№ 1136
гр. Перник, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500382 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на „Топлофикация-Перник“ АД срещу
Решение № 354/ 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 730/ 2024 г., по описа на Районен съд
– Перник, в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу „Монтажи“ ЕАД
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 3770,81 лева – цена на доставена
топлинна енергия в имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и
607,47 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 22.02.2023 г., както и в частта, с
която „Топлофикация-Перник“ АД е осъдено да заплати на „Монтажи“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят излага съображения, че атакуваното решение е неправилно, тъй като
от събраните по делото доказателства били установени материалноправните предпоставки
на предявените искове, но последните били отхвърлени. Поддържа, че по делото е доказано
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия в процесния имот. Сочи, че от събраните
доказателства било установено, че ответникът притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ, тъй като е бил собственик на процесния апартамент в рамките на
заявения исков период. С жалбата е оспорен изводът на първоинстанционния съд, че
ответното дружество не е потребител на топлинна енергия, както и че се установява
съществуването на облигационно правоотношение не с него, а с третите лица – помагачи на
негова страна, тъй като те са били титуляри на партидата, по която е начислявана топлинната
енергия, като наследници на Любка Йорданова Тодорова. Изразено е становище, че е без
правно значение фактът кои лица фактически обитават имота. Въззивникът твърди, че
според ЗЕ задължението за заплащане на топлинна енергия е върху собственика или
титуляра на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, без значение дали обитава
недвижимия имот. Въз основа на тези аргументи моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове срещу „Монтажи“
ЕАД да бъдат уважени.
Въззиваемият „Монтажи“ ЕАД е депозирал отговор на жалбата, с който е изложил
становище, че същата е неоснователна и е отправил искане атакуваното решение да бъде
потвърдено. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва облигационна
1
връзка между него и „Топлофикация-Перник“ АД, както и че този факт бил доказан от
представен по делото протокол за предаване на владението от 16.11.2023 г. от третото лице -
помагач, както и от факта, че партидата на процесния имот е сменена на негово име след
тази дата по повод подадена от това лице молба до „Топлофикация-Перник“ АД. Сочи, че
преди това партидата, по която е начислявана топлинната енергия, е била на името на
наследодателя на Ж.Д. и Ю.С., както и че именно те са живели в процесния имот до
16.11.2023 г. С оглед на това поддържа, че той не дължи претендираните от
топлофикационното дружество суми.
Третите лица – помагачи на страната на ответника - въззиваем в настоящото
производство „Монтажи“ ЕАД – Ж.Й.Д. и Ю.Й.С. не са взели становище по въззивната
жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания по смисъла
на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат произнасяне от
въззивната инстанция по въпроси за допускане на доказателства или даване на указания на
страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и
обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за 06.11.2025 г. от 10:40 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
2
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3