство са общо 334.00 лева за адвокатски
хонорар и държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. Русе,
бул. ц.о. № 44, вх. 1, ет. 4, ап. 12 дължи на П. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. с*
№ 43, бл. и*, вх. 1, ет. 2 сумата 1660.00 лева, получена на 08.04.2022 г. със задължение да
бъде върната до 15.04.2022 г., за което е съставена Разписка от 08.04.2022 г. и за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
2529/2022 година по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението- 16.05.2022 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. П. М., ЕГН ********** да заплати на П. А. П., ЕГН **********
сумата 383.20 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 334.00
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3