Присъда по ВНОХД №549/2025 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към присъда рег. №26 от 10.11.2025г. по ВНОХД №549/2025г. на
Окръжен съд- С., изготвени на 08.12.2025г.

Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е
образувано по повод постъпил въззивен протест и допълнителен протест от
прокурор от РП - С. срещу Присъда №120/01.08.2025г., постановена по НОХД
№1560/2023г. по описа на Районен съд- С., с която първоинстанционният съд е
признал подсъдимия Г. В. К. за невиновен и оправдан за престъпление по
чл.201, ал.1 от НК.
В протеста се твърди, че изводът на съда за невиновност е
незаконосъобразен, неправилен, необоснован и немотивиран и не
кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди се, че протестираната присъда е в пряко противоречие с нормативните
разпоредби и трайната съдебна практика, както и с правната и житейската
логика.
С допълнението към протеста се твърди, че присъдата е неправилна и
необоснована и при постановяване на същата, не са обсъдени в пълнота или са
превратно тълкувани събраните доказателства по делото като присъдата била
постановена и в нарушение на разпоредбите на НПК и НК и на съдебната
практика, както и че не била добре мотивирана. След собствен анализ на
доказателствата се настоява за неправилност в крайното решение на съда за
оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на ОП- С. поддържа протеста на
РП- С., по съображенията изложени в изготвеното допълнение към протеста, с
които е обоснована незаконосъобразност на атакуваната присъда на РС- С..
Моли да се отмени присъдата на РС- С., с която е оправдан подс. К. по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.201, ал.1 от НК
като се приеме, че същата е неправилна, необоснова и незаконосъобразна.
Предлага съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия К.
за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размера, предложен от представителя на
прокуратурата в съдебните прения по делото пред първоинстанционния съд, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което да се отложи за
изпитателен срок от ПЕТ години.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия изказва несъгласие с
изложеното от прокурора в съдебно заседание, както и с протеста и
допълнението към него. Счита, че Районният съд правилно, задълбочено,
аргументирано и добре мотивирано е постановил своя съдебен акт, с който е
оправдал подсъдимия. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като законосъобразна.
1

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура- С. против подсъдимия Г. В. К. за престъпление по чл.201, ал.1 от
НК, затова че на 02.07.2021г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице
(„шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД) противозаконно
присвоил чужди движими вещи- пари (сумата 1400 лева и 100 евро-
равняващи се на 195,58 лева), собственост на „Дейзи Транс“ ЕООД, гр. С.,
представлявано от пълномощника на управителя на дружеството Й.Д.К. от гр.
С., връчени му в това му качество.
По този повод било образувано НОХД №1560/2023г. на РС- С.,
завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно
производство. Производството пред районният съд се е провело по общия ред.
С Присъда №120/01.08.2025г., постановена по НОХД №1560/2023г. по
описа на Районен съд- С. съдът признал подсъдимия Г. В. К. за невиновен и го
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.201, ал.1 от
НК. За да го оправдае по предявеното му обвинение съдебният състав е приел,
че не е доказано извършването на престъплението от подсъдимия.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на обвинението за необосновани и незаконосъобразни, поради
което и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени
оправдателната присъда на РС- С. и постанови нова, с която призна подс. Г. В.
К. за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.201, ал.1 от
НК.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и
форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение
доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна
проверка и анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателствени
източници, настоящата инстанция възприе за установени следните
фактически положения:
Св. Й.Д.К. работел като шофьор и пълномощник на управителя на
ощетеното юридическо лице „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С. с ЕИК ***********.
Едноличен собственик била сестра му Д. Д. К.а, която през 2014г. му
направила генерално пълномощно да управлява и представлява търговското
дружество. Фирмата била с основен предмет на дейност международен
транспорт и притежавала моторни превозни средства. Едно от тези моторни
превозни средства бил товарен автомобил марка „Скания“ с peг. №******
(влекач), който дружеството ползвало в дейността си.
На 01.06.2021г. търговското дружество „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С.
сключило трудов договор №18/01.06.2021г. с подс. Г. В. К. от с. К. като с този
договор той бил нает на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи
Транс“ ЕООД. Според длъжностната характеристика едно от задълженията му
било да „описва в пътния лист данните за извършените курсове и да се отчита
ежемесечно за средствата, изразходвани за гориво- смазочни материали и
2

други консумативи за автомобила“. Също така, подс. К. отговарял за
правилната експлоатация на повереното му МПС. Той бил запознат със
съдържанието на трудовия договор и на длъжностната характеристика и ги
подписал.
Подс. К. бил правоспособен водач на МПС, вкл. с категории С и СЕ.
До края на юни 2021г. подс. К., в изпълнение на служебните си
задължения, направил няколко курса за дружеството до Гърция.
На 03.07.2021г. подс. К. трябвало да извърши курс за „Дейзи транс“
ЕООД като следвало да натовари краставици от с. Р. к., общ. К., обл. П. и да ги
транспортира до гр. Т. в Република Г. с автомобил „Скания“ с peг. №******.
Трябвало да потегли около 03,00 часа на 03.07.2021г. от паркинга, намиращ се
в гр. С., до разклона за с. М., ползван от „Дейзи транс“ ЕООД.
На 02.07.2021г., след обяд, в паркинга, ползван от „Дейзи транс“ ЕООД-
гр. С., намиращ се в гр. С., до разклона за с. М.- база на фирма „Теди Транс 1“,
св. Й.Д.К. предал на подс. Г. В. К. сумата от 1400 лева за зареждане на гориво
за влекача за курса до с. Р. к. и после до Г., както и сумата от 100 евро за
плащане на таксите на магистралите в Г.. Св. К. обяснил на подс. К., че
трябвало да вземе фактури за направените разходи.
Свидетелите В. С. Г. и Д. П. Д., които работели в същата база, но към
други фирми, били там на тази дата и видели св. К. да дава пари на
подсъдимия за гориво на камиона за курса до Г..
Сумите 1400 лева и 100 евро (равняващи се на 195,58 лева) били
предадени на подс. К. в качеството му на длъжностно лице- „шофьор на
товарен автомобил“ в „Дейзи Транс“ ЕООД и е следвало да бъдат използвани
за закупуване на гориво за извършване на доставка от фирмата и за заплащане
на пътни такси при транспортирането. Парите били връчени на подсъдимия от
св. Й. К., представляващ „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С..
Св. К. предложил на подсъдимия веднага да отиде да зареди гориво, но
той отказал като обяснил, че е пил бира. Казал, че ще зареди гориво, когато
тръгне за курса на следващия ден.
Подс. К. и свидетелите В. С. Г. и Д. П. Д. останали в базата да пият бира
до около 20 часа. Тогава свидетелите Д. и Г. си тръгнали, а подсъдимият им
казал, че ще отиде да си легне да спи в камиона „Скания“ с peг. №******.
На 02.07.2021г., вечерта, подс. К. напуснал паркинга, ползван от „Дейзи
транс“ ЕООД- гр. С., намиращ се в гр. С., до разклона за с. М.- база на фирма
„Теди Транс 1“ като взел със себе си поверените му пари- сумата от 1400 лева
и 100 евро (равняващи се на 195,58 лева), дадени му от св. К.. Подсъдимият
напуснал имота и взел парите, без да съобщи на св. К. и без разрешение от
негова страна или друг представител на фирма „Дейзи транс“ ЕООД- гр. С..
На 03.07.2021г., около 05,00 часа св. К. установил от Джи Пи Ес
системата, че камионът „Скания“ с peг. №****** не е потеглил за Г.. Св. К.
3

потърсил подсъдимия по телефона, но телефонният апарат бил изключен.
Около 07,00 часа св. К. отишъл до базата, но подс. К. го нямало. К. не могъл да
установи връзка с него, тъй като не отговарял на обаждания и съобщения и не
могъл да го намери. Той си бил тръгнал без да съобщи на св. К., без да зареди
гориво и без да му върне парите, дадени за гориво и такси.
Тогава св. К. се свързал със св. И. М. Д., който работел като шофьор и
го помолил спешно да изпълни курса до с. Р. к. и от там до Република Г.. Св.
К. му обяснил, че шофьорът, който е трябвало да го изпълни е напуснал без да
се обади. Св. Д. се съгласил да извърши курса и отишъл до базата, където св.
К. му дал документите, пари за зареждане на гориво и за таксите за
магистралите в Г. като му предоставил да използва за курса камиона „Скания“
с peг. №******. Св. Д. видял, че горивото било на свършване и заредил
гориво, за което платил с парите, дадени му от св. К., след което изпълнил
курса. След това св. Д. върнал автомобила и относимите документи на св. К.,
който му платил за извършената работа.
С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.201, ал.1 от НК, тъй като на 02.07.2021г. в гр. С., в
качеството си на длъжностно лице („шофьор на товарен автомобил“ в „Дейзи
Транс“ ЕООД) противозаконно присвоил чужди движими вещи- пари (сумата
1400,00 лева и 100,00 евро- равняващи се на 195,58 лева), собственост на
„Дейзи Транс“ ЕООД- гр. С., представлявано от пълномощника на управителя
на дружеството Й.Д.К. от гр. С., връчени му в това му качество.
Деянието се доказва по безспорен и категоричен начин от показанията
на всички разпитани по делото свидетели. Показанията на свидетелите Й. К.,
В. Г., Д. Д. и И. Д. изцяло подкрепят обвинението и чрез тях се доказва
осъществяването на инкриминираното деяние от обективна и субективна
страна. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приобщените
писмени доказателства.
Първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че не е
доказано по несъмнен начин, че Й. К. е предоставил на 02.07.2021г. на
подсъдимия К. сумите от 1400 лева и от 100 евро.
Настоящият състав счита, че правилно и основателно районният съд е
кредитирал изцяло показанията на св. И. М. Д., тъй като същите са
последователни, обективни и безпротиворечиви. Св. Д. посочва, че Й. К. се е
свързал с него и го е помолил спешно да изпълни курса до с. Р. к. и от там до
Република Гъ.. Св. К. му обяснил, че шофьорът, който е трябвало да изпълни
курса е напуснал без да се обади. Св. Д. е видял, че горивото на товарния
автомобил е на свършване и заредил гориво, за което е платил с парите,
дадени му от св. К.. Св. Д. посочва, че Й. К. му е обяснил, че предишният
шофьор (подсъдимият) е трябвало да зареди гориво, за което му е дал пари.
Показанията на св. Д., изцяло кредитирани от първоинстанционния съд
напълно подкрепят обвинението спрямо подс. К.. Първоинстанционният съд,
4

макар че изцяло е кредитирал показанията на св. Д., неоснователно и
неправилно е признал подс. К. за невиновен и необосновано е приел за
недоказан факта, че св. К. е дал описаните по- горе суми на подс. К..
Първоинстанционният съд неоснователно е кредитирал само частично
показанията на останалите трима свидетели Й.Д.К., В. С. Г. и Д. П. Д.. Не е
кредитирал показанията на тези свидетели в частта им относно даването на
описаните суми от св. К. на подсъдимия. Мотивите на съда в тази насока са
необосновани и неправилни. Настоящият състав счита, че районният съд
необосновано не е кредитирал показанията на тримата свидетели само и
единствено в тази им част, а ги е кредитирал в останалите им части. Мотивите
на съда в тази насока са необосновани като не са отбелязани обстоятелствата,
които съвпадат в показанията на свидетелите, а само едно противоречие.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите са изцяло кредитирани
в останалата им част, което показва, че контролираната инстанция е приела, че
свидетелите Й. К., В. Г. и Д. Д. дават достоверни, правилни и обективни
показания и пресъздават какво са възприели, но едновременно с това не е
дадена вяра на показанията им само относно едно обстоятелство (размера на
дадената на подсъдимия сума) без да става ясно защо показанията на тези
свидетели, иначе достоверни в останалата им част, не следва да се кредитират
относно това обстоятелство. Настоящата инстанция счита, че свидетелите Д. и
Г. и относно това обстоятелство също пресъздават какво са възприели лично,
какво са видели и чули и няма абсолютно никаква причина техните показания
да не бъдат кредитирани.
Показанията на св. К. са ясни, точни, последователни и се подкрепят от
показанията на свидетелите Г., Д. и Д. и от житейската логика, както е посочил
прокурора в допълнението към протеста. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд е следвало да ги кредитира. Както бе посочено по-
горе от показанията на св. Д. става ясно, че когато той е поел курса, св. К. му е
дал пари за зареждане на гориво и за таксите за магистралите в Гърция, а
горивото в камион „Скания“ с peг. №****** било на свършване, поради което
той заредил гориво с парите, дадени му от св. К.. Това доказва по несъмнен
начин, че подсъдимият не е зареждал гориво в товарния автомобил „Скания“.
Този факт не се оспорва по никакъв начин, а така също и че св. К. е дал парите
за горивото и таксите предварително на шофьора, който ще извърши курса.
Тези два факта и показанията на св. Д. изцяло подкрепят показанията на св. К.,
поради което настоящият състав ги кредитира изцяло.
Показанията на свидетелите Г. и Д. също подкрепят обвинителната теза
и не опровергават показанията на св. К.. Има разминаване относно това какви
суми свидетелите Д. и Г. са видели да бъдат давани на подсъдимия, но в
крайна сметка и двамата са чули от св. К. каква сума той е дал на подсъдимия.
Относно това, което св. К. е казал на свидетелите Г. и Д. за дадените суми,
няма абсолютно никакво разминаване или противоречие. В този смисъл
показанията на Д. и Г. изцяло кореспондират с тези на св. К. и също така
5

изцяло подкрепят обвинението. Ето защо настоящата инстанция ги кредитира
изцяло.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказа, че
подсъдимият К. не е извършил курса, който е следвало да извърши (факт,
който не се оспорва) и че св. Д., който е поел този курс е установил, че
горивото в товарния автомобил „Скания“ е било на свършване, поради което
той заредил гориво, за което платил с парите, дадени му от св. Й. К., след
което е изпълнил курса. Тези факти са безспорни и не се оспорват и от
защитата. Тези факти показват, че поде. К. не е заредил гориво, не е извършил
курса и че св. К. е дал пари за гориво и такси на св. Д. преди курса. Не е
логично св. К. да е дал пари предварително на св. Д., а да не е дал такива на
подс. К. и това не отговаря и на доказателствения материал, а именно на
показанията на четиримата разпитани свидетели. Св. К. посочва, че е дал
въпросните суми на подсъдимия, а свидетелите Д., Г. и Д. най- малкото
потвърждават, че св. К. им е казал, че е дал тези пари на подсъдимия. Предвид
изложеното по- горе настоящият състав намира за необосновано и неправилно
да се приеме, че не е доказано даването на пари, сумите 1400 лева и 100 евро-
равняващи се на 195,58 лева от св. К. на подс. К.. Този „извод“ на
първоинстанционния съд, както бе посочено по- горе противоречи, както на
събраните доказателства, така и на житейската логика.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимият не е използвал
дадените му от св. К. парични суми за зареждане на гориво и за плащане на
пътни такси и не му ги е върнал. Тези суми не просто липсват, а са присвоени
от подсъдимия К.. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че всички елементи от състава на престъплението по чл.201, ал.1 от
НК са безспорно и категорично доказани. Доказано е връчването на паричните
суми (времето, мястото, сумата), качеството, което е имал подсъдимият, както
и това, че е присвоил връчените му парични суми. По категоричен и
безспорен начин е доказано авторството на деянието, а именно, че подс. К. е
извършител на инкриминираното деяние.
От субективна страна, подс. К. е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, той като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъпленията съдът
намира в незачитане от страна на подсъдимия на установения и утвърден в
страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми
охраняващи правото на собственост, ниска правна култура, както и желание за
лично облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
прецени сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението и
чистото му съдебно минало, тъй като е реабилитиран.
6

Съдът не отчете отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът се
съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За
извършеното престъпление по чл.201, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до ОСЕМ години като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на виновния и да го лиши от права по
чл.36, ал.1, т.6 и 7 от НК. За да определи вида и размера на наказанието съдът
съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност между
действията на субекта и противодействието на държавата.
При така изложените факти съдът определи наказанието на подс. К. при
условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Настоящият състав счете, че е най- подходящо да се определи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца. Съдът счете, че са налице
условия за прилагане института на условното осъждане- подсъдимият не е
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер,
наложеното наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода“ и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето на подсъдимия съдът
намира, че не е наложително да го изтърпи. Съдът не наложи на подс. К.
предвидената в чл.201, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода
санкция, която не е задължително да бъде наложена- конфискация до една
втора от имуществото на виновния. Видно от приложената декларация за
СМПИС, подсъдимият не притежава никакво имущество. Настоящият състав
счита, че за постигане целите на наказанието не следва да налага и другото
кумулативно предвидено наказание лишаване от права по чл.36, ал.1, т.6 и 7 от
НК.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
1.

2.
7

Номер на акта:	26
Дата:	10 ноември 2025 г. (в сила от 26 ноември 2025 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20252200600549
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 септември 2025 г.

Присъда по ВНОХД №549/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите