№ 15
гр. Елин Пелин, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820101744 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителката Г. В. Г., ЕГН ********** с адрес: с...... Община Елин
Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3 представлявана от особения си
представител адв.В. В. - САК е подала молба по чл.8, т.1 от Закона за защита
от домашно насилие – за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
осъществено върху нея от страна на ответника С. М. Щ., ЕГН ********** с
адрес: с......, Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 18 и за
налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че молителката и ответника живяли на семейни
начала, като от връзката си имат и общо дете на шест месеца. През последната
година почти всяка седмица ответникът осъществявал спрямо молителката
физическо насилие изразяващо се с нанасяне на удари по тялото с юмруци и
предмети, душене и опиране на нож във врата. Последният случай е от
16.12.2024 г., когато в с......, на ул. „....“ № 18 ответникът нанесъл удари по
тялото на ответницата използвайки юмруци, заплахи и обиди. Свидетел на
насилието станалата В.Г.П. - ... на молителката.
Описаното поведение на ответника Щ., с което той осъществява спрямо
молителката физическо, психическо и емоционално насилие, я кара да се
1
страхува от действията му, а това обуславя правния интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ответникът С. М. Щ. редовно уведомен за депозираната молба се явява
в открито съдебно заседание, като твърди, че оспорва молбата, тъй като не е
имало фатални случаи.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
От заявление вх. № 262000-4950/23.12.2024 г. по описа на РУ Елин
Пелин се установява, че Г. В. Г. е сезирала служителите на РУ Елин Пелин с
искане за предприемане на мерки спрямо лицето С. М. Щ., тъй като същия
около година й нанася физически и психически тормоз, въз основа на което е
образувана полицейска преписка. Към преписката са приложени сведение,
въпросник за оценка на риска и формуляр за оценка. Представена е и
декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е
отбелязано, че ответникът отправя заплахи с убийство спрямо молителката,
обидни, нанасяне на побой, удари с юмруци и предмети по тялото, опиране на
нож в шията, като последния случай е от 16.12.2024 г.
Видно от справки от Национална база данни „Население“ Г. В. Г. е
неомъжена и има син Й.Г.Г., а С. М. Щ. е със семейно положение – неженен.
В писмо на „ЦПЗ – София“ ЕООД е отбелязано, че С. М. Щ. не е
лекуван в ЦПЗ – София ЕООД след 2013 г. , а преди този период не може да
бъде предоставена информация тъй като в сградата е имало пожар.
От справка за съдимост на С. М. Щ. е видно, че същия е неосъждан.
В хода на съдебното дирене по делото беше разпитана свидетелката
В.Г.П. – ... на молителката, която твърди, че познава ответника и знае, че
дъщеря й заживяла заедно с него преди около една година на семейни начала.
Първо живяли в с...... а след това в с....... Имат едно дете Й., което се родило в
..., но не е припознато от С., поради което е записано с името на ...та.
Свидетелката сочи, че е била свидетел на насилие от страна на С. спрямо Г..
Това се случило през месец октомври миналата година, като С. ударил на Г.
два шамара, имало скандал помежду им и я оскубал за косата. Твърди, че
лично видяла това нещо, тъй като станало в дома й в с. ..... където страните
2
живеели. Тогава свидетелката предупредила С., че това не е хубаво и не бива
да прави така. Освен, че ударил и оскубал молителката в присъствието на
свидетелката, я наричал и с обидни думи – казвал й „курва“ и други подобни
обиди, които свидетелката също чула. Последно на 16.12.2024 г. ответникът
също посягал физически на молителката, като й нанасял удари по тялото. Този
случай не е видян лично от молителката, но след него, С. довел Г. в дома на
свидетелката, която й разказала за случилото се. Самата свидетелката не е
пряк очевидец на други инциденти между страните, но молителката й е
споделяла и за други случаи, много преди описаните в молбата, при които
имало удари и дърпане от страна на С. спрямо молителката. Поради това
агресивно поведение на ответника, молителката се притеснява, напрегната е,
защото не знае какво друго може да й направи и не желае повече да живее с
ответника, поради което се преместила да живее с детето при свидетелката,
тъй като се чувства несигурна и застрашена при ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2
от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради което
следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място, Законът за защита от домашното насилие урежда
закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на
изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са
пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г. В. Г. и С. М. Щ. са
били във фактическо съжителство.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът стига до извода, че е
3
налице акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката Г. В. Г. от страна на ответника С. М. Щ., упражнено през месец
октомври 2024 г. и на 16.12.2024 г.
Физическа саморазправа и психическото насилие спрямо молителката Г.
Г. от страна на ответника се установява от свидетелските показания на
разпитаната по делото свидетелка В.Г.П., които потвърждават твърденията на
молителката изложени в молбата и декларацията, а именно, че ответникът
многократно и то не само на посочената дата е упражнявал физическо насилие
нанасяйки удари по тялото й и използвайки нецензурни епитети, а е правил
това и в много други случаи. Съдът кредитира свидетелските показания на
Виолета Г., тъй като същите са логични и непротиворечиви и потвърждават
изцяло изложеното в молбата и представената по делото декларация. Така
събраните доказателства, пресъздават по логичен начин твърдяните актове на
домашно насилие, поради което съдът ги кредитира изцяло и намери, че
спрямо молителката е извършен акт на физическо и психическо насилие по
време и начин описан в молбата за защита.
Така установените факти, несъмнено сочат, че случилото се между
молителката и ответника излиза извън рамките на обичайното общуване и са
причинили физическа и психическа травма на молителката изразяваща се в
подтиснатост, несигурност от агресивното поведение на ответника водещо до
физическа саморазправа, от нанасяните обиди и квалификации, поради което
може да се приеме, че е налице акт на домашно насилие от страна на С. Щ.
спрямо молителката Г. Г..
Извършените актове на домашно насилие се установяват и от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява
достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита по реда на
цитирания закон, но в настоящия случай изложените в декларацията факти
съответстват напълно със събраните по делото гласни доказателства от
Виолета Петрова, коментирани по-горе от съда, които ценени в своята
съвкупност са безпротиворечиви и логични и подкрепят изложеното от
молителката.
В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и
представената декларация от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът може
4
да основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват други
събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха
събрани и изброените по-горе такива доказателства.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно
насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът
предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз
основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават,
трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая обаче освен
декларацията, в която молителката е декларирала, че й е известна
отговорността по чл.313 от НК се ангажираха и други доказателства в
подкрепа на твърденията на молителката обсъдени по-горе от съдебния
състав.
Ето защо съдът приема, че с действията си С. Щ. е посегнал на
физическата неприкосновеност, психическата и емоцоналната сфера на
молителката в следствие на което спрямо нея следва да бъдат наложени
следните мерки за защита, които съдът определя за адекватни – задължаване
на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава на
не по–малко от 100 м. жилището на молителителката, както и местата за
социални контакти и отдих, които посещава на разстояние не по-малко от
100.00 метра. При определяне на времетраенето им, съдът съобрази времето,
необходимо за постигане на техните възпиращи цели, като намира, че с оглед
интензитета на извършеното домашно насилие мерките за защита следва да
бъдат наложени за срок от 6 месеца, през което време на ответника да бъде
дадена възможност да преосмисли отношението си към молителката, а също и
последиците от поведението си. На основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от
определения срок от шест месеца, следва да се приспадне срока на
наложените мерки с издадената заповед за незабавно изпълнение
5
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответника да заплати по сметка на РС Елин Пелин дължимата
за образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25.00
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА С. М. Щ., ЕГН ********** с адрес: с......, Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 18 да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г. В. Г., ЕГН ********** с адрес:
с...... Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3.
2. ЗАБРАНЯВА на С. М. Щ., ЕГН ********** с адрес: с......, Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 18 да приближава на
разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра жилището което обитава
молителката Г. В. Г., ЕГН ********** находящо се на адрес: с...... Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „...“ № 3 и местата за социални
контакти и отдих, които тя посещава за срок от 6 /шест/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
мерки от 6 /шест/ месеца, срока, който е наложен с издадената заповед за
незабавна защита № 15 от 23.12.2024 г. за периода от 23.12.2024 г. до
04.02.2025 г. /в размер на 1 месец и 12 дни/, като остатъка от 4 /четири/ месеца
и 18 /осемнадесет дни/ започва да тече считано от 04.02.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН С. М. Щ., ЕГН
********** да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса
в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 04.02.2024 г. – датата на която съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ
Елин Пелин за сведение и изпълнение.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
6
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7