№ 33466
гр. София, 11.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110158499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Производството е образувано по предявен от Е. П. Б. срещу Териториално
поделение на НОИ – София-град иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът има трудов стаж в периода 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г., за работа
като „ел.заварчик IV р.“ на задграничен обект Сургут – СССР на обект на ТКИД
„Металстройкомплект“, както и за зачитане на същия по чл. 104 КСО като стаж от
трета категория, равняващ се на 2 години, 9 месеца и 22 дни осигурителен стаж.
В исковата молба и уточнителната молба се излагат твърдения, че на ищеца му е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 80 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане в размер от 609,60 лева, като
му е зачетен осигурителен стаж в продължителност от 18 години 04 месеца и 00 дни.
Твърди, че в периода 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г. е работил на обект на
„Металстройкомплект“ в гр. Сургут, СССР на длъжност ел. заварчик. Поддържа, че
съгласно разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – София-град, периодът от 1988 г. до 1990 г. не
му е зачетен за осигурителен стаж, тъй като трудовата му книжка не е оформена
надлежно, ТКИД „Металстройкомплект“ не е предал в НОИ разплащателната си
документация, а в предадените в Осигурителния архив на НОИ от осигурителя
„Сибериа холдинг“ /„Сиконко Холдинг“ АД/ ведомости за заплати и трудовоправни
документи липсва информация за ищеца за периода 02.1988 г. – 05.1990 г. Поддържа,
че разплащателните ведомости и трудовоправната документация са изгубени от
прекратения осигурител и поради това не са предадени в НОИ. Излага съображения,
че в трудовата му книжка е удостоверено, че в периода 22.02.1988 г. – 01.04.1990 г. е
работил на длъжност „ел.заварчик“, но е допусната грешка при посочване на
продължителността на стажа и посочено, че отработеното време е 01 години 01 месец,
а в действителност е отработено времето от 02 години 03 месеца 00 дни. Поддържа, че
на основание чл. 30а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране
(отм.) осигурителният му стаж в периода 22.02.1988 г. – 01.04.1990 г. следва да бъда
зачетен за такъв от втора категория и на основание чл. 104, ал. 2 КСО да бъде
превърнат в такъв от трета категория в размер на 02 години 09 месеца 22 дни. Поради
изложеното счита, че исковата претенция следва да бъде уважена.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Излага съображения, че предявеният иск е недопустим, поради това, че ищецът
разполага с трудова книжка, в която има вписване относно този период. В условията
на евентуалност поддържа, че удостоверената с думи от работодателя
продължителност на осигурителния стаж в трудовата книжка на лицето е 01 година 01
месец 00 дни, която се ползва с предимство пред изписания с цифри период от
23.02.1988 г. – 01.04.1990 г. , а за останалия период е възможно същият да е ползвал
неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж. Предвид изложеното, иска
предявеният иск да бъде отхвърлен.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба съгл. чл. 129,
ал. 1 ГПК, съдът намира, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, т.4 ГПК,
което налага оставяне на производството по делото без движение, като на ищеца
следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата
молба.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения следва да бъде посочено на
ищеца, че установяването на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност е
относимо към категоризацията на труда, респ. към установяване на права в
пенсионното производство. Искът на работника или служителя за установяване по
съдебен ред на факта на положен трудов стаж през определен период от време на
конкретна длъжност /респ. трудова функция/ е по своята същност иск за установяване
на факт с правно значение, относим към установяване на категорията на труд при
пенсиониране. Съгласно трайно установената съдебна практика и на основание чл. 124,
ал. 4, изр. 2 ГПК предявяването на такъв иск по съдебен ред е недопустимо, тъй като
исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно
значение са допустими само в случаите, изрично предвидени в закон. Установяването
на положен трудов стаж на определена длъжност за определен период от време се
извършва по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 1 и сл. от Закона за установяване
на трудов стаж по съдебен ред – при наличие на предпоставките за това – т.е. при
наличие на ясно и конкретно изложени в исковата молба твърдения, че документите за
установяване на трудов стаж в посочения период са изгубени или унищожени,
доколкото законът разглежда специална хипотеза. Ето защо на ищеца следва отново да
бъдат дадени указания за посочване на конкретни относими към преценката на
допустимостта на иска му обстоятелства.
На първо място, на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани
неяснотите и противоречията в исковата молба, като посочи кое лице твърди да е било
негов работодател в рамките на релевирания период. В тази връзка следва да съобрази
приложения по делото трудов договор, сключен със СО „Метални конструкции“, по
силата на който и на основание Наредбата за условията, при които български граждани
могат да се изпращат и да работят в чужбина, приета с ПМС № 13/1975 г., ПМС №
70/1985 г., ПМС № 16/1986 г. и Кодекса на труда работникът се е задължил да постъпи
на работа на обект „Металстройкомплект – инженеринг“, находящ се в гр. Сургут в
СССР на длъжност ел. заварчик. Като има предвид това обстоятелство ищецът следва
да посочи дали твърди работодател в посочения период да е бил СО „Метални
конструкции“, респективно дали предявява иска и срещу работодателя, респективно
неговия правоприемник, в случай, че има такъв, освен срещу НОИ, или да посочи
изрично дали СО „Метални конструкции“ е прекратил дейността си и няма
правоприемник, поради което предявява иска само срещу съответното териториално
2
поделение на НОИ.
На следващо място, на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни дали
предявява иск за установяване на осигурителен стаж по КСО, или за установяване на
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен
до 31 декември 1999 г., при твърдение, че документите са загубени или унищожени, в
каквато връзка представя удостоверение от НОИ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР или твърди
НОИ грешно да е зачел трудовият му стаж поради допусната техническа грешка и
неправилно посочване на стажа в трудовата книжка.
В случай, че ищецът твърди документите да са били изгубени или унищожени,
ищецът следва да посочи още конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана
и имена и адреси на лица, с които ищецът е работил, съобразно специалните
съдържателни изисквания за редовност на исковата молба съгласно разпоредбата на
чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТОССР.
Не на последно място, на ищеца следва да бъде указано, че на основание чл. 1,
ал. 1 ЗУТОССР при установен осигурителен стаж по реда на Закон за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред категорията труд се установява в
производството по чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване, поради което следва да
му бъде дадена възможност да изложи твърдения, с които да обоснове правния си
интерес и допустимостта на иск за зачитане на трудовия стаж по чл. 104 КСО като
стаж от трета категория, равняващ се на 2 години, 9 месеца и 22 дни осигурителен
стаж.
За осигуряване на процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Е. П. Б. срещу Териториално
поделение на НОИ – София-град, по която е образувано производството по гр.д. №
58499/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
УКАЗВА на ищеца в писмена молба с препис за ответника в срок до
насроченото с настоящото определение съдебно заседание да отстрани
нередовностите на исковата молба, като:
1/ посочи кое лице твърди да е било негов работодател в рамките на
релевирания период, дали предявява иска и срещу работодателя, респективно неговия
правоприемник, в случай, че има такъв, освен срещу НОИ, или да посочи изрично
дали работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник, поради което
предявява иска само срещу съответното териториално поделение на НОИ – като има
предвид мотивната част на определението;
2/ да уточни дали предявява иск за установяване на осигурителен стаж по КСО,
3
или за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., при твърдение, че документите са
загубени или унищожени, в каквато връзка представя удостоверение от НОИ по чл. 5,
ал. 2 ЗУТОССР или твърди НОИ грешно да е зачел трудовият му стаж поради
допусната техническа грешка и неправилно посочване на стажа в трудовата книжка;
3/ в случай, че ищецът твърди документите да са били изгубени или унищожени,
да посочи още конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и имена и
адреси на лица, с които е работил, съобразно специалните съдържателни изисквания за
редовност на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7
ЗУТОССР;
4/ да изложи твърдения, с които да обоснове правния си интерес и
допустимостта на иск за зачитане на трудовия стаж по чл. 104 КСО като стаж от трета
категория, равняващ се на 2 години, 9 месеца и 22 дни осигурителен стаж.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на констатираните нередовности на
исковата молба в цялост в предоставения срок същата ще бъде върната и
производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че при заминаване за
повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, а на основание чл. 41, ал. 1 и 2 ГПК, при отсъствие в
продължение на повече от един месец от адреса, на който са му връчени книжата по
делото, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на горните
указания всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се считат за редовно
връчени.
ПРИЕМА представените към исковата писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото съобразно мотивната част на
определението в частта по отношение на фактическите твърдения и исканията на
страните.
По разпределение на доказателствената тежест: В тежест на ищеца е да
установи, че през периода 23.02.1988 г. – 23.05.1990 г. е осъществявал трудова дейност
на обекта на ТКИД „Метарстройкомплект“ в гр. Сургут, СССР.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.11.2025 г. от 15.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
4
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5