РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Благоевград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200287 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е “, със седалище и адрес на управление-Б ,
представлявано от управителя Б С , против НП №42-0000073/11.01.2022г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището,
че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН и се иска отмяната на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
процесуален представител и становище по жалбата.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по делото
и становище по жалбата.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
1
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 10.12.2021г., длъжностно лице при
санкционният орган – св.Р. А., в присъствието на колегата си –К. Р., двамата
на длъжност „инспектор“, е сьставил на жалбоподателя Акт за установяване
на административно нарушение №297339 за това, че на същата дата, около
14.30 часа, в Б , на ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена
комплексна проверка за дейността на дружеството /обществен превоз на
товари/, съгласно Лиценз №13552, валиден до 01.07.2025г., е констатирано,
че превозвача е допуснал водача Я Ж Е да извършва обществен превоз на
товари за периода от 23.03.2020г. до 30.11.2021г., с автомобил марка „В “ и с
рег.№ , без да притежава валидно издадено удостоверение за психологическа
годност. Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на
МТС. В акта е посочено, че деянието е установено чрез справка в регистър за
психологическите изследвания на водачите и ЧМР от извършения превоз , без
да се пояснява от кога и къде е бил реализиран той. АУАН е връчен на
законният представител на жалбоподателя лично и на датата на съставянето
му.
Въз основа на АУАН, на 11.01.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0000073, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 02.02.2022г. и в законният срок срещу него, страните не спорят, че е
депозирана процесната жалба /на 16.02.2022г./.
2
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите А. и Р., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след
справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за
психологическа годност на водачите. Свидетелите твърдят, че въз основа на
представено им ЧМР, което не могат да цитират като дата и маршрут,
установили, че жалбоподателят е реализирал обществен превоз с водач,
който не е имал удостоверение за психологическа годност за посоченият в
ЧМР период .
Преди изготвянето на АУАН, на жалбоподателя е изпратено известие за
това, а самата проверка от страна на свидетелите А. и Р. е извършена въз
основа на Заповед №РД-12-2834/10.12.2021г. на Директора на РД „АА“-
гр.София.
От приложена по делото справка от базата данни на ИА“АА“ /Регистъра на
психологическите изследвания на водачите на л.10/, е видно, че Я Ж Е
фигурира в нея като водач , както и, че е притежавал удостоверение за
психологическа годност , издадено му на 23.03.2017г. и с валидност до
23.03.2020г.
Видно от представена Инвентарна книга от жалбоподателя, към
30.11.2021г. за извършване на превозваческата му дейност са били
регистрирани редица МПС, като в нея не е описано посоченото в НП такова
с рег. №СВ5452 МА. В инвентарната книга фигурира товарен автомобил с
марка“Волво“ , но с рег. № .
След легализиран превод на български език на приложеният документ на
чужд език към административната преписка се констатира, че това е
документ за извършен превоз на товари от РГ за РБ на дата
25.06.2021г.Посочено е в документа, че превоза се извършва с контейнер № ,
без да е посочен водач.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии и Заповед №589/03.10.2020г. на Изпълнителният директор на
ИА“АА“, ведно с длъжностна характеристика към последната за
длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се доказва
делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на
3
такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и издадените за
прилагането му подзаконови актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото
е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и
НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН. В тези документи обаче
липсва основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42,
ал.1, т.3 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно дата и място на
извършване на твърдяното нарушение. Вместо последното, в АУАН и в
НП е отразено, че жалбоподателят допуснал водача Я Е да извършва
обществен превоз на товари в периода 23.03.2020г.-30.11.2021г. и с
автомобил „В “ и рег.№ , без да притежава валидно издадено удостоверение
за психологическа годност на водача, което било видно от ЧМР за
извършения превоз. Липсата на конкретизация за дата и маршрут в това
ЧМР относно твърденият превоз, препятстват възможността както на съда,
така и на жалбоподателя да идентифицира дата и място на вмененото
нарушение, включително и въпреки въпросното препращане към документи
извън НП и АУАН, каквото иначе е процесуално допустимо за пояснение на
нарушението.Нещо повече, към процесната преписка е приложено ЧМР,
което ако е цитираното такова в НП, то не касае целият описан в
постановлението период на извършван превоз, нито пък е отразен
жалбоподателя като превозвач, а само и единствено конкретна дата на
извършване на еднократно превозване на товари по международен
маршрут от РГ в РБ /25.06.2021г./, като в това ЧМР не е посочен
въобще водач за превоза и в него са отразени като ползвани за превоза
МПС, такива с различен регистрационен номер от този, визиран в НП
/№ и /. Ето защо съда констатира, че и това ЧМР не внася яснота относно
пълната липса на основните реквизити в НП като дата и място на извършване
на твърдяното нарушение и вместо това неговото съдържание на практика не
кореспондира с фактическите твърдения, описващи вменяваното нарушение с
обжалваният акт. Липсата на тези основни и задължителни реквизити на НП и
АУАН, винаги съществено засягат и ограничават правото на защита,
поради което и се квалифицират като съществени процесуални
4
нарушения и достатъчно основание за отмяна на НП заради неговата
процесуална незаконосъобразност. В тази насока е и съдебната практика–
Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград .
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от
обективна страна извършване на твърдяното нарушение, след като няма
посочено място и дата, а за визираният период в НП, няма доказателства за
извършван превоз от страна на жалбоподателя, на негов водач, при това
трудово ангажиран към процесното дружество, както и, че този превоз е
осъществен и с описаното в НП МПС. В приложеното по делото ЧМР в
легализиран превод е посочена само една дата на извършван международен
превоз, като в същото ЧМР не фигурира процесното дружество въобще като
превозвач , не е вписан водача Я Е като такъв извършващ превоза, а
отразените МПС, с които е извършван превоза от РГ до РБ по
приложеното ЧМР, не кореспондират като регистрационен номер с този по
цитираното МПС в обжалваният акт. Ето защо, обжалваното постановление
се явява и издадено в нарушение на материалният закон и при
недоказано извършване на твърдяното нарушение по чл. 57, ал.1 от
Наредба №11/31.10.2022г. на МТС, което също обосновава неговата
цялостна отмяна.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и
съгласно нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на започване на
производството по делото/ съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС- Б ,
в размер на 440.00лв. за участието на адв.Б. К., е основателно и доказано,
поради което и следва да се уважи. Освен че за тази заплатена сума на
адвоката по делото е представено и писмено доказателство /пълномощно на
л.46/, съдът отчете, че съгласно нормата на чл.18 от НАРЕДБА № 1 от
01.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв., която санкция в казуса е 3000.00лв. по обжалваното
5
НП. Наред с това, в тази норма на Наредбата е посочено, че когато в НП
наказанието е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението отново се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 и върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер, каквото е процесното, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 300 лв. В конкретният казус освен
размера на санкцията, следва да се отчете и обстоятелството, че по делото са
проведени пет заседания, в които е взела участие и упражнила процесуално
представителство адв.К.. При тези обективни данни съдът приема, че не са
налице основания за редуциране на заплатеното възнаграждение на адв.К. по
чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, нито се констатира прекомерност на същото по
смисъла на чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на свършената работа по делото от този участник, в
това число изготвяне на жалба срещу отмененото НП и процесуално
представителство в рамките на няколко съдебни заседания .
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-0000073/11.01.2022г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с
което на „Е “ООД, със седалище и адрес на управление: Б , ул.“П “№ , с ЕИК
, представлявано от управителя Б Д С , е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.57, ал.1
от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на „Е
“ООД, със седалище и адрес на управление:Б , ул.“П “№ представлявано от
управителя Б Д С , сумата от 440.00лв./четири стотин и четиридесет лева/,
6
представляваща направени съдебни разноски по нахд№ 287/22г. по описа на
Районен съд –Благоевград за адвокатски хонорар и участието на адв.Б. К. в
съдебното производство .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7