№ 13666
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110150611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „*** срещу „***, с която са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за сумата в общ размер
на 3120 лв. с ДДС, представляваща неплатени възнаграждения по договори за
автомобилен превоз, от които: 1440 лв. с ДДС – неплатено възнаграждение по договор
за автомобилен превоз от м. август 2019 г. за превоз на два броя товара, за който са
издадени товарителници № 303263/01.08.2019 г. и № 303264/02.078.2019 г., във връзка
с който договор е издадена фактура № **********/15.08.2019 г.; 1680 лв. с ДДС -
неплатено възнаграждение по договор за автомобилен превоз от м. януари 2020 г. за
превоз на четири броя товара, за който са издадени товарителници №
354851/15.01.2020 г., 354852/16.01.2020 г., 357953/15.01.2020 г., във връзка с който
договор е издадена фактура № **********/31.01.2020 г.
Ищецът твърди, че между страните са сключени договори за автомобилни
превози, по които той е извършил възложените превози, като за дължимите му
възнаграждения са били издадени посочените фактури. Твърди, че е доставил
поверените му товари до определеното място на доставка, следвал е указанията на
изпращача, превозите са изпълнени, без да са отразени забележки в съответните
документи, и стоката е доставена на получателя. Твърди, че ответникът не заплатил
дължимите възнаграждения, възлизащи на сумата в общ размер на 3120 лв., поради
което предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** не е подал отговор на исковата
молба.
В проведеното на 12.06.2025 г. съдебно заседание ответникът„*** чрез
процесуалния си представител адв. М. И., прави искане за отхвърляне на предявените
искове поради плащане в хода на процеса, в която връзка представя разписка №
0200025904897092/10.06.2025 г. от *** за извършено плащане по сметка на ищеца „***
на сумата от 3120 лв.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ в тежест
на ищеца е да установи наличието на правоотношение между страните по твърдените
договори за автомобилен превоз на товари с твърдяното съдържание, както и че е
изпълнил задълженията си, произтичащи от същите по превоз на товари.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания в уговорения срок.
В случая ответникът не оспорва наличието на облигационни правоотношения по
процесните договори за превоз, както и реалното извършване на превозите. Тези
обстоятелства се установяват и от представените от ищеца писмени доказателства.
Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за
правилното разрешаване на спора, безспорно е извършеното от ответника доброволно
плащане на исковите суми в хода на процеса. В случая задълженията за неплатени
възнаграждения по договори за автомобилен превоз са изцяло погасени чрез плащане
в хода на процеса, което се потвърждава и от приетата като писмено доказателство
разписка от *** № 0200025904897092/10.06.2025 г., видно от която сумата от 3120 лв. е
заплатена на „*** по същата банкова сметка, която ищецът е посочил и по настоящото
дело в молбата си 29.05.2025 г.
С оглед на изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено
в хода на процеса, право на разноски има ищецът, на който на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да се присъди сумата от общо 724,80 лв. от които: 124,80 лева – държавна
такса по предявените искове, като е съобразено частичното прекратяване на
производството в частта по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 600 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение, извършването на които е доказано с
представения от ищеца договор за правна защита и съдействие от 06.08.2024 г., имащ
характера на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК *****, срещу „***, *****, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ за сумата в общ размер
на 3120 лв. с ДДС, представляваща неплатени възнаграждения по договори за
автомобилен превоз, от които: 1440 лв. с ДДС – неплатено възнаграждение по договор
за автомобилен превоз от м. август 2019 г. за превоз на два броя товара, за който са
издадени товарителници № 303263/01.08.2019 г. и № 303264/02.078.2019 г., във връзка
с който договор е издадена фактура № **********/15.08.2019 г.; 1680 лв. с ДДС -
неплатено възнаграждение по договор за автомобилен превоз от м. януари 2020 г. за
превоз на четири броя товара, за който са издадени товарителници №
354851/15.01.2020 г., 354852/16.01.2020 г., 357953/15.01.2020 г., във връзка с който
договор е издадена фактура № **********/31.01.2020 г., като погасени чрез плащане
2
в хода на процеса.
ОСЪЖДА „***, *****, да заплати „***, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от общо 724,80 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3