Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17.05.2021г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 297
по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от П.Д.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора - гр. Стара Загора, против
Заповед рег. № Л-1718/ 23.04.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара
Загора, с която заповед на лишения от свобода П.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.
Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е неправилна, несправедлива и
издадена при допуснато нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС. Направено е искане
обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в
представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени
всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания. С подробно
изложени съображения обосновава, че от събраните доказателства по несъмнен
начин се установява извършеното от П.Д. дисциплинарно нарушение, като в
съответствие и при правилно приложение на закона за това нарушение му е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представената и приета като доказателство
по делото Докладна записка № ИЗ-1139 от 15.03.2021г., изготвена от мл.
инспектор О.В., се установява, че на 14.03.2021г., в 11.30ч. е констатирано, че
л.св. П.Д.Д. не се е завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от
домашен отпуск. За случая е уведомена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, като лишеният от свобода е обявен за общодържавно издирване. След
предприетите издирвателни мероприятия на 15.03.2021г. П.Д. е открит и задържан
от органите на РУ – Хасково и впоследствие върнат в Затвора – Стара Загора. Съгласно
дадените от л.св. Д. обяснения, имал е среща с приятелката си, която имала
проблеми и затова не се е прибрал от домашен отпуск.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед рег. № Л-1718/
23.04.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора на основание
чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от свобода П.Д.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна
килия” за срок от 5 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и
наложеното със заповедта дисциплинарно наказание се основават на извършено от
лишения от свобода П.Д. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.2, т.5 във
вр. с чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС – П.Д. е нарушил установения ред и дисциплина,
като се е завърнал след срока на домашния отпуск. Заповедта е обявена на П.Д.
на 10.05.2021г. и няма данни да е била обжалвана по реда на чл.110 от ЗИНЗС.
Съгласно представено писмо вх. № 2900
от 17.05.2021г. от Началника на Затвора – Стара Загора, с Определение № 10 от
13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отменено зачитането на работните
дни на лишения от свобода Д., на основание чл.41, ал.4 от НК. От представеното
и прието като доказателство по делото Споразумение от 17.05.2021г. по НОХД №
1311/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора е видно, че П.Д.Д. е признат за
виновен за това, че на 14.03.2021г. в гр. Стара Загора, като затворник,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е избягал, като не се е завърнал в
ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от домашен отпуск – престъпление по
чл.297, ал.1 от НК, за което на П.Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от четири месеца.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед, намира за установено следното:
Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началника на Затвора - Стара Загора. Постановена
е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни
основания за наложеното на лишения от свобода П.Д. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното
производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени
са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното
наказание нарушителят е изслушан на 21.04.2017г. и са приети дадените от
лишения от свобода писмени обяснения.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед е нарушена
разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, което възражение е обосновано със
съображения, че за същото деяние е осъден от Окръжен съд – Стара Загора да му
бъдат отнети отработените дни за две години назад. Съгласно нормативното
правило по чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, за
едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж.
Систематичното място на разпоредбата /глава девета, раздел ІІ „Мерки за
поощрения и дисциплинарни наказания“/, сочи, че очевидно забраната за двойно
наказване касае единствено реализирането на дисциплинарната отговорност т.е за
едно дисциплинарно нарушение на лишения от свобода може да бъде наложено
едно дисциплинарно наказание. В случая липсват каквито и да е било данни за
дисциплинарното нарушение, санкционирано с обжалваната заповед при налагане на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок
от 5 денонощия, да е било наложено и друго дисциплинарно наказание по чл.101,
т.1 – т.8 от ЗИНЗС.
Не обуславя извод за
допуснато нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС обстоятелството, че с влязло в
сила Определение № 10 от 13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, на
основание чл.41, ал.4 от НК, е отменено зачитането на работните дни на лишения
от свобода Д.. На първо място както беше посочено, разпоредбата на чл.105, ал.2
от ЗИНЗС е относима единствено при налагането на дисциплинарни наказания за
извършени дисциплинарни нарушения. На следващо място липсва законово
регламентирана забрана в случаите, когато с едно деяние се осъществяват
признаците на дисциплинарно нарушение и на друг вид правонарушение, да се
реализира дисциплинарна
отговорност, независимо, че деянието може да е основание за търсене и на друг
вид отговорност. Константна е съдебната практика, че дисциплинарното наказание
"изолиране в наказателна килия" не индикира наличие на наказателно
обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 и респ. че
дисциплинарното производство и дисциплинарната санкция по ЗИНЗС не са
наказателни по см. на Конвенцията и не предопределят наказателен характер на
това производство. Еднозначно се приема и в съдебната практика, че
производството по чл. 443, т. 2
от НПК във вр. 41, ал.4 от НК също не е административно производство с
наказателен характер по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол №
7, тъй като отмяната изцяло или отчасти зачитането на работните дни от
последните две години преди извършване на последното нарушение, не представлява
наказание по чл.37 от НК. Следователно с налагането на дисциплинарно наказание
по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ при наличието на влязло
в сила Определение № 10/ 13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора за отмяна
на зачитането на работните дни на л.св. Д. на основание чл.41, ал.4 от НК, не е
допуснато и нарушение на принципа „ne bis in idem“. По изложените по-горе
съображения, че дисциплинарното нарушение и наказание не се свързват с наказателно
обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7, посоченият
принцип „ne bis in idem“ не се явява нарушен и с оглед обстоятелството, че със Споразумение
от 17.05.2021г. по НОХД № 1311/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора, лицето е
признато за виновно за това, че на 14.03.2021г. в гр. Стара Загора, като
затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е избягал, като не се е
завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от домашен отпуск –
престъпление по чл.297, ал.1 от НК, за което на П.Д. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
лишения от свобода П.Д.Д. е издадена в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Извършването на противоправното деяние еднозначно се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.
Лишеният от свобода не се е завърнал след срока на домашния отпуск на
14.03.2021г.; обявен е за общодържавно издирване и след проведени издирвателни
мероприятия на 15.03.2021г. е задържан от органите на МВР и върнат в Затвора –
Стара Загора. Ето защо съдът приема за установена и доказана описаната в
заповедта фактическа обстановка и съотв. че П.Д. виновно е осъществил състава
на дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.4
от ЗИНЗС. Това поведение на лишения от свобода, обосновано и правилно е
възприето от дисциплинарно-наказващия орган като материалноправно основание за
налагане на най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС.
Наложеното
наказание правилно
е определено по вид съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и при
индивидуализацията му в съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, са
взети предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението
на л.св. към него, досегашното му поведение, както и здравословното състояние
на лицето, като наказанието е определено под предвидения в закона среден
размер. А възражението на жалбоподателя, свързано с мястото на изпълнение на
наказанието, очевидно е неотносимо към законосъобразността на оспорената
заповед и на наложеното с нея дисциплинарно наказание.
С оглед на
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на лишения от свобода П.Д., като издадена от
компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е
правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № Л-1718/ 23.04.2021г., издадена от
Началника на Затвора - Стара Загора, с която на лишения от свобода П.Д.Д., З.д
№ 420/ 16, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”
за срок от 5 денонощия.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок от неговото обявяване пред тричленен
състав на Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: