№ 3917
гр. В., 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110105427 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Ц. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „Ф. Т.“ № 15, срещу „Д. З.“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„К. А. Д.” № 68 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 9180,77лева /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно
определение от 24.11.2023г./, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско на МПС», клауза «Пълно каско», полица № 0312220340032360/
20.10.2022г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Мерцедес МЛ 350» с рег. **** от
застрахователно събитие настъпило на 22.11.2022г. докато автомобилът е бил паркиран в гр.
В., ул.А. С. на паркинг пред блок № 31 и изразяващи се в увреждане на врата предна дясна и
врата задна дясна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. «Мерцедес МЛ 350» с рег. ****. С ответника е сключен договор за
имуществена застраховка «Каско», клауза «Пълно каско», полица №
0312220340032360/20.10.2022г., със срок на действие на застрахователното покритие
20.10.2022г. - 19.10.2023г. и размер на застрахователната премия 780,30лева, платена
изцяло. Л.а. бил паркиран в гр. В., ул. А. С. на паркинг пред блок № 31. На 22.11.2022г.
около 08.30часа, отивайки до него ищецът установил, че автомобила е увреден. Констатирал
увреждания по предна и задна дясна врата - дупки. Уведомил Първо РУ за извършените
злоумишлени действия, за което му било издадено Удостоверение с рег. № 433000 -
27356/22.11.2022г. Уведомил и застрахователя за събитието, който образувал щета №
*********/ 23.11.2022г. Във връзка с настъпилото увреждане на ищецът било определено
1
застрахователно обезщетение в размер на 785,61лева, като след приспадане на сумата от
585,23лева по дължимите вноски по полицата, той получил 200,38лева. Твърди, че за
възстановяване на увреждането реално нужната стойност е 9201,25лева, като след
приспадане на заплатената до момента сумата която следва да му бъде изплатена възлизала
в размер на исковата претенция. Ето защо, понастоящем претендира застрахователно
обезщетение в частичен размер от сумата от 8415,64лева действително необходима по
възстановяване автомобила в съС.ието от преди, която заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаване
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, както и че е определил и изплатил сумата от 785,61лева, приспадайки
дължими вноски в размер на 585,23лева. Твърди, че в изпълнение задълженията си по
договора е изплатил на ищеца дължимото му се застрахователно обезщетение. В условията
на евентуалност оспорва размера на исковата претенция. Сочи, че ищецът не е осъществил
ремонт, т.е. не е сторил реален разход. Към датата на събитието процесното МПС било над
17г. и редът за обезщетение бил по експертна оценка, така като ищецът бил посочил в
искането си за оценка на вредите. Твърди, че ремонта на МПС-то може да бъде осъществен
без подмяна на вратите. Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, а отговора – чрез нарочна молба до съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
«Каско на МПС», клауза «Пълно каско», полица № 0312220340032360/ 20.10.2022г. със срок
на действие 20.10.2022г.- 19.10.2023г. на л.а «Мерцедес МЛ 350» с рег. ****;
2
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 23.11.2022г. ответникът е
образувал щета № ********* и е констатирал следните увреждания на застрахованата вещ -
врата предна дясна и врата задна дясна;
- че ответникът е определил застрахователно обезщетение от 785,61лева и след
приспадане на дължимите от ищеца вноски по полицата в размер на 585,23лева реално му
изплатил 200,38лева.
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на л.а. «Мерцедес МЛ 350» с
рег. **** , т.е. активната му легитимация е установена. Ответникът като застраховател по
полица имуществено застраховане е пасивно легитимиран по претенцията.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства – удостоверение с рег. № 433000-27356/22.11.2022г., че на 22.11.2022г.
ищецът е уведомил ОД на МВР – В. за установените увреждания на л.а. Уведомил е и
застрахователя си по договор за застраховка «Каско на МПС», който изготвил опис
заключение по щета № *********/ 23.11.2022г. и извършил опис на уврежданията на
автомобила за настъпило събитие на 22.11.2022г. Описани като увредени са били следните
детайли по автомобила, а именно: предна врата - дясна и задна врата - дясна. Страните не
спорят, че застрахователят е приключил щетата като е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 785,61лева и след приспадане на дължимите от
ищеца вноски по полицата в размер на 585,23лева реално му изплатил 200,38лева, с което
твърди да е изпълнил задължението си по договора. Определянето и изплащането на
застрахователно обезщетение имплицитно съдържа и признание на застрахователя за
реализирано застрахователно събитие, за което той носи застрахователен риск.
В заключение искът е доказан в своето основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение.
За установяване релевантните за спора факти, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като изготвено от в.л. с нужната
компетентност и след запознаване с приложените по делото документи, бива кредитирано от
съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, нужната стойност по отстраняване на
увреждането по врата предна дясна и врата задна дясна на база средни пазарни цени на труд
и материали е в размер на 9966,38лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че вратите на л.а. следва да се
подменят изцяло, като на пазара не съществуват алтернативни части. Нужната стойност на
разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е
9966,38лева. Застрахователят е изплатил такова по щетата в размер на 785,61лева. Във
връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава на избора на застрахования
3
при завеждане на щетата. Страните не спорят, а и така е отбелязано в искане за оценка на
вреди, че ищецът е избрал обезщетяване по експертна оценка, която съгласно ОУ се
извършва по действаща Методика на застрахователя. Какво е обаче съдържанието на тази
Методика и запознат ли е бил застрахованият с нея, с оглед направата на информиран избор,
е неясно. Безспорно касае се за договорни отношения и в отношенията между страните
действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не
може да дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто характер
безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да
е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието.
Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено
и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при
действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от
отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с
посочените норми на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС,
обективирана и в решение № 155/05.12.2016г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което
е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество.
В заключение, размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара
предлагащи такива услуги, която съобразно експертното заключение е в размер на
9966,38лева. От тази сума обаче следва да бъде приспадната платената от застрахователя
сума от 785,61лева, като факт признат за безспорен между страните. Това обуславя доказан
размер на исковата претенция от 9180,77лева, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано и като законова последица от упражнено
право на иск, прието от съда за съществуващо.
По разноските:
4
Разноски се дължат на ищеца.
Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от
367,23лева - платена ДТ, 150лева - депозит на вещо лице и 1460лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 15.11.2023г.
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което се преценява като
неоснователно, доколкото същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 1218,07лева без ДДС
или 1461,68лева с ДДС. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
1977,23лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.
А. Д.” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Ф. Т.“ № 15
сумата от 9180,77лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско на МПС», клауза «Пълно каско», полица № 0312220340032360/
20.10.2022г. за претърпени имуществени вреди на л.а «Мерцедес МЛ 350» с рег. **** от
застрахователно събитие настъпило на 22.11.2022г. докато автомобилът е бил паркиран в гр.
В., ул.А. С. на паркинг пред блок № 31 и изразяващи се в увреждане на врата предна дясна и
врата задна дясна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата , на
основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.
А. Д.” № 68 ДА ЗАПЛАТИ на С. Ц. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Ф. Т.“ № 15
сумата от 1977,23лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5