Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260093
гр. ВРАЦА, 06.04.2021г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в публичното заседание на 24 март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-Хальова
Членове:Росица
И.
Камелия Колева-мл.с.
със секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 62по описа за 2021 год.,за да се произнесе взе
предвид:
ЕТ "Гого-В. П."със седалище гр.Враца, чрез адв. Т.З. ***,
са подали въззивна жалба против решение
№260256/07.12.2020 г по гр.д.№ 1509 /20 г по описа на ВРС.
В жалбата се навеждат доводи
,че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Твърди се ,че за да уважи
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, решаващият съд е приел наличие
на валиден договор за наем по който жалбоподателят като наемател дължи плащане
на предоставилия ползването
кредитор-ищец, игнорирайки плащането на част от
дължимия наем на други наследници на процесните имоти.
Освен това първоинстанционният съд бил обсъдил направеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане по чл. 103 и сл. от ЗЗД, но отхвърляйки го неоснователно. Съдът също не
бил обсъдил, че според чл.4б от ЗСПЗЗ договорите за наем на зем. земя по- дълги
от една година, както и споразуменията за изменение или прекратяване, се
сключват в писмена форма с нот. удостоверяване на подписите, а по делото
липсвало писмен анекс от ищеца до жалбоподателя с предложение за изменение на договорената наемна цена като този факт изрично бил
оспорен от жалбоподателя.
Обжалваното решение било и
частично процесуално недопустимо като
постановено свръх петитум.Присъдената законна лихва от съда върху главницата
била от 28.02.20г, а ищецът претендирал от предявяване на исковата молба-
08.07.2020 г, като в тази част решението следвало да се обезсили.
Моли се решението на ВРС
атакувано с жалбата да бъде отменено и постановено друго по същество на спора с
отхвърляне на предявения положителен установителен иск като се зачете
погасителния ефект на направеното
възражение за прихващане на
претендираните суми от страните до размера на по- малката.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания, претендират се разноски за
въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната
жалба адв. Н.И. от САК, като пълномощник на И.С.Ц. поддържа, че жалбата е
неоснователна и недоказана, оспорва я изцяло и заявява,че съдържа твърдения
неподкрепени с доказателства по делото.
В отговора се излагат доводи по всяко от претендираните от
жалбоподателя пороци на първоинстанционното решение, като неоснователни.
Моли се отхвърляне изцяло на
въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на ВРСъд.
Претендират се разноски ,не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана
по същество жалбата е н е о с
н о в а т е л н а.
И.С.Ц. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Н.И. *** офис 301,
е предявил против ЕТ”Гого-В. Г. П.”,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.Враца ***, представлявано от В. Г. П.,иск
с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
В ИМ Ц. твърди,че е сключил с ответника договор
за наем от 10.05.2010 г.,вписан в Служба по вписванията към Агенцията по
вписванията с дв.вх. №2523/10.05.2010 г. акт 250 т.ІV,на земеделски земи в
землището на гр.Враца кв.***-нива от 3.617 дка в м.”Коричков слог”,имот
№12259.166.15,и нива от 5.978 дка в м.”Емшин върбак”,имот №12259.5.50,общо 9.595 дка.
Имотите бил предоставил за ползване на ответника за срок от 10 стопански години срещу наемно
възнаграждение от 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик или царевица на зърно
на декар,респ. левовата им равностойност в размер на 15 лв.на дка.През
стопанската 2015-16 г. между страните било постигнато споразумение ответникът
да заплаща вече по 25 лв. на дка,тъй като цената на зърното се
била покачила значително.
Ищецът бил изпълнил задълженията си по договора,като бил осигурявал на
ответника спокойното и безпрепятствено ползване на предоставената зем. земя.Не
бил получил плащане за стопанската 2018-19 г от ответника, който бил отказал да плати.
Ищецът бил депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело
№617/2020 г. по описа на ВРС,ответникът е
възразил против заповедта за изпълнение на парично задължение,което обуславяло
правния интерес на ищецът да сезира ВРС
с установителен иск и се признае за установено по отношение на ответника,че
дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 143.93 лв. - главница,дължима по договор за наем от 10.05.2010
г.,вписан в Служба по вписванията с дв.вх. № 2523/10.05.2010 г.,акт. №250,т.4
на АВ,на процесните 9,595 дка земеделски земи,находящи се в землището на
гр.Враца кв.***, по неизпълнено задължение за плащане на рентата за стопанската
2018/2019 г.;законната лихва върху главницата,считано
от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските пред ВРС и по заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор чрез адв.Т.З.
*** , с който оспорва иска като неоснователен.Твърди че бил надплатил дължимия
наем за стопанските 2015-16 г., 2016-17 г. и 2017-18 г.общо със сумата от 285.08
лв.,в резултат на допусната счетоводна грешка.Посочва, че предоставените под
наем зем. имоти били наследствени и наемателят
имали конфликти с наследниците,че не
получават наема,поради което за стопанската 2018-19 г. ответникът наемател бил изплатил наемната цена лично на тях/общо
111 лв.,а припадащата се наемна цена на
ищеца от 32.93 лв. била прихваната с
надплатените наеми за стоп. 2016,17 и 18 г, поради грешка.
Освен това ответникът твърди ,че
не било налице и валидно изменение на договора за наем относно наемната цена от 15 на 25 лв на декар
след 2015 г, както се твърди в ИМ, тъй като липсвал писмен анекс към договора
за наем от 2010 г с нот. заверка на подписите, съгласно чл. 4б от ЗСПЗЗ.
С отговора се прави и възражение
за прихващане на сумите 143.93 лв./евентуално 32.93 лв. с надплатените без
основание 285.08 лв.
Пред въззивната инстанция не са
събирани допълнителни доказателства.
Въз. състав след преценка на събраните по
делото доказателства от фактическа страна приема следното:
От приложеното ч.гр.д.№617/20 г
по описа на ВРС е видно,че на 28.02.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника за : 143.93 лв. - главница,дължима по договор за наем от 10.05.2010
г.,вписан в Служба по вписванията с дв.вх. №2523/10.05.2010 г.,акт №250,т.4 на
АВ,на земеделски земи,находящи се в землището на гр.Враца кв.***,както следва:
имот №12259.166.15-нива в м.Коричков слог с площ 3.617 дка и имот
№12259.5.50-нива в м.Емшин върбак с площ от 5.978 дка,които ищецът е
предоставил на ответника за срок от 10 години срещу годишно наемно плащане на
декар в размер на 1 л. олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица-зърно,или
левовата им равностойност в размер на 15 лв., по неизпълнено задължение от ответника за плащане на рентата за
стопанската 2018/2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 28.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението;разноските по делото-25 лв.
държавна такса и 300 лв. адв. възнаграждение.
ВРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №327/
04.03.2020 г., която е получена от
длъжника-ответник на 12.05.2020
г., който от своя страна е депозирал в законния срок на 04.06.2020 г. възражение на основание чл.414 от ГПК,след
което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск
относно вземането си на 12.06.2020 г.
С ИМ е приложен договор от 10.05.2010 г за отдаване
под наем на земеделска земя ,подписан от ищеца и ответника с нот. заверка на
подписите им,по силата на който И.С.Ц. предоставя
за срок от 10 стопански години на ЕТ"Гого-В.
П." нива от 3.617 дка в м.Коричков слог в землището на гр.Враца кв.***,имот
№12259.166.15;и нива от 5.978 дка в м.Емшин върбак,имот №12259.5.50. срещу
задължението да получава по 1 л./дка
олио и 35 кг. пшеница,овес,ечемик,царевица зърно на декар или левова
равностойност 15 лв. на декар като наем.
Депозирани са 3 бр. разходни касови ордери подписани от
И.Ц., с които ответникът му е изплатил рента за 2016 г. от 239.87 лв.,за 2017 г.от 240 лв. и за 2018 г.от 237 лв.
Представени са 2 бр. скици на процесните зем. имоти посочени в
договора за наем, в които е посочено ,че са възстановени като собственост на К. С. К. с решение на ПК и правото на собственост е възстановена с план
за земеразделяне през 2002 г.
От приложеното удостоверение за
наследници/ издадено от 2009 г/ се установява, че К. С. К./К./ б.ж. на гр.Враца е починал 1941
г и е оставил законни наследници като ищецът И.С.Ц. е негов внук.
Приложени са също и разходни касови ордери 3 бр. за изплатен поотделно за 2018-19 г наем за зем. земя на наследника на общия наследодател -Н. Т. К. 32
лв, както и на лицата К. А. Т. 32 лв и на
Г. К. К.-47 лв, които не фигурират в удостоверението за наследници,
но страните не спорят,че и те са наследници на общия наследодател.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
от въззивният състав следните правни
изводи:
1.Договора за наем на зем. земя е
сключен на 10.05.2010 г между И.С.Ц.
като наемодател на процесните 9,595
дка и ЕТ "Гого-В. П.“ като
наемател при уговорена цена на наем- в
натура, респективно по 15 лв на декар.Към момента на сключване проц. договор за наем на зем. земи над 1 година, в чл.4б от
ЗСПЗЗ като спец. закон, не е имало законова пречка за сключването му само от един от
съсобствениците за целия имот само от
негово име.От друга страна при отчитане на принципа на свободата на
договарянето, от волята на страните зависи дали при отдаване за възмездно
ползване на земеделската земя ще уредят
отношенията си съобразно нормите на ЗАЗ или съобразно нормите на ЗЗД, а и
законодателството ни, както се посочи, допуска отношенията по предоставяне на
земеделска земя да не бъдат регулирани непременно като арендни.
Не се спори между страните,че за
стоп. години 2016,2017 и 2018 г И.Ц. е
получил наем от ЕТ за ползваните зем. имоти по договора.Договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на ЗЗД е действителен, независимо от наличието на специална
законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване
на обекти, посочени в чл. 1, ал. 3 от специалния Закон за аренда в земеделието.
2.В настоящия казус И.С.Ц. е страна по договора и при
неизпълнение на същия от наемателя при незаплащане наемната цена за стопанската
2018/2019 г, Ц. може да търси това
изпълнение по съдебен ред.
Въззивният състав приема, че
останалите съсобственици на наследствените процесни имоти не могат да
претендират от наемателя/ЕТ/ припадащите им се
части от наема, защото не са
страна по договора за наем и ЕТ не е следвало да им ги заплаща, а да заплати
целия дължим наем за 2018/19 г на наемодателя-И.С., койтоевентуално да даде на всеки от наследниците припадащата му
се част. Затова неговия иск е основателен и законосъобразно ВРС го е уважил.
3. ВОС приема ,че е налице
валидно споразумение между страните по
делото за увеличаване наемната цена от 15 на 25 лв на декар за процесните зем.
земи от стоп.2015/16 г. Това е видно от приложените РКО за стоп. 2016,17 и 18
г, когато получените от наемодателя наеми са увеличени. С подписването на
разходните документи от двете страни, същите са изявили съгласието си за
изменение на договора, в частта за размера на наема -с изплащането, съответно с
получаването на по -висок по размер наем.В случая изменението на чл.4б от
ЗСПЗЗ от 2018 г е неприложимо за
договори сключени над 1 г. преди 2018 г, тъй като това изменение няма обратна
сила, т.е. не се е изисквало през 2016 г
писмено споразумение между страните по настоящия договор с нот. заверка на
подписите при устното споразумение от
2016 г за увеличаване на наемната цена от 15 на 25 лв на декар.
4. Съд. състав приема за
неоснователно твърдението ,че в приложените РКС , с които И.С. Ц. е
получил увеличената наемна цена, е налице счетоводна грешка, тъй като ако това бе
така следваше ЕТ да представи доказателства за изправянето на тази грешка.Няма
доказателства,че тези счетоводни грешки за извършени плащания по приложените
РКО са отразени в неговото счетоводство, както и няма доказателства ЕТ да е
уведомил като данъчно задължено лице, писмено компетентния орган по приходите,
който орган в 30 дневен срок да предприеме действия за промяна на данъчния
фин. резултат и на задължението му за
съответния период.
5.Законосъобразно първоинстанционният съдия е приел, макар и не
изложил подробно мотиви, че не следва да се извършва исканото
от ЕТ прихващане на сумата от 285,08 лв с исковата сума от 143,93
лв до размера на по- малката, поради неоснователно обогатяване при липса на първоначално основание. С приложените РКО за рента 2016 г от 239,87 лв,РКО за рента 2017
г за 240 лв и РКО за рента 2018 г от 237 лв, Ц. е получил в повече сумата от 285
лв, но тя е получена на правно основание - изменение на договора за наем от 10.05.2010
г. относно размера на дължимата наемна цена на декар за стопански години след 2015 до 2020 г.
Следователно И.Ц. е доказал, че е налице основание, което му дава право да
задържи получената в повече сума.
Цитираното от въззивника
пред ВОС негово решение в с.з. на 24.03.2021 г под № 265/17 г е
неотносимо в случая, тъй като касае друга факт. обстановка и правни изводи.
При гореизложеното решението на
ВРС следва да бъде потвърдено.
Въпреки ,че в исковата молба ищецът е поискал да се признае за установено дължимостта и заплащане на исковата
сума от подаване на исковата молба, а не от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, въз. състав приема следното: установителния иск по чл. 422 от ГПК е втората фаза на заповедното производство за стабилизиране на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ВРС е издал заповед №327/04.03.2020 г по ч.гр.д.№617/20 г, в която е разпоредил
дължимостта на търсените от кредитора И.С.Ц. парични суми от 28.02.20 г т.е. от подаване на заявлението до РС. Дори и да
нямаше в петитума на ИМ искане от кога
да се дължи законната % върху
главницата, ВОС или потвърждава
издадената заповед за изпълнение на ВРС или я изменя.С настоящето решение
окончателно се стабилизира издадената заповед№327/04.03.20 г и тя подлежи на
изпълнение с посочена начална дата за дължима зак. лихва- подаване на
заавлението по чл. 410 от ГПК.
При този изход на делото ЕТ
"Гого- "В. П." дължи на И.С.Ц. разноските пред въззивната
инстанция в размер на 300 лв.
При гореизложеното въз. състав при Врач. Окр.
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№260256/07.12.2020 г по гр.д.№
1509/20 г по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА ЕТ”Гого-В. Г. П.”,ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Враца ***,представлявано от В. Г. П.,да
заплати на И.С.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв/триста лева/ разноски пред въззивната инстанция.
На осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/