О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 15.12.2023
г.
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в закрито
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Христов частно
к.а.н.дело № 158 по описа за 2023 година на Административен съд гр.Ловеч, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното :
Производство по реда на
чл.229
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63г и
чл.79б, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по частна жалба от „Стил - 93“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.„Черни връх“ № 12, представлявано
от управителя Ф. Г., чрез адвокат М. Д. от САК, против протоколно Определение № 847 от 12.10.2023 г., постановено по НАХД № 352/2023 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
С обжалваното определение е прекратено съдебното производството, образувано по жалбата на търговското
дружество против Наказателно постановление № 2066/06.04.2023 г., издадено от Ц. З. Х. – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“. Съставът при
районния съд е приел, че с постановлението е наложена имуществена санкция, а с платежно
нареждане № 73/19.04.2023 г. от дружеството са заплатили 80 % от същата, поради
което са налице основанията по чл.79б, ал.4, във връзка с ал.2 от ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че районният съд неправилно е приел, че дружеството
е заплатило санкцията, която му е наложена с наказателното постановление.
Изтъква, че съдът не е съобразил, че основанието посочено в платежното
нареждане е „недължима санкция по НП № 2066/06.04.2023 на ДИР – БДР – оспорено
пред РС Ловеч“ и видно от датата на изпращане на жалбата и основанието, то
жалбата предхожда плащането. Счита, че при това положение не е налице
хипотезата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН и неправилно производството по делото е било
прекратено.
С писмо изх.№ ПО-03-4(5)/08.11.2023 г. ответната страна е изразила
становище, като е възразила, че частната жалба е неоснователна и недоказана.
Изтъква, че същата е бланкетна и по същество не съдържа доводи за отмяна на
обжалвания акт. Счита, че съдът правилно е прекратил производството по делото
на основание чл.79б, ал.2 от ЗАНН, тъй като е безспорно, че в 14-дневният срок
от получаване на наказателното постановление жалбоподателят е заплатил
наложената му имуществена санкция.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен
състав, като прецени частната жалба относно допустимостта ѝ намира, че същата е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Наказателно постановление № 2066/06.04.2023 г., издадено от Ц. З. Х. – Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е било връчено на „Стил – 93“ ООД на 10.04.2023 г.
– писмо изх.№ ПО-01-68/06.04.2023 г. и известие за доставяне на л.21-22 от НАХД
№ 352/2023 г. на РС Ловеч. Видно от „Плащане от/към бюджета“ №
********* /л.97 от НАХД № 352/2023 г. на
РС Ловеч /, на 13.04.2023 г. от „Стил – 93“ ООД са
привели на Басейнова дирекция „Дунавски район“ сумата от 400 лева, която
представлява 80 % от наложената на дружеството имуществена санкция в размер на
500 лева. Като основание за плащането е посочено „недължима санкция по НП
2066/06.04.23“.
Не става ясно обаче, кога е била подадена жалбата срещу НП № 2066/06.04.2023 г., тъй като на пощенското
клеймо върху плика, с който е била изпратена до наказващия орган Басейнова дирекция „Дунавски район“
/л.15 от НАХД № 352/2023 г. на РС Ловеч / е отбелязана датата 13.03.2023 г., което разбираемо няма как да е достоверно,
най-малкото поради обстоятелството, че обжалваното НП е било издадено на 06.04.2023
г. и връчено съответно на адресата на 10.04.2023 година. От второто пощенско
клеймо на плика /л.16/ е видно, че жалбата е пристигнала в гр.Плевен, където е
седалището на Басейнова дирекция „Дунавски район“ на 19.04.2023 г. и на тази
дата е и заведена в деловодството на органа с вх.№ ПО-03-4, т.е. дори и към
тази дата жалбата срещу наказателното постановление е била в законовия
14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Ако обаче се изходи от датата, когато от
„Стил – 93“ ООД са заплатили на наказващия орган 80 % от наложената имуществена
санкция – 13.04.2023 г., то на последната НП следва да е влязло в сила,
съгласно нормата на чл.79б, ал.2, изр.1-во от ЗАНН. Но тъй като, както се
посочи по-горе, липсват категорични данни кога от дружеството са подали по
пощата жалбата си срещу НП № 2066/06.04.2023 г., то съгласно утвърдената и
безпротиворечива съдебна практика срокът за подаване на жалба се тълкува в
полза на подателя ѝ, като по аналогия с тази практика, в настоящият случай
съдът приема, че към момента на плащането на 80 % от имуществената санкция е
била подадена и жалбата срещу наказателното постановление, с което тя е била
наложена.
Предвид на изложеното, правилно съставът при РС Ловеч е приел като
основание за прекратяване на образуваното съдебно производство разпоредбата на чл.79б,
ал.4, във връзка с ал.2 от ЗАНН.
Категорично настоящият касационен състав не може да се съгласи с довода на
частния жалбоподател, че наложената имуществена санкция не е била платена, тъй
като в платежното нареждане е било посочено като основание „недължима санкция по НП № 2066/06.04.2023 на ДИР – БДР – оспорено пред
РС Ловеч“. С нареждането на сумата от
400 лева по банков път, извършеното плащане на 80 % от наложената имуществена
санкция е безспорен факт, от който произтичат съответните, предвидени в закона
правни последици. Това, че наредителят счита сумата за недължима, посочвайки
това като основание в платежното нареждане е ирелевантно и не опровергава факта
на извършеното плащане. Законодателят
е предоставил възможност на нарушителя да заплати по-ниска стойност от глобата,
респективно
имуществената санкция, съгласно чл.79б, ал.4 от ЗАНН, само 80% от нея, като в замяна на това той губи
правото си на обжалване. В хипотезата на чл.79б, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН законодателят е вложил същия
смисъл в случаите, когато нарушителят вече е обжалвал наказателното
постановление сочейки, че при подобна хипотеза образуваното производство следва
да се прекрати. С атакуваното
НП на жалбоподателя е наложена единствено и само имуществена санкция, като не е наложено друго по вид административно
наказание, което изключва приложимостта на хипотезата на ал.3
на чл.79б от
ЗАНН, според която, когато с НП е наложено и друго по вид административно
наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи
на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание,
разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на
държавата и присъденото обезщетение по реда на чл.63б
от ЗАНН. Поради това, като е прекратил съдебното производство, районният
съд е съобразил
наличните по делото доказателства, в частност платежното нареждане от
13.04.2023 г. /л.97 от НАХД № 352/2023 г. на
РС Ловеч/ и не е допуснал соченото от частния жалбоподател
нарушение на материалния закон.
По тези
съображения съдът намира, че правилно районният съд е прекратил производството
по делото, частната жалба е неоснователна, а прекратителното определение на
Районен съд гр.Ловеч е законосъобразно постановено.
Водим от горното, Административен съд
гр.Ловеч, втори касационен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение
№ 847 от 12.10.2023 г. по НАХД № 352/2023 г. на Ловешки районен съд, с което е прекратено производството по
делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
същото да се изпрати на страните по делото за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.