О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260001, 19.08.2020 г.,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 19.08.2020 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 618 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК, който съдът преценява
за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от
обстоятелството, че ответницата е била уведомена за издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е
изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да
предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените
доказателствени искания.
Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото,
както следва :
Ищец е
„Теленор България“ ЕАД, а ответник – Р.Н.Ф.. Твърди се, че в полза на ищеца
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 280/10.09.2019г. по ЧГД
№ 409/2019г. на РС Котел. Тъй като ответницата била уведомена за заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът
предявявал искове за установяване на заявените по заповедното производство
вземания.
Твърди се,
че между ищеца и ответница били сключени следните договори :
1/Договор за
мобилни услуги № ********* от 01.09.2016г., по силата на който на ответницата
било предоставено ползването на мобилен № ********** с уговорена стандартна
месечна абонаментна такса 29.99 лв с ДДС (24.99 лв без ДДС). Договорът бил
изменен с допълнително споразумение № ********* от 18.10.2017г., с което бил
предоговорен месечният план – месечна абонаментна такса е променена на 24.99 лв
с ДДС (20.82 лв без ДДС).
2/Договор за
мобилни услуги № ********* от 18.10.2017г., по силата на който на ответницата
било предоставено ползването на мобилен № ********** с уговорена стандартна
месечна такса 10.99 лв с ДДС (9.16 лв бед ДДС). Договорът бил изменен с
допълнително споразумение № ********* от 23.11.2017г., с което бил предоговорен
месечният план – месечна абонаментна такса е променена на 20.99 лв с ДДС (14.49
лв без ДДС).
3/ договор
за лизинг от 18.10.2017г., по силата на който на ответницата било предоставено
ползването на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, срещу
изплащане на цената в размер общо на 229.77 лв с ДДС, платима на 23 месечни
вноски по 9.99 лв всяка.
Ответницата
не изпълнила произтичащите от договорите задължения и по трите договора, които
били фактурирани общо и за които били издадени три фактури за задълженията за
периода 15.03.2018г. до 14.06.2018г.
Договорите
за мобилни услуги били предсрочно прекратени, поради изпадане на ответницата в
забава за плащане
На
15.08.2018г. била издадена четвърта фактура за неустойката, дължима при
прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и за предсрочно изискуемия
остатък от лизинговите вноски по договора за лизинг
Задълженията
за неустойка били уредени в раздел ІІІ, т.4 от допълнителните споразумения към
договорите за мобилни услуги и тъй като прекратяването на договорите било
настъпило след 11.01.2018г., размерът на неустойката се определял в
съответствие с условията на чл.1.2 вр. чл.1.1 от спогодба от 11.01.2018г.,
постигната между КЗП и ищеца по граждански дела № 15539/2014г. и №
16476/2014г., двете на СГС, приложими и при прекратяване на договори за мобилни
услуги, сключени преди посочената дата.
Задължението
за неустойка по договора за мобилни услуги от 18.10.2017г. било 52.47 лв,
представляващи сбор от три стандартни месечни абонаментни такси.
Задължението
за неустойка по договора за мобилни услуги от 01.09.2016г. било 62.46 лева,
изчислено по същия начин.
По договора
за лизинг се претендира плащане на неустойка в размер на 128.84 лева,
представляващи разлика между стандартната цена на предостовеното мобилно
устройство без отстъпка, съгласно актуалната към 18.10.2017г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен договорът за лизинг,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора.
Претендира
се и сумата 179.82 лева, представляващи падежирали и предсрочно изискуеми
вноски по договора за лизинг.
За всички
претендирани вземания били издадени фактури, а изискуемостта настъпвала 15 дена
след издаване на фактурата.
Моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение, както следва :
1/ 60.90 лева, представляващи
неплатено възнаграждение за ползване на услуги по договор №
61881526/18.10.2017г., изменен с допълнително споразумение №
*********/23.11.2017г., за периода от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. Правното
основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
2/52.47 лева, представляващи
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
61881526/18.10.2017г., изменен с допълнително споразумение №
*********/23.11.2017г. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД.
3/ 76.82 лева, представляващи
неплатено възнаграждение за ползване на услуги по договор №
*********/01.09.2016г., изменен с допълнително споразумение №
*********/18.10.2017г., за периода от 15.03.2018 г. до 14.06.2018 г. чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
4/62.46 лева, представляващи
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/01.09.2016г., изменен с допълнително споразумение №
*********/18.10.2017г. Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД.
5/128.84 лева, представляващи
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за лизинг от 18.10.2017г.
Правното основание на този иск е по чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД.
6/179.82 лева, представляващи
неплатени падежирали и предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг от
18.10.2017г. Правното иснование на този иск е по чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3
от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД
Моли за
присъждане на законната лихва от подаване на заявлението – 20.08.2019г. до
окончателното изпълнение на задължението.
Заявява
претенция за присъждане на разноските, направени в заповедното и в
установителното производства.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу исковата молба.
Съдът указва
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже
следните правно – релевантни факти :
По иска чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, основан на
договора за мобилни услуги от 18.10.2017г, изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 23.11.2017г :
1/ че на
18.10.2017 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги – предмет на договора, срок, възнаграждение;
кои клаузи от договора са изменени и допълнени на 23.11.2017г;
2/че
размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за
периода от 15.03.2018г. до 14.06.2018г. е 60.90 лева;
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на обстоятелства, очертани в пункт 2-ри.
По иска чл. 286 вр. чл.
287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, основан на договора за мобилни услуги 01.09.2016г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение от 18.10.2017г :
1/ че на 01.09.2016 г. между „Теленор
България“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги – предмет на договора, срок, възнаграждение; кои клаузи от договора са
изменени и допълнени на 18.10.2017г;
2/че
размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за
периода от 15.03.2018г. до 14.06.2018г. е в 76.82 лева;
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на обстоятелства, очертани в пункт 2-ри.
По иска с
правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, основан на
договора за лизинг от 18.10.2017г:
1/ че на
18.10.2017 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за
лизинг на мобилен телефонен апарат – предмет на договора, срок, възнаграждение;
2/че
размерът на неплатените лизингови вноски за целия период на договора е 179.82
лева;
3/ кога
договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на
ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на
възнаграждението;
4/че
вноските, дължими за периода след прекратяване, са предсрочно изискуеми.
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на обстоятелства, очертани в пункт 3-ти.
По иска с
правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за
мобилни услуги от 18.10.2017г, изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 23.11.2017г :
1/ кога
договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на
ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на
възнаграждението;
2/ че
ответницата дължи неустойка при прекратяване на договора;
3/ че
неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такси е в размер на
52.47 лева.
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на посочените обстоятелства.
По иска с
правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за
мобилни услуги от 01.09.2016г, изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 18.10.2017г :
1/ кога
договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на
ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на
възнаграждението.
2/ че
ответницата дължи неустойка при прекратяване на договора;
3/ че
неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такса е в размер на
62.46 лева.
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на посочените обстоятелства.
По иска с
правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за
лизинг от 18.20.2017г:
1/ кога
договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на
ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на
възнаграждението.
2/ че
ответницата дължи неустойка при прекратяване на договора;
3/ че
неустойката е в размер на 128.84 лева.
Съдът указва
на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за
установяване на обстоятелствата, посочени в пунктове 2-ри и 3-ти.
Съдът следва
да допусне събиране на представените писмените доказателства.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА разглеждане на делото в
открито съдебно заседание за 24.11.2020 г. от 10:30 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ПРЕДЯВЯВА на страните
проекта за доклад, съобразно мотивите.
ДОПУСКА събиране на представените
писмените доказателства.
УКАЗВА
на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги
напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам
на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на
медиаторите към Министерството на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде
обжалвано.
С Ъ Д И Я :