№ 1274
гр. Плевен, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102718 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от М. Г. ИВ. с ЕГН ********** от с.***, в
която твърди, че през периода 19.05.2019г. – 11.07.2020г. е работил на
длъжност „*** при ***. Твърди, че осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22,00
часа до 06,00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 ***. Твърди, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за периода са
издавани протоколи от Директора на *** и графици на ***к за дежурствата и
отчитането на положения труд при работа на смени. Ищецът твърди, че редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките се
определят с Наредба на министъра на МВР. Твърди, че в процесния период от
19.05.2019г. до 11.07.2020г. е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. в
1
сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г.
Твърди, че в същите няма изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Навежда доводи, че такъв алгоритъм бил предвиден в
Наредба №8121з-407/11.08.2014 в размер на 0,143 съгласно чл.31 ал.2 от
Наредбата. Съгласно същата, при сумирано изчисляване на отработеното
време, общия брой часове положен труд между 22 и 06 часа за отчетния
период се умножена по 0,143. Твърди, че тази Наредба била отменена с
Наредба №8121з-591/25.05.2015г., която е отменена с Решение на ВАС по
адм.дело №5450/2016г. Твърди, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд, поради което
следва да се приеме, че е налице празнота в законодателството и следва да се
приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1,143. Твърди, че за процесния период е положил 800
часа и като се преизчисли с коефициент 1,143 възлиза на 914,40 часа, което
води до извънреден труд от 114,40 часа. За този извънреден труд ищецът
претендира заплащане на сумата от 915,20 лева. Претендира лихва за забава
върху главницата в размер на 50 лева.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете. Прави искане за спиране на делото.
В съдебно заседание ищецът прави искане за изменение на предявените
искове, като искът за главница да се счита предявен за сумата от 1162,28 лева
вместо първоначално претендираните 915,20 лева, а искът за лихва за забава
да се счита предявен за сумата от 273,87 лева вместо първоначално
посочената сума от 100 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ***,
който е специален по отношение на ЗДсЛ по аргумент на чл.142, ал.2 от ***.
От приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с
оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период
същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/,
2
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съгласно чл.179, ал.1 от *** на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 ***, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба
на ***, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период от 19.05.2019г. до 11.07.2020г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.0.2016г., в сила от 02.08.2016г.) и
Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на ***. В двете
цитирани наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
Наредба №8121-з-407/11.08.2014г., но в размер от 0,143 (чл.31 ал.2 от
Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба на Наредба №
8121-з/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№81213-592/25.05.2015г. на ***, която от своя страна е отменена с Решение
№8585 / 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №5450 / 2016г. В Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от
Наредба №81213-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен
нощен труд. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законова
забрана за преизчисляване на положените от *** часове нощен труд в дневен.
Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи.
Наредба №8121-з-776/29.07.2016г. е отменена с решение
№16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601/2019г., като
3
отмяната е обнародвана в ДВ бр.4/14.01.2020г. Наредбата е отменена поради
нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
След тази отмяна е издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в
сила от 10.01.2020г. на ***, в която също липсва изрична разпоредба за
преобразуване на нощните часове в дневни. Съдът счита, че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща ***, следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ от 26.01.2007г.)
Липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от *** часове нощен
труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът приема, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,50 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В
4
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношение, които се
регулират от КТ.
По делото е допусната и назначена експертиза, заключението на която
съдът приема като правилно и компетентно. От заключението се установява,
че през процесния период ищецът е положил 984 часа нощен труд, които след
приравняване към дневен са 1124,712 часа. Разликата неплатени от ответника
часове е 140,712 часа. При ставка за процесния период от 8,26 лева,
неизплатената сума за извънреден труд за периода 19.05.2019г – 11.07.2020 е
в размер на 1162,28 лева.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд в установения от експертизата размер и съдът счита, че
следва да се уважи предявения иск за главница.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът намира
от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен
срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В този
смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Поради изложеното и с
оглед заключението на вещото лице, искът за лихва се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от
273,87 лева за периода 01.07.2019г – 19.05.2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените по делото разноски. От приложените договор за
правна помощ и пълномощно се установява, че ищецът е заплатил за
процесуално представителство по делото възнаграждение в размер на 300
лева. С оглед изхода на делото, сумата се дължи изцяло.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 100лв,
както и разноските за експертиза в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ. с ЕГН ********** от
с.*** основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от *** сумата от
1162,28 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за
периода 19.05.2019-11.07.2020г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение между странните, ведно със законната лихва за
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
19.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ. с ЕГН ********** от с.***
на основание чл.86 ЗЗД, сумата 273,87 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница за периода 01.07.2019г. - 19.05.2022г.
ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100 лева, дължимата държавна
такса върху уважените претенции, както и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА, ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ. с ЕГН ********** от
с.*** сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6