№ 188
гр. Бургас, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20242100900181 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„ПРОМЕТАЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Т. Александров № 137, ет. 6, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, адвокат
Ивайло Карчев срещу „КАМЕКС КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Кооператор № 54.
Видно от изложеното в исковата молба, по силата на търговска
сделка между страните, ищецът е доставил на ответника 17 700 кг.
алуминий на 10.05.2024г. За така доставената стока има издадена
фактура на стойност от 59 850,60 лева, като дължимата цена не е
заплатена от ответника-купувач.
С оглед на което ищецът търси заплащането на дължимата сума
за доставена стока в размер на 59 850,60 лева по фактура №
3090/10.05.2024г., сумата от 573,15 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 11.05.2024 г. до 04.06.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане на сумата и направените разноски
1
по делото.
По делото, в указания от съда срок, е депозиран отговор на
исковата молба. Видно от същия, ответникът счита предявените
претенции за изцяло неоснователни и иска тяхното отхвърляне.
Оспорва се твърдението, че страните са имали постигнато съгласие за
сключване на договор за закупуване на посочената стока, оспорва се
доставката на тази стока, оспорва се получаване на процесната
фактура.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между страните няма сключен
формален договор за продажба на процесната стока. За да докаже
сключване на търговската сделка за продажба и за изпълнение на
задължението си извършена доставка, ищецът е представил приемо-
предавателен протокол от 10.05.2024г., с който твърди, че е предал
стоката на ответника. Представени са кантарна бележка № 105 от
10.05.2024г. и кантарна бележка № 106 от 10.05.2024г. за доставка на
стоката до гр. Варна. Ищецът е представил и следните други
документи: международна товарителница CMR, приложение VIII,
съставени след доставката на стоката на ответника, с които иска да
установи, че получената от ответника стока, е изпратена от същия на
друго търговско дружество „АС МЕТАЛ КОМ СРЛ“ в Румъния.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена. Видно от същата, в
счетоводството на ищеца е осчетоводена фактура № 3090/10.05.2024г.
на обща стойност от 59 850,60 лева, за доставени на ответника на
Пристанище Варна на 17 700 кг. отпадъчен алуминий, като тази
фактура не е осчетоводена при ответника. При ответника липсва
осчетоводяване и на фактура № ********** от 13.05.2024г. на
стойност от 30 975 евро за продажба от ответника на румънската
2
фирма „АС МЕТАЛ КОМ СРЛ“ на 17 700 кг. отпадъчен алуминий.
Експертизата е установила, че дневникът за продажби на ответника за
м. май, м. юни и следващите месеци на 2024г. не съдържа отразяване
на продажба от негова страна на посочената стока, като съгласно чл.
117, ал. 1 от ЗДДС, при продажба на стока в друга държава членка на
ЕС е следвало в 15-дневен срок от издаване на фактурата, да изготви
протокол съгласно цитираната разпоредба на ЗДДС и да го включи в
дневника за продажби.
По делото са извършени графологически експертизи, които съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвени. Видно от
основната експертиза, представения по делото приемо-предавателен
протокол от 10.05.2024г., от името на ответното дружество не е
подписан от управителя на това дружество Валентин Каравълчев със
саморъчно поставен подпис. Подписът, който е поставен на протокола
е отпечатък от печат /технически пренесен/ на подписа на Валентин
Каравълчев. Допълнителната съдебно графологическа експертиза е
констатира, че по този начин е положен подписа от името на ответното
дружество и в представените по делото документи: анекс № 7, ЧМР,
фактура № ********** от 13.05.2024г., опаковъчен лист и сертификат
за качество. В така цитираните документи, Валентин Каравълчев не се
е подписал саморъчно, а чрез изготвен печат на неговия подпис.
Експертизата е установила също така, че в регистрите за ГФО в
Търговския регистър, за последните шест години в баланса и в част от
декларациите по чл. 13, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, подписите, положени от
Валентин Каравълчев, не са саморъчни, а са отпечатък от печат на
подписа на това лице.
При така събраните по делото доказателства съдът намира
следното:
Предявени са следните искове:
-иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във вр.
чл. 327, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
3
доставен на 10.05.2024г. 17 700 кг. алуминий;
-иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца лихва за забава за
незаплатения на 17 700 кг. алуминий за периода 11.05.2024 г. до
04.06.2024г.
По делото не е спорно, че между страните няма сключен
формален договор за продажба на процесната стока. За да докаже
сключване на търговската сделка за продажба и за изпълнение на
задължението си извършена доставка, ищецът следваше да установи
посредством ангажираните от него доказателства, че между страните е
постигната воля за посочената сделка и че ищецът е доставил на
ответника твърдяните 17 700 кг. алуминий.
По делото от страна на ответника са оспорени като неавтентични
следните частни удостоверителни документи: приемо-предавателен
протокол от 10.05.2024г., анекс № 7, ЧМР, фактура № ********** от
13.05.2024г., опаковъчен лист и сертификат за качество, като се
твърди, че същите не са подписани от управителя Валентин
Каравълчев, който представлява ответното дружество. С оглед
извършените по делото графологически експертизи, съдът намира, че
така направеното оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК на тези
документи е неуспешно. За да е автентичен или не един документ,
същият следва да бъде подписан от лицето, което се води за издател на
този документ. По делото се установи, че нито един от оспорените
документи не носи саморъчно поставен подпис от страна на
Валентина Каравълчев, в качеството му на управител и представляващ
ответника. В така оспорените документи е поставен технически печат
от подписа на това лице. Това обаче не прави документите
неавтентични, а установява, че същите не са подписани от страна на
ответното дружество. С оглед на неуспешното оспорване на
документите, същите не следва да се изключват от доказателствата по
делото, по аргумент на противното по чл. 194, ал. 2 от ГПК.
4
Неподписания документ, също представлява документ, което е видно
от разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Обстоятелството, дали
същият е подписан или не е от значение за доказателствената сила на
документа. Разпоредбата на чл. 180 от ГПК предвижда, че
подписаният частен документ, представлява доказателство, че
изявлението, направени в него, е на лицето, което го е подписал.
Частният документ не се ползва с материална доказателствена сила,
заради това и по отношение на него не се предвижда оспорване на
верността по чл. 193, ал.1 от ГПК. Оспорените от ответника
документи не са подписани от него, следователно не установяват
негово волеизявление, но същите като доказателства следва да се
ценят заедно с всички събрани по делото доказателства.
При съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, включително неподписаните от ответното дружество
частни писмени документи, съдът приема, че ищецът не доказа по
делото, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
процесната сделка и осъществена доставка по същата.
С оглед на факта, че представения по делото приемо-
предавателен протокол не е подписан от ответното дружество, не
може да се приеме за доказано по делото, че между страните е
постигнато съгласие за сключване на процесната търговска продажба
и доставка на стоката по същата. Действително по делото се установи,
че управителят на ответното дружество е имал практика да подписва
документи не със саморъчен подпис, а посредством изготвен печат с
неговия подпис. Установяването на този факт сам по себе си би имал
доказателствена тежест при наличието на други доказателства, които
да сочат на това, че ответното дружество е приело сключването на
процесната сделка при уговорените условия. Такива доказателства
обаче липсват по делото. На първо място издадената от ищеца фактура
№ 3090/10.05.2024г. за процесната търговска сделка не е подписана от
ответното дружество. Подписът не е задължителен реквизит на
5
фактурата, но наличието на такъв, би сочел на приемане на сключване
на сделката и осъществена доставка по същата. На второ място така
издадената фактура е осчетоводена само в счетоводството на ищеца,
но не и в счетоводството на ответника, което отново не може да
докаже, че ответникът е приел, че е налице сключена сделка с ищеца.
Видно от съдебно-икономическата експертиза, страните по делото са
имали търговски отношения, по силата на които ищецът е доставял
стока, като процесната, на ответника-четири доставки за април 2024г.
Въпросните доставки са надлежно осчетоводени при ответника,
докато доставката по процесната фактура не е отразена,което сочи на
липса на осъществена доставка. На трето място от представените две
кантарни бележки от 10.05.2024г. не става ясно, дали същите са
подписани от ответника, следователно тези доказателства също не
могат да установят извършване на доставката от ищеца на ответника.
На последно място, представените от ищеца писмени документи:
анекс № 7, ЧМР, фактура № ********** от 13.05.2024г., опаковъчен
лист и сертификат за качество, които са представени от ищеца с цел
установяване, че веднага след процесната сделка, ответникът е
извършил последваща продажба на същата стока, също не могат да
докажат сключване на процесната сделка. Липсват доказателства, че
продажбата направена от ответника на посоченото румънско
дружество, касае продажба именно на стоката по процесната сделка.
Отделно от това икономическата експертиза е констатира, че в
ответното дружество няма осчетоводяване на такава последваща
продажба.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът не доказа
твърдението си за сключена търговска сделка с ответника и
предявеният иск за заплащане на цената от 59 850,60 лева за
доставени 17 700 кг. алуминий като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на лихва за забава.
6
Съдът дължи произнасян и по оспорването на документите по
реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК.
-разноски
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед неоснователността на
исковете, на ответната страна се дължат разноски в размер на 3 700
лева, съобразно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОМЕТАЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Т. Александров № 137, ет. 6, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1, адвокат Ивайло Карчев срещу „КАМЕКС
КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Кооператор № 54 искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 59 850,60 лева,
представляваща дължима цена за доставен на 10.05.2024г. 17 700 кг.
алуминий, за която доставка е издадена фактура № 3090/10.05.2024г. и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 573,15 лева,
представляваща лихва за забава върху гланицата от 59 850,60 лева за
периода от 11.05.2024 г. до 04.06.2024г.
ПРИЗНАВА за недоказано, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК,
направеното от ответника „КАМЕКС КОМЕРС” ЕООД с ЕИК
********* оспорване на истинността на представените от ищеца
приемо-предавателен протокол от 10.05.2024г., анекс № 7, ЧМР,
фактура № ********** от 13.05.2024г., опаковъчен лист и сертификат
за качество, в частта относно авторството на подписа на Валентина
Каравълчев.
ОСЪЖДА „ПРОМЕТАЛ ТРЕЙДИНГ” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Т. Александров №
7
137, ет. 6, съд съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гладстон № 1, вх. Б, ет. 1,
адвокат Ивайло Карчев да заплати на „КАМЕКС КОМЕРС” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
Кооператор № 54, сумата от 3 700 лева, представляваща направените
по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8