Определение по дело №526/2020 на Софийски градски съд

          Мотиви към Определение по НЧД№ 526/2020г. СГС,НО,22-ри с-в                      

          Производството е по гл. XXIV- Особени производства, раздел II - Реабилитация от НПК

На основание чл. 436 ал.1 от НПК, Софийски градски съд, се произнесе с определение от 15.10.2020г., с което постанови реабилитация по съдебен ред спрямо молителя Н.И.Н. със следните мотиви: 

Производството е образувано по молба на осъдения Н.И.Н.  за допускане на съдебна реабилитация при условията на чл. 87 от НК.  В молбата си осъденият твърди, че е изтърпял наложеното му с Присъда № 1 от 07.02.2002г. по НОХД № 391/1998г. на СГС, изменена с Решение №143/29.05.2002г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 15 /петнадесет/ години и бил условно предсрочно освободен на 25.03.2008г. с изпитателен срок от 5 /пет/ години, 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни. Изтърпял е и наложените му с  Определение на СГС от 19.12.2007г., потвърдено с Определение № 81 на САС от 25.03.2008г. на основание чл. 70, ал. 6 НК пробационни мерки- „ задължителни срещи с пробационен служител и „задължителна регистрация по местоживеене“ за срок от една година. Счита, че са налице предпоставките на чл. 87 от НК, а именно: - в продължение на три и повече години от изтърпяване на наказанието по присъдата не е извършвал друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание; изтърпял е срока на наложената му пробация; имал добро поведение; по уважителни причини не е възстановил причинените вреди от престъплението; нямал непогасени глоби и задължения. Моли съда да постанови съдебната му реабилитация.  

В с.з. пред СГС молителят не се явява. Защитникът му адв. Т.Т. поддържа искането за съдебна реабилитация и моли съда да го уважи.

Представителят на Софийска градска прокуратура изрази становище, че молбата е основателна и предлага на съда да постанови определение, с което да допусне съдебна реабилитация на молителя за осъждането му.  

След като изслуша исканията и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът направи следните КОНСТАТАЦИИ:

С присъда № 1 от 07.02.2002г. по НОХД № 391/1998г. на СГС, Н.И.Н. е осъден за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и 3-то и т. 9, вр. с чл. 115 НК- предумишлено убийство, извършено по особено мъчителен начин  и с  особена жестокост и му е наложено наказание 10 /десет години/ "лишаване от свобода". С Решение от 29.05.2002г. по НОХД №158/02г. на САС е изменена присъда № 1 от 07.02.2002г., като на Н.И.Н. е наложено наказание 15 /петнадесет години/ „лишаване от свобода“, което е оставено в сила от ВКС с Решение № 529 от 09.12.2002г.

С определение на СГС от 19.12.2007г., потвърдено с Определение № 81 на САС от 25.03.2008г., Н.Н. е освободен предсрочно условно и на основание чл. 70, ал. 6 НК му е определен изпитателен срок от 5 /пет/ години, 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни и са му наложени пробационни мерки- „ задължителни срещи с пробационен служител и „задължителна регистрация по местоживеене“ за срок от 1 /една/ година.

Молителят Н. е освободен на 25.03.2008г. след като с определение от 19.12.2007г. по ЧНД № 4070 / 2007г. по описа на СГС, влязло в сила на 25.03.2008г., потвърдено от САС с определение № 81 от 25.03.2008г. е освободен условно предсрочно и му е определен изпитателен срок в размер на 5 /пет/ години, 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни.  Изтърпял е фактически 8 години, 3 месеца и 3 дни, от работа са му приспаднати 1 година, 3 месеца и 19 дни. Със същото определение на основание чл. 70, ал. 6 НК са му наложени пробационни мерки- „ задължителни срещи с пробационен служител и „задължителна регистрация по местоживеене“ за срок от 1 /една/ година. От удостоверение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се установява, че едногодишния срок на наложената на молителя пробация е бил изтърпян в периода от 09.04.2008г. до 09.04.2009г.

Видно от   издаденото от Национална следствена служба удостоверение вх.. № И-18459 /  от 18.06.2019г., към 18. 06.2019г. срещу молителя Н. няма обвинения по неприключени наказателни производства. Удостоверението е издадено след извършване на проверка в       Централизираната информационна система на следствените служби и Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Видно от справка за общите задължения  от 24.02.2020г., издадена от ТД. на НАП – София, молителят Н. няма задължения.

 Видно от справка за образувани изпълнителни дела № 884ocule14/ 24.02.2020г., отразяваща вписванията към същата дата в Регистъра на длъжниците към Камарата  на частните съдебни изпълнители, по партидата на  молителя Н. в качеството му на длъжник няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

Видно от представената личностна характеристика, изготвена от С.Х., председател на УС на „НКП на Левски“ в периода от 2014 г. до  настоящата дата  молителя е сътрудник на организация с нестопанска цел „Л.Ф.“, която се занимава с благотворителна дейност, събиране на средства за болни деца и лица в неравностойно положение, няма данни за противообществени прояви от негова страна, напротив описване е като спокоен, търпелив и толерантен човек и отличен професионалист. 

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от анализа на събраните по делото писмени   доказателства, неоспорени и безпротиворечиви.

Не са били платени дължимите на лицата И.Ц.и И.Ц.обезщетения в размер на 10 000 лв. на всеки, присъдени с диспозитива на присъда №1 от 07.01.2020г. Съдът констатира, че причина за неизпълнението на задълженията на молителя не е нежелание от негова страна, а обективна невъзможност. Н.Н. до този момент не е имал необходимия доход, за да се издържа и да заплати дължимите обезщетения именно поради факта, че не е реабилитиран и не може да представи пред евентуалния си работодател чисто свидетелство за съдимост. Молителя, Н. също така страда от хронично заболяване, за овладяването на което са му били извършвани множество оперативни интервенции, което констатира съда от представената медицинска документация.  

Въз основа на по-горе изложените констатации съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата на осъдения Н. е за съдебна реабилитация при условията на чл. 87, ал.1 от НК. Същата е допустима. Молителят е осъждан само с една присъда- присъда № 1 от 07.02.2002г.  с която му е наложено наказание 10 /десет години/ "лишаване от свобода", по-късно изменено с решение от 29.05.2002г. по НОХД № 158/02г. на САС на 15 /петнадесет години/ „лишаване от свобода. Съдът съобрази, че за процесното осъждане не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 86, ал.1 от НК, тъй като наложеното наказание "лишаване от свобода" е над 3 години, а именно 15 години. По тези съображения съдът прие, че молбата за съдебна реабилитация е допустима.

Разгледана по същество, процесната молба е  основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК, извън случаите на чл. 86 от НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, издал последната присъда като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди при умишлените престъпления. А според разпоредбата на чл. 87, ал.2 от НК съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

От приобщените писмени доказателства безспорно се установи, че молителят Н. е изтърпял ефективно  наложеното му наказание  15 години "лишаване от свобода"  в Централния софийски затвор, включително чрез зачитане на дни от работа. Н. е условно предсрочно освободен въз основа на определение на Софийски градски съд, влязло в сила на 25.03.2008г. с установен по отношение на осъдения изпитателен срок от 5 /пет/ години, 5 /пет/ месеца и 9 /девет/ дни. Този изпитателен срок е изтекъл на 03.09.2013., от която дата по аргумент от разпоредбата на чл. 70, ал.9 от НК започва да тече срокът за реабилитация. Изискуемият от чл. 87, ал.1 от НК тригодишен срок е изтекъл на 03.09.2016 г., като в течение на същия не са налице доказателства Н. да е извършил друго престъпление и същевременно е имал добро поведение.

По смисъла на разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от НК когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложена и пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът ѝ.  Мярката пробация е наложена въз основа на определение на Софийски градски съд, влязло в сила на 25.03.2008г. с установен по отношение на осъдения срок за изтърпяването ѝ от 1 /една/ година. Наложените пробационни мерки спрямо молителя са били изтърпени на 09.04.2009г., както е видно от удостоверение от ГД „Изпълнение на наказанията“.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява от деянието да са причинени имуществени вреди, както са присъдени от Софийски градски съд в присъда № 1 от 07.02.2002г. по НОХД № 391/1998г., с която молителя е осъден да заплати на И.Г.Ц.обезщетение за вреди в размер на 10 000/ десет хиляди/ лв. и на И.П.Ц.обезщетение за вреди в размер на 10 000/ десет хиляди/ лв. Н.Н. признава, че не е обезщетил пострадалите, както и не представя към молбата си доказателства за изпълнение на задълженията си към тях. Въпреки това съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от НК, която предвижда, че реабилитация е допустима и без да са били обезщетени вредите, причинени от престъплението стига за това да има уважителни причини. Като съдът намира за уважителни причини посочените от молителя, първо, че ,поради липса на чисто съдебно минало, намирането на работа от страна на лицето е силно затруднено. На второ място, доказано е с представена по делото медицинска документация, че Н. е тежко хронично болен, което допълнително го затруднява при набирането на средства, с които да обезщети пострадалите. Също така съдът въпреки липсата на представени писмени доказателства кредитира твърденията на молителя, че се грижи за майка си и  ѝ помага да се издържа. Също така молителя няма регистрирано лично движимо и недвижимо имущество, чрез продажбата на което да може да погаси задълженията си. Съдът намира, че реабилитацията на молителя е и в интерес и на пострадалите, доколкото чистото свидетелство за съдимост би могло да спомогне на Н. да си намери високоплатена работа и съответно да получи възможност да изпълни паричните си  задължения. Молителя сочи, че многократно е бил одобряван от различни работодатели и единствената причина да не може да започне работа е  съдебното му минало, като твърди, че и към момента има отправено към него предложение за работа. Също така той открито изявява желание да изплати дължимото на пострадалите обезщетение ако има финансова възможност.

Събраните по делото характеристични данни еднозначно определят молителя като неконфликтна личност, отличаваща се с добро поведение. Липсват данни за каквото и да е противообществено поведение.

Предвид всичко изложено съдът направи извода, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 87, ал.1 от НК и допусна съдебна реабилитация на молителя Н.И.Н. относно осъждането му с влязла в законна сила присъда № 1 от 07.02.2002г. по НОХД № 391/1998г. на СГС, изменена с Решение №143/29.05.2002г. по ВНОХД № 158/02, с което му е наложеното наказание 15 /петнадесет/ години "Лишаване от свобода".

Така мотивиран съдът постанови определението си.

      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕН-СЪДИЯ :