№ 27129
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110111093 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Л. Т. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“МЗ“ № 7, ап.3 и Н. Т. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.щ.ЗФ бл.26, вх.А, ап.1, насочена В. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.КР бл.209, вх.Е, ет.1, ап.93, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на основание наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр.София, бул.“Сливница“ бл.122, вх.Б,
ет.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1200.380.5.12.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на ТР И. Н., а ответника – на
ГИ Н., които са братя. Родителите на същите са придобили процесния недвижим имот на
09.10.1959 г., като ТР и Георги Н.и са постигнали съгласие жилището да остане изцяло за ТР
Н.. С оглед на това той, както и неговите наследници – ищците по делото, са упражнявали
владение върху имота с намерение за своене, което не им е оспорвано от други лица.
Според ищците, след смъртта на баща им, при събиране на документи за снадбяване с
документ за собственост на апартамента, са установили, че Георги Н. има син, което
обстоятелство не им е било известно до този момент.
При това положение ищците поддържат становище, че е възможно да възникнат от
страна на ответника претенции за собственост върху ½ ид.ч. от имота, поради което
предявяват иск за собственост. След дадени от съда указания за изясняване на правния
интерес от завеждане на делото, в молба от 21.03.2023 г. ищците отново заявяват, че
оспорването на собствеността от ответника не се състои в правни или фактически действия,
а би произтекло по реда на наследяването, съгласно което, в случай, че не им бъде призната
собственост по давност, ще възникне съсобственост с ответника.
Съдът като е съобразил така изложеното от ищците в исковата молба и
уточнителната молба, е намерил предявения иск за недопустим и с определение №
11921/29.03.2023 г. е прекратил производството по делото.
След обжалване на същото, с определение № 8071/27.06.2023 г., постановено по
1
в.ч.гр.д.№ 4637/2023 г. по описа на СГС, ІІ-В въззивен състав, прекратителното определение
е частично отменено с мотив, че ищците имат правен интерес да искат установяване, че са
собственици на ½ ид.ч. от процесния имот на основание адвностно владение, тъй като
ответникът формално може да се легитимира като собственик на тази част от имота.
Настоящият състав обаче намира, че при преценка кое да съобрази - указанията в
отменителното определение на СГС по в.ч.гр.д.№ 4637/2023 г. или практиката на ВКС,
следва да даде приоритет на практиката на ВКС, създадена по реда на чл.290 от ГПК.
ВКС е имал възможност в свое определение № 155/12.07.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 2249/2022 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., ГК, да обсъди този въпрос, като е приел, че
правният интерес при установителните искове за собственост се обуславя от съществуването
на гражданскоправен спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост върху конкретен имот, изведен въз основа на изложените от ищеца
обстоятелства в исковата молба. Затова, когато ищецът не твърди с поведението си извън
процеса ответникът да оспорва или да отрича претендираното от него право, липсва правен
спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда. Тези изводи са
независимо от възможността, която чл.124, ал.1 от ГПК дава на всеки гражданскоправен
субект, да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, тъй като тя може да се активира когато страната има
интерес от това. Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, съдът следи служебно за нея и при липсата на
оспорване на претендирано от ищеца право или претендиране на оспорвано от него право,
интерес от съдебна защита не е налице, поради което делото подлежи на прекратяване.
По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за недопустим,
поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 11093/2023 г. по описа на СРС, 128 състав
по предявеният иск от Л. Т. Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“МЗ“ № 7, ап.3 и Н. Т.
Н., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.щ.ЗФ бл.26, вх.А, ап.1, насочен В. Г. И., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.КР бл.209, вх.Е, ет.1, ап.93, за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение на
½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр.София,
бул.“Сливница“ бл.122, вх.Б, ет.2, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1200.380.5.12.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3