Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 19.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №316 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №19-0906-001774/10.03.2020 год. на Н.В.Н., Началник на сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 год., са наложени на П.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 850,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че на 20.04.2019 год., в 12.33 часа в Община Угърчин на път първи клас №ПП I-4, с. Сопот при км.24+500, като водач на л.а. *******, държава България, при обстоятелства: На ПП I-4, с. Сопот при км.24+500, посока на движение към гр. Варна е управлявал л.а. *******, собственост на ********, със скорост 124 км/ч при максимално разрешена за населено място, сигнализирано с П.З. Д-11, 50 км.ч. Превишението от 70 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 %, е констатирано с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението, регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал №0015388 при предявяване на акта. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, но не се е явил, с което е извършил:
1. Водач превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км.ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.М.С., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено поради недоказаност на отразеното нарушение, тъй като скоростта, която е вписана в акта не била негова, а на автомобила, който се движел значително по – бързо от него /пред него/.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч - редовно призовани не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.А.И., В.Р.Д. и С.И.С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2019 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия В № 306135 от св. Т.А.И., в присъствието на св. В.Р.Д. и св. С.И.С. срещу П.М.С., ЕГН ********** ***, за това, че на 20.04.2019 год., в 12.33 часа в Община Угърчин на път първи клас №ПП I-4, с. Сопот при км.24+500, при следните обстоятелства: На ПП I-4, с. Сопот при км.24+500, посока на движение към гр. Варна е управлявал л.а. *******, собственост на ********, със скорост 124 км/ч при максимално разрешена за населено място, сигнализирано с П.З. Д-11, 50 км.ч. Превишението от 70 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 %, е констатирано с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението, регистрационен номер на МПС и е показано със снимков материал №0015388 при предявяване на акта. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя, след като е поканен, но не се е явил, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – 1 бр. покана, 1 бр. Декларация по чл.188 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е вписал възражения. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Т.А.И., В.Р.Д. и С.И.С., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити след обработването и разглеждането на снимков материал №0015388 направен с техническо средство ARH CAM S1 с №11743с0, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението, регистрационен номер на МПС. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост от 124 км.ч., при максимално разрешена за населено място, сигнализирано с П.З. Д-11, 50 км.ч. Към датата на извършване на нарушението – 20.04.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – снимков материал №0015388, справка от централната база на КАТ на л.а. с рег. рег. №СА 6999 НС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издадено от БИМ, Протокол от проверка №16-С-ИСИ/13.06.2018 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС с рег. №906р-3110/22.04.2019 г., ръководство на потребителя за техническо средство ARH CAM S1, снимков материал на разположението на АТС, с което е заснето посоченото в акта и НП нарушение, декларация по чл.188 от ЗДвП, покана за актосъставяне. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна последния като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 120 км.ч. след отчетен толеранс от минус 3 % в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км.ч. максимално разрушена за населено място.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък, който е бил населено място, не е следвало да надвишава 50 км.ч.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.А.И., В.Р.Д. и С.И.С. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят автомобил е бил заснет с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №28-С-ИСИ/13.06.2018 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 124 км. час, при разрешени 50 км. час, за населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 70 км. час, след приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение. Било установено, че л.а. е собственост на юридическо лице, поради това на управляващия дружеството собственик на процесното МПС била изпратена за попълване декларация по чл.188 от ЗДвП. Видно от приложената по делото декларация /л.6 от делото/ представляващия дружеството П.С. е декларирал, че на процесната дата и час именно той е управлявал процесния л.а. На същия на 07.11.2019 г. била връчена покана за актосъставяне, с която бил поканен да се яви в ОД на МВР Ловеч, в 14 дневен срок от връчването, за да му бъде съставен АУАН за процесното нарушение. В посоченият в поканата срок Янкулов не се явил в ОД на МВР Ловеч, поради което бил съставен АУАН серия В, №306135 в негово отсъствие, който бил изпратен по делегация за връчване и му бил връчен. Видно от доказателствата по делото на 10.03.2020 г. било издадено и процесното НП.
По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част на НП се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния участък е бил населено място за който максимално разрешената скорост е 50 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, който гласи, че „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено /л.15 и л.16 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.10 от делото/, копие от протокол от проверка №16-С-ИСИ/13.06.2018 г. /л.11 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-3110/22.04.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното НП. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както е посочено и по - горе по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. В случая е спазена процедурата по чл.188 от ЗДвП, като обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че П.С. е декларирал, че на процесната дата и място именно той е управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираната по - горе декларация, както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната обстоятелства отговарят на истината. При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3 %, което дава системата за контрол на пътя, използвана в случая, и правилно е дал толеранс, като е посочил, че в случая е налице превишение от 70 км.ч. С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а освен това по делото е приет и вложен снимков материал, от който безспорно се установява извършването на нарушението.
Наказващия орган e наложил на жалбоподателят административно наказание по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 850.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, които са в рамките на предвиденото в ЗДвП за извършеното нарушение.
При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните, приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че представляващия ЮЛ собственик на процесното МПС е попълнил тази декларация на 07.11.2019 год., като обстоятелството, че именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 07.11.2019 год. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 25.11.2019 г. е спазен от актосъставителят. Видно е от приложената по делото призовка, че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН и след като същия не се е явил акта е бил съставен в негово отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И. за когото не се спори, че към датата на съставяне на акта е служител в сектор ПП при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Н.В.Н. - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
Съдът приема за неоснователно и възражението на жалбоподателят, че не е доказано чия е измерената от техническото средство скорост на движение. За изясняване на обективната истина по делото като доказателство беше събрано ръководство на потребителя за експлоатация на техническо средство ARH CAM S1, от което се установява, че всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Установява се, че в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч. Следователно първият извод, който се прави още тук, е, че не би могло на жалбоподателя да бъде причислена скоростта на движение на МПС, което се е движило по посока на радарния лъч. Същевременно от снимковия материал по делото не се установява движение на други МПС в посока срещу радарния лъч (посоката, в която се е движил жалбоподателят), чиято скорост да може да бъде причислена на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира, че са спазени правилата за валидност на клипа при измерване на скорости – в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателя е в кадър и посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, но системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС (в този смисъл са и Решение от 26.02.2018 г. по к.а.н.д. № 10050/2018 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 14.03.2019 г. по к.а.н.д. № 53/2019 г. на Административен съд – Русе). По тези съображения съдът намери и това възражение за неоснователно.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва потвърди като законосъобразно.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-001774/10.03.2020 год. на Н.В.Н., Началник на сектор ПП при ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 год., с което са наложени на П.М.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 850,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: