Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20398
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис – ****,
чрез процесуалния му представител – юрисконсулт С., срещу Г.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 517.01 лв. (петстотин и
седемнадесет лева и една стотинка), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за паричен заем № *****, сключен на 08.06.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г.Е.П.,
вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД,
правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата
на Приложение № 1/01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 16.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 30.08.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 51.94 лв. (петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва за
периода от 09.08.2018 г. до 07.12.2018 г.; сумата от 36.00 лв. (тридесет и шест лева), представляваща такса разходи; сумата от 353.40 лв. (триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 09.08.2018 г. до 07.12.2018 г.; сумата от 49.24 лв. (четиридесет
и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
11.07.2018 г. до 30.08.2019 г..
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: по силата на сключен договор за паричен заем № *****/ 08.06.2018 г., „Изи Асет Мениджмънт” АД
предоставило на Г.Е.П. сума в размер на 600
лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за заем и ОУ.
Ответникът се задължил да върне сумата в общ размер от 671.94 лв., включваща
заетата сума в размер на 600 лева и 71.94 договорна лихва. Падежът на
задължението бил 07.12.2018г., като ответникът е следвало да го погаси на шест
равни месечни вноски по 111.99 лева. Съгласно чл.16 от договора при забава в
плащането на месечна вноска с повече от 30 календарни дни, заемополучателят
дължал и такса разходи за събиране на вземането, но не повече от 45 лева.
Постъпилите по договора плащания били в размер на 182.67, с които са погасени
70.68 лева неустойка; 9 лева такса разходи; 20 лева договорна лихва и 82.99
лева главница. За неизпълнение на задължението си, в 3-дневен срок да представи
обезпечение, на основание чл.4, ал.1 от договора ответникът дължал неустойка в
размер на 424.08 лева, дължима на шест месечни вноски от 70.68 лева. На
основание чл.8 от договора му е начислена и
лихва за забава. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е изпълнявало
задълженията си по договора, като е предоставило на заемополучателя
посочената сума. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра.
Понастоящем, непогасената суми по кредита са в исковите размери. Въпреки
настъпилият падеж на паричното задължение към 07.12.2018г., изпълнение от
страна на ответника не е последвало. Междувременно е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, включително за вземането срещу
Г.Е.П.. Предвид
неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 13969/2019г. по описа
на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради
което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на
искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 225 лева - довнесена
държавна такса. По отношение
на юрисконсултското възнаграждение, съдът
намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 325 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД,
в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда ****, от една страна и ответника Г.Е.П., ЕГН **********, с адрес: ***, от друга,
че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: сумата от 517.01 лв. (петстотин и седемнадесет лева и една стотинка), представляваща дължима главница, произтичаща от Договор за
паричен заем № *****, сключен на
08.06.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и Г.Е.П., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД в полза н.
„А.з.с.н.в.” ООД, правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.”
ЕАД) по силата на Приложение № 1/01.03.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2019
г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 51.94 лв. (петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща договорна лихва за
периода от 09.08.2018 г. до 07.12.2018 г.; сумата от 36.00 лв. (тридесет и шест лева), представляваща такса разходи; сумата от 353.40 лв. (триста
петдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 09.08.2018 г. до 07.12.2018 г.; сумата от 49.24 лв. (четиридесет
и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
11.07.2018 г. до 30.08.2019 г..
ОСЪЖДА Г.Е.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда **** сумата от 75 лева /двеста и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.13969/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Е.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис –
сграда ***** сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: