№ 381
гр. Нови пазар, 09.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Г.а Н.
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Г.а Н. Гражданско дело № 20233620101003 по
описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК, за постановяване на съдебно решение за
допускане на съдебна делба.
Предявена е искова молба, съдържаща иск с правно основание по чл. 340 и следв. от
ГПК вр. чл. 34 от ЗС.
В исковата молба ищецът Ц. Б. Ц. твърди, че неговият дядо Ц. И. Г. е придобил на
*** г., с нот. Акт №**, том **, дело *** г. дворно място от 2000 кв.м.с построените в него
плевня, хамбар, една одая и къща. Наследодателят починал на *** г., като го наследили
съпругата му Г.К.Г. и *** им деца. След смъртта на Г.К. през *** г. имотът останал в
наследство на наследниците на сина Б. Ц. И. /починал на *** г./ Ц. Б. Ц. и Е. Б. Г.,
наследниците на дъщерята Л. Ц. Г. / починала на *** г./ - Г. Л. И. и неотказалия се от
наследството В. Р. Л.. И наследниците на сина Е. Ц. И./ починал на *** г./-преживялата го
съпруга М. Д. И. и синовете В. Е. И. и Г. Е. И..
Ищецът сочи, не Л. Ц. Г., а след смъртта й –нейните наследници, не са установявали
самостоятелно владение над спорния имот, нито са отблъсквали владението на останалите
наследници. Въпреки това тя поискала и бил издаден констативен нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по давност №**, т.**, рег.№***,
н.д.№ *** г. от Т.С. - Нотариус, с район на действие Районен съд Н., вписан под №*** в
регистъра на Нотариалната камара, който е вписан в Службата по вписванията Н. дв.вх.рег.
№***, вх.рег.№ *** г., акт№***, т. **, дело *** г. Ищецът моли изрично съдът да отмени
този нотариален акт.
Ищецът сочи, че с ответниците не могат да се разберат доброволно за постигане на
делба на процесния имот, поради което моли съда да допусне до делба процесния имот,
представляващ ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ 1125 кв.м., находящо се с. В., общ. К.,
обл. Ш. ул.*** съставляващо по плана на града УПИ *** от кв.15 при граници: улица, ***,
1
УПИ ***, УПИ ***., при следните квоти за съделителите: Ц. Б. Ц.-1/6 ид.части, Е. Б. Г. -1/6
ид.части, Г. Л. И. -1/6 ид.части, В. Р. Л.- 1/6 ид.части, М. Д. И.- 1/9 ид.части, В. Е. И. 1/9
ид.части и Г. Е. И. 1/9 ид.части.
От името на ответниците Е. Б. Г., М. Д. И., В. Е. И., Г. Е. И., Г. Л. И. не са постъпили
писмени отговори по иска.
От името на ответника В. Р. Л. е депозиран писмен отговор, в който се оспорва иска
за делба като недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията в исковата молба, като
навежда твърдения, че е едноличен собственик на имота, защото го е придобил с дарение.
Ответникът моли съда да отхвърли иска за делба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна
страна следното:
По фактите:
Имотът, предмет на производството за съдебна делба, представлява по сега
действащия план на с. В., общ. К., обл. Ш., УПИ *** от кв. 12 с площ от 1125 кв.м., находящ
се в с. В., ул. ***, общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ
***.
Ищецът Ц. Б. Ц., се легитимира като наследник на Ц. И. Г., поч. На *** г., който е
придобил с НА №**, том **, дело № *** г. от *** г., л. 139 от делото, чрез покупко –
продажба от И. Г. Ц.. Съгласно посоченото в НА имотът представлява „дворно място от 2000
кв.м., заедно с построените в него пленвя, хамбар, една одая и къща, при граници по акта:
път, поле, И.О., което дворно място сега образува урегулиран парцел № *** от кв. 15 по
плана на с. В., Новопазарско, където се намира същия имот от 3034 кв.м. при сегашни
граници: Д. И., И.О., улица и шосе“.
Съгласно удостоверение за наследници на л. 8-9, издадено от Кметство с. В., общ. К.,
след смъртта си Ц. И. Г., поч. На *** г., е оставил за свои наследници по закон, три деца –
син Б. Ц. И., починал на *** г., дъщеря Л. Ц. Г. и син Е. Ц. И., поч. На *** г.
След смъртта на синът на прекия собственик на имота, синът му Б. Ц. И. е починал
на *** г., и същия е оставил за свои наследници по закон, син Ц. Б. Ц. – ищец по делото и
дъщеря Е. Б. Г., ответник по делото.
Наследницата на прекия собственик на имота, дъщеря му Л. Ц. Г. участва по делото
като ответник.
В хода на производството ответницата Л. Г. е починала, съгласно удостоверение за
2
наследници на Община К. от *** г., л. 59-60, и същата е оставила за наследници по закон
следните лица: дъщеря Г. Л. И. и син Р. Л. Р.. Синът Р. Л. Р. е починал на *** г. и е оставил за
наследници по закон следните лица: дъщеря Л. Р. Н., син В. Р. Л. и дъщеря Р. Р. К..
Последните са конституирани като страни по делото.
По делото са представени удостоверения за отказ от наследство на следните лица: 1/
от Р. Р. К. от наследството на Л. Г., който отказ е вписан под № *** г. в регистъра по чл. 49
ЗН при РС Н., л. 88-89; 2/ от Л. Р. Н. от наследството на Л. Г., който отказ е вписан под №
*** г. в регистъра по чл. 49 ЗН при РС Н., л. 90-91.
Поради това, че наследодателката Л. Г. е починала след сина си Р. Л. Р., на когото Р. Р.
К. и Л. Р. Н. са преки наследници, то направения от двете й внучки отказ от наследството на
Л. Г., нейни наследници (внучки), ги лишава от правото да наследяват и с това да участват в
съдебната делба, като отказът им от наследството увеличава дела на останалите наследници
на Л. Г., в случая на В. Р. Л..
Синът на прекия собственик на имота, Е. Ц. И. е починал на *** г., и същия е оставил
за свои наследници по закон, съпруга М. Д. И., син В. Е. И. и син Г. Е. И., двамата ответници
по делото.
По правото:
В резултат на горните факти, като наследници на Ц. И. Г., поч. На *** г., които имат
право на наследяване на оставените в наследство от него имоти, респ. на съдебна делба са
следните участници по делото:
Ищецът Ц. Б. Ц., внук на наследодателя и ответниците Е. Б. Г., внучка на
наследодателя; Г. Л. И., внучка на наследодателя; В. Р. Л., правнук на наследодателя; М. Д.
И., В. Е. И. внук на наследодателя и Г. Е. И., също внук на наследодателя.
При последователното прилагане на нормата на чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗН относно
равните права на децата при наследяване, както и че съпругът има равни наследствени права
на всяко от децата, се установява, че преките наследници на наследодателя, неговите три
деца – Б., Л. и Е. имат по 1/3 ид.ч. от оставеното наследство. След смъртта на Б. Ц. И.,
неговия дял се наследява поравно от двете му деца, които придобиват по 1/6ид.ч от общото
имущество.
След смъртта на Е., неговата съпруга и двете му деца на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9,
ал.1 ЗН получават поравно от неговото имущество или по 1/9 ид.ч. от общия имот.
След смъртта на Л. Г., починала след сина си Р. Л. Р., който се замества от своите
низходящи съгласно чл. 10, ал.1 ЗН, полагащия му се дял е равен на този на неговата сестра
Г., т. е по 1/6 ид.ч. Частта на Р. обаче се придобива единствено от синът му В., поради
3
направен изричен отказ от наследството на Л. от двете дъщери на Р. Л. и Р.. Отказът им от
наследството увеличава дела на останалите наследници на Л. Г., в случая на В. Р. Л.. По този
начин наследниците на Л. Г. и В. придобиват по 1/6 ид.ч. от общия имот.
Приравнени към общ знаменател при най – малко общо кратно 18, дяловете на
участващите в делбата съделители биха били следните:
Ищецът Ц. Б. Ц. има право върху 3/18 идч.; Е. Б. Г. - 3/18 идч.; Г. Л. И. - 3/18 идч.; В. Р.
Л. - 3/18 идч.; М. Д. И. има право върху 2/18 идч.; В. Е. И. - 2/18 идч. и Г. Е. И. - 2/18 идч.
По делото е представен нотариален акт за собственост №**, том **, рег. №***, дело
№ *** г. на нотариус с рег. №*** на НК, Т.С. и РД – РС Н., съгласно който първоначалната
ответница Л. Ц. Г. е била призната за собственик по давностно владение на процесния имот,
посочен в НА, като празно дворно място с площ от 1125 кв.м., находящо се в с. В.,
образуващо УПИ *** от кв. 15 по плана на селото, при граници на имота: улица, УПИ ***,
УПИ *** и УПИ ***.
Съгласно НА №**, том **, рег. №**, дело №** от *** г. от ****** г. на нотариус с рег.
№*** на НК, Т.С. и РД – РС Н., за дарение, Л. Ц. Г. е дарила на ответника В. Р. Л. процесния
недвижим имот.
Този нотариален акт е представен от ответника преди първото по делото съдебно
заседание, на *** г., с нарочна писмена молба на л. 105, същата и на л. 111 по делото.
В проведеното редовно, първо по време съдебно заседание на *** г., л. 149-153 от
делото, и след приемането на приложените към исковата молба доказателства и особено след
приемането и на представения по делото НА №**, том **, рег. №**, дело №** от *** г. от
****** г. за дарение от страна на ищеца не са предприети действия по предявяване на
инцидентен установителен иск по оспорване на правото на собственост на ответника В. Р.
Л..
Наличието от страна на ответника В. Л. на официален документ за собственост,
придобита на оригинерно правно основание, каквото е договорът за дарение означава, че
имота, за който е делбата не е безспорно съсобствен между страните по делото.
Оспорването на правата на собственост, които легитимират ответника В. Л., като
такъв, следва да се проведе чрез насрещен установителен иск по чл. 26 ЗЗД, на някое от
посочените в него основания за нищожност, рессп. По чл. 27 ЗЗД за унищожаемост, но такъв
от страна на ищеца не е предявен до края на първото по делото съдебно заседание в
заведеното производство за съдебна делба. От евентуалната промяна в притежаваната от
ответника В. Л. собственост ще зависи дали е налице съсобственост върху процесния имот,
или не. Предявяването на установителния иск
Преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор във първата фаза на
съдебната делба се прави с оглед въпросите, които се разрешават с решението по допускане
4
на делбата и разпоредбите на чл. 342 ГПК и чл. 343 ГПК. съгласно чл. 342 ГПК, в първото
съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях
да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в
наследствената маса на някои имоти. Урежда исковете, разглеждането на които е допустимо
в първата фаза на производството за съдебна делба. На следващо място, съгласно чл. 343
ГПК, в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на
завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на
завещателни разпореждания и на дарения.
Така посочените разпоредби очертават кръга на допустимите за съвместно
разглеждане с делбата искове, но само такива, които са надлежно предявени. Самият иск за
нищожност на договора за дарение е отрицателен установителен иск както сочат Решение №
1 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 425/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 299 от 9.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1331/2010 г., II г. о., ГК, и редица други. Самото предявяване на
установителния иск в делбата е допустимо, доколкото съгласно посоченото в т. 3, б. „а“ на
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, с иска за делба не може да бъде
съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите
дялове.
Съгласно посоченото в т. 3, б. „в“ на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на
ВС, намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска
само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници, които не са направили искане,
не се допълва.
Всичко това е допустимо и възможно в рамките на производството по съдебна делба,
но при наличие на надлежно предявен иск за това. От своя страна самият иск се предявява и
следва да отговаря на всички изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК.
За разлика от общия исков процес, в който предявяването на обективно съединени
искове е възможно и допустимо от страна на ищеца с първоначалната искова молба (чл. 210,
ал.1 ГПК), а ако се предявява като инцидентен иск в първото по делото съдебно заседание
(чл. 212 ГПК), то в производството за съдебна делба е дадена по – широка възможност за
това, а именно в първото заседание (чл. 342 ГПК), но само по отношение на претенциите
относно правото на някой от призованите в делбата лица да участва в нея, против размера на
неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Ищецът
може да съедини иск към иска за делба с исковата молба, а впоследствие – само във връзка с
оспорванията на ответника. Съгласно Определение № 21/17.01.2011 г. по ч.гр.д. № 485/2010
г., ВКС, І г.о. е прието, че оспорването на сделка следва да стане до провеждане на първото
съдебно заседание в делбеното производство, където най-късно се въвеждат в процеса
всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 ГПК. Правилата са
специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл.133
ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото съдебно заседание, след което
оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство и не може
непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното
5
производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на
процесуалния закон в частта за преклузията, настъпила с изтичане на първото съдебно
заседание. В случай на надлежно предявени съединени искове, съдът се произнася
първоначално по тях, вкл. и с отделен диспозитив, след което пристъпва към разглеждане на
въпроса за подлежащите на делба имоти, страните и техните квоти.
В първото по делото за съдебна делба, редовно проведено съдебно заседание, ищецът
не е предявил искове за нищожност на дарението в полза на ответника В. Л..
Пълномощникът на ищеца сочи в първото по делото заседание, л. 149-153 от делото, че
желае приемането на проектодоклада по делото, както и че няма доказателствени искания
(л. 152). Пълномощникът на ищеца сочи, че не му е било известно обстоятелството за
извършеното дарение, но въпреки това и след приемане на доказателствата за него не е
предявил претенции в надлежна форма за оспорване правото на собственост в полза на
ответника В. Л.. Съгласно посоченото в т. 3 на Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум
на ВС съдебната делба, може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е
съсобствена. Наличието на годен титул за собственост от страна на ответника В. Л.
разколебава първоначалните изводи за съсобственост върху процесния имот, основана на
наследяване. Праводателят на ответника Л. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение върху имота, което е първично, оригинерно
правно основание за придобиване на собствеността, след което е извършил дарение на
имота в полза на настоящия ответник по делото.
Съдебното исково производство е особено исково производство, в рамките на което
обаче водещо е диспозитивното начало и съдът е обвързан със заявената от страните по
делото защита.
В проведеното второ редовно по делото заседание, което е било на ***г.,
пълномощникът на ищеца е направил единствено оспорване по реда на чл. 193 ГПК на
приложен към нотариалното дело по обстоятелствената проверка Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал.1 ДОПК№ 466/21.05.*** г., издадено от Община К..
Въз основа на горното, съдът приема, че по делото не е налице безспорна
съсобственост, а липсата на надлежно предявени искови претенции за оспорване на
извършеното от първоначалната ответница Л. Г. дарение се явява пречка за постановяване на
решение относно неговата действителност. Липсва и предявен по надлежния ред
установителен иск за опровергаване на правата на собственост, които е установила
ответницата Л. Г. върху имота. Това е възможно ако беше предявен отрицателен
установителен иск спрямо нея, респ. нейните наследници, като правоприемници по делото,
който би могъл да бъде надлежно предявен с първоначалната искова молба или като
инцидентен, след приемане на доказателствата от ответника за извършеното дарение, но до
края на първото по делото съдебно заседание.
В този смисъл, съдът намира, че следва да се постанови определение за прекратяване
6
на производството като недопустимо. Основна причина за неговата недопустимост е липсата
на безспорна съсобственост върху процесния имот. Поради това следва да се отмени първо
определението на съда за приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за
решаване.
Следва да се посочи и още нещо относно подлежащия на делба имот.
Относно установяването на идентичността на процесния имот е назначена техническа
експертиза, която е установила, че съгласно Заповед № ***г. на ИД на АГКК-София са
одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на с.В.. Въз основа на нея към
момента имота представлява имот с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. К. с площ от
3164 кв.м.
Промяната в КККР е станала след завеждане на делото, но същата има значение за
правилното установяване на процесния имот, предмет на съдебна делба.
По делото е назначена и приета съдебно техническа експертиза, според която
първоначалния имот на наследодателя, включващ площ от 2000 кв.м., от които ищецът има
претенция за площ от 1125 кв.м., след Заповед № 14/15.01.1982 г. на Началник управление
„Архитектура и благоустройство“ при Окръжен народен съвет-гр.Ш. е разделен на нови
парцели: 1-45 с площ 1050 кв.м., X1I-45 с площ 1067 кв.м. и XIII- 45 с площ 1119 кв.м., които
площи са измерените от вещото лице.
С последващата Заповед № ***г. на ИД на АГКК-София в КККР на с. В. е нанесен
само един имот и той е с идентификатор *** и с площ от 3164 кв.м.
Всичко това прави идентификацията на процесния имот неустановена.
По делото има открито производство по чл. 193 ГПК, но с оглед на приетото от съда
решение, че делото следва да бъде прекратено поради недопустимост, то съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Относно разноските по чл. 81 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно посоченото в чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно ал. 4,
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се
прилага ал. 9.
По настоящето дело ищецът е направил разноски за воденото съдебно производство,
7
както следва: 1975 лв., от които за адвокатско възнаграждение 1500 лв., 460 лв. за експертиза
и 15 лв. за съдебни удостоверения.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
Предвид на приетото от съда, че производството по делото следва да бъде
прекратено, то на ищеца не се дължат разноски по аргумент на противното от нормата на чл.
78, ал.1 ГПК, тъй като няма уважен изцяло или отчасти иск.
На ответника се дължат, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски поради
прекратяване на производството. В случая не е налице изключението от това правило,
доколкото прекратяването на делото не е поради постигнато между страните споразумение.
Следователно ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника, сумата от 1500
лв. представляваща направени от него разноски за адвокатска защита.
Относно разноските по чл. 355 ГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда.
В производството за съдебна делба не се заплаща първоначална ДТ за воденето му, а
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително
разноските по чл. 78а, ал. 1.
Поради прекратяването на производството и на основание чл. 9 от ТДТССГПК при
прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от
25 лв.
Съдът намира, че за воденото по настоящето дело производство следва да се заплати
за държавна такса сумата от 50лв. в полза на съда, за която ищецът следва да бъде осъден.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определението по протокол №**/*** г. от съдебното заседание на *** г., с което е
обявено за приключено съдебното дирене по делото и постановяване на решение.
Прекратява производството за съдебна делба образувано по иск на Ц. Б. Ц. с ЕГН
8
********** от гр. В., ж.к *** срещу Е. Б. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В., ж.к
***, Г. Л. И. с ЕГН ********** от с. В., ул. ***, В. Р. Л. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***,
М. Д. И., с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, В. Е. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул. *** и
Г. Е. И. с ЕГН ********** от гр. В., ул. ***, на следния недвижим имот: ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО с площ 1125 кв.м., находящо се с. В., общ. К., обл. Ш. ул.***
съставляващо по плана на града УПИ *** от кв.15 при граници: улица, ***, УПИ ***, УПИ
***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, Ц. Б. Ц. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к
***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Р. Л. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ц. Б. Ц. с ЕГН ********** от
гр. В., ж.к ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Н. за държавни такси сумата от 50 лв.
(петдесет лева).
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в
едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
9