Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 379
гр. Русе, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,ХII граждански състав…в публично заседание
на 25 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №1585 по описа на 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация
Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е доставило топлинна енергия в имот с
абонаментен № 09000720800, ползван от Д.П.П., чийто
наследник по закон е ответника С.В.А.. За периода от 26.03.2014 г. до 25.04.2017 г. в
този имот дружеството доставило и разпределило на Д.П.П. топлинна енергия на
обща стойност 133,10 лева по 19
бр. фактури, която енергия не била заплатена. Дружеството подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано гр. д. № 7545/2017 г. по описа на РРС
и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на Д.П.П. да заплати
на ищеца сумите: 133,10 лв.
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2014
г. до 25.04.2017 г. по 19 броя фактури, 18,78 лв. - лихва за забава от падежа
на всяка фактура до 25.10.2017г. , законовата лихва върху главницата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 77 лв. разноски. Д.П.П. била призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което се иска установяването им по исков ред. Иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият,
като наследник на Д.П.П. дължи на дружеството сумата от 133,10 лв. главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2014 г. до
25.04.2017 г. по 19 броя фактури, 18,78 лв. лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 25.10.2017 г., законна лихва върху главницата от 26.10.2017г. до
окончателното изплащане.
Ответникът С.В.А.,
чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2017 г. по гр. д. № 7545/2017 г. по описа на РРС,
с която било разпоредено на Д.П.П. да заплати на ищеца сумата от 133,10 лв. главница за доставена топлинна
енергия за периода от 26.03.2014 г. до 25.04.2017 г. по 19 броя фактури, 18,78
лв. -лихва за забава от падежа на всяка фактура до 25.10.2017 г., законовата
лихва върху главницата от 26.10.2017г. до окончателното изплащане, както и 77
лв. разноски. Д.П.П. била призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
си, който е предмет на настоящия правен спор.
Д.П.П.,
починала на 05.01.2018 г., е оставила за свой наследник по закон ответника-неин
син.
По делото не се
спори, че Д.П.П. била собственик на
недвижим имот, находящ се в *******, с абонатен № 09000720800 в периода 26.03.2014
г. до 25.04.2017 г. От представените 19
броя фактури е видно, че за периода от 26.03.2014
г. до 25.04.2017 г. ищецът начислил на Д.П.П. за доставена и разпределена топлинна
енергия на стойност 133,10 лв. От приетите по делото писмени доказателства: Договор
№ 180 от 10.11.1998г. за доставка на топлоенергия за обект: *******; Протокол
от общото събрание на ******** Договор № 188/30.08.2002 г. за „Топлинно
счетоводство” (разпределяне за разходите за отопление и топла вода чрез
разпределители и водомери между потребителите на топлинна енергия); Договор №
5732- р/21.11.2011 г. Договор № Д-214/24.12.2016 г. за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, ведно с Приложение № 1 към договора; Заявление с вх. №
АС-00341/11.04.2007 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 13.01.1993 г. се установява, че Д.П.П. и ищеца са страни по
договор за доставка на топлоенергия и тя е била
потребител на същата.
От заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза, е видно, че процесният имот в ********
, бил присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе ЕАД под абонатен № 09000720800. В процесния имот нямало отоплителни тела и не се доставяла
битова гореща вода чрез топлопреносната
система на дружеството – ищец. В сградата, в която се намирал процесния
имот, било въведено дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период тази дейност била осъществявана от „ Техем Сървисис“ ЕООД – гр.София .
В процесния имот нямало уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия. При
спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката,
Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за
процесния имот с административен адрес **********, присъединен чрез сградна
инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под абонатен №
09000720800, за процесния период 26.03.2014г. - 25.04.2017 г. следвало да се
разпредели 1,5448 МWh топлинна енергия на стойност
132,39 лв. с ДДС.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът, като наследник на Д.П.П., починала на 05.01.2018 г. , му дължи парични суми за доставена топлинна
енергия по 19 броя фактури от
26.03.2014 г. до 25.04.2017 г. въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а Д.П.П. била призована по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество,
същият се явява основателен.
По делото не се
спори, че Д.П.П. е била собственик на недвижим имот гараж, находящ се в ********,
с абонатен № 09000720800, в периода от 26.03.2014 г. до 25.04.2017 г. за който
съгласно представените по делото писмени доказателства, тя имала сключен договор с ищеца за доставка и
потребление на топлинна енергия. От представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1 се установява, че
купувачите, които ползват топлинна енергия за битови нужди са длъжни да
заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за доставка до 14 число
на следващия месец задълженията си– ежемесечни и изравнителни. За месечните дължими
суми продавачът издавал и изпращал фактури на купувачите. Видно от
представените 19 броя фактури и заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът възприема, като
тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно притежаваните от него
специални знания е дал отговор на поставените му задачи, се установява по
категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе” АД, е доставил топлинна
енергия в имот с абонаментен № 09000720800, собственост на Д.П.П., от 26.03.2014 г. до 25.04.2017 г. на стойност
132,39 лв., която не му била
заплатена тази сума. Изложеното дава основание да се приеме, че исковата
претенция следва да се уважи до този размер,
Съгласно чл.84,
ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. От посочения по горе чл.47, ал.1 от представените
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители,
които се прилагат към сключения договор, по който и страна е била Д.П.П., се
установява, че денят за изпълнение на задължението за ползвана топлинна енергия
за отопление, за дялово разпределение на сградна инсталация е определен и с не плащане
на главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на по-следващия
месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани доказателства за
размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска по правното му
основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи
неговия размер по своя преценка, а именно в размер на 18,78 лева.
Разноските в
заповедното производство следва да се признаят в размер на 77 лв.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото / 75 лв. държавна
такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл.78, ал.8
от ГПК, 150 лв. -за експертиза и 150 лв. за назначения особен представител/, с
общ размер 475 лв. направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.В.А.,
ЕГН: ********** ***, в качеството си на
наследник на Д.П.П., починала на 05.01.2018 г., дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 132,39 лв.
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 26.03.2014
г. до 25.04.2017 г. по 19 броя фактури, 18,78 лв. -лихва за забава от падежа на
всяка фактура до 25.10.2017 г., законна лихва върху главницата от 26.10.2017г.
до окончателното изплащане , за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 26.10.2017 г. по гр. д. № 7545/2017г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106
със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток срещу С.В.А., ЕГН: ********** ***, в качеството си на наследник на Д.П.П., починала на 05.01.2018 г. искове с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
парични задължения за сумата над 132,39 лв. до 133,10 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2017 г., до изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.10.2017 г. по гр. д. № 7545/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН: ********** ***, да заплати на Топлофикация Русе”
АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”,
сумата от 77 лв. разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.10.2017 г. по гр. д. № 7545/2017
г. .по описа на РРС., както и сумата от 475 лв.- за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: