Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Русе, 04.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично заседание на дванадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 7058 по описа на 2019 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове от П.П.А. *** , както следва:
-
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245.96
часа за периода от 27.11.2016 год. до 27.11.2019 год. в размер на 1475.76 лева с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и
-
обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху тази сума
от настъпване на изискуемостта на вземанията до предявяване на иска- 27.11.2019
год. в размер на 100.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
ищецът не е полагал извънреден труд, а положения такъв на 12- часови смени,
включително нощен труд, е заплатен.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че в периода 27.06.2016 год.- 31.01.2017 год. ищецът е бил назначен като
стажант. Не се спори, че в този период той не е полагал нощен труд. Този факт е
установило и вещото лице. Със заповед рег. № 336з- 194/01.02.2017 год. ищецът е
назначен на длъжност полицай в група Охрана на обществения ред на сектор
Охранителна полиция към Първо РУ- Русе при ОДМВР- Русе със специфично
наименование на длъжността „****************“, а през 2019 год. е преназначен
на длъжност старши полицай в същата група.
Ищецът
е осъществявал дейността си
по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, при 12- часови
дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен
период, съгласно приложимата редакция на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа
експертиза, вещото лице при съобразяване с
представените писмени доказателства, е
дало заключение, че в процесния период ищецът е положил
общо 1449 часа нощен труд. Той е признат от работодателя като такъв и е
заплатен в размер на 0,25 лева за всеки час. Посочен е размер на незаплатеното
възнаграждение, изчислено при нощен труд по чл.187, ал. 3 от ЗМВР с
продължителност 8 часа и часова ставка по чл.187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР,
начислена на база 50% увеличение върху основната заплати, т.е. без
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, каквото е възнаграждението
за прослужено време. Ако се приеме, че положеният нощен труд по ЗМВР (8 часа) е
в размер на 1449 часа, то преобразуваният към дневен такъв, но прилагайки
ноефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (1,143), следва да е в размер на 207.207
часа. Така определеният извънреден труд не е признат като такъв от ответника и
не е заплатен на ищеца. За тези часове се
дължи възнаграждение в общ размер 1459.02 лева. Мораторната
лихва
е определена на 170.08 лева и съгласно Приложение № 2 е за периода от
01.07.2017 год. до 26.11.2019 год., т.е. вещото лице е съобразило факта, че
преди 01.02.2017 год. ищецът не е работил на смени.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието извънреден труд се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ. Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време. В
конкретния случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза –
с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Спорни са само
видът и размерът на положения от ищеца труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187
от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна
седмица, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за едномесечен период.
Работата извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 207.207
часа, чието изражение в пари е 1459.02 лева, като намира приложение
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. При изчисляване на дължимото на ищеца
възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, а не КТ, съгласно посоченото
в експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител по смисъла
на чл. 142 от ЗМВР. До този размер искът като основателен следва да се уважи.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 27.11.2019 год.
Задължението за плащане на трудово възнаграждение, включително и за
извънреден труд е срочно. Работодателят е длъжен да го изплаща ежемесечно.
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, такава следва да
се присъди върху уважения главен иск, която е в размер на 100.00 лева. Този иск е изцяло основателен, тъй
като не е направено изменение на иска.
Ищецът желае да му се заплатят
сторените разноски. Същите са в размер на
300 лева, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2020
год. Същите му се дължат частично с оглед отхвърлянето на единия иск и са в
размер на 296.81 лева.
Ответникът е претендирал възнаграждение
за юрисконсулт, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя на 300.00
лева. Съгласно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, му се следват разноски в размер на 3.19 лева.
По компенсация ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 293.62 лева.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, и доколкото вземането за извънреден труд не съставлява
публично вземане – по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважените
част от исковете в размер на общо 108.36 лева, както и 197.88 лева-
възнаграждение за вещо лице.
Разпоредбата на чл. 242 , ал. 1 от ГПК предвижда
задължение на съда да постанови предварително изпълнение, когато присъжда
възнаграждение и обезщетение за работа.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА ОД на МВР- Р*
с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора
Т* А* и пълномощник главен юрисконсулт Т* Й*, да заплати на П.П.А., ЕГН **********
*** сумите: 1459.02 лева за положен от него извънреден труд от 207.207 часа в периода от 01.02.2017
год. до 26.11.2019 год. включително, 100.00
лева- обезщетение за забава върху главницата, считано падежа на всяка
претенция до 26.11.2019 год. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 27.11.2019 год. до окончателното
изплащане на задълженията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.А., ЕГН **********
*** против ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т*А*и
пълномощник главен юрисконсулт Т* Й* за заплащане на положен
от него извънреден труд в периода от 26.11.2016 год. до 26.11.2019 год.
включително над сумата 1459.02 лева до предявената 1475.76 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2019 год. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т* А* и
пълномощник главен юрисконсулт Т*Й*, да заплати на П.П.А., ЕГН ********** ***
сумата 293.62 лева- разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Русе с адрес гр. Р*, бул. С* № *, представлявано от директора Т* А* и пълномощник
главен юрисконсулт Т* Й* да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата 108.36 лева – държавни такси по уважените
искове и 197.88 лева- възнаграждение
на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за работа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: