Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София,  07.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на четвърти април, две хиляди  двадесет и втора  година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                 

при секретаря Кр.Г., като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  4428 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 77196/30.03.2020г. по гр.д. № 54014 по описа за 2018г. на  Софийски районен съд,  73-ти състав  И.Г.Г.-А. , ЕГН ********** е осъдена на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** Б сумите, както следва: сумата от 453,23лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в  апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2015г.; сумата от 10,45лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи  цена на разпределение на топлинната енергия в апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2015г; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 223,32лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за  горница над 453,23лв. до 1188,92лв. и за периода октомври 2015г. до април 2016г.; за горницата над 10,45лв. до предявен размер от 24,05лв. . и за периода октомври 2015г. до април 2016г.; изцяло исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 221,16лв. за забава на плащането на топлинна енергия и за сумата от 5,12лв. за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.09.2015г. до 05.12.2017г., изцяло са отхвърлени исковете на т.С.”ЕАД срещу М.А.И., ЕГН ********** за заплащане на сумите на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 от ЗЗД, както следва: сумата от 719,67лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в  апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 14,59лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи  цена на разпределение на топлинната енергия в апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 110,63лв. за забава на плащането на топлинна енергия и за сумата от 2,56лв. за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.09.2015г. до 05.12.2017г, като „Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на М.А.И. съдебни разноски  от 300лв.

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№   5061275/28.05.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 26.05.2020г. от ищеца Т.С.”ЕАД в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението  е неправилно , постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че месечните задължения съгласно Общите условия от 2008г.  се заплащат в 30-дневен срок след периода за който се отнасят, но  съгласно ОУ от 2014г. едва след изравнителната сметка се изпада в забава. Представените по делото доказателства установявали дължимост на сумите. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете М.А.И., ЕГН ********** е  оспорила въззивната жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Установено било от представеното по делото съдебно решение участието й в съсобствеността, както и че е платила припадащите й се за същото суми. Уведомила била ищеца за постановеното съдебно решение за участието й в съсобствеността и платената сума от 758,10лв. главница и лихва от 141,49лв. съответствала на посочената й от ищеца като нейно задължение с писмо от 07.07.2018г.  Плащането на тези суми било от 24.08.2018г. Отделно на 10.07.2018г. била платила и 783,20лв.  по текущи задължения и 18,06лв. за дялово разпределение на енергията. Платеното надхвърляло претенцията на ищеца, посочил че търси от нея 1/3 от дължими за имота суми. Претендирала е разноски,

Въззиваемият- ответник по исковете И.Г.Г.-А. , ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в обжалваната част било правилно, като изцяло поддържала изявленията си, направени в производството  пред СРС.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ********  не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  2023034/14.08.2018г. уточнена с молби от 08.10.2018г. и от 06.11.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********срещу И.Г.Г.-А. , ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответниците разделно при квота от 2/3 за И.А. и от 1/3 за М.И.  да му заплатя сумите в общ размер, както следва: сумата от сумата от 1783,37лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в  апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от от 36,08лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.08.2018г., до изплащането й, представляващи  цена на разпределение на топлинната енергия в апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********исковете по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 331,89лв. за забава на плащането на топлинна енергия и за сумата от 7,68лв. за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 15.09.2015г. до 05.12.2017г. Навело е твърдения, че ответникът М.  И. е наследник по закон на К.С.и М.Ч.притежавали 1/3 от имота, а И. А.притежавала 2/3 от имота и така отговаряли пред ищеца за плащането на потребените в него топлинна енергия и цена на дяловото й разпределение, потребили енергия в количества и на стойност за които е предявен иска, изпаднали в забава на плащането им, дължали и  цената за дялово разпределение на енергията, изпаднала в забава на плащането му. Претендирало е разноски.

Ответникът М.А.И., ЕГН **********,в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочила е, че с Решение по дело № 27720/2012г. на СРС по дело за делба било установено, че квотата  в съсобствеността на имота на майка й М.Ч.е 1365/3276 ид.ч., както и че останалите съсобственици на имота са  И.  А. със същата квота, както  и Г.К., М.Ф.,  Р.К., Д.Д.,  Г.А.,  П.К.,    И.Д.,  В.Т.,  Ц.Т., Ю.В., Н.В.,  П. Т., М.К., С.Т., И.Т., С.Т..  За така постановеното решение уведомила Т.С.”ЕАД и на 17.07.2018г. ищецът й посочил, че задълженията й за имота са 758,10лв. главница и 141,49лв. лихва. Тази сума платила на ищеца на 24.08.2018г., както и отделно 2,10лв. лихва. Отделно на 10.07.2018г- платила текущи задължения за имота в размер на 783,20лв. съобразно квотата й в съсобствеността, както и 18,06лв. цена на дяловото разпределение. Нямало непогасени задължения за имота. Претнедирала е разноски.

Ответникът И.Г.Г.-А. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочила е, че  притежава 1365/3276  ид.ч. от имота и само за такава част от потребените в имота услуги и доставки отговаря пред ищеца. Съсобственици на имота не били само сочените от ищеца двама ответници но и други лица, за които ищецът знаел.

Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.С.”ЕООД, ЕИК ******** е подкрепило исковете.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници, издадено от СО, район Подуяне, съгласно които Б.Е.А.е починал на 02.03.2004г. и е оставил за наследници съпругата си И.Г.-Г., сестра си М.Е.Ч. и брат си К.Е.С., починал на 03.05.2007г. неженен и без деца.

Съгласно справка по реда на наредба № 14/2009г. изискана от СРС, М.Е.Ч. е починала на 04.04.2016г. и е оставила за наследници по закон  дъщеря си М.А.И., съпругът й А.Ч.е починал на 06.05.1997г.

Съгласно справка по реда на наредба № 14/2009г. изискана от СРС, К.Е.С. е починал на 03.05.2007г. и е оставил за наследници по закон братя и сестри Е.П., починала през 2009г. В.С., починал през 2008г., М.Ч., починала през 2016г.

Прието е неоспорено от страните 28.09.2017г. Решение  по дело № 27720/2012г.  по описа на СРС, 53-ти състав, с което е допуснатият до съдебна делба апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********е изнесен на публична продан, получената сума от която да се разпредели между съсобствениците на имота М.И. с квота от  1365/3276 ид.ч.  И.  А. с квота от  1365/3276 ид.ч., както  и Г.К., М.Ф.,  Р.К., Д.Д.,  Г.А.,  П.К.,    И.Д.,  В.Т.,  Ц.Т., Ю.В., Н.В.,  П.Т., М.К., С.Т., И.Т., С.Т. с посочени квоти в съсобствеността.

Прието е писмо от ищеца до ответника М.И., с което ищецът е посочил, че задълженията й за имота  към 13.07.2018г. са главница от 758,10лв. и лихва от 141,49лв.

Прието е заявление от 24.09.2018г., фискален бон от 24.08.2018г., съгласно който ответникът М.И. е платила на ищеца 901,69лв., от които главница от 758,10лв. и лихва от 141,49лв. и 2,10лв. лихва. За потребени в имота топлинна енергия.

Приети са платежни нареждания от 10.07.2018г., съгласно които ответникът М.И. е платила на ищеца цена за дялово разпределение на енергията от 18,06лв. за периода за процесния имот за периода май 2016г.-май 2018г., както и 783,20лв.  за топлинна енергия за периода юли 2017г. – април 2018г.

Прието е заявление от 2019г. от И. А.до ищеца, с което го е уведомила че имотът е съсобствен и е поискала  да й се определят задълженията съобразно квотата й от 1365/3276.

Приети са изравнителни сметки за потребена енергия в имота съгласно които за периода май 2014г. до април 2015г. потребена енергия е 906,62лв. без ДДС, а за периода май 2015г.-април 2016г. е 579,50лв. без ДДС, определени при условия за неосигурен достъп.

По делото са приети Общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.

По делото са приети Общи условия от 2008г. съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от  изтичане на периода, за който се отнасят.

Приет е договор от 18.09.2002г. съгласно който ЕС на сграда в гр.София, ж.к. ********, бл. 150 е възложило на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата.

С прието по делото заключение по комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза  вещите лица след запознаване с документи по делото и справки при ищеца и трето лице –помагач са посочили , че в сградата се потребява енергия само за отопление, няма захранване за горещо битово водоснабдяване. За процесния период за имота не бил осигурен достъп за отчитане на уредите в имота и начислена енергия е на максимална мощност на отоплителни тела, които в случая били три. Посочили са, че изравнителните сметки били изготвени при спазване на правилата на наредбата за топлоснабдяване, приспадани са технологични загуби ежемесечно. Вещото лице по техническата част от експертизата е посочило, че за периода от октомври 2015г. до април 2016г. общият топломер не бил годен да измерва потреблението, защото бил изтекъл периода на валидност на извършената проверка, а нова не била направена в 2-годишния срок. Потребената енергия в имота  съгласно изравнителните сметки в имота била  906,62лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., а за периода май 2015г.-април 2016г. -  579,50лв. Платена от М.И. сума  била  901,69лв. на 24.08.2018г. - главница от 758,10лв. за периода  май 2014г. – април 2016г., включително и за цена на дялово разпределение; лихва от 141,49лв. и 2,10лв. лихва. За периода цената на дяловото разпределение била начислена като 36,08лв. общо за имота.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част,:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дяловото й разпределение и обезщетение за забава на плащане на същото, отговорност за плащане на които ответникът М.И. носи пред ищеца като наследник на потребителя на енергията в имота за процесния период-М.Ч., а ответника И.А. – като съсобственик на имота за процесния период.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между ищеца и ответника И.А. и между ищеца и наследодателя на ответника  М.И. е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да им  доставя топлинна енергия срещу задължение  те да заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът пирема за установено по делото от приетото по делото Решение по дело 27720/2012г. на СРС, удостоверения за наследници и справки по Наредба № 14/2009г., че процесният апартамент № 51, гр. София, ж.к. „********”, бл. ********е съсобствен между Г.К., М.Ф.,  Р.К., Д.Д.,  Г.А.,  П.К.,    И.Д.,  В.Т.,  Ц.Т., Ю.В., Н.В.,  П.Т., М.К., С.Т., И.Т., С.Т., М.И., И.  А., последните две са с квота в съсобствеността от по  1365/3276 ид.ч.  за всяка от тях, като М.И. е придобила тази квота след смъртта на майка си и по наследство от  нея.

По делото не е установено някой от  съсобствениците на имота да е сключил с ищеца договор за доставка на топлинна енергия за целия имот, освобождавайки останалите съсобственици от отговорност пред ищеца за потребените в имота стоки и услуги, поради което и съдът приема, че отговорността на всеки ответник към ищеца за потребени в имота през процесиня период топлинна енергия и цена на дяловото й разпределение може да се ангажира само до размера на квотата им в съсобствеността , тоест по  1365/3276 ид.ч.  за  всеки от двамата ответници.

С въззивната жалба не са наведени конкретни  оплаквания за изводите на районния съд в частта за неустановено дставени стоки и услуги в определени количества за периода октомври 2015г.-април 2016г., при обосноваване на изводите на районния съд в тази им част не е нарушена императивна правна норма, поради което  съдът приема, че не е установено по делото реалното потребление на енергия в имота за периода от октомври 2015г. до април 2016г. Изводите на районния съд са обосновани с установеното по делото, че общият топломер в абонатната станция в този период не е бил годен да измерва потреблението, поради непроведена периодична метрологична проверка. Ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че в последствие такава е направена и тогава общ топломер е установено, че е бил годен. При така установеното не може да се обоснове извод, че и през процесния период  октомври 2015г.- април 2016г. измерването по общия топломер е било вярно. При така възприето съдът приема, че правилно искове за главници са отхвърлени за периода октомври 2015г.-април 2016г.

Съдът приема за установено по делото, че стойността на потребената в имота топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.09.2015г. е в размер на общо 1087,93лв., а за дяловото й разпределение е 25,09лв. С въззивната жалба не са наведени конкретни  оплаквания за изводите на районния съд за размера на потребеното за този период, при обосноваване на изводите на районния съд в тази им част не е нарушена императивна правна норма,приетите заключения по съдебната експертиза и изравнителни сметки установяват този размер на потребеното в имота. При така възприето и като съобрази установената квота на ответниците в съсобствеността на имота, то правилно СРС е приел, че всеки ответник отговаря пред ищеца за заплащане на по 41,66% от стойността на потребените в имота услуги за този период, тоест за по 10,45лв. цена на дялово разпределение и за по 453,23лв. за  стойност на потребена топлинна енергия.

Правилно е прието от СРС, че не е установено по делото ответниците да са изпаднали в забава на тези плащания. За тези вземания приложими са ОУ от 2014г. , съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика. По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е публикувал фактури за задълженията на интернет-страницата си и правилно районният съд е приел, че не е установено по делото ответниците да са изпаднали в забава на плащането на сумите.

Правилно е прието от районния съд , че приети по делото  фискален бон,  заключение по съдебната експертиза, писмо на ищеца от 17.07.2018г., заявление на ответника М.И. от 24.08.2018г.  установяват, че М.И. на 24.08.2018г. е платила на ищеца главници от 758,10лв. и лихви от 143,59лв., че това са плащания за процесния период и че с тези плащания са погасени процесните задължения за главници и за лихви. Фискалният бон е издаден от ищеца, заявлението на ответника И. изрично сочи кои задължения погасява с тези плащания, те съответстват на посочените й от ищеца с писмото от 17.07.2018г. суми. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебната експертиза като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото.

При така възприето съдът приема, че следва да потвърди решението на СРС в обжалваната част.

По отговорността за разноски по исково дело пред  въззивния съд:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по производството в следва да се оставят в тежест на вззивника  и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия М.И. разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 300лв.

Въззиваемият И.  А. не  е претендирала разноски и такива не й се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 77196/30.03.2020г. по гр.д. № 54014 по описа за 2018г. на  Софийски районен съд,  73-ти състав  в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК********с адрес: *** Б да заплати на М.А.И., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д.Г.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300лв. / триста лева/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца -  Т.С.”ЕООД, ЕИК ******** .

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.