№ 277
гр. Ловеч, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200594 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №11029300 издаден от ОД на МВР Ловеч на К. В. Д., ЕГН
********** от гр. С.З. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.05.2025 г. в 23.08 часа в обл. Ловеч, ПП 1-4 км 65+700
землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC LYNX, насочена в посока
София снимаща в двете посоки, извън населено място при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с МПС Ивеко Дейли 35 С14
т.а. с регистрационен номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023, като при разрешена скорост от
60 км.ч., е установена скорост от 95 км.ч., превишение на скоростта от 35 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от
жалбоподателят К. В. Д. чрез адв. С. П., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Сочи, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, са от
категорията на съществените, тъй като засягат пълноценното реализиране на правото на
защита, както и че подробни аргументи ще изложи допълнително и ще представи
доказателства. Моли съда да приеме Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение за
необоснован и незаконосъобразен и да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Р.пр. не се е явил
и неговия процесуален представител адв. С. П., който е депозирал молба с която е направил
искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. С молбата е изложил подробни
аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и е направил искане за
присъждане на жалбоподателя на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
1
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че процесното МПС се е движило със скорост от 95 км/ч при ограничение на
скоростта 60 км/ч, с превишение от 35 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е отразено и че
въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км.ч. Нарушението е безспорно установено от приложената
разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от
98 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в
ЕФ е вписана скорост от 95 км.ч. за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 26.05.2025 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №113-СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват
2
неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на
скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е В.Б.Д., ЕГН
********** от гр. С.З..
По делото са представени от страна на АНО писмени доказателства от които се
установява, че за процесния ЕФ нарушение, първоначално е бил издаден ЕФ Серия К
№10842442 на ОД на МВР Ловеч на името на В.Б.Д., ЕГН ********** от гр. С.З. -
собственик на процесното МПС, която в законоустановения срок от връчване на ЕФ Серия К
№10842442 на ОД на МВР Ловеч е упражнила правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок,
като е депозирала писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, договор
за наем на МПС и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство
3
/л. 21-25 от делото/. Именно с оглед така депозираните писмени доказателства ЕФ Серия К
№10842442 на ОД на МВР Ловеч е бил анулиран, и в срока по чл.34 от ЗАНН на 02.07.2025
г. е издаден процесния ЕФ.
Съдът намира, че ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е
следвало след като му е бил връчен процесния ЕФ Серия К №11029300 издаден от ОД на
МВР Ловеч да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от представените по
делото писмени доказателства процесния ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.07.2025 г. С
получаването на електронния фиш той е бил уведомен, че срещу него е започнало
административнонаказателно производство по облекчената процедура по чл.189, ал.4 -11 от
ЗДвП. От този момент за жалбоподателя са започнали да текат предвидените срокове за
плащане на глобата или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило
нарушението, за представяне на възражение пред директора на съответната структура на
МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната
предоставена му от закона възможност да се защити, като е обжалвал електронния фиш в
срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което е
изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита. Законът не
вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни
правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези
възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш. Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че след като на жалбоподателя е бил
връчен процесния ЕФ последния не е депозирал декларация от която се установява, че не
той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, и в изпълнение на
разпоредбите на закона не е представил на АНО копие от СУМПС на това лице. От тази
възможност, видно от събраните по делото доказателства жалбоподателя не се е възползвал
и в хода на съдебното следствие /макар това да е и недопустимо/. С разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи
административно - наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил
собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с
което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в
конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система
“SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със
срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение
по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената
стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27
от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е
предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на
организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието
на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за
контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът
намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на
измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното
административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
4
чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен
знак, поради което направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са
видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч.,
самият автомобил и измерената скорост.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за
управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден
на 02.07.2025 г. а процесното нарушение е извършено на 26.05.2024 г. Същия е вречен на
жалбоподателят на 02.07.2025 г. от което следва, че е спазен и законоустановения срок за
обжалване на същия, т.е. жалбоподателят е реализирал пълноценно правото си на защита.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден,
като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Предвид обстоятелството, че нарушението е установено с АТСС тип стационарна
SITRDFFIC LYNX, са неотносими изискванията на чл.10 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВТОМАТИЗИРАНИ
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА ПРАВИЛАТА ЗА ДВИЖЕНИЕ
ПО ПЪТИЩАТА.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП,
предвиждаща за превишаване от 31 до 40 km/h - глоба 300 лв., каквото е наложено на
жалбоподателя.
5
По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на
жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно.
От страна на АНО не са претендирани разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №11029300 издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на К. В. Д., ЕГН ********** от гр. С.З. е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6