Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№     260530 / 11,12,2020 г., гр. Пловдив

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври 2020 г. в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА                                                               

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА                                                                                             НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                                        

при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1608/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А.В.А. с ЕГН **********; против решение № 1896/11,06,2020 г., постановено по гр. д. № 4892/2020 г. на РС Пловдив, 13 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да отхвърли молбата за защита от домашно насилие.

Ответниците по жалбата Н.А.А. с ЕГН **********; и Е.А.А. с ЕГН **********; изразяват становище за неоснователност на жалбата и искат потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производство по реда на ЗЗДН.

Образувано по молба от Н.А.А. с ЕГН **********; и Е.А.А. с ЕГН ********** – действаща чрез своята майка и законен представител Н.А.А.; против А.В.А. с ЕГН **********.

Твърди се, че молителката Н.А. и ответникът са съпрузи и са родители на малолетната Е.А.. Твърди се също, че на 02,05,2020 г. ответникът, в присъствие на малолетното им дете, обиждал съпругата си и нееднократно й нанесъл удари по лицето, ръката и крака, след като детето се разплакало и опитало да избяга от жилището, го върнал и му заявил, че ще има друга майка.

От съда се иска да постанови необходимите мерки за защита по отношение на молителите.

Ответникът оспорва твърденията, иска отхвърляне на молбата за защита.

Страните не спорят, че между Н.А. и ответника А.А. е сключен граждански брак, както и че са родители на малолетната Е.А., родена на 19,08,2015 г. Не спорят също, че до 02,05,2020 г. са съжителствали в апартамент, находящ се в ***, както и че на 03,05,2020 г. ответникът е напуснал семейното жилище и оттогава са разделени.

С представената декларация по чл. 9 от ЗЗДН молителката удостоверява, че на 02,05,2020 г. след спор между страните ответникът започнал да обижда съпругата си, хванал я за косата, блъснал главата й в стената и я ударил с юмрук в лицето, после в ръката и крака. Това се случило в присъствието на детето, което се уплашило, разплакало се и избягало извън жилището. Ответникът върнал детето като го блъснал навътре в жилището и му казал, че има друга майка за него. На сгледващия ден напуснал семейното жилище, но продължил да търси контакт със съпругата си по телефон и вайбър, и да я заплашва. Декларираните обстоятелства се установяват и от представеното съдебномедицинско удостоверение от 08,05,2020 г., описващо нанесени на молителката Н.А. травматични увреждания; както и от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на св. Н. – съсед на страните (живещ нв съседния апартамент), се установява, че между съпрузите често възниквали скандали, които се чували и от съседите. Конкретно на 02,05,2020 г. след 20,30 ч. от жилището на страните се чули писъци и крясъци, след това се чуло, че детето плаче на вратата.

Изложените обстоятелства не се опровергават от ангажираните от ответника доказателства, които нямат връзка с конкретния инцидент.

След задълбочен анализ на събраните доказателства РС е приел за доказани изложените по-горе обстоятелства, като правилно е квалифицирал извършеното като акт на домашно насилие спрямо двете молителки.  В тази насока РС е изложил подробни съображения, които въззивният съд изцяло споделя и, на основание на чл. 272 от ГПК, препраща към тях.

Правилен е изводът на РС за основателност на молбата за защита. Постановените от първостепенния съд мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителите и забрана за посещение на дома, местоработата и местата за социален отдих, както и временно определяне местоживеенето на детето, са съобразени с обстоятелството, че отпреди завеждане на делото страните не обитават общо жилище. Заедно с това мерките съответстват на характера и интензитета на установеното домашно насилие с отчитане на обстоятелството, че то е възприето непосредствено от малолетната Е. и е породило у детето страх и тревога.

Досежно срока, за който ще се наложат мерките забрана за приближаване на пострадалите и на жилището, местоработата и местата за социален отдих на същите, както и временно определяне местоживеенето на детето при майката, настоящата инстанция счита, че същият следва да бъде определен на дванадесет месеца, считано от издаване на заповедта за незабавна защита – от 11,05,2020 г. Предвид това, първоинстанционното решение следва да се измени досежно срока на посочените мерки, като същият се определи на 12 месеца, считано от 11,05,2020 г.

На основание чл. 17 ал. 5 изр. последно, следва да се издаде нова заповед за защита, в която да се отразят последиците от неизпълнението й, съобразно чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН.

Пълномощникът на въззиваемите претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Доколкото по делото не се открива сключен по реда на посочената норма договор за правна защита и представителство, искането следва да се приеме за неоснователно.

По изложените съображения съдът

 

 

Р      Е     Ш      И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 1896/11,06,2020 г., постановено по гр. д. № 4892/2020 г. на РС Пловдив, 13 гр. състав, КАТО ОПРЕДЕЛЯ СРОК  от ДВАНАДЕСЕТ месеца, считано от 11,05,2020 г., ДОСЕЖНО наложените с решението мерки за защита от домашно насилие, както следва: забрана за приближаване на пострадалите и на жилището, местоработата и местата за социален отдих на същите, както и временно определяне местоживеенето на детето при майката.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита, съобразно определения с настоящото срок на мерките: забрана за приближаване на пострадалите и на жилището, местоработата и местата за социален отдих на същите, както и временно определяне местоживеенето на детето при майката.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                  

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: