№ 573
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20242100100674 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на П.
Д. М., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез адвокат Николай
Димитров от ШАК, със съдебен адрес: гр. София, 1000, пл.
„Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3, тел.
********** e-mail: viktoriatseнeva@gmail.com срещу ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67 А.
Ищцата твърди, че на 28.05.2023 г., около 17:17 часа на АМ
„Тракия А-1, при км. 355,93, в посока на движение-към град Бургас,
настъпва ПТП, при което автобус марка „С.“, модел „***“, ДК No ***,
управляван от Д. Н. В., ЕГН: **********, поради движение с
превишена и несъобразена скорост и без да контролира непрекъснато
управляваното от него МПС, излиза в дясно извън пътното платно за
движение, реализира удар в билборд, след което се преобръща. В
пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, ищцата
твърди, че като пътник е претърпяла имуществени и неимуществени
1
вреди в резултата на ПТП.
След катастрофата, ищцата е откарана от екип на ЦСМП в
Неврохирургичното отделение към „УМБАЛ - Бургас“ АД, където
поради тежкото й увредено състояние е приета за лечение.
Извършени са множество кръвни и образни изследвания,
следствие на които е поставена диагноза мозъчно сътресение. От
извършената КТ на лумбален сегмент се установяват фрактури на
спинозни израстъци на Th12, L1, L2, 13, L4, фрактура на ляв
трансверзум на L5 и S1 и фрактура на крилото на дясна илиачна кост.
Назначена е медикаментозна терапия, както и терапевтична схема:
водно-солеви и НСПВ. На 02.06.2023г. ищцата е изписана от
лечебното заведение, с препоръки да се избягва физическо и
психическо напрежение, да се избягват възбуждащи и стимулиращи
храни и напитки. Назначена е терапия и режим за дома, изразяващи се
в спазване на постелен режим в рамките на 30 дни. Твърди се, че към
настоящия момент, ищцата не се е възстановила от получените
травми, продължава да изпитва болки. Преди инцидента е била
активен, самостоятелен човек, работила е и е изкарвала доходи за себе
си, като е помагала финансово на близките си, а след инцидента
животът й се е променил изцяло в посока отрицателна. След
процесното ПТП грижите за ищцата са били поети изцяло от нейните
близки - нейния съпруг и дъщеря, които са пострадали при същото
ПТП. Освен така описаните здравословни проблеми се забелязва още
влошеното емоционално и психическо състояние, изразяващо се в
усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално
страдание, усещане за неспособност за справяне с установената
ситуация след ПТП, депресия. Ищцата твърди, че е изживяла сериозен
шок и стрес след настъпилото ПТП. След случилото се има
преобладаващо отрицателно настроение и психомоторна възбуда.
Ищцата изживява тежко случилото се и до ден-днешен сънува
кошмари от преживяното събитие и все още продължава да изпитва
2
страх за себе си и за своите близки, да пътува в кола и да се движи по
улици и булеварди. Влошеното здравословно състояние на ищцата се
отразява тежко и на психиката й - тя получава тежка и остра
психотравма, чувства се много зле, става потисната, затваря се в себе
си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство,
загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се
концентрира, става разсеяна, раздразнитЕ. и самовглъбена -
„откъсната от външния реален свят“. Ищцата получава чести кризи -
внезапно неволево спомняне за ПТП-то и отново преживяване на
мъчителната психическа травма, което винаги е свързано с треперене,
сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и много трудно се
справя с ежедневните си задължения. В резултат причинената травма,
ищцата изпитва огромен страх от възможността да не се възстанови
напълно, защото към настоящия момент това изглежда невъзможно за
нея - изпитва огромни болки, не може да върши нищо от
домакинските си задължения вкъщи, дори се страхува да остава сама.
С оглед така описаните физически и психически травми, ищцата
търси обезщетяване на същите в размер на 150 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от извънсъдебното претендиране на
обезщетението от ответника-27.06.2023г.
Във връзка с процесното ПТП ищцата е претърпяла и
имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение
на получените травми на стойност общо 500 (петстотин) лева за
специализиран транспорт с линейка от УМБАЛ „Бургас“ АД до дома
й в град Варна, които се претендират с настоящата искова молба.
Претендира се законна лихва върху претендираното обезщетение
за имуществени вреди от считано от извънсъдебното претендиране на
обезщетението от ответника-27.06.2023г.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По същество ответникът прави следните оспорвания и прави
следните твърдения:
3
1.He е налице противоправно и виновно поведение от страна на
водача на МПС с per. № *** - застраховано при ЗК „Лев Инс“ АД в
което е пътувала ищцата.
Уврежданията на ищцата са следствие на удар/ри от тяло на пътник
от МПС, който е пътувал без да е поставил предпазен колан. Следва
да се установи на коя седалка е пътувала ищцата, като е важно е да се
представи целия събран по ДП доказателствен материал — разпити на
пострадали лица, направените фотоалбуми, протокол за оглед на ПТП
и протокол за оглед на МПС и други.
Причина за настъпилото ПТП е неправилна поставен билборд.
Билбордът в който се блъска МПС е поставен в разрез с чл. 15 от
НАРЕДБА за специално ползване на пътищата и изтекъл срок на
валидност на издадено разрешение за специално ползване на пътя
чрез експлоатация на рекламно съоръжение от 10 години. Причина за
настъпилото ПТП е неизвършен от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* демонтаж на билборд.
Причина за настъпилото ПТП е пъти а неравност следствие на
която водачът на МПС е загубил управление върху МПС
2.Наличие на предпоставките в чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът - пътник в
МПС е пътувала без поставен предпазен колан. С бездействието си
ищцата сама е допринесла за уврежданията си. При поставен
предпазел колан ищцата не би получила увреждания /никое от тях/,
именно поради бездействието си ищцата сама е увредила здравето си.
3.Възражение за съпричиняване по отношение оздравителния и
продължителния възстановителен период.
Ищцата не е извършила рехабилитация.
4.Прекомерност на претендиралото обезщетение. Не е налице
усложнен оздравителен и/или възстановителен процес.
Претенцията не е съобразена с получените увреждания.
4
лечение за период от 28.05.2023г.- 02.06.2023г. При приема се
установява, че се ищцата е в задоволително общо състояние, контакта
и адекватна. Увреждането - счупване на илиачната кост. /таз/
Множествено счупвания на лумбоксалната част на гръбначния стълб,
(счупвания дължащи се единствено на факта, че ищцата е пътувала
без поставен предпазен колан). Тазовата фрактура - не обхваща целия
таз. (стр. 3 от Епикриза преглед от ортопед) Оперативно лечение-
няма. Рехабилитация - няма. Проследяване на уврежданията - няма.
Прегледи след болничното лечение - няма. Няма други увреждания.
Ищцата е изписана в добро общо състояние, без медицински
риск от приключване на болничното лечение. Няма данни за назначена
терапия за обездвижване и пр. и пр. Фрактурата на таза не обхваща
целия таз.
Няма назначена медикаментозна терапия. Няма данни дори за
назначени обезболяващи медикаменти, а и такива няма данни да са
закупувани.
5.Оспорват се твърденията за влошено психично и психологично
състояние.
По делото няма никакви данни да психично и психологично
състояние на ищцата, за нейния характер бит, начин на живот. Няма
яснота за причините поради които ищцата е с влошено психично и
психологично състояние.
Ответникът оспорва началната дата на претендиране на законна
лихва от ищцата. Твърди се, че ищцата не е посочила банкова сметка
за плащане на дължимите и обезщетения, поради което и законна
лихва не се дължи от посочите от нея дати. Твърди се, че на
16.11.2023г. ищцата е уведомена за определеното и от ответника
обезщетение в размер на 80 000 лева-неимуществетни вреди и 500
лева-обезщетение за имуществени вреди. Поради несъгласие с
размера на посочените суми, на 17.01.2024г. ищцата е уведомена, че
5
обезщетението за неимуществени вреди се увеличава на 90 000 лева,
като същата отново не сочи сметка за изплащане на сумата.
По делото са конституирани като трети лица помагачи на страната
на ответника „Денита Транс“ ЕООД, с ЕИК ********* и АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК *********. И двете трети лица
помагачи оспорват предявените искове и искат тяхното отхвърляне.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установена следната фактология по делото:
Не е спорно, че ищцата е пътувала като пътник в автобус, който на
28.05.2023 г. претърпява катастрофа на магистрала „Тракия“ , в
близост до гр. Бургас. По делото е прието като доказателство НОХД
№ 508/2025г. на БРС, видно е от което същото е приключило с
одобрено от съда споразумение, което има силата на присъда, с което
е установено, че вина за настъпилото ПТП, носи водачът на автобуса,
който причинява самостоятелно ПТП поради нарушение на правилата
на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата която разпоредба
задължава водачите да контролират непрекъснато управляваните от
тях пътни превозни средства. Водачът е осъден за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „а“, предложение второ, във вр., ал. 1, б.“б“,
предложение второ, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за
причиняване на ПТП по непредпазливост и причинява на средни
телесни повреди на повече от едно лице-шестима пътници в автобуса,
сред които е и ищцата по настоящото дело. С оглед разпоредбата на
чл. 300 от ГПК, така одобреното от наказателния съд споразумение
има задължителна сила за настоящия съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Извършената
по делото съдебно –автотехническа експертиза също установява, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на автобуса, който напуска
пътното платно навлиза в банкета, после в канавката, удря се в
билборд, опитва се да върне автобуса отново в пътната лента, но
6
поради рязката маневра и това, че автобусът вече е бил наклонен,
МПС се е наклонило надясно и е паднало на същата страна. Съдът
приема за доказан посредством компетентно изготвената съдебно-
автотехническа експертиза механизмът на самостоятелното ПТП,
допуснато от водачът на автобуса. Пак от експертизата става ясно, че
автобусът е оборудван с двуточкови предпазни колани, като ищцата,
когато е станал инцидента, не е била с поставен предпазен колан. Не е
спорно по делото, че относно автобуса е била налице валидно
действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със застраховател ответното дружество. От
извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът
цени като компетентно изготвена, от епикриза от УМБАЛ-Бургас и
другите медицински документи от това болнично заведение, се
установи че в причинно следствена връзка с катастрофата ищцата е
получила следните травми: мозъчно състресение, фрактура на
спинозните израстъци на Th11, Th12, L1, L2, L3, L4, фрактура на
трансверзални израстъци в дясно на L3, L4 и тазова фрактура-крилото
на дясна илиячна кост.
При така установената фактология по правото съдът намира
следното:
Предявените по делото искове за претърпяните от ищцата
имуществени и неимуществени вреди са с правно основание чл. 432,
ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, като
същите са допустими, тъй като се касае за предвидена правна
възможност на едно пострадало лице от ПТП да търси възмездяване
на получени от него вреди пряко от застрахователя на виновното лице,
с което е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Предявените искове съдът намира за основателни на посоченото
правно основание, тъй като по делото безспорно се установи, че
ищцата е пострадала от ПТП, вина за настъпването на което носи
7
водачът на МПС, който към момента на настъпването на ПТП е имал
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответната страна, че е
налице съпречиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан
при возенето му в автобуса. Действително по делото беше установено,
че ищцата не е била с поставен предпазен колан, когато се е случила
катастрофата. С оглед на вида на коланите с които е бил оборудван
автобуса и с оглед заключението на вещите лица по съдебно-
медицинската експертиза, съдът намира, че получените от ищцата
травми биха се получили, независимо, дали същата е била или не с
предпазен колан. При изслушването на експерта П. в съдебно
заседание е уточнено, че двуточковите колани, с които е оборудван
автобуса, в който се е возила ищцата, имат за цел да задържат пътника
на седалката при настъпване на пътен инцидент. Този тип колани
обаче не предпазват от придвижване и сгъване на тялото напред, при
която позиция на тялото са получени травмите от ищцата. Лекарите от
медицинската експертиза, са установили скъсване на спинозните и
трансверзални израстъци. Спинозните израстъци се намират на
гръбначния стълб и служат за закачана на мускулните групи към
прешлените. Трансверзалните израстъци имат същата функция, но са
разположени в страни от спинозните. Вещите лица считат, че така
посочените травми се получават при навеждане на тялото напред и
надолу. Същите са напречни фрактури и биха се получили,
независимо дали ищцата е била с поставен колан. Този извод на
вещите лица се споделя от съда, защото коланите, с които е оборудван
автобуса, биха задържали тялото на ищцата само на седалката, но
горната част на тялото е свободна е в резултат на катастрофата, пак би
се изместило напред и прегънало, чрез който механизъм са получени
травмите. Получената от ищцата травма-счупване на таза-дясна
8
илячна кост без разместване, също е могла да бъде получена и при
сложен предпазен колан. Съдът приема за обосновано заключението
на медицинската експертиза, че с оглед възрастта на пострадалата и
остеопороза на костите, подобно счупване би се получило без
огромно усилие. Коланът би задържал пострадалата на седалката, но
механичните сили биха довели до травмиране на таза по посочения
начин на получаване на травмата от ищцата.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че липсва допринасяна
на пострадалото лице за настъпване на вредите за него.
По размера на предявените искове съдът намира следното:
Ищцата претендира претърпяни имуществени вреди в размер на
500 лева, като това е сумата заплатена от нея за транспортирането и с
линейка до гр. Варна. На лист 46 от делото е представена фактура за
заплатен разход за линейка Варна-Бургас-Варна, като съдът счита, че
този направен разход на ищцата е в причинно-следствена връзка с
деликта. С оглед на факта, че ищцата живее във Варна, след
инцидента е била на лечение в болница в Бургас, а състоянието и след
изписването от болницата не е позволявало превоз с лично превозно
средство /видно от събраните гласни доказателства/, превозът от гр.
Бургас до гр. Варна чрез линейка е обоснован. Следователно е
основателна претенцията на ищцата, ответникът да и заплати
претендираната имуществена вреда-разход за линейка в размер на 500
лева.
Ищцата претендира неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП в размер на 150 000 лева. Неимуществените вреди
се определят от съда по справедливост, като съдебната практика е
извела конкретни критерии при определяне на размера на
обезщетението, като възраст на пострадалия, характер и тежест на
увреждането, интензитет и продължителност на болките, прогноза за
отзвучаване на болките, икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, лимит на отговорност на застрахователя и
9
други.
С оглед установяване на преживяното от ищцата в резултат на ПТП,
по делото са разпитани свидетелите И.М. и Д.М.. И двамата свидетели
са видели ищцата, докато е била настанена в болницата в Бургас след
инцидента. Свидетелстват, че ищцата е била на болнично лечение 4
дни. Посрещнали са ищцата във Варна, а свидетелката М. е
обслужвала ищцата, докато е била на постелен режим. Гласните
показания установяват, че ищцата не е можела да става и е била на
постелен режим след инцидента- 28.05.2023г. до края на м. юли 2023г.
или два месеца. През този период за нея и за домакинството се грижи
свидетелката М.. След м. юли ищцата е започнала да да ходи с
проходилка, носела е корсет. Възстановила се е месец септември-
октомври, като се е върнала на работа. По време на постелния режим
и след раздвижването, ищцата е изпитвала болки и вземала
болкоуспокояващи.
Съдът приема за установено от заключението на медицинската
експертиза, че тазовата фактура на ищцата е възстановена. По
отношение на скъсванията на спинозните и трансверзални израстъци,
няма възстановяване и такова не се очаква да се случи. Медиците са
констатирали, че тези скъсвания ще се усещат от пострадалата до края
на живота и. Тези травми ще и причиняват опъване, тежест, сутрешна
скованост, но не влияят на походката и движението.
При така изложеното съдът намира, че с оглед на получените
травми фрактура на спинозните израстъци на Th11, Th12, L1, L2, L3,
L4, фрактура на трансверзални израстъци в дясно на L3, L4, които са
предизвикали болки към момента на получаване и няма да бъдат
възстановими, а имат последици за ищцата доживот, на същата следва
да бъде присъдено обезщетение за неимуществен вреди в размер на
40 000 лева.
За получената фрактура на таза, която е довела до изтърпяване на
болки след получаването и до възстановяването и с оглед на
10
констатираното от медицинската експертиза, че фрактурата е
зараснала, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на
15 000 лева.
За дискомфорта на ищцата от необходимостта от постелен режим за
два месеца, в които е била обслужвана от друг човек, за болките и
неудобството от периода на раздвижване, включващ носене на корсет
и използване на помощни средства, което за било за периода юли-
август 2023г., съдът счита за справедливо обезщетение в размер на
8 000 лева.
При определяне на общ размер на обезщетението за преживяните
от ищцата болки и страдания в размер на 63 000 лева съдът отчита, че
получените от нея травми не са били животозастрашаващи, не се е
налагало оперативно лечение на същата, както и че периодът на
страдание не е дълъг и не се отличава с висок интензитет на болките.
Ищецът претендира законна лихва за забава по отношение на
търсените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди,
считано от датата на уведомяване на ответника извънсъдебно за
търсените суми. Застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за периода с начало
от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 3 от КЗ дължи лихва за забава за
своето неизпълнение. С оглед на което и предвид установеността, че
пострадалата е уведомила ответника на 27.06.2023г., като няма
извънсъдебно плащане, считано от 27.06.2023г. до окончателното
изплащане на обезщетението, ответникът дължи лихва за забава както
за деликвента, така и на основание своята забава. При това си
становище съдът се позовава на следната съдебна практика: Решение
№ 128 от 8.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 750/2023 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Анна Баева, Решение № 72 от 29.06.2022 г. на ВКС
по т. д. № 1191/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица
11
Божилова, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1221/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева.
Неоснователни са възраженията на ответника, че е предложил
извънсъдебно сума за обезщетение на ищцата, която не е приета. След
като липсва плащане на обезщетение на ищцата, ответникът е в
забава. Неоснователно е и възражението, че ищцата на е посочила
сметка за плащането.
-разноски
На адвоката на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата съдът определя възнаграждение в размер
на 3 000 лева с ДДС, като съдът преценя правната и фактическа
сложност на делото. Неоснователно е твърдението на ответника, че
ищцата се е върнала на работа и не материално затруднена, поради
което и не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Не влиза в
правомощията на съда да проверява договорните отношения между
страните по договора за адвокатска защита, включително уговорката
за процесуално представителство в посочената хипотеза.
С оглед становището на съда за частична основателност на
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на адвоката на ищеца част от общо дължимото
възнаграждение от 3 000 лева с ДДС или 1 270 с ДДС лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът предвид на частична
основателност на иска му за неимуществени вреди има право на част
от дължимите му разноски, които по представения списък са в размер
на 393 лева, като от същите са му дължими 166,37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед частична
неоснователност на предявените искове ответникът има право на
разноски. Същият е представил списък на разноските в общ размер на
3 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на същия се полагат от
тези разноски сума в размер на 1 792 лева.
12
С оглед взаимно дължащите се между страните разноски, при
компенсация на същите е видно, че ищцата дължи на ответника
1 625,63 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700,
бул. Симеоновксо шосе № 67 А, да заплати на П. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес в ***, чрез адвокат Николай Димитров от ШАК,
със съдебен адрес: гр. София, 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, етаж 3, тел. ********** e-mail:
viktoriatseнeva@gmail.com, сумата от 500 лева, представляваща
претърпяни имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие
на 28.05.2023г., представляваща заплатен разход за транспорт с
линейка, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
27.06.2023г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700,
бул. Симеоновксо шосе № 67 А, да заплати на П. Д. М., ЕГН:
**********, с адрес в ***, чрез адвокат Николай Димитров от ШАК,
със съдебен адрес: гр. София, 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, етаж 3, тел. ********** e-mail:
viktoriatseнeva@gmail.com, сумата от 63 000 лева, представляваща
претърпяни неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие на 28.05.2023г., ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 27.06.2023г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 63 000 лева до предявените 150 000
лева.
13
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700,
бул. Симеоновксо шосе № 67 А, да заплати на адвокат Н. Н. Д. от
ШАК, с ЕГН **********, сумата от 1 270 с ДДС лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съответно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез
адвокат Николай Димитров от ШАК, със съдебен адрес: гр. София,
1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“, етаж 3,
тел. ********** e-mail: viktoriatseнeva@gmail.com, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1700, бул.
Симеоновксо шосе № 67 А, сумата от 1 625,63 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на третите лица
помагачи на страната на ответника „Денита Транс“ ЕООД, с ЕИК
********* и АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14