Р Е
Ш Е
Н И
Е № 260446
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.02.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 7715 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Делта Кредит“ ЕДСИЦ срещу С.Р.М., с
която е предявен главен иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
240.47 лева– падежирала главница за периода 10.10.2014 г. до 11.01.2015 г. по
договор за стоков кредит № ***,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Делта Кредит“
ЕДСИЦ с Договор за цесия от ***,
65.98 лева – договорна лихва за периода 10.11.2014 г. до 10.01.2015 г., 28.22
лева – лихвена надбавка за забава за периода 11.10.2014 г. до 25.01.2016 г. и
120 лева – такса разход за
изискуем кредит, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1329/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Счита, че
иска е допустим, но е неоснователен. Счита, че цесията не съобщена надлежно на
ответника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Счита, че в настоящото
производство не може да бъде уведомен надлежно ответника за цесията. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че ответникът не е
подписвал процесния договор за кредит. Оспорва подписа. Иска се отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1329/2019 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение, коригирана с Определение № 7894 от 15.07.2019
г. за поправка на ОФГ по ч.гр.д. № 1329/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с
чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, клауза за такса за
разходи за изискуем кредит, напарва на разходи, сключване на договор за
прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането
/от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
Видно от договор за
стоков кредит № *** /л.10/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на
ответника, като кредитополучател стоков кредит в размер на 899 лева, за
закупуване на преносим компютър НР - с цена 899 лева, продавани от „Технополис България“ ЕАД.
В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 21.46 % годишно. Предвидено
е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен за срок от 12
месеца, считано от 10.02.2014 г. до 11.01.2015 г.
Видно от
уведомително писмо /л.18/ ответникът е декларирал, че е получил от „Технополис
България“ ЕАД стоките, предмет на договора за кредит. Представена е и касова
бележка за заплащането и предоставяне на стоката /л.20/, предмет на договора за
кредит и финансирана от него, в които като клиент е посочен ответника, а под
получател е положен негов подпис.
Въпреки оспорване
на подписа на ответника върху договора за кредит и приложените към него
документи, ответникът не ангажира доказателства, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, че не той е положил подписа си по оспорваните
документи. Предвид, което съдът приема, че именно ответника е положил подпис
под договора, с което удостоверява съгласието си с него и под документите,
удостоверяващи, получаването на стоката и заплащането на същата, с отпуснатия
кредит.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали
договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да
се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Доколкото договорът е сключен на ***, а чл.11,
ал.2 ЗПК, която изисква ОУ да са подписани на всяка страница от потребителя, е
в сила от 23.07.2014г., същата не е приложима към настоящия договор.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните
по него е възникнало заемно правоотношение.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 25.01.2016 г. и
приложение № 1 към него /л.21 и л.26/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Делта кредит" АДСИЦ. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е
задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора
е неразделна част от него /т.1.7 от договора/. Представено е пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 29/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.30/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 240.67 лева, представляваща неплатени
вноски за периода от 10.10.2014 г. до 11.01.2015 г. От приетата и неоспорена и
опровергана от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.142/ се установява, че
остатъка от задълженията за главница е в размер на търсената от ищеца сума.
Вещото лице е посочило и сумите, които са заплатени от ответника и след
извършване на аритметична сметка, с изваждане на отнесената сума за главница и
общо дължимата такава, остава дължима сума в размер на 240.67 лева.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен.
След като съдът приема иска за доказан по
основание и размер следва да разгледа своевременно заявеното от ответника, в
срока по чл.131 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
Вземането за главницата по кредит се
погасява с обща 5 – годишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД, включително и в
случаите когато вземането е разсрочено на вноски, всяка една вноска се погасява
с изтичане на 5-годишен срок от падежа й. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
В случая първата вноска за главница, която се търси от ищеца е с падеж
10.10.2014 г., заповедното производство е образувано на 24.01.2019 г. /от която
датата се счита предявен иска и от която дата се прекъсва давността/. Между
този период не са изминали 5 години, респективно и за всяка следваща месечна
вноска за главница не е изминал този
период.
С оглед изложеното искът за главница ще се
уважи в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 65.98 лева за периода 10.11.2014 г. до
10.01.2015 г. От приетата и неоспорена ССчЕ се установи, че дължимият остатък
от вземането за възнаградителна лихва, след приспадане на извършени от
ответника плащания, е в размер на търсената от ищеца сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника.
С оглед доказване и на този иск по
основание и размер следва да се разгледа възражението на ответника, че
вземането за възнаградителна лихва е погасено по давност, заявено в срока по
чл.131 ГПК.
Вземанията за възнаградителна лихва се погасяват с
изтичане на кратка 3-годишна погасителна давност, съгласно разпоредбата на
чл.111 ЗЗД. Първата вноска за възнаградителна лихва, която се претендира е с
падеж 10.11.2014 г., а последната с падеж 10.01.2015 г. Давността за последната
вноска изтича на 10.01.2018 г., заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на
24.01.2019 г., след изтичане на погасителната давност. След като за най-късната
претендираната вноска за възнаградителна лихва е изтекла погасителна давност и
за всяка преди нея е.
С оглед
изложеното искът за възнаградителна лихва ще бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По отношение на наказателната
лихва за просрочие
Претендира се такава в размер от 28.22 лева за периода 11.10.2014 г. до
25.01.2016 г. В чл.12 от ОУ е предвидена такава клауза за обезщетение за
забава. Същата е недействителна в частта надхвърляща законната лихва, съгласно
чл.33 ЗПК. Изчислена служебно по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор на сайта на НАП, обезщетението за забава върху главницата в размер
от 240.47 лева за посочения период е в размер на 31.58 лева. Ищецът претендира
по-малка сума. Доказа се и забава в плащанията на падежиралите главници, като
първата вноска, която е в забава е с датата 10.10.2014 г., като именно от
тогава се претендира и наказателната лихва.
И този иск е доказан по основание и размер.
С оглед доказване и на този иск по
основание и размер следва да се разгледа възражението на ответника, че
вземането за наказателна лихва е погасено по давност, заявено в срока по чл.131 ГПК.
Вземанията за наказателна лихва се погасяват с изтичане
на кратка 3-годишна погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.111 ЗЗД. Периодът,
за който се търси наказателна лихва е 11.10.2014 г. до 25.01.2016 г. Давността за лихвата изтича на 24.01.2019 г.
/вкл/, заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 24.01.2019 г. Не е
погасена по давност наказателна лихва за периода 24.01.2016 г. до 25.01.2016 г.,
начислена върху главницата в размер 240.47 лева, възлизаща на 0.13 лева, до която сума иска ще се
уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 28.22
лева за периода 11.10.2014 г. до 23.01.2016 г., искът за вземането ще се отхвърли
като погасено по давност.
По вземането такса разходи за изискуем
кредит:
От ищеца се претендира сума в размер на 120 лева, представляваща такси за
разходи по изискуем кредит. В случая по делото не се доказа основанието, от
което произтича това вземане и за какво конкретно неизпълнение или направен
разход от банката е начислена. Не е представена Тарифата, в която да е
предвидена тази такса, както и дали потребителя я е подписал и се е съгласил с
нея. Наред с това ищецът не е представил доказателства, че са извършени разходи
за събиране на кредита. Отделно от това дори и таксата да е предвидена като
фиксираната такава, дължима поради настъпване на изискуемостта на кредита, то
тя е в противоречие с чл.33 ГПК, съгласно който при забава на плащанията на
потребителя по договора за кредит се дължи единствено лихва за забава, каквато
в случая е начислена, но не и други такси, по характера си представляващи
неустойки за забава.
Наред с това така претендираната
такса има характер на неустойка и съгласно чл.111 ЗЗД вземането по нея се
погасява с кратка 3 – годишна давност. В случая, ако такава такса е дължима към
момента на изискуемост на кредита, доколкото е наречена „такса за изискуем
креди“, същата е дължима от момента на изискуемостта на целия кредит, а именно
към дата 11.01.2015 г. /крайния падеж по договора/. С оглед направеното
възражение от ответника за изтекла погасителна давност, същата изтича на 11.01.2018
г./вкл./, като вземането е погасено по давност, считано от 12.01.2018 г., преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
С
оглед изложеното тази претенция като неоснователна ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.
Ответникът е участвал в процеса чрез назначен особен представител и не е
направил разноски.
Ищецът доказа следните разноски в
заповедното производство - 25 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски
за заповедното производство – 75 лева,
от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от претенцията
ще се присъди сума в размер на 39.69
лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 175 лева – платена държавна такса /л.37/, 250
лева – платен депозит за особен представител на ответника /л.84/ и 120 лева –
платен депозит за ССчЕ.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на
100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски
в исковото производство 645 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 341.32 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Р.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата
в размер на 240.47 лева–
падежирала главница за периода 10.10.2014 г. до 11.01.2015 г. по договор за
стоков кредит № ***,
сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Делта Кредит“
ЕДСИЦ с Договор за цесия от ***
и 0.13 лева - лихвена
надбавка за забава за периода 24.01.2016
г. до 25.01.2016 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.01.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1329/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
признаване за установено, че С.Р.М., ЕГН ********** дължи на „Делта
Кредит“ АДСИЦ, ЕИК ********* договорна лихва в размер на 65.98 лева за периода
10.11.2014 г. до 10.01.2015 г., лихвена надбавка за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 28.22 лева за периода 11.10.2014 г. до 23.01.2016 г.
и сумата в размер на 120
лева – такса разходи за
изискуем кредит, дължими по договор за стоков кредит № ***, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на „Делта Кредит“ ЕДСИЦ с Договор за цесия от ***, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1329/2019 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност и като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Делта Кредит“
АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 341.32 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 39.69 лева –
разноски по ч. гр. д. № 1329/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ