Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 748 / 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 2564 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
вр. чл.26, ал.11 от Закона за чужденците в
Република България (ЗЧРБ).
Жалбоподателят
А.В.П., роден на ***г. в гр.Новосибирск, гражданин на Руската Федерация, с
адрес гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.62, вх.1, ап.18, е оспорил заповед № 251з-4064/29.09.2020г.
на директора на ОД МВР Бургас, с която на основание чл.24е, ал.1 и 2 от ЗЧРБ му
е отказано издаване на разрешение за предоставяне право на продължително
пребиваване в Република България по заявление с вх. № 538200-8282/20.08.2020г.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се иска нейната
отмяна. Жалбоподателят счита, че доказване наличието на парични средства не
следва да се ограничава само в доказване на средства налични по банкови сметки.
Твърди, че като гражданин на Русия е основател, директор и счетоводител на
компания „Сурф“ ООД, създадена от него и брат му Е. В.П. през 2005г., като от
дейността на дружеството генерира месечен доход и дивиденти, които постъпват по
банкова карта Виза, издадена на името на брат му в Руска банка Сбербанк.
Отделно от това сочи, че в гр.Новосибирск притежава собствен апартамент, от
който генерира доход под формата на наем.
Иска
обжалваната заповед да бъде отменена и преписката върната на органа за
произнасяне по заявление с вх.№ 538200-8282/20.08.2020г. за предоставяне право
на продължително пребиваване на жалбоподателя.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата, пледира за отмяна на обжалваната заповед и връщане преписката на
органа за произнасяне.
Ответникът
– директор на ОД МВР Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и
иска от съда да я отхвърли като неоснователна.
ФАКТИ:
А.П.
е роден на ***г. в гр.Новосибирск, Русия. Той е гражданин на Русия и притежава
национален документ за самоличност (паспорт, л.129) № 72 4914916, издаден на 13.06.2013г.
и валиден до 13.06.2023г.
Според
разрешение за пребиваване № *********, издадено на 29.08.2019г. (л.130) А.П. е
получил разрешение за продължително пребиваване до 03.09.2020г.
Със
заявление рег. № 538200-8282/20.08.2020г. (л.128) до директора на Сектор
„Миграция“ при ОД МВР Бургас, жалбоподателят е заявил предоставяне право на
продължително пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.24е,
ал.1 от ЗЧРБ.
Към
заявлението са приложени копие на национален документ за самоличност (л.129),
копие на удостоверение за сключен брак (л.131-132), копие на разрешение за
пребиваване на Г.З.– съпруга (л.133), нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 29.11.2012г. (л.134), извлечение от сметка на А.П. в ЦКБ АД за
периода 01.08.2020г. – 20.08.2020г. и копие на медицинска застраховка за
чужденци пребиваващи на територията на РБ от 20.08.2020г. (л.136).
По
делото е приложена справка за пътуване на лице – чужд гражданин (л.137),
извършена към датата на подаване на заявлението, от която е видно, че на
20.09.2019г. А.П. е напуснал Република България в 10:57ч. през ГКПП Русе Дунав
Мост и влязъл в Република България на 05.03.2020г. в 11:44ч. през ГКПП Русе Дунав
Мост.
Поради
получен сигнал и извършена проверка от отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР – Бургас относно представен от лицето подправен (или неистински) документ
от ЦКБ АД в друго административно производство, но отново за предоставяне на
право за постоянно пребиваване, (л.146 – 149), от А.П. са поискани допълнителни
доказателства за налични средства.
С
молба от 03.09.2020г. (л.139) А.П. е приложил към подадената от него преписка
за продължително пребиваване три броя справки от сметката си в ЦКБ АД,
съответно за периода 14.08.2020г. – 20.08.2020г. (л.140), 02.01.2018г. –
31.12.2018г. (л.141) и 02.01.2020г. – 03.09.2020г. (л.142).
С
докладна записка от 04.09.2020г. младши полицейски инспектор в Сектор
"Миграция" към ОД на МВР – Бургас е докладвал на началника на Сектор
„Миграция“, че на 03.09.2020г. съвместно с негов колега са извършили проверка
на адрес в гр.Бургас, ж.к. „Зорница“, бл.62, вх.1, ет.4, ап.18 във връзка с подаденото от А.П. заявление за
предоставяне право на продължително пребиваване в Република България на
основание чл.24е, ал.1 от ЗЧРБ. На адреса е бил установен А.П., който е заявил,
че в момента живее заедно със сина си А. П.. Посочил е, че работи дистанционно,
като експерт за руска автомобилна застрахователна компания и получава месечното
си възнаграждение в руска банкова сметка ***а му сметка (л.143).
Със
становище от 25.09.2020г., началник сектор „Миграция“ предложил на директора на
ОД на МВР – Бургас да бъде издаден отказ за продължаване срока на пребиваване
на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ по подаденото от А.П. заявление от
20.08.2020г. (л.126 – 127).
На
29.09.2020г. със заповед № 251з-4064/29.09.2020г. директорът на ОД на МВР -
Бургас е отказано издаване на разрешение за предоставяне право на продължително
пребиваване в Република България на А.П.. Като мотиви е посочено, че от
представените извлечения може да се направи обоснован извод, че П. не доказва
стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка без да се
прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от
минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната. Сочи
се, че видно от движението на средствата към 03.09.2020г. П. няма достатъчно
средства за издръжка в страната предвид крайното салдо от 7,95 лв. (л.124 –
125).
Във
връзка с издадената заповед на 09.10.2020г. по електронната поща А.П. е подадал
жалба до Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ с която е
поискал отмяна на издадената заповед за отказ (л.8 – 11). Към жалбата са
приложени извлечение по сметка на дебитна карта Visa Classic с име на притежателя – Е. В.П. – брат
на А.П., за периода 26.11.2019г.-24.11.2020г. (л.13 – 47 и л.243 – 276) и за
периода 01.01.2020г. – 24.11.2020г. (л.48 – 79), тъй като твърди, че като
основател, директор, счетоводител, служител получава месечни заплати и
дивиденти към банкова карта Visa 4276440513620879
на руска банка Сбербанк. Приложени са още извлечение от Единния държавен
регистър на юридическите лица в Русия от 11.03.2021г. за дружество с ограничена
отговорност „СУРФ“, според което директор е А.П., а съдружници са А.П. и Е. П.
(л.109 – 119 и л.219 – 230), динамика на официалния курс на лев-рубла за
периода 01.01.2020г. – 31.08.2020г. и 01.01.2019г. – 31.12.2019г. (л.82 – 85 и
л.175 – 181); договор за наем на жилище в гр.Новосибирск от 25.07.2016г. (л.155
– 159 и л.208 – 218); удостоверение за разкрита банкова сметка *** А.П. в
Централна кооперативна банка - ЦКБ (л.88); извлечение от банкова сметка *** А.П.
в ЦКБ за периода 13.10.2020г. – 13.11.2020г. (л.86); за периода 01.10.2020г. –
15.10.2020г. (л.87); за периода 01.10.2020г. – 09.11.2020г. (л.89); за периода
02.01.2020г. – 03.09.2020г. (л.90); за периода 14.08.2020г. – 20.08.2020г.
(л.91); за периода 02.01.2012г. – 31.12.2012г. (л.92); за периода 02.01.2014г.
– 31.12.2014г. (л.93); за периода 02.01.2016г. – 31.12.2016г. (л.94); за
периода 02.01.2017г. – 31.12.2017г. (л.95); за периода 02.01.2018г. –
31.12.2018г. (л.96); за периода 02.01.2020г. – 16.10.2020г. (л.97); регистър на
избрани платежни нареждания на дружество с ограничена отговорност „СУРФ“ в НФ
АКБ „Ланта – Банк“ (АО) – Новосибирск (л.98 – 108 и л.185 – 207) и актуално
състояния на „Аура Плюс“ ЕООД (л.120 – 122).
Във
връзка с подадената жалба директорът на ОД на МВР – Бургас е изготвил докладна
записка до министъра на вътрешните работи, с която предлага заповед №
251з-4064/29.09.2020г. относно отказ за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България да бъде потвърдена, като искането
на лицето за отмяната й да не бъде уважено (л.150 – 152).
С
писмо от 20.11.2020г. А.П. е информиран, че след разглеждане от министъра на
вътрешните работи жалбата му е приета за неоснователна и обжалваният
индивидуален административен акт заповед № 251з-4064/09.09.2020г. относно отказ
за предоставяне на право за продължително пребиваване е потвърден (л.79).
Жалбата
сезирала съда е подадена чрез административния орган на 26.11.2020г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, доколкото административният орган не е доказал датата, на
която е съобщен отговора на министъра на вътрешните работи. Представено е само
писмото, с което жалбоподателят е уведомен за отговора на министъра на
вътрешните работи, но липсват данни кога същото е получено от А.П., а и между
датата на изходящия номер на писмото-отговор и датата на дерозиране на жалбата
сезирала съда са изминали само шест дни. За това съдът приема, че
жалбоподателят е спазил срокът за обжалване. Той е адресат на обжалваната
заповед, поради което оспорването е допустимо за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – директор на ОД на МВР Бургас, в
рамките на неговите правомощия съгласно чл.18, ал.1, т.11 от Правилник за
устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи (ПУДМВР) и чл.43,
ал.4 от Закона за МВР. Съдържа фактически и правни основания за издаването й. Издадена
е при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на
административно производствените правила и при правилното приложение на
материално правните разпоредби.
Съгласно
чл.24е, ал.2 от ЗЧРБ за издаване на разрешение за пребиваване на членовете на
семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.24, ал.2. Разпоредбата
на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ предвижда, че за получаване на разрешение за
продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни
здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да
прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от
минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия
съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване.
За
да постанови обжалваната заповед административният орган е приел, че не са
изпълнени изискванията на чл.24, ал.1, предложение трето – да представи
доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата
за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата,
минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на
Република България за срока на пребиваване.
Изложени
са мотиви за липсата на достатъчно средства за издръжка в страната към
03.09.2020г., предвид крайното салдо от 7,95 евро в представеното извлечение по
сметка на А.П. в ЦКБ за периода 02.01.2020г. – 03.09.2020г. (л.142). Сочи се
още, че в рамките на 4 дни е внесъл 3 802,40 евро на 20.08.2020г., която
сума е достатъчна за искания период за пребиваване, но на 24.08.2020г. е
изтеглил 3800 евро, както и не е представил извлечение по сметка за 2019г.
Жалбоподателят
счита този извод на административният орган за неправилен, но възраженията му в
тази насока са неоснователни. От представените с молба от 03.09.2020г.
извлечения по сметката на А.П. в ЦКБ към 20.08.2020г. (датата на подаване на
заявлението) се установява, че жалбоподателят е разполагал с достатъчно
средства за издръжка, но към 03.09.2020г. (датата на молбата, с която са
представени допълнително поисканите доказателства) същият е разполагал само с
7,95 евро, която сума е недостатъчна за искания период за пребиваване. От
представените в хода на обжалване на процесната заповед извлечения от банковата
сметка в ЦКБ АД (л.86-87) се установява, че 8 дни след връчване на процесната
заповед жалбоподателят отново е внесъл по банковата сметка 3800 евро. Това
негово действие, както и факта свързан с предходно захранване на сметката точно
на 20.08.2020г. - датата, на която е подал заявлението си за иницииране на
административната процедура по предоставяне на право на продължително
пребиваване в РБългария обосновават извод за съзнателно имитиране на наличие на
изискуема от закона предпоставка – „достатъчни средства за издръжка, без да
прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от
минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия
съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване“.
Не
може да бъде направен извод за наличие на достатъчно средства и от
представените с жалбата до министъра на вътрешните работи доказателства, тъй
като една част от тях касаят средствата с които разполага братът на
жалбоподателя, а друга част от тях не обосновават конкретен доход който би
могъл да бъде преценен. Представеното извлечение по сметка на дебитна карта Visa Classic за периода
26.11.2019г. – 24.11.2020г. се отнася за дебитна карта на Е. П. – брат на А.П.,
т.е. в случая се касае за средства, които не са лични на жалбоподателя и поради
това не могат да обосноват извод за наличието на достатъчни средства за обезпечаване
на неговата издръжка в РБългария. Без значение е и твърдението на жалбоподателят,
че той извършва плащания с тази дебитна карта, доколкото средствата, с които
извършва тези плащания са на неговия брат. Обстоятелството, че банковата сметка
е на друго лице означава, че няма сигурна гаранция за непрекъснат достъп на
жалбоподателя до средствата в таза сметка, тъй като нейният титуляр е в правото
си по всяко време да блокира картата и по този начин да прекъсне възможността
на жалбоподателя да черпи парични средства от сметката.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е директор на дружество с ограничена
отговорност „СУРФ“, в което същият е съдружник заедно с брат си Е. П. при равни
дялове (л.219 – 230). Според представен регистър на избрани платежни нареждания
на дружеството в НФ АКБ „Ланта-Банк“ (АО) – гр.Новосибирск за периода
25.01.2019г. - 30.12.2019г. (л.185 – 207), който е съставен от неизвестен автор
и заверен от самия А.П., същият е получавал дивиденти и заплата всеки един от
месеците на 2019г. и 2020г. Този документ не може да удостовери фактите, които
се сочат с него. Той не изхожда от банковата институция, която е извършила
евентуалните преводи на описаните суми. Освен това остава неизяснен въпросът
защо сумите, за които се твърди, че са дивиденти и заплата на жалбоподателя се
прехвърлят в сметка на неговия брат, вместо в сметка на самия А.П.. Релевантен
за спора е фактът, че с тези средства, ако действително такива са получени, е
била захранвана дебитната карата на брат му, липсват твърдения и доказателства
в последствие тези средства да са били прехвърляни по сметка на жалбоподателя.
До
извод за наличието на достатъчно средства не може да се достигне и от
представения договор за наем на жилище (л.208 – 212). Съгласно т.1.3 от
договора, срокът за който е сключен е от 25 юли 2016г. до 25.08.2017г. и не са
ангажирани доказателства този срок да е удължен (доколкото според клаузата на
т.1.4 от договора страните отделно се споразумяват за удължаване на срока на
наемното правоотношение), за да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението жалбоподателят е разполагал с достатъчно средства.
Неоснователни
са и твърденията, че административният орган признава само средства, които са
депозирани в банка. Такова изискване няма както в закона, така и в мотивите на
обжалваната заповед. Задължението обаче тези средства да бъдат доказани по
размер, както и че са притежание именно на заявителя, предопределя трудността
на доказване на тяхното наличие извън банкова сметка. ***чи, че притежава
средства, които е придобил без да са постъпвали в неговия патримониум по извън
банков път, а съществуването на пари в чужда банкова сметка, ***, не води до
извода, че това са негови средства, нито че непрекъснато ще има достъп до тях.
Във
връзка с изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена
в съответствие със събраните доказателства, като извода на административния
орган за липсата на едно от изискванията на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, а именно
предложение трето - достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до
системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна
заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството
на Република България за срока на пребиваване е правилен.
Оспорената
заповед е законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила, а
жалбата - отхвърлена.
Мотивиран
от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.В.П., роден на ***г. в гр.Новосибирск, гражданин на Руската
Федерация, с адрес в РБългария гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.62, вх.1, ап.18,
против заповед № 251з-4064/29.09.2020г. на директора на ОД МВР Бургас, с която
на основание чл.24е, ал.1 и 2 от Закона за чужденците в Република България му е
отказано издаване на разрешение за предоставяне право на продължително
пребиваване в Република България по заявление с вх. № 538200-8282/20.08.2020г.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: