№ 1422
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20251000500761 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 258-273 от ГПК.
С Решение № 104 от 20.01.2025 г. на СГС по т. д. № 49/2024 г. е обявен
на основание чл. 135 от ЗЗД за недействителен по отношение на Л. С. Н.,
ЕГН:**********, Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за
построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на
нотариус С. Ф. на дата 30.06.2023 г., в ЧАСТТА, с която „С. и Син 1976“
ЕООД, ЕИК: ********* / сега „Ж. И С.“ ЕООД/ продава на „Розара Хоум“
ООД , ЕИК: ********* правото на строеж на следните обекти, находящи се в
„Многофамилна жилищна сграда с магазини, гаражи и подземен гараж“, която
се изгражда в УПИ ХI -177 от квартал 346в по плана на гр. София, м. „бул.
Ботевско шосе-рамка“, представляващ ПИ с идентификатор 68134.626.177 по
КККР, с адрес: гр. София, кв. „Васил Левски“, ул. „Капитан Райчо Николов“,
№ 10, а именно: 1. МАГАЗИН, находящ се на кота +/- 0,00, с площ от 99,80
кв.м., състоящ се от магазин, склад и санитарен възел, при съседи: двор, двор,
ателие, гараж № 2, заедно с 5, 915% идеални части от общите части на
1
сградата, равняващи се на 12,80 кв. м., както и заедно със съответните идеални
части от правото на строеж и 2. АТЕЛИЕ, находящо се на кота +3.23 м. с
площ от 431,50 кв. м., състоящо се от: ателие за индивидуална творческа
дейност – помещение, санитарен възел и склад, при съседи: асансьор,
апартамент № А1, двор, двор, заедно с 25,575 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 55,34 кв. м., както и заедно със съответните
идеални части от правото на строеж.
Недоволен от решението са останали ответниците в
първоинстанционното производство „Розара Хоум“ и „Ж. И С.“ ЕООД, които
го обжалват с оплаквания за неправилност поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че ищцата
в първоинстанционното производство не притежава активна процесуална
легитимация за предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД, доколкото не е страна по
договора за строителство, по който възниква вземането, чието обезпечение в
широк смисъл се търси чрез предявяването на павловия иск. Твърди, че не е
налице неизпълнение на договора за строителство от страна на другия
ответник към ищцата, както и че към момента на сключване на увреждащата
сделка правото на строеж не е съществувало. Навежда твърдения, че знанието
за увреждане касае само третото лице приобретател, а не и лицето,
извършващо разпоредителната сделка. Искането към въззивната инстанция е
да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените претенции.
Въззиваемата страна Л. С. Н., оспорва двете въззивни жалби като
неоснователни по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263 от
ГПК писмен отговор.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посоченото в жалбата.
В случая, обжалваното решение валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите, при които е постановено
и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По делото няма спор относно фактите, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че на 18.04.2022 г., Д. П. Х., в качеството му на
възложител е сключил Договор със „С. и Син 1976“ ЕООД, в качеството му на
2
изпълнител, по силата, на който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да извърши строителство и да продаде на възложителя следния обект,
находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 10,
кв. 346-в, УПИ XI-177, а именно: Апартамент 12, с квадратура от 117.50
кв.м., находящ се на 5 етаж, кота +14.43 м. и кота - +17.23 м, състоящ се на
кота + 14.43 м от коридор, склад, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс,
спалня и балкон, и на кота 17.23 м. от две спални, баня с тоалетна и склад,
ведно с общите части от сградата от 15.08 кв.м, или общо 132.59 кв.м. В чл. 2
от договора е уговорено продажната цена в размер на 90 000 евро да се
заплати на 4 вноски, както следва: 1.) 27 000 евро, до три работни дни след
подписване на договора; 2.) 20 000 евро при достигане до кота + 6.00 кв.м.; 3.)
20 000 евро при нотариално прехвърляне на обекта; 4.) 23 000 евро при
подписано Приложение № 14. Съгласно уговореното между страните Д. Х. е
превел сума в размер на 3 000 лв. 18.04.2023 г., а на 21.04.2022 г. е превел още
52 000 лв., като общата сума била в размер на 55 000 лв. или равностойността
на 28 121,05 евро. На 14.10.2022г., при достигане на кота +6.00 метра, Д. Х. е
превел още 36 000 лв. или равностойността на 18 406,50 евро, като общо
преведената сума към изпълнителя била в размер на 46 527,55 евро. През
април 2023 г., изпълнителят е уведомил възложителя, че няма
възможност да продължи строежа, няма да завърши сградата и няма да
изпълни задължението си да прехвърли имота.
На 25.04.2023 г. Д. Х., неговата майка Л. Н. и „С. и Син 1976“ ООД, са
подписали тристранно споразумение представляващо Анекс № 1 към
договора. Съгласно него страните са се съгласили по взаимно съгласие да
развалят договора за строеж и продажба на недвижим имот, а
изпълнителят се е задължил да върне платените до момент първа и
втора вноска на обща стойност от 47 000 евро и неустойка в размер на 15
000 евро по банкова сметка на Л. С. Н.. В изпълнение на сключеното
тристранно споразумение на 14.09.2023 г, по сметката на Л. Н. е получена
сумата в размер на 10 000 лева, с наредител „Розара Хоум“ ЕООД и с
основание „по задължение на С. и Син“.
С Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за
построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на
нотариус С. Ф. на дата 30.06.2023 г., „С. и Син 1976“ ООД е продал част от
имотите на свързаното с него търговско дружество „Розара Хоум“ ЕООД.
3
Съгласно вписването в Търговския Регистър към 30.06.2023 г. „Розара
Хоум“ ООД и „С. и Син 1976“ ЕООД са се представлявали от В. П. С.,
който е и съдружник в двете дружества. В. П. С., заедно със своя син В. В.
С. са съдружници с равни дялове в дружеството „Розара Хоум“ ООД
считано от 07.03.2023 г., като от същата тази дата и двамата са
управители на дружеството, като го представляват заедно и поотделно.
При тези данни в правилно приложение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно отношение по Анекс № 1 към договора от
18.04.2022 г., доколкото в него се уреждат последиците от прекратяването на
същия, като изпълнителят „С. и Син 1976“ ООД се е задължил да изплати
платените до момента вноски в размер от 47 000 евро и неустойка в размер от
15 000 евро в полза на Л. С. Н.. В този смисъл неоснователно е възражението
на въззивника, че Л. С. Н. не притежава активна процесуална легитимация за
предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като не е страна по Договора за
строителство от 18.04.2022 г. Напротив, анексът към него представлява
самостоятелно съглашение между договарящите страни по смисъла на
чл. 9 ЗЗД, като така обективираната воля в него има силата на закон
между тях – чл. 20а ЗЗД. Ето защо следва да бъде споделен като правилен
изводът на първоинстанционния съд, че ищцата Н. се явява носител на
качеството на кредитор по иска с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, а с
това и на правото да иска да бъде обявен за относителен спрямо него
договорът, с който длъжникът го уврежда.
По отношение довода на въззивника, че не е доказано при условията на
пълно и главно доказване наличието на задължения от страна на „С. и Син
1976“ ООД, следва да се има предвид, че вземането, което легитимира
кредиторът да предяви иск по чл. 135 ЗЗД не е необходимо предварително да
бъде установено с влязло в сила решение, както и че предмет на делото по чл.
135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да
обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие,
с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца
като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е
обективно съединен с иск за вземането)/. В този смисъл правно ирелевантно
към настоящото производство се явява обстоятелството дали вещното право
4
на строеж е съществувало към момента на неговото прехвърляне в полза на
въззивника и съдът не следва да изследва този въпрос в рамките на
производството по Павловия иск, където на доказване подлежат
единствено неговите предпоставки, а именно: 1) обективен елемент –
атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора, което е налице,
когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността
на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение,
вкл. и чрез принудително изпълнение, и 2) субективен елемент, изразяващ се в
субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а
именно: 2.1) ако действието е извършено след възникване на вземането –
знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно и у лицето, с
което е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника (чл. 135, ал. 2 ЗЗД), и 2.2) ако действието е извършено
преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и
лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2
не се прилага. Следователно несъстоятелно е и твърдението на въззивника, че
знанието за увреждане касае само третото лице приобретател, а не и лицето,
извършващо разпоредителната сделка.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при наличие на
съществуващо задължение знанието на длъжника винаги се предполага.
Относно знанието на третото лице, въззивник в настоящото производство, в
практиката на ВКС е прието, че оборимата презумпция за знание на
увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 ЗЗД, намира приложение по
отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от
кръга на посочените в нормата лица и дружествата се явяват свързани лица по
смисъла на пар. 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. (Определение № 229 от 25.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 222/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р.). В тежест
на „Розара хоум“ ООД е било да обори чрез обратно доказване презумпцията,
което не е сторено. Следователно верен е изводът на първоинстанционния съд,
че доколкото В. П. С., заедно със своя син В. В. С. са съдружници с равни
дялове в дружеството „Розара Хоум“ ООД считано от 07.03.2023 г., като от
същата тази дата и двамата са управители на дружеството, представлявайки го
заедно и поотделно, твърдяната недобросъвестност, явяваща се знание за
увреждането, е налице, предвид обстоятелството, че към 30.06.2023 г. и двете
5
дружества се управляват и представляват от едно и също физическо лице - В.
П. С..
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ по делото в размер на 8650 лв. пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 104 от 20.01.2025 г. на СГС по т. д. №
49/2024 г. на VI-12 състав.
ОСЪЖДА „Ж. И С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1138, р-н Младост, кв. „Горубляне“, ул. „Георги
Зоев“ № 1 и „РОЗАРА ХОУМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1510, р-н Подуяне, ул. „Кап. Георги Мамарчев“ №
22, ет. 1, да заплатят на адв. И. И. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ по
делото в размер на 8650 лв. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото на страните при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6