О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 20.12.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурор
като
разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 731 по описа за
2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4
във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.6 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
по административно дело № 731/ 202г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по жалба на Ж.П.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв.
С.Ч. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП № 21-1228-000753 от 29.10.2021г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора.
По делото с вх. № 7093 от 20.12.2021г. е
постъпила молба от пълномощника на жалбоподателя, с която е направено искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената
заповед.
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1228-000753 от 29.10.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.1,
б. „в“ от ЗДвП, на Ж.П.Д. е наложена принудителна административна мярка – изземване
на свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, до
успешно полагане на проверовъчен изпит. Заповедта е от категорията индивидуални
административни актове, по отношение на които е налице законово установено
изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния
ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна
административна мярка са постановени на основание чл.171, т.1, б. „в“ от ЗДвП,
като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на
заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият
процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране
изпълнението на Заповед №
21-1228-000753 от 29.10.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № 21-1228-000753 от
29.10.2021г., е неоснователно, по следните съображения:
В Закона за движението
по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да
спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на
регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението,
дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за
прилагане на обезпечителната мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е
достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В
тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им
и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде
изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята
правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на
административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния
процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на
спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна
мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна
защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и
законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати
евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или
трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че изпълнението на
задълженията по упражняваната от Ж.Д. трудова дейност налагат пътуване от гр.
Стара Загора до работното му място и че трудовите му задължения по длъжностна
характеристика са свързани с управление на тежка машинна техника, поради което предварителното
изпълнение на ПАМ щяло да възпрепятства изпълнението на трудовите му функции и
да доведе до прекратяване на трудовия му договор, което би го лишило от
законното му право на труд. Сочените обстоятелства обаче, освен че са
недоказани, не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово
регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Действително от
приложеното към молбата Допълнително споразумение № 851/ 04.02.2020г. към Трудов
договор № 47/ 28.02.2007г., се установява, че работното място на Ж.Д. е Рудник
„Трояново-север“, с. Ковачево, общ. Раднево. Но общоизвестен е фактът, че
превоза на работещите в Рудник „Трояново-север“, с. Ковачево, от гр. Стара
Загора до мястото на работа и обратно, се осъществява с осигурен от
работодателя транспорт и очевидно нито приложената мярка по чл. 171, т.1, б.
„в“ от ЗДвП, нейното предварително изпълнение, би възпрепятствало жалбоподателя
да пътува до работното си място и съотв. би довело до невъзможност да изпълнява
трудовите си функции. Предварителното изпълнение на наложената ПАМ не релевира и
възможно настъпване на твърдените от жалбоподателя фактически и правни последици
от гл.т на изпълнението на трудовите му задължения за длъжността „машинист на
многокофов багер“ – от една страна иззето СУМПС удостоверява правоспособност на
водача за управление единствено на МПС от категория В и АМ, а от друга страна
изискваното, съгласно длъжностната характеристика, „свидетелство
/удостоверение/ за правоспособност за заеманото работно място“, не се свързва с
притежаването на СУМПС - придобиването и удостоверяването на придобита правоспособност
за работа с такъв вид техника е различно от придобиването и удостоверяването на
правоспособността за управление на ППС. В този смисъл твърденията, че
предварителното изпълнение на ПАМ ще доведе до невъзможност за Ж.Д. да
изпълнява трудовите си задължения, което би имало за последица прекратяване на
трудовия му договор и съотв. лишаване от право на труд, са абсолютно
несъстоятелни. Евентуалните неудобства в работата и в ежедневието, които биха
настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед
ПАМ за Ж.Д., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно
поправими вреди”, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха
могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение интереси. Ето защо и при липсата на
обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя
да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да
бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се
приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и
след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще
бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от Ж.Д. искане
за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 21-1228-000753 от 29.10.2021г., на
Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр.
с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж.П.Д. ***, за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП № 21-1228-000753 от 29.10.2021г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: