РЕШЕНИЕ
№ 631
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330105305 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът ***- гр. ***моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 2 620, 46 лева
- парично задължение, дължимо по следните договори: Договор № ***, Договор за мобилни
услуги № ***., Договор за лизинг от 05.02.2018 г., Допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от 09.04.2018 г., Договор за
мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 02.07.2018 г., Договор за мобилни услуги №
*** и Договор за лизинг от 05.07.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** с приложено
заявление за пренасяне на номер и Договор за лизинг от 14.08.2018 г., Договор за мобилни
услуги №*** и Договор за лизинг от 22.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното й погасяване,
която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***., издадена по частно гр. дело № *** г. по
описа на ПРС – ІІІ бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът СТ. П. К. от гр. ***, чрез особения му представител адв. М.Б., оспорва иска и
моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а – при условията на
евентуалност, ако приеме иска за основателен – да отхвърли като неоснователен и недоказан
иска по отношение на претенциите за неустойка, за месечни абонаментни такси, и за
изискуеми лизингови вноски, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца и за недействителност
1
на претендираните неустойки и на клаузата за настъпване на предсрочна изискуемост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***.,
издадена по частно гр. дело № ***. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, е било разпоредено
ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата сумата 2 620, 46 лева - парично
задължение, дължимо по следните договори: Договор № ***., Договор за мобилни услуги №
***., Договор за лизинг от 05.02.2018 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от 09.04.2018 г., Договор за мобилни
услуги № *** и Договор за лизинг от 02.07.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** и
Договор за лизинг от 05.07.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** с приложено
заявление за пренасяне на номер и Договор за лизинг от 14.08.2018 г., Договор за мобилни
услуги № *** и Договор за лизинг от 22.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното й погасяване,
както и разноските по делото в размер на 52, 41 лева – държавна такса, и 386, 06 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, към момента на
подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (25.08.2020 г.) по
отношение на вземанията на ищеца не е изтекъл приложимия в конкретния случай
тригодишен давностен срок – поради което съдът намира за неоснователни наведените от
особения представител на ответника за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Неоснователни, с оглед писмените доказателства събрани по делото и заключението от
25.01.2022 г. на вещото лице по ССЕ М.М., са и наведените от ответника доводи за
неоснователност на иска поради липсата на реално предоставяне на ответника от ищеца на
услугите по сключените между тях договори, нищожност на клаузите за неустойка по
договорите и липса на доказателства за получаването от ответника на лизингови вноски и
неуведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на дължимите от ответника
лизингови вноски – като от посоченото заключение на ССЕ се установява, че общият размер
на задълженията на ответника към ищеца е 2 620, 46 лева.
До приключване на устните състезания по делото ответникът – респективно особеният му
представител, не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че С.К. е заплатил
на ищеца сумите по Заповедта.
При така установената фактическа обстановка – доколкото размерът на задълженията на
ответника, установени от събраните по делото доказателства, съвпада с размера на общата
сума, която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за
изпълнение, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да
се уважи изцяло.
2
С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за
производството по двете дела размер общо на 1 600, 43 лева – платени ДТ, депозити за
възнаграждение на особения представител на ответника и за ССЕ и платени адвокатски
възнаграждения с ДДС.
На особения представител на ответника адв. М.Б. следва да бъде издаден РКО за
осъщественото особено представителство в размер на 413, 43 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. П. К., ЕГН **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес: ***, представляван от *** ** М. Ил. Б., със служебен
адрес: ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Д. К. К. и *** М. С., със съдебен адрес: ***, **. З.Ц., сумата 2 620, 46
лева - парично задължение, дължимо по следните договори: Договор № ***., Договор за
мобилни услуги № ***., Договор за лизинг от 05.02.2018 г., Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № *** и Договор за лизинг от 09.04.2018 г.,
Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 02.07.2018 г., Договор за мобилни
услуги №*** и Договор за лизинг от 05.07.2018 г., Договор за мобилни услуги №*** с
приложено заявление за пренасяне на номер и Договор за лизинг от 14.08.2018 г., Договор за
мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 22.08.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.08.2020 г. до окончателното й
погасяване, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г., издадена по частно гр. дело
№ ***г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав.
ОСЪЖДА СТ. П. К., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес и
особен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законни представители и съдебен адрес, направените разноски за
производството по делото– ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № *** г. по описа на
ПРС –ІІІ бр. състав, В РАЗМЕР НА 1 600, 43 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав частно гр. дело №
10634/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат М. Ил. Б., с посочения
служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото
особено представителство В РАЗМЕР НА 413, 43 лева.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4