РЕШЕНИЕ
№ 17983
гр. *****, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110125440 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Л. П. П. срещу „А. – 93“ ООД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 128,
т. 2 КТ, вр. чл. 242 КТ.
Ищцата Л. П. П. твърди, че е работила при ответника „А. – 93“ ООД по
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 940/16.08.2024
г. Посочва, че същото било прекратено, като със Заповед № 815/04.03.2025 г. й е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от 07.03.2025 г. Поддържа, че
уволнението е незаконосъобразно поради това, че преди издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не били изискани писмени обяснения, нито е
била изслушана, както и по същество оспорва да е извършила вменените й трудови
нарушения. Наред с това сочи, че не й било изплатено и дължимото й трудово
възнаграждение за периода от 01.02.2025 г. до 07.03.2025 г. Въз основа на горното иска
уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановена на
заеманата длъжност, както и ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер
от 574,40 лева, претендирана в брутен размер като обезщетение за оставане без работа
в резултат на незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
период от 08.03.2025 г. до 23.03.2025 г. /след допуснато изменение на иска по реда
на чл. 214 ГПК в съдебно заседание на 01.07.2025 г./, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да й бъде заплатена сумата
от 1150,70 лв., представляваща трудово възнаграждение, дължимо за периода от
01.02.2025 г. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
1
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно,
като отговаря на всички формални и материални изисквания за това. Твърди, че след
извършени три ревизии в търговския обект, в който ищцата е полагала труд – магазин
в гр. *****, МОЛ С., са установени липси, а именно с ревизия от 02.09.2024 г. на
стойност 57,19 лева, на 22.01.2025 г. на стойност 5860,54 лева, и на 13.12.2025 г. на
стойност 6341,34 лева. По повод така констатираните липси работодателят изискал
писмени обяснения от трите служителки, които работели в обекта, включително от
ищцата, като всяка от тях представила такива. Междувременно е сформирана комисия,
която да установи обстоятелствата по случая, като направи пълен преглед и анализ на
видеозаписите от търговския обект, на контролните ленти и междинните отчети от
касовия апарат. В резултат на проверката бил съставен доклад от 19.02.2025 г. с
изводите от работата на комисията, според които ищцата е извършила системни
нарушения – неиздаване на касови бележки от фискалния апарат, издаване на такива с
нулева стойност или дублиращи предходни покупки, както и директно присвояване на
парични суми от касата на търговския обект, а също и редовно пускане на дневни
отчети от касовия апарат от обекта по средата на работния ден. Поддържа, че с
описаното поведение ищцата е допуснала нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, 8, 9 и 10 КТ
и по чл. 190, ал. 1, т. 3 и 4 КТ. Във връзка с така констатираните нарушения били
искани обяснения от ищцата, като бил направен опит за връчване на искането чрез
куриер, но тя отказала получаване на пратката. Искането било изпратено на 24.02.2025
г. и на посочен от нея електронен адрес, но не представила исканите обяснения. При
липсата на постъпили такива работодателят издал процесната заповед, с която
наложил наказание дисциплинарно уволнение. Успял да връчи същата на 07.03.2025 г.
в 5 РПУ гр. *****. Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата, според
които тя не била получила трудовото си възнаграждение за периода от 01.02.2025 г. до
07.03.2025 г. и основателността на исковата претенция за същото, като сочи, че същото
й било изплатено. Въз основа на изложеното счита, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че ищцата Л. П. П. е работила
при ответника „А. – 93“ ООД по трудово правоотношение, възникнало въз основа на
трудов договор № 940/16.08.2024 г., по силата на което е заемала длъжността
„продавач – консултант“, като е изпълнявала трудовите си функции е търговски обект
– магазин в МОЛ С., както и че правоотношението било прекратено, като със Заповед
№ 815/04.03.2025 г. й е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от
07.03.2025 г.
Видно от съдържанието на приложената по делото Заповед № 815/04.03.2025 г.
/л. 7 и сл., където заповедта не е приложена от ищцата в цялост, а липсва страница
4 от същата, на която се съдържа подробното писание на вменените на ищцата
дисциплинарни наказания, и л. 79 и сл., където вече представената от ответника в
цялост заповед е приложена по делото/, подписана от управителя на „А. - 93“ ООД –
М. Д., е наложено на ищцата дисциплинарно наказание за следните деяния: „след като
бяха прегледани неколкократно направените в магазина видеозаписи, като се извърши
засичане на времевите интервали, със съответните дати и часове, от видеозаписите, в
които се установяват неправомерни действия от страна на Л. П. /в рамките на
които са видими действия на Л. П. по двукратно/диблирано издаване на касови
2
бележки за вече отчетени и регистрирани на касовия апарат покупки, извършени
от предходни клиенти на търговския обект, също така при продажба на
продадения А.икул се издава касова бележка с нулева стойност, видимото
неиздаване на фискален бон за реални покупки и отпращането на клиенти без да
им бъде даван такъв“. По-нататък в заповедта се съдържа оценката на работодателя
на описаните фактически действия като груби нарушения на трудовата дисциплина,
като „не е изпълнила законосъобразно възложената й работа като материално
отговорно в търговския обект лице – при описание на задълженията й в
длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред –
представляващи нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ; при извършване на
трудовите си задължения е злоупотребила с оказаното от работодателя доверие
да извършва материално отчетническа дейност, както и системно е уронвала
доброто име на „А. – 93“ ЕООД, като редовно не е представяла на клиентите в
търговския обект задължителната при покупки на стоки касова бележка и/или
фактура – чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 190, т. 4 КТ; е увредила имуществото на
работодателя и е причинила липси на проверена стока и/или парични средства в
общ размер на 6341,34 лева – чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ; не е изпълнила основни
задължения за издаване на касови бележки от намиращото се в търговския обект
фискално устройство с цел регистриране и отчитане на осъществените в
магазина обороти и сделки със стоки – чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ“. Описаните деяния
са оценени в заповедта още като извършвани на ежедневна база в продължение на над
5 месеца и представляващи системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ по
реда на чл. 188, т. 3 КТ, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на служителя, считано от датата на връчване на заповедта.
Описанието на вменените дисциплинарни нарушения в заповедта е
предхождано от подробно изложение на предходно осъществената дейност по
установяване на нарушенията – чрез 3 ревизии на 02.09.2024 г., на 22.01.2025 г. и на
13.02.2025 г., на които са установени липси съответно от 57,19 лева, 5860,54 лева и
6341,34 лева, последвани от искани обяснения от трите служителки, работещи в
процесния обект с оглед установяване на обстоятелствата и причините, както и от
описание на процедурата по искане на обяснения по реда на чл. 193 КТ от ищцата в
започналото срещу нея дисциплинарно производство вследствие на изяснените
обстоятелства.
Видно от удостоверителното изявление, изписано собственоръчно на стр. 5 от
заповедта, последната е връчена на ищцата на 07.03.2025 г. във фоайето на РПУ.
По делото е приложено искане за обяснения с изх. № 507/21.2.2025 г./л. 72 и
сл./, в което подробно са описани извършените ревизии и констатациите от тях,
вменените нарушения – така, както са описани и в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, информиране за започналото въз основа на заключенията от
проверките дисциплинарно производство, както и предоставяне на възможност в 3-
дневен срок, считано от датата на получаване на писмото, да даде писмени или устни
обяснения.
От приложената информация за проследяване на пратката от куриерската
фирма Спиди /л. 73/ се установява, че пратката е изпратена на 21.02.2025 г., и е
върната към подателя на 24.02.2025 г. поради отказ от получателя. Видно от известие
за доставяне /л. 75/, пратката с описания номер 51501351004 представлява искане за
обяснение и първоначално е изпратена до адрес гр. *****, ул. ***** № 7А. Съгласно
саморъчно удостоверяване върху известие за доставяне на л. 76, Л. П. е отказала
получаване на документите.
3
След отказа за получаване на изпратените искания за обяснения работодателят
е изпратил до електронна поща ********@ abv.bg/ съобщение със следното
съдържание: „Уважаема г-жо П., Приложено изпращам покана за искане на обяснения
на посочения от Вас имейл като адрес за кореспонденция, след като същата покана бе
изпратена с куриер и с обратна разписка с номер на товарителница
51501351004/21.02.2025 г. Същата е пренасочена от Вас на адрес гр. ***** бул.
„*********“ 128, и впоследствие е отказана от Вас за получаване и е върната към
дружеството А. 93.
В съдебното заседание на 01.07.2025 г. е представена за констатация трудова
книжка на ищцата в оригинал, издадена на 24.03.2025 г., от която се установява, че
последната е започнала работа на тази дата при друг работодател.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, остатъкът
от дължимото в полза на ищцата трудово възнаграждение в нетен размер за периода от
01.02.2025 г. до 07.03.2025 г. възлиза на сумата от 46,47 лева /счетоводни изчисления
при отчитане на заплатен аванс/.
По делото са събрани гласни доказателства във връзка с установяване на
обстоятелствата около извършване на процесните нарушения и процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание.
От показанията на свидетеля на ответника Л. В., служител на ответника,
работеща като продавач-консултант в същия магазин, в който е работила ищцата,
същата е полагала труд заедно с ищцата и с третия служител – Р. М., съгласно
установения график. В показанията си сочи, че при смяната, в която е била Л.,
наличностите в касата не съответствали на дневния отчет, като тя е пускала отчети
през час, вместо веднъж дневно. Споделя, че ищцата /съдът приема, че свидетелката
от притеснение бърка името й, като я нарича Ц./ е имала прояви на
непрофесионално поведение, като е започвала лични разговори с клиенти и ги е
изпращала до изхода на магазина, като според нея така те забравяли да си поискат
касов бон, който тя не издавала. Свидетелката споделя за трите извършени ревизии с
установени липси – т.е. липсваща стока – изнесена от магазина, която не е маркирана,
оценена на посочената парична стойност, както и че до момента такива събития не е
имало. Свидетелката споделя още, че са правили забележки на Л., че не трябва да
продава стоката без да я маркира, на което тя се оправдавала с обясненията, че е майка
на две деца и е доста разсеяна. Споделя още, че на видеозаписите от камерите в
магазина се виждало как Л. продава стока, клиентът подава парите, а Л. маркира нулев
бон, без да маркира стоката, и разпечатва неколкократно един и същ бон – за
осъществена една продажба на конкретен А.икул.
От показанията на втория доведен от ответника свидетел – Веселин Киров,
също служител на ответника на длъжност шофьор – снабдител, се установява, че той е
бил член на комисията, която преглеждала записите от видеокамерите в магазина от
края на януари и началото на февруари 2025 г., която била назначена след установена
липса при ревизията в търговския обект. Прегледани били и справки от фискалните
устройства, от които бързо установили, че се случва нещо. Обяснява, че цените на
стоките в „А. -93“ са еднакви за много от стоките – например има много портфейли на
стойност 89 лв., 139 лв., 169 лв. От записите се виждало как Л. продава портфейл за 89
лв. и клиентът заплаща с кА.а, а Л. издава касов бон. После друг клиент купува друг
портфейл също на стойност 89 лв. и заплаща в брой, при което Л. разпечатва същия
касов бон от предходната продажба, като това се виждало и от справката на касовия
апарат. Правело впечатление, че Л. процедира по различен начин, когато е сама, и
когато е с колежка на смяна. От записите се виждало още как Л. често пипа нещо в
касата, вади пари от касата, после отива до чантата си и задължително след това пуска
4
междинен отчет. На един от записите ясно се виждало как продава стока на една дама
и пуска нулев бон, после го изхвърля, непосредствено след това отива до чантата си и
прибира парите от продажбата в портмонето си. При прегледа на записите не се
установило такова поведение от другите служители. Доколкото е запознат свидетелят,
нулеви касови бонове могат да се пускат постоянно, а дубликат на касов бон – веднъж.
По делото е изготвено и прието подробно заключение по съдебно-компютърна
и техническа експертиза, изготвена след преглед на видеозаписите от камерите, за
който свидетелства служителят Веселин К., в която са възпроизведени изображения от
камерите. Според заключението на вещото лице след прегледа на записите се
установяват действия като приемане на парични суми от клиенти без издаване на касов
бон, отпечатване на нулеви касови бележки, смачкване и укриване на документи,
издадени от фискалното устройство, преместване на парични средства от шкаф в
магазина в предмет, изглеждащ като портмоне. Конкретно експертът сочи издаване на
нулеви бонове на записите от 31.01.2025 г., 06.02.2025 г., на 03.02.2025 г. – издаване на
дубликат на стар бон, при продажба на 09.02.2025 г. няма издаване на касов бон. На
видеозаписа от 03.02.2025 г. малко след 15:00 ч. се вижда как служителят изважда
банкноти от касата, сгъва ги и ги прибира в предмет, приличащ на портмоне, което
поставя зад стола си. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че записите са от 2
камери в магазина, като същите са били изправни. Разминаване на часа на камерите
обяснява с несинхронизацията им на всяко от устройствата, като камерата
автоматично слага дата и час, с които е настроена.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
давностните срокове, както и наказанието да е съответно на нарушението, като за тях
съдът не следи служебно, а извършва проверка на база релевираните от ищеца доводи
в тази насока, при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес. В
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася
само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението.
Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно
задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване. / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; Решение № 23
от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И.).
Следователно с оглед конкретните наведени доводи на ищцата основателността
на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки относно
спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за
ангажиране на дисциплинарната отговорност за вмененото дисциплинарно
нарушение, чието установяване е в тежест на ответника: че преди налагане на
дисциплинарното наказание е искано обяснение от работника съобразно изискванията
на чл. 193 КТ; че заповедта е мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ;
5
че ищцата е извършила виновно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и 2 КТ работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства, като когато работодателят предварително не е изслушал работника или
служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание на формално основание, без да разглежда спора по същество – при наведен
довод за неспазване на изискванията на чл. 193 КТ. Кодексът на труда не предвижда
изрично съдържание на обясненията на работника или служителя по чл. 193 от КТ. От
значение е обстоятелството дали на служителя е осигурена възможността за даване на
обяснения по реда на чл. 193 от КТ, както и дали тези обяснения са достигнали до
работодателя и същият се е запознал с тях преди налагането на дисциплинарното
наказание.
В случая въз основа на материалите по делото съдът намира, че са
удовлетворени изисквания на чл. 193 КТ за искане на обяснения от служителя,
предвид поискването им по разбираем начин – искането съдържа подробно описание
на фактически действия и оценката им като конкретни нарушения на трудовата
дисциплина. Видно е, че работодателят е положил усилия искането да достигне до
ищцата, но същата сама се е поставила в невъзможност да даде такива, като е отказала
да получи искането и така да се запознае с вменените й нарушения. Това поведение не
може да рефлектира в неблагоприятна последица за ответника работодател,
При този извод следващия подлежащ на изследване въпрос е дали действията,
описани в искането за даване на обяснения и в процесната заповед за дисциплинарно
наказание могат да се припишат на ищцата и дали същите представляват
дисциплинарно нарушение.
Безпротиворечиво от показанията на двамата свидетели на ответника и от
изготвената на база видеозаписи от камери в магазина в рамките на проверявания
период съдебно-техническа и компютърна експертиза се установява, че ищцата е
извършила вменените й нарушения, подробно описани с искането за даване на
обяснения и възпроизведени в заповедта за уволнение, описани подробно при
фактическите изводи. Същите и настоящата инстанция квалифицира като нарушения
на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ – неизпълнение на задълженията й, вменени в
длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред – и по-
конкретно тези за изготвяне на отчетни документи, да отговаря за наличната стока и
парични средства, съгласно длъжностната характеристика, както и на правилата на чл.
27, т. 7 и 8 от Правилника, към които препраща заповедта за уволнение; чл. 187, ал. 1,
т. 8 КТ и чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто име на предприятието – като редовно не е представяла на клиентите в
търговския обект задължителната при покупки на стоки касова бележка и/или фактура
– чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 190, т. 4 КТ; по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ – увреждане на
имуществото на работодателя, като е причинила липси на проверена стока и/или
парични средства в общ размер на 6341,34 лева.
Всички така описани нарушения съдът намира за осъществени. Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 10, предл. първо КТ, при изпълнение на работата, за която
се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва вътрешните правила,
приети в предприятието, а чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ третира като нарушение на трудовата
дисциплина неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
На следващо място, уронването на доброто име представлява нарушение на
6
трудовата дисциплина – деяние (действие или бездействие), което причинява
неизпълнение на трудово задължение (чл. 186 КТ). Отличителният признак на
понятието е узнаването на неизпълнението от трети лица – включително други
работници или служители. Формата на вината е без значение за този случай на
виновно неизпълнение, но има значение при преценка на тежестта на нарушението по
реда на чл. 189 КТ (В този смисъл Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4280/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А. Ц.). Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник или служител и работодател. Тъй като трудовото
правоотношение е правоотношение с оглед личността, то изисква от служителя да се
отнася към работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име.
Уронването на доброто име е нарушение, при което работодателят се злепоставя пред
третите лица. То е формално нарушение, тъй като не се изисква настъпването на
някакъв неблагоприятен резултат. В случая като уронване на доброто име по смисъла
на по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ действително може да се квалифицира неиздаването
на касови бележки за осъществени продажби. При това описаните деяния несъмнено
представляват и злоупотреба с доверието на работодателя.
Съгласно трайно утвърденото разбиране в съдебната практика всяко отделно
нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене
на дисциплинарна отговорност. Ето защо както всяко от описаните в заповедта
нарушения, така и всички те в съвкупност могат да дадат основание на работодателя
да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя.
На следващо място, в дисциплинарното производство срещу ищцата не е
допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ, която норма изисква дисциплинарното
наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Същественото за мотивирането на заповедта е
индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите
обективни и субективни признаци. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е
изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника
да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1 КТ. Съществено изискване към мотивирането на заповедта е
ясното индивидуализиране с всичките обективни и субективни признаци на
извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено,
както и времето на извършването му. Мотивите, свързани с осъществяване на
посоченото в заповедта основание за уволнение, трябва да бъдат изложени
изчерпателно, тъй като само въз основа на тях съдът може да провери осъществени ли
са в обективната действителност релевантните за спора факти, респективно правилно
ли е прекратено трудовото правоотношение на посоченото от работодателя основание
/Решение № 347 - 1997 г. и Решение № 324 - 1998 г. на ВКС/. Това е така и с оглед
принципа на равнопоставеност на страните /необходимо е при самото предявяване на
исковата молба работникът да знае фактическите и правните основания за
уволнението си, за да може да осъществи надлежна защита на правата си/.
От друга страна, мотивите за уволнението, относими към съответното правно
основание, трябва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото
7
правоотношение или в друг документ, доведен до знанието на работника преди
прекратяване на трудовото му правоотношение, а не да се допълват или конкретизират
от работодателя при оспорване законността на уволнението. В тази връзка
неоснователен е доводът на ищеца за неспазване на изискванията за мотивиране на
заповедта, тъй като в нея се съдържа позоваване на всяко отделно нарушение.
Следователно за ищеца, нито за съда, не може да съществува съмнение относно това
кои действия представляват вменените нарушения на трудовата дисциплина.
В исковата молба не е наведено като основание за незаконност на уволнението
наказанието да не е съответно на извършеното нарушение, поради което, при спазване
на принципа за диспозитивното начало, същото не следва да бъде обсъждано (за
недопустимостта съдът да се произнася по ненаведени основания за незаконност на
уволнението например Решение № 555 от 9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г.,
IV г. о., ГК). Различно е разрешението, когато ищецът е навел такова основание за
незаконност на дисциплинарното наказание, в който случай съдът е длъжен да
изследва всички установени обстоятелства по делото във връзка с извършването им,
като преценката на критериите по чл. 189 КТ е конкретна /за всеки отделен случай тя е
различна, защото се формира на базата на различни установени по делото
обстоятелства/ и окончателният извод на съда зависи от спецификата на случая, като
съдът дължи преценка на всички установени по делото факти. В случаите, в които в
съдебната практика се коментира задължението на съда да следи за всички
обстоятелства, и без конкретните факти да са наведени от ищеца, по делото има
наведено възражение за неспазване на критериите по чл. 189 КТ, което обосновава
извода съдът да не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет
на делото и извън обхвата на търсената защита. В тази връзка само за пълнота следва
да се посочи, че наложеното наказание е съответно на извършените нарушения.
Ето защо с оглед изложените съображения, съдът намира, че работодателят
законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание.
Предвид горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 815/04.03.2025 г., подписана от
управителя на „А. - 93“ ООД – М. Д., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ и с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
същите подлежат на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото, че през
процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, по което
ищецът е престирал труд съобразно уговореното, респективно е ползвал разрешен
платен годишен отпуск, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. При
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже плащането.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Съществуването на трудово правоотношение между страните за релевирания
период до 07.03.2025 г. включително, когато на ищцата е връчена заповедта за
дисциплинарно наказание, е установено по делото. Съгласно заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза неизплатен е единствено остатък от
дължимата сума в размер на 46,47 лева. На вещото лице е била поставена задача да
отговори на въпроса относно размера на възнаграждението в брутен и нетен размер,
доколкото ищцата го претендира в брутен размер, същото следва и така да бъде
8
присъдено в съдебното решение. Последният не е посочен в заключението, но съдът
по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на общодостъпен калкулатор изчисли, че
съответстващата сума в брутен размер на сумата от 46,47 лева в нетен, възлиза на
59.98 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 1150,70 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК поначало право
да бъдат присъдени в негова ползва разноски имат и двете страни.
Ищцата е претендирала присъждане на разноски общо в размер на 1500 лв. за
адвокатско възнаграждение, от които 1100 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 400 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Не е уговорено обаче възнаграждение за иска по чл. 128
КТ, ето защо и в случая такова не следва да се присъжда съразмерно на частично
уважената част от него.
Ответникът претендира разноски в размер на 500 лв. за депозит за експертиза
и 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение по всички искове, които са под
минимума, определен при съобразяване критериите по Наредба № 1/2004 г., дължими
по трите отхвърлени иска. Ето защо разноските подлежат на присъждане в пълен
размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. П. П., ЕГН ********** срещу „А. – 93“ ООД,
ЕИК ********* обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“,
наложено със Заповед № 815/04.03.2025 г., подписана от управителя на „А. - 93“ ООД
– М. Д., да бъде възстановена на заеманата длъжност „продавач консултант“, както и
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер от 574,40 лева, претендирана
в брутен размер като обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за период от 08.03.2025 г. до 23.03.2025 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „А. – 93“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Л. П. П., ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ сумата от 59,98 лева,
представляваща неизплатен остатък от брутен размер на трудово възнаграждение,
дължимо за периода от 01.02.2025 г. до 07.03.2025 г., ведно със законната лихва
от07.05.2025 г. до /предявяване на иска/ до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1150,70 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН ********** да заплати на „А. – 93“ ООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от обявяването му – 07.10.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10