Решение по дело №1311/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 312
Дата: 26 октомври 2018 г. (в сила от 17 ноември 2018 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20182150201311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 312                                                   26.10.2018 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година             

в публично заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1311 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Н.” ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Х., против Наказателно постановление № 24-001971/14.08.2018 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на търговеца е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 4000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. При условията на евентуалност се пледира за намаляване на наложената санкция до предвидения в закона минимален размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 16.07.2018 г. в обект- рибен ресторант, находящ се в КК „Слънчев бряг”, кв. Чайка, № 53, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага труд лицето М.Г.Я., ЕГН **********, на длъжност „барман”. При документалната проверка на трудовото досие се установило, че между лицето и дружеството- жалбоподател имало сключен трудов договор от датата на проверката- 16.07.2018 г., като последното, в качеството на работодател, допуснало до работа лицето без да му предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За така установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 24-001971/18.07.2018 г. за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност. Изложените твърдения в жалбата не се споделят от настоящата инстанция. Видно от АУАН, същият е съставен и подписан от две лица- свидетели, като актосъставителят също следва да се приема за свидетел. На следващо място индивидуализацията на санкционираното дружество е достатъчна за да не буди съмнение кое е юридическото лице, на което е наложено наказанието. Видно от посочването в постановлението наименованието на дружеството и най- вече ЕИК са действителните. Седалището и адреса на управление, както и името на представляващия, не са индивидуализиращи белези на дружеството, предвид на това, че във всеки един момент същите могат да бъдат променени. Посочването, че документалната проверка е била извършена на 19.07.2018 г., а не на 18.07.2018 г., както заяви свидетелката Г., не е съществен порок на постановлението. Съдът приема, че се касае за техническа грешка, но дори и да не беше такава, то тази дата не рефлектира върху елементите от състава на нарушението.

В хода на съдебното производство бе разпитана св. Г., от показанията на която се установи, че действително по време на проверката в сочения по- горе обект, е била констатирана Мария Яковец, която собственоръчно била попълнила справка, в която декларирала, че работи в дружеството от 16.07.2018 г., посочвайки елементите на трудовото правоотношение, за които е била постигната договорка с дружеството- жалбоподател.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдените по- горе доказателства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на жалбоподателя е извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение. Съгласно нормата на чл.63 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Видно от приложената справка, заверката е била извършена в НАП след извършената проверка, а именно на следващия ден- 17.07.2018 г., вероятно породена от самата проверка. Лицето собственоръчно е попълнило справка, в която е декларирало договорените елементи на трудово правоотношение и в този смисъл настоящата инстанция счита, че е доказано от страна на наказващият орган, че лицето е престирало труд на място към датата и часа на проверката без да му е било връчено уведомление от работодателя за регистрация на трудовия му договор в НАП.

Нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни нарушения от същия вид, поради което тук не следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.

По отношение размера на санкцията съдът счита, че същия е неправилно определен. По делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения, поради което санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001971/14.08.2018 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което на основание 416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на „Н.” ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Х., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 4000 лв. на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: