Решение по дело №439/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Х. О. като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), против Решение №1451/23.04.2023 г. по АД №31/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което състав на съда на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място] да заплати на Е. О. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди при престоя му в следствения арест, в [населено място], в размер на 108,00 лева ведно със законната лихва считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил исковата молба на Е. О. М. за сумата от 2 392,00 лева. ГДИН е осъдена да заплати в полза на органа на съдебната власт – Административен съд – Велико Търново, разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лева.

Касаторът обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сума в размер на 108,00 лв. ведно със законната лихва считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС. Изразява недоволство към оценката на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи на съда. Оспорва основанията и размера на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на решението в тази част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък.

В открито съдебно заседание ГДИН не се представлява. От процесуалния представител е депозирано писмено становище, което по същество преповтаря съдържанието на жалбата.

Ответникът е подал писмен отговор, чрез .... Г. Д., в качеството и на служебен адвокат на Е. О. М., в който твърди неоснователност на касационната жалба на ГДИН с подробно изложени мотиви.

В открито заседание ответникът се явява лично и изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от първата инстанция, наведените от страните възражения и становището на прокурора, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалват съдебния акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд – Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС по искова молба на Е. О. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя на ищеца в Следствения арест, [населено място] в периодите от 15.09.2023 г. до 18.09.2023 г. и от 23.11.2023 г. до 27.11.2023 г. в размер на 2 500,00 лева ведно със законната лихва от 27.11.20223 г. до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно е обсъдил и анализирал събрания по делото доказателствен материал, като с нарочно определение от съдебно заседание е приел за служебно известно състоянието на следствения арест в [населено място].

От фактическа страна съдът е установил поставянето на задържаното лице в неблагоприятни условия при престоя му в ареста през релевантния по делото период, при които липсва естествена светлина, чист въздух, достъп до санитарен въздух, липса на възможност за поддържане на лична хигиена. Отхвърлено е оплакването за наличие на дървеници в помещенията, в които е настаняван в ареста в [населено място], доколкото този факт не се потвърждава от приложените по делото доказателства. Формиран е извод, че в периода от 15.09.2023 г. до 18.09.2023 г. и от 23.11.2023 г. до 27.11.2023 г. в ареста в [населено място], Е. О. М. е поставен в нечовешки и унизителни условия, представляващи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека.

Съобразена е презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, че при наличието на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС се предполага до доказване на противното претърпени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата. Отчетено е, че липсата на данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, не изключва нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Съдът приема, че действително у М. са настъпили негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“.

При това положение първоинстанционният съд е определил обезщетението за претърпените неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, като е взел предвид и практиката на Европейския съд по правата на човека. За справедливо дневно обезщетение е приета сумата от 11,97 лв. на ден, при което обезщетението за процесния период от 9 дни е остойностено на 108,00 лева. За разликата от 2 392,00 лева искът е отхвърлен. Уважена е и претенцията за присъждане на законна лихва считано от 27.11.2023 г. /датата на прекратяване на бездействието/ до окончателното изплащане на сумата.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно със заявените възражения, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и без да е нарушено правото на защита на страните, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице основанията за присъждане на обезщетение за нематериални вреди. До този извод съдът е достигнал, анализирайки както представените от ответника писмени доказателства, така и представените такива от ищеца, вкл. и ангажираните от него гласни доказателства. Настоящият състав изцяло споделя виждането, че е доказано осъществяване на нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Обратно на поддържаното от касатора, решението на първостепенния съд в осъдителната му част е постановено при спазване на принципите за състезателност и равенство на страните в процеса. Всяка от страните е изслушана от съда, преди да бъде постановен акта; всяка от страните е посочила фактите, на които основава исканията си, и е представила доказателства за тях по своя преценка. Осигурена е възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. Съдът е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и е приложил закона еднакво спрямо всички.

Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Фактическите констатации на съда са основани на годни доказателства, събрани по приложимия процесуален ред и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност с излагане на мотиви кои се кредитират и защо. Несъгласието на касатора с възприетите от съда факти не е белег за необоснованост на решението.

Съобразно заявения период в исковата молба и предвид представената от ответника справка на л. 80 от първоинстанционното дело съдът е установил продължителността на периода, в който М. е поставен в описаните в обжалваното решение нечовешки условия. Същият обхваща времевия интервал от 15.09.2023 г. до 18.09.2023 г. и от 23.11.2023 г. до 27.11.2023 г. и възлиза на 9 дни.

Следва еднозначният извод, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че условията, при които е пребивавал касаторът М. са такива, които обуславят неблагоприятно въздействие върху него до степен на понасяне на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗИНЗС. Не се намира основание да се приеме, че размерът на обезщетението е завишен. Същият е определен по правилата за това и съобразно константната практика на касационните състави в Административен съд – Велико Търново. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди подлежи на определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД съгласно препращащата разпоредба на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Правилно съдът е съобразил съотношението на времето на неблагоприятно въздействие, което е понесъл М., както и интензитетът на това въздействие, характера и обема на вредите, които е причинило това въздействие. Определеният от съда размер на обезщетението отговаря на законовите изисквания, доколкото е справедливо определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания.

Несъгласието с правилно установените факти и изведените от тях правни изводи, заявено от касатора, не опорочава постановения от него акт до необоснованост. Необосноваността като касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. последно от АПК се проявява в погрешно формиране на вътрешното убеждение на съда относно спорните или релевантните за спора факти, поради което се е достигнало до погрешни изводи по съществото на спора, каквото в случая не е налице. Обстоятелството, че крайните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тезите на касатора, не представлява и нарушение на съдопроизводствените правила.

Следва да се отхвърли и възражението, че не са доказани неимуществени вреди, понесени от М.. Изводът на съда е съобразен с приложението на чл. 284 от ЗИНЗС, като следва да се отбележи, че чл. 284, ал. 5, вр. с ал. 2 от ЗИНЗС презюмира, че щом са доказани нарушенията на забраната за нечовешко и унизително отношение /както в случая/, то неимуществените вреди са настъпили и са в причинна връзка с нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС.

Неоснователно се поддържа от ГДИН възражението, че в мотивите си първоинстанционният съд се позовава само на пилотното решение Н. срещу България. Първоностнцаинният съд е направил детайлен анализ, както на приложимите правни норми на ЗИНЗС, така и на ЕКПЧ, а и на останалите международни правила, които е приел за приложими, както и адекватното се е позовал на относими съдебни решения, и настоящият съд споделя изцяло изводите му за тяхното нарушение.

По изложените съображения касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото, заявените искания за присъждане на разноски са неоснователни.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1451/23.04.2024 г. по АД № 31/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.