М О Т И В И към присъда №6 по НОХД 715/2019 год. По описа на ВРС
Срещу подсъдимия Р. Г. Д.,*** е повдигнато обвинение за това,
че: за времето от месец
май 2017г. до месец май 2019г., включително, в
гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила Решение № 207/19.04.2012г. по гр.дело №785/2011г. на ВРС, изменено
с Решение №415/22.04.2015г. по
гр.дело № 54/2015г. описа на ВРС, да издържа свой низходящ роднина - дъщеря си С.Р.Д. на 8 години, съзнателно не е
изпълнил задължението си да изплаща месечна издръжка в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 25 /двадесет и пет/ броя месечни вноски, всяка от по
150 лв., в общ размер на дължимата като сума издръжка от 3750лв., като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - престъпление
по чл.183,
ал.4, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК - престъпление
по чл.183 ал.1 от НК.
Производството по
делото се движи
в условията на задочен процес съгласно чл.269
ал.3 т.4 б.”а” от НПК. Установено е
след щателно издирване, че
подсъдимият не се намира на известните в страната адреси, както и че е напуснал
територията на страната, като адреса му в чужбина не е установен от отпочване
на съдебното производство до неговото приключване, поради което и е обявен за
общо държавно издирване с телеграма №5582/22.02.2018г., като съгласно
приложените от РУ на МВР Враца множество справки не е намерен и издирването му
продължава. Видно от изисканата от съда и представена по делото справка от ОД
на МВР в автоматизираният информационен фонд "Граничен контрол" е
регистрирано излизане на подсъдимия от Република България на 17.10.2019г. през
ГКПП "АЕРОГАРА София", като до настоящият момент/приключване на
делото/ не е налице регистрирано връщане на подсъдимия в пределите на
страната.Съобразно изложеното и вземайки предвид, че подсъдимия Р. Г. Д. се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето му не е известно, както и че с оглед доказателствата по делото
отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото,
то и съдът е приел, че са налице основанията по чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК, за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, към което е и
пристъпил. С.Р.Д. със
съгласието на Д.Б.Г..
Прокурорът,
представляващ Врачанска районна прокуратура пледира за доказаност на
обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от
доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка на същата. С оглед
събраните доказателства пледира за ефективна присъда.
Служебният
защитник адв.В.Ф. също сочи, че
деянието е доказано като пледира за определяне
на наказанието на подзащитният му лишаване от свобода, при
условията на чл.66 ал.1 от НК.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. Г. Д. е роден на ***г. и към настоящият момент е на 26 г. Същия е
осъждан, безработен и с постоянен адрес ***, на които адрес по настоящем
съгласно материалите по делото неживее, тъй като още от 2017г. пребивава извън
територията на страната.
Между свидетелката Д.Б.Г. и подсъдимият Р. Г.
Д. не е
налице сключен граждански брак същите живели във фактическо съжителство около
2-3 години, като в началото на връзката им отношенията между тях били нормални,
след което започнали да се влошават което довело до това, че двамата се
разделили, като от съвместното си
съжителство двамата имат родено едно малолетно дете - С.Р.Д., което видно от представеното по
делото удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане №0306 от 28.06.2011г., е
родено на ***г., с ЕГН ********** на 10 години/към настоящият момент от майка Д.Б.Г. и баща Р. Г. Д.. След раздялата им, и до настоящият момент
грижите по отглеждането на детето полагала св.Г., която заедно с детето си в момента живее и работи
във гр.Лондон, кралство Великобритания.
Тъй като подсъдимият не се интересувал от детето през 2012г.
по искове за издръжка, подадени от св.Д.Г.,*** го осъдил с Решение №207/19.04.2012г. по гражданско
дело №785/2011г. по описа на ВРС, да заплаща издръжка чрез майката и
законен представител на своето низходящо дете - малолетната С.Д. по 70 лв.
месечно.
След влизане в сила на горепосоченото решение,
подсъдимият не изпълнявал месечните си задължения за издръжка, като с влязла в
сила на 01.10.15г. присъда по НОХД№529/15г. на ВРС, същия е признат за виновен за
престъпление по чл.183, ал.1 НК,
извършено в периода от м.11.2012 г. до м.04.2015 г. включително.
През 2015г.
с Решение № 415/22.04.2015г. по гражданско дело №64/2015г. по описа на
ВРС, размера на дължимата сума бил увеличен от 70лв. на 150лв., считано от
09.01.2015г., но дори и след влизане в сила на горепосочената присъдата,
подсъдимият продължил да не изпълнява задължението си заплащане на вече
увеличената издръжка, като с нова присъда по НОХД № 745/2017г. по описа на PC-Враца, отново бил осъден, но
този път за престъпление за по чл.183,
ал.4, вр. ал.1 НК за неплащане на издръжка на своята низходяща за времето
от м.октомври 2015г. до м.април 2017г. Дори и след това си осъждане под.Д.
продължил да не изпълнява задължението си, като не е изплатил нито една от фиксираните по издръжката на детето си
парични вноски, с оправданието, че останал без доходи, като по този начин
натрупал задължения за периода от м.май 2017г. до месец май 2019г.
включително.в размер на 3750лв.
представляващи
25 месечни вноски всяка в размер от
150лв. месечно - обстоятелства, които се констатират от събраните по делото на
досъдебната фаза доказателства -
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия. Подсъдимият Р. Г. Д. оправдава
бездействието си с липсата на работа и финансови средства, то обаче е
мотивирало вече бившата му партньорка - св. Д.Б.Г. да
се обърне за съдействие към РП - Враца, подавайки тъжба против неправомерното му`
поведение. Самият подсъдим изнася данни, за причините обусловили не изплащането
на определената издръжка, като единствено твърди, че те са финансови, поради
невъзможността да си намери постоянна работа, което е видно от приложената по делото Справка от ТД
на НАП – ГР. Враца, от която се установява, че подсъдимият има последно
сключени два трудови договора за периода
от 16.03.17г. до 05.06.17г. в ТИДИЕМ ПЛАСТ и от 07.07.17г. до 04.08.17г. в ЧЕХ
– ПЛАСТ, след които няма сключени
трудови договори, за процесният период, нито към момента на изготвяне на
справката.
Така възприетата от съда
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
доказателства –
а именно – показанията на свидетелката Д.Б.Г. приобщени чрез прочитането им по
реда на чл.281 от НПК, които съдът прецени съобразно с останалите доказателства по делото. В
подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и приобщените по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: постъпилите ведно с досъдебно производство №128/2018г. по описа на РУ при ОД на МВР –
Враца и ДП №2800/2018г. по описа на ВРП, обясненията на подсъдимият, справка
съдимост, справка от РУП-Враца, жалба от Г., писма от прокуратурата, Решение № 415/22.04.2015г. по гражданско дело
№64/2015г., Справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП–Враца, Акт за
раждане, справка РП-Враца, Справка сектор
при ОД на МВР-Враца, Справка СИС при РС-Враца, характеристика и др.
От така изложената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи: Подсъдимият Р. Г. Д. - за времето от месец май 2017г. до месец май 2019г., включително, в гр.Враца, след като е осъден с влязло в сила Решение № 207/19.04.2012г. по гр.дело
№785/2011г. на ВРС, изменено с Решение
№415/22.04.2015г. по гр.дело № 54/2015г. описа на ВРС, да издържа свой
низходящ роднина - дъщеря си С.Р.Д.
на 8 години, съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща месечна
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 25 /двадесет и
пет/ броя месечни вноски, всяка от по 150 лв., в общ размер на дължимата като
сума издръжка от 3750лв., като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Издръжката цели да задоволи
ежедневни нужди на конкретен кръг от лица изрично посочени в чл.183, ал.1 от НК. В настоящият казус
това е низходящо лице - дъщеря на подсъдимият, която е малолетна, като освен
това, тя е неработоспособна и не може да се издържат от имуществото си. Задължение е на подсъдимият
да заплаща периодично определената издръжка, след като е бил осъден с Решение
на гражданският съд за това, с цел да се избегнат неблагоприятните последици от
нейното забавяне за този, който следва да я получава. Поради именно това, че
издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества тя е
изискуема през течение на целият месец, за който се отнася.Именно не плащането на
присъдената издръжка в продължение на повече от две месечни вноски представлява
престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1, от НК.
По
отношение авторството на деяние – и с оглед събраните по делото доказателства
съдът приема, че същото е извършено от Подсъдимият
Р. Г. Д., на когото именно е вменено
задължението да заплаща издръжка, освен това и съгласно нормата на чл.183 ал.1 от НК, субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице,
осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ и т.н., какъвто настоящият
подсъдим е.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е престъпление, на
просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен
не плащането на присъдената издръжката.При това то е
от категорията на така наречените продължени престъпления.
От обективна страна, за да
е налице съставомерност на престъплението не плащане на издръжка, следва да е
вменено на дееца задължение в тази насока с влязло в сила съдебно решение. В
този смисъл налице е влязъл в сила
съдебен акт на граждански съд, с който подсъдимият е осъден да издържа своето
низходящо – малолетно към датата на
постановяване на Решение № 207/19.04.2012г
постановено по гр.дело №785/2011г. на ВРС, изменено с Решение №415/22.04.2015г. по гр.дело № 54/2015г. описа на ВРС, и към
датата на влизането му в законна сила съответно - 21.04.2015г. - С.Р.Д. с ЕГН ********** на 10 години/към настоящият момент
Съгласно чл.143, ал.2 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за
родителите. Това означава, че за посочения период подсъдимият не е изпълнявал
своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма
никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни
издръжки за детето си, а през цялото това време за здравето, лечението,
отоплението и всичките други потребности на детето им се е грижела майката –
свидетеля Д.Б.Г.. Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащият
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на дете. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на
малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се
създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата
са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се за децата, както
и че същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл.3, т.1 и чл.18, т.1 от Конвенция за
правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55
от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.
При това положение факта на не изплащане на
дължимите издръжки за установения процесен период се потвърждава от показанията
на св.Д.Б.Г.. Този извод се подкрепя и от събраните в хода
на съдебното следствие писмени доказателства, както следва: писмо от ДСИ,
съгласно което по образуваното изп.д.№944/2012г., не са постъпвали суми от
длъжника и настоящ подсъдим Д. и не са изплащани, като е установено по делото, че
св. Д.Б.Г. *** за изплащане на издръжка по реда на чл.9
ал.2 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на
присъдената издръжка за детето си. От изложеното може да се изведе единствено
извода, че за горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимите
ежемесечни издръжки за детето си, а през цялото това време за здравето,
лечението, отоплението, изхранването, възпитанието и всичките други потребности
на детето си С. се е грижела майката
- свидетелката св.Д.Б.Г..
Съдът намира за
необходимо да отбележи и, че състоянието на подсъдимият на трайно
безработен през последните години включително и през процесният период макар и обективно
да е затруднило възможностите му своевременно да заплаща дължимите издръжки, не
го освобождава от задълженията му на родител, тъй като е видно, че той изначало
не е бил склонен да заплаща издръжката за своето дете, което се установява и от
постановените вече два броя присъди, за извършени от него престъпления по
чл.183 от НК, но въпреки това намира, че подсъдимия се е отнесъл безотговорно
към вмененото му от Закона и с влязлото в сила съдебно решение - задължение да
издържа детето си за посоченият период.
Изпълнителното деяние на
престъплението подсъдимият е осъществил чрез бездействие, изразяващо се в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на повече от две
месечни вноски, в случая на – 25 /двадесет и пет/ месечни вноски, всяка по 150
лв., или общо вноски на обща стойност 3750лв., установено безспорно от
събраните по делото доказателства.
С оглед посочените предходни осъждания на
подсъдимия:
- с присъда № 57 от 15.09.15г. по НОХД №529/2015г. на ВРС, влязла в сила на 01.10.2015г., за
престъпление по чл.183, ал.1 НК, извършено в периода м. ноември 2012г. до м. април
2015г., включително;
- с присъда
№ 47 от 03.11.17г. по НОХД №745/2017г.
на ВРС, влязла в сила на 21.11.2017г. за престъпление по чл.183, ал.4 НК,
извършено в периода м. октомври 2015г. до м. април 2017г., включително; и наложени наказания Пробация и Обществено
порицание, за същото по вид престъпление и изрично
предвиденото по-тежко наказание в чл.183, ал.4 от НК, съдът прие, че е
налице и квалифициращия признак - повторност по смисъла на чл.28
от НК. Това е така, защото петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК,
изключващ правилата за повторността, не е изтекъл.
Продължените
престъпления към които спада и това по чл.183
от НК започват с възникване на задължението за дееца да извърши определено
действие и продължават докато задължението не бъде изпълнено или докато
престъпното състояние не се преустанови поради причини независещи от дееца –
най-често чрез ангажиране наказателна отговорност на дееца. В настоящият случай
инкриминираното с обвинителния акт деяние е започнало през месец май 2017г. и е продължило до месец май 2019г. включително, като деянието за процесния
период е било прекратено именно с привличането на подсъдимия Р. Г. Д. в качеството му на обвиняем. Касае се за едно деяние, чрез което е осъществил
състава на престъплението по чл.183 от НК за периода от време – от месец май 2017г. и е продължило до месец май 2019г. включително.
От субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимия Р.
Г. Д. е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е неизбежното не плащане на
дължимата от него издръжка в размер на повече от две месечни вноски и пряко е
целял това.
Както се посочи по – горе ПОДСЪДИМИЯ Р. Г. Д. е роден на
***г***, т.е. към момента
на постановяване на присъдата на 26г., българин, български гражданин, с основно образование, женен,
живущ ***, безработен, осъждан, ЕГН **********, с негативни
характеристични данни по местоживеене.
При тези съображения се налага извода, че в
конкретния случай са установени всички обективни и субективни признаци на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, което мотивира съда да
постанови присъдата си.
При индивидуализацията на
наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл.183,
ал.4 НК, съдът определяйки вида и размера на наказанието на
подсъдимия се ръководи от правилата на чл.57, ал.1 и 2 от НК, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието обуславяща се както от обстоятелството, че с него
са засягат пряко обществените отношения свързани с брака и семейството -
осигуряване на адекватни грижи за отглеждане и възпитание на детето, за което
осъдения на издръжка родител се е дезинтересирал за указания период от време, така и от динамиката на този
вид престъпление в страната към настоящия момент и невисоката степен на обществена
опасност на дееца, предвид факта на чистото му съдебно минало извън осъжданията
му обуславящи квалифициращия признак "повторност", а
така същи размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на
деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички останали
обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. В тази връзка съдът отчете, и че детето не е получавало издръжка в един
доста продължителен периода от време от 25 месеца, а от друга и че към настоящият
момент същите не са погасени от подсъдимият.Същевременно отчитайки, че настоящето обвинение касае
един продължителен период, който е бил
предхождан от други периоди, в които подсъдимият също не е изпълнявал
родителските си задължения, за което има постановени два броя осъдителни
присъди за престъпления по чл.183 ал.1 и ал.4 от НК, за които в края на
краищата свидетелката твърди в показанията си, че са били погасени от
подсъдимия.
Съгласно
закона за деяние по чл.183 ал.4 от НК
се предвижда наказание Лишаване от
свобода до две години или Пробация и Обществено Порицание. Въз основа на изложеното по горе, настоящият съдебен състав
приема, че по лекото по вид наказание от двете алтернативни, а именно - „Пробация“, което до настоящият
момент му е налага на два пъти с предходните присъди не е адекватното наказание за този
подсъдим, тъй като не е възпроизвело необходимият дисциплиниращ, възпиращ и
поправящ ефект, за това и следва наказанието да е Лишаване от свобода.
След като определи вида на наказанието на Лишаване от свобода, съдът
индивидуализира размера му при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - като от една страна отчете чистото съдебно минало
на подсъдимия, извън двете деяния, квалифициращи настоящето като повторно, сравнително
младата му възраст през периода на осъществяване на деянието /24 - 25г./, тежкото
му социалното положение на трайно безработен, без данни за трудови и др.
доходи, семейният му статус - с друга семейна връзка и наличие на друго
малолетно дете за което да се грижи, пред отегчаващите отговорността
обстоятелства, а
именно лошите характеристични данни, обществената опасност на настоящето деяние
с оглед продължителността на инкриминирания период и невъзстановяването на
вредите.
Затова
и на основание чл.54 ал.1 от НК
съдът ОСЪДИ подс Р. Г. Д., като му наложи наказание в
размер от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ изтърпяването
на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.
По този начин на изпълнение биха се постигнали в
максимална степен целите в визирани в чл.36 НК, както на личната така и на
генералната превенция.
В
хода на наказателното производство не са направени разноски, поради и което
такива не следва да бъдат възлагани в тежест на подсъдимия.
По изложените съображения съдът
постанови горната присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: