РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Пловдив, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502258 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. И. Л. против
решение № 511/29.05.2024г. по гр.д.№ 2237/2023г. на Районен съд- гр.Карлово, в частта, с
която е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че същият дължи на
„Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 4990 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит от 08.09.2008г., сключен от него със „Стопанска и инвестиционна
банка“АД, чийто универсален правоприемник е „ОББ“АД, както и сумата 1582,71 лева,
представляваща лихви за забава за периода 24.10.2020г.-11.10.2023г. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се
оспорва изводът на РС относно това, че жалбоподетелят е уведомен за извършената цесия от
кредитодателя „СИбанк“АД в полза на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД. Изложени са
подробни твърдения в тази насока. На следващо място се твърди недействителност на
договора за кредит, по отношение на която съдът следвало служебно да се произнесе. По-
конкретно се твърди нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави. Твърди се, че ГПР надхвърля 50 %, а също така и с оглед
на заявените доказателствени искания, че шрифтът, на който е изписан текстът на договора,
е с размер по- малък от 12. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК.
От „Фронтекс интернешънъл“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че
1
жалбоподателят е надлежно уведомен за извършената цесия, а също така че договорът за
кредит е в пълно съответствие с изискванията на закона.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 2237/2023г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по
искова молба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД против Н. И. Л., с която са предявени
искове по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от общо 6613,03 лева, от които 4990.00 лева- главница по договор за потребителски кредит
от 08.09.2008г., сключен от него със „Стопанска и инвестиционна банка“АД, и 1623,03 лева-
лихва за забава за периода от 24.10.2020г. до 11.10.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението. В
исковата молба се твърди следното: На 08.09.2008г. между „Стопанска и инвестиционна
банка“АД, чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД в резултат
от вливане, с номер на вписване 20180205150338 в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, и Н. И. Л. бил сключен договор за потребителски кредит с номер 836-
РК08090198, въз основа на конто между страните възниква облигационно-правна връзка. По
силата на договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски
кредит в размер от 6000 лева, а последният се задължил да го върне в срок, ведно с
дължимите лихви, такси и комисионни. Съгласно чл. 2 от договора, кредитът се усвоявал
еднократно, чрез заверяване на сумата по разплащателна или картова сметка, с титуляр
кредитополучателя. Страните са договорили, че кредитът ще се олихвява с годишен лихвен
процент, формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора е 4,90% и
надбавка от 9,60%, т.е. лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер
от 14,5%. В чл. 4, ал.2-4 били посочени начина на начисляване на лихвата и условията за
нейната промяна. Размерът на ГПР е 16,53%, като същият може да бъде изменен само при
промяна на БЛП. Кредитът следвало да се изплати на 120 месечни погасителни вноски,
съгласно условията, посочени в чл. 5 от договора и погасителен план – неразделна част от
договора, който съдържал размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. На
27.12.2013г. по искане на кредитополучателя бил сключен Анекс №1 към Договор за
потребителски кредит № 836-РК08090198. С подписването му страните констатирали, че
остатъкът от редовната главница по отпуснатия потребителски кредит е 3993,45 лева.
Съгласно чл.2, банката се задължила да предостави допълнителна сума в размер от 996,55
лева, която била предназначена за погасяване на просрочие по потребителския кредит.
Вследствие на така подписания анекс, задължението за главница се увеличило до размер от
4990 лева и срокът за издължаване на кредита бил удължен. Кредитополучателят не
изпълнил своите задължения по договора за кредит и подписания към същия анекс, като
изпаднал в забава спрямо кредитора. Въпреки това кредитът не бил обявен за предсрочно
изискуем. Крайният срок за изпълнение по договора за кредит бил на 09.09.2020г. На
04.12.2015г. между „СИБАНК“ АД, в качеството на цедент, и „Фронтекс
интернепгънъл“ЕАД, в качеството на цесионер, бил сключен Договор за прехвърляне на
2
парични вземания, по силата на който всички вземания по горепосочения договор за кредит
били прехвърлени в полза на цесионера. Цедентът „СИБАНК“ АД упълномощил цесионера
„Фронтекс интернеигьнъл“ ЕАД да уведоми Н. И. Л. за прехвърлянето на вземанията от
него. Била изпратена препоръчана пратка, чрез „Български пощи“ ЕАД, с уведомление за
извършената цесия. Адресът на Л. бил посетен от пощенски служител, който констатирал, че
този адрес вече не съществува, поради което пратката била върната в цялост. Съгласно чл.16
от договора за кредит, при промяна на посочения постоянен и/или настоящ адрес,
кредитополучателят се задължава незабавно и писмено да уведоми банката, в противен
случай, всички съобщения изпратени на посочените в договора адреси се считат за
получени. Независимо от това с исковата молба е представено уведомление по чл. 99 от ЗЗД,
изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, което е връчено ведно с
преписите от исковата молба и доказателствата. Сочи се, че за процесните вземания е
подадено заявление по чл.410 от ГПК и по същото е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 1876/2023г. на Районен съд- гр.Карлово.
От ответника Н. И. Л. е подадена отговор на исковата молба, с който оспорва
претендираните от него вземания като недължими. Не оспорва, че е сключил горепосочения
договор за кредит със „СИБАНК” АД за сумата от 6000 лева със срок за изплащане от 120
месеца. В продължение на пет години бил погасявал задълженията си по кредита, като
платил около 5000 лева. От банката му предложили да преструктурират кредита. Анексът
бил сключен не по негово желание, а по искане на банката. Уведомили го да отиде в техен
офис и да подаде документи, с които да се увеличи срока на договора и вноските по него.
Тези документи или част от тях обаче подписал през месец май 2013г., а не през месец
декември 2013г. Оспорва датите 12.12.2013г. и 27.12.2013г., които били отразени в
документите- договор за учредяване на залог върху парични вземания по банкови сметка;
Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 09.09.2008г.; декларация от 12.12.2013г.;
молба от 12.12.2013г., генерирана справка, искане за промяна на условията по
потребителски кредит вх.№ 3362/12.12.2013г. Сумата от 996.55 лева, посочена в Анекс №1
от 27.12.2013г. не му била предоставяна, а с нея евентуалното било извършено прихващане
за стари негови задължения. Твърди, че до него не е достигнало каквото и да е уведомление
за прехвърляне на вземанията на банката. От приложените към исковата молба писмени
доказателства било видно, че са го търсили на погрешен адрес в гр.*****, а не в гр.*****.
Счита, че за претендираното от ищеца парично вземане е настъпила погасителна давност.
След сключването на анекса към основния договор, от 2013г. до образуване на заповедното
производство през 2023г. както банката, така и цесионерът нехаели и бездействали.
Давността била настъпила за всяка една вноска след изтичане на петгодишен период от
момента, в който не е потърсена. Евентуално задължението му би било частично дължимо за
вноските за периода след 11.10.2018г. до 09.09.2020г. крайния срок на договора за кредит.
По делото е безспорно, а и видно от приетото по първоинстанционното дело
заверено копие на договор за потребителски кредит без поръчители, сключен на
08.09.2008г. между „Стопанска и инвестиционна банка“АД и Н. И. Л., банката е
3
предоставила на кредитополучателя кредит в размер от 6000 лева, със срок за издължаване
от 120 месеца. Съгласно чл. 4, т.1 от договора, кредитът се олихвява с годишен лихвен
процент, формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора е 4,90% и
надбавка от 9,60% или общо 14,5%. ГПР е посочен в размер от 16,53%. Неразделна част от
договора е погасителен план, видно от който първата погасителна вноска е с падеж на
09.10.2008г., а последната на 09.09.2020г. На 27.12.2013г. между страните е сключен Анекс
№ 1 към договора за потребителски кредит, с който страните са констатирали, че към датата
на подписване на анекса, остатъкът по редовна главница е 3993.45 лева и банката е
отпуснала на кредитополучателя допълнително 996,55 лева, с които да бъдат погасени
негови просрочени задължения по договора. Изготвен е нов погасителен план, съгласно
която крайният срок за издължаване на кредита е 09.09.2020г.. Документите във връзка със
сключване на анекса и самият анекс са представени от въззиваемата страна в оригинал и в
проведено по първоинстанционното дело публично съдебно заседание на 17.04.2024г.,
същите са предявени на Л. и той лично е потвърдил, че саморъчният текст и подписите от
негово име в тях са изпълнени от него.
По първоинстанционното дело е прието заключение по съдебно- икономическа
експертиза, изготвено от вещо лице Р. М., от което се установява, че по договора и анекса от
жалбоподателя са платени общо 6318,41 лева, която сума покрива следните задължения:
2006,35 лева- главница, и 4312,06 лева- възнаградителна лихва От 03.11.2008г. лихвеният
процент е променен от 14,50 % на 16 %. Остатъчното задължение за главница на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит е 4990 лева. Дължимата лихва за
забава за периода от 23.10.2020г. до 11.10.2023г. е в размер от 1582,71 лева. Тези вземания са
прехвърлени в полза на въззиваемата страна с договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 04.12.2015г. По делото на РС- гр.Карлово е налице пълномощно, с което „СИБАНК“ЕАД
е упълномощило „Фронтекс интернеигьнъл“ ЕАД да уведоми кредитополучателя за
извършената цесия. Налице са известие за доставяне, ведно с обратната разписка, видно от
които жалбоподателят е търсен на адрес в гр.*****, а не на адреса му в гр.*****.
Независимо от това, тъй като ведно с преписите от исковата молба и приложенията към нея
на Н. Л. е връчено и уведомлението, изготвено от упълномощения цесионер, то той следва
да се счита редовно уведомен за извършената цесия. Крайният срок за изпълнение на
договора за кредит е изтекъл на 09.09.2020г., като кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем.
По настоящето дело са приети заключение по ССЕ относно размера на ГПР,
изготвено от вещо лице В. А., и заключение по СТЕ относно размера на шрифта, с който е
изписан текстът в договора за кредит, което заключение е изготвено от вещо лице инж.А. К..
От заключението по ССЕ се установява, че към датата на сключване на договора за кредит
ГПР е размера, който е посочен в него, а именно в размер от 16,53 %. Впоследствие, след
промяната на 03.11.2008г. на размера на възнаградителната лихва от 14,5% на 16%, ГПР е
нараснал до размер от 18,30%. Към датата на сключване на анекса от 27.12.2013г. ГПР е в
размер от 17,44%. Промяната на ГПР след датата на сключване на договора за кредит е без
4
значение за действителността му, тъй като, съгласно чл.22, ал.2 от приложимия спрямо този
договор Закон за потребителския кредит /в сила от 01.10.2006г., отм. Д.в., бр.18 от
05.03.2010г./, годишният процент на разходите по кредита се изчислява към момента на
сключване на договора за потребителски кредит. От заключението на вещо лице инж.А. К. се
установява, че навсякъде в сключения от жалбоподателя договор за кредит текстът е изписан
с шрифт с размер 10,2 pt. Това обстоятелство също не обосновава недействителност на
договора за кредит, тъй като в ЗПК / отм./ не се съдържа изискване за минимален размер на
шрифта, с който е изписан текстът. Такова изискване не е налице и в Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година. В мотивите към
Определение на СЕС от 14 април 2021 година по дело C-535/20 се сочи следното: „Що се
отнася до условията, на които трябва да отговаря информацията, която трябва да бъде
предоставена на потребителя в договора за кредит, следва да се отбележи, че член 10,
параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят
на хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр
от тях. Член 10, параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да се
съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в
съображение 31 от посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и
задълженията си по съответния договор. Доколкото в Директива 2008/48 не се определят
подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде
предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната
форма на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й
от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в член 10, параграф 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин“.
Следователно наличието към 08.09.2008г. на задължение за изписване на текста на договора
за потребителски кредит с шрифт не по- малък от 12 pt не може да се изведе и чрез
тълкуване чл.10 от посочената директива. Действително в чл.10, т.2, б.“ж“ от директивата е
налице изрично задължение за посочване на всички допускания, използвани за
изчисляването на ГПР, което изискване не е спазено в договора за кредит от 08.09.2008г..
Следва обаче да се има предвид, че съгласно чл.288 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, директивите не се прилагат пряко в държавите членки и те първо трябва
да се транспонират в националното законодателство, преди да се приложат във всяка
държава членка.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г.,
ОСГТК, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски
с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза,
според представени от Н. Л. вносни бележки, последното извършено от него плащане по
договора за кредит е от 19.09.2012г. В таблица № 4 към заключението са отразени по дати
погасените суми, представляваща част от дължимите главница и възнаградителни лихви. От
5
таблицата е видно, че след 09.12.2013г. не са извършвани никакви погашения. Следователно
вземанията за всички погасителни вноски за периода до 24.10.2018г.- пет години преди
подаване на 24.10.2023г. на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1876/2023г. на
Районен съд- гр.Карлово, са погасени по давност. Това са погасителните вноски с падежи от
09.01.2014г. до 09.10.2018г. включително. Тъй като с исковата молба от „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД е претендирана включената в погасителните вноски главница, но не и
възнаградителните лихви, то ще следва да бъде сметнат сбора от сумите за главница /
втората колонка на таблица 4 в заключението по СИЕ/, включени в горепосочените вноски.
Този сбор е равен на 2807,80 лева, по отношение на които установителният иск по чл.422 от
ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За разликата между 4990 лева и
2807,80 лева, а именно за сумата от 2182,20 лева- главница обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено. Сумата от 2182,20 лева включва главницата по погасителните вноски са
падежи от 09.11.2018г. до 09.09.2020г., поради което законните лихви за забавено плащане
върху посочената сума за периода 24.10.2020г.- 11.10.2023г. се явяват дължими. Изчислени с
помощта на онлайн- калкулатор същите са в размер от 691,47 лева. За разликата до пълния
признат за дължим размер на лихвите за забавено плащане от 1582,71 лева искът се явява
неоснователен.
В полза на жалбоподателя Н. Л. следва да бъде присъдена 3699/6572,71- ва част от
направените от него съдебни разноски, които в първоинстанционното производство са в
размер от 800 лева, а в настоящето въззивното производство- в размер от 804,91 лева /
202,91 лева за държавна такса и общо 602 лева за възнаграждения за вещите лица/, а именно
суми в размер от 450,22 лева и 453 лева, като от първата сума ще следва да бъдат
приспаднати присъдените му с обжалваното решение 4,88 лева- съдебни разноски по
съразмерност. В полза на въззиваемата страна „Фронтекс интернешънъл“ЕАД е дължима
2873,67/6572,71- ва част от съдебните и разноски пред първа инстанция в размер от 552,91
лева и в размер от 100 лева за юрк.възнаграждение във въззивното производство, а именно
съдебни разноски в размер съответно от 241,74 лева и 43,72 лева. Обжалваното решение ще
следва да бъде отменено в частта, с която в полза на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД са
присъдени 307,80 лева съдебни разноски, явяващи се разликата между общо присъдените
549,54 лева- съдебни разноски и дължимите 241,74 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511/29.05.2024г. по гр.д.№ 2237/2023г. на Районен съд-
гр.Карлово, в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя Н. И.
Л., че същият дължи на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 2182,20 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 836- РК08090198 от
08.09.2008г., сключен от него със „Стопанска и инвестиционна банка“АД, която главница е
включена в погасителните вноски с падежи от 09.11.2018г. до 09.09.2020г. включително по
6
погасителния план към Анекс № 1 от 27.12.2013г. към договора за кредит, както и сумата
691,47 лева, представляваща лихви за забава за периода 24.10.2020г.-11.10.2023г.
ОТМЕНЯ решение № 511/29.05.2024г. по гр.д.№ 2237/2023г. на Районен съд-
гр.Карлово, в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателя Н. И.
Л., че същият дължи на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 2807,80 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 836- РК08090198 от
08.09.2008г., сключен от него със „Стопанска и инвестиционна банка“АД, която главница е
включена в погасителните вноски с падежи от 09.01.2014г. до 09.10.2018г. включително по
погасителния план към Анекс № 1 от 27.12.2013г. към договора за кредит, и сумата 891,24
лева, явяваща се разлика между признатите за дължими 1582,71 лева- лихви за забава за
периода 24.10.2020г.-11.10.2023г., и дължимите 691,47 лева, както и в частта, с която в полза
на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД са присъдени съдебни разноски над 241,74 лева до
размер от 549,54 лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД искове против Н. И. Л. за
това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 2807,80 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
836- РК08090198 от 08.09.2008г., сключен от него със „Стопанска и инвестиционна
банка“АД, която главница е включена в погасителните вноски с падежи от 09.01.2014г. до
09.10.2018г. включително по погасителния план към Анекс № 1 от 27.12.2013г. към договора
за кредит, както и сумата 891,24 лева, явяваща се разлика между признатите за дължими
1582,71 лева- лихви за забава за периода 24.10.2020г.-11.10.2023г. и дължимите 691,47 лева.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, да заплати на Н. И. Л. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 445,34
лева- съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 453 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Л. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, сумата от
43,72 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7