РЕШЕНИЕ
№ 9271
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110127575 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от .......” ЕАД, уточнена с молба от
21.09.2022 г. /л.56-57 от делото/, с предявени осъдителни искове с правно основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н. К. Н., ЕГН
********** за сумите както следва: 2335,78 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се в ......................... ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и законна лихва за забава в размер на 452,10 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 24,46 лв.
главница за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020 г., както и мораторна лихва за забава
върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 6,22 лв. за периода от
31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали ответницата, без да е необходимо изричното им приемане, като
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, а същата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, което е
следвало да стори в 45- дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на дружеството. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК ответницата Н. К. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва се за исковия
период ищцовото дружество да е доставило топлинна енергия на претендираната
стойност, както и същата да е отчетена коректно. Оспорва да дължи цена на услугата
дялово разпределение. При условия на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца –.....................ЕООД посочва, че дялово
разпределение за процесния период е извършвано в съответствие с действащите
нормативни актове. Счита предявените искове за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са първоначално кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по които в тежест на ищеца е
да докаже: 1/ по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ –
че спорното право е възникнало в твърдения обем, като в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната
сума. Ищецът следва да докаже също така, че за ответника е възникнало задължение за
плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът
на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
По иска за законна лихва за забава - в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им, както и че е заплатил процесните суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди,
а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
2
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна
по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.“
От представеното по делото заверено копие на договор за продажба на държавен
недвижим имот от 05.11.1977 г., се установява, че наследодателите на ответницата –
Ана И. М. и К. П. М., са придобили процесния недвижим имот, находящ се в
гр..........................
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РЛЦ22-ВК08-1026 от 15.08.2022 г. на
3
Столична община, район „Лозенец“ ответницата Н. К. Н. е дъщеря и единствен
наследник по закон на П.ата на 08.12.2004 г., А. И. М., като в проведеното на
01.03.2023 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
ответницата – адвокат ...................изрично признава факта, че и бащата на ответницата-
К. П. М. е П., а тя е негов единствен наследник. Горните обстоятелства, за които
липсва спор между страните, се установяват и от представеното удостоворение изх.
№РЛЦ22-ТД26-1836/15.09.2022 г. за родствени връзки на ответницата /л.63-64 от
делото/.
Следователно съдът приема за доказано, че ответницата в качеството си на единствен
наследник на А. М. и К. М. е собственик на процесния недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство и се явява страна по облигационното правоотношение
по продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо нейното
изрично волеизявление, съответно - на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързана от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е
упражнила това право срещу Общите условия на "..............." ЕАД от 2016 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че тя ги е приела. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. От заключението на съдебно
техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
установява, че сградата, в която се намира жилището, е присъединена към абонатна
станция. Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Според представените
доказателства по делото, за исковия период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е бил
осигурен достъп за отчитане на уредите в имота, като по време на отчетите, извършени
от „................ ЕООД са попълнени документи за главен отчет, подписани от
потребител. Вещото лице посочва, че в процесното жилище през исковия период е
4
имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани 3
топлоразпределители. Според вещото лице в имота се ползва топла вода и има
водомера за топла вода, по които се отчита разходът. Видно от заключението на
вещото лице, в имота има щранг - лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебно топлинна енергия, отдадена от щранга. От заключението на СТЕ се
установява, че през процесния период отчитането и разпределението на топлинна
енергия е извършвано в съответствие със Закона за енергетиката и Наредбата за
топлоснабдяването, като разпределението на топлинна енергия в сградата се
извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването по прогнозни
данни от предходен изравнителен период. С оглед на изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена. Въз основа на обективираното по компоненти в таблица № 2 и № 3
заключение по СТЕ се установява, че стойността на потребената топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 2117,76 лв., до който размер искът
е основателен и следва да бъде уважен, като за процесния период според посоченото от
вещото лице разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 7,51 лева за
доплащане.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, за исковия период не са извършвани
плащания на суми за топлинна енергия за процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.36 ОУ,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение
на продавача – в случая, на ищеца. От кредитираното от съда заключение на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че стойността на извършената услуга по дялово
разпределение през исковия период за процесния имот възлиза на сумата от 24,46 лв.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата своевременно е възразила за изтекла
погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск:
С оглед характера на вземането на периодично такова при еднородни плащания, с
установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Предмет на
иска са вземания на дружеството - ищец за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.
Считано от м. юли 2016 г., приложение намират общите условия за продажба на
5
топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия прогнозните месечни дължими суми са
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая
следва да се отчете и че в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Исковата молба е депозирана
в съда на 27.05.2022 г., което означава, че към датата на подаването й давността е била
изтекла по отношение на вземанията за топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. до
м.12.2018 г. включително в размер на 429,40 лв. Искът за главницата за топлинна
енергия е основателен и следва да се уважи за сумата от 1688,36 лв. и за периода
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., а за разликата до пълния предявен размер от 2335,78 лв.
и за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Претенцията на ищеца за такса за дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. до м.
02.2020 г. e основателна и следва да се уважи за пълния предявен размер от 24,46 лв.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху
погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се
явява неоснователна.
По отношение на погасените по давност вземания за периода м. 05.2018 г. до
м.12.2018 г. лихвите за забава по аргумент от чл. 119 ЗЗД също се явяват погасени.
Началният момент на забавата по ОУ от 2016 г. настъпва след 45 дни от изтичане на
отчетния период, но необходимо условие за надлежното заплащане се явява
изготвянето на общата фактура въз основа на изравнителната сметка. Следователно
потребителите изпадат в забава при действието на ОУ от 2016 г. след изтичане на 45
дни от изготвянето на общата фактура след края на отчетния период. Съобразно това,
предвид датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди
2018/2019 г. и 2019/2020 г. и предвид заявената от ищеца претенция, законна лихва се
полага за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г. На основание чл. 162 ГПК съдът
установи, че дължимата законна лихва върху вземанията за топлинна енергия за
периода 01.01.2019 г. – 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 181,77 лв. Върху вземанията
на ищеца за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. лихвата е в размер на 174,74 лв., или
общо дължимата сума за лихва върху главницата е в размер на 356, 51 лв., до който
искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до сумата от 452,10 лв.- следва
да се отхвърли.
6
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от ответницата покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща настоящото производство. Предвид това
акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърлят изцяло в пълния им предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски имат ищецът и
ответникът, съобразно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 144,41 лв., за депозит за
вещи лица в размер на 600 лв., и за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв., от които следва да му се присъдят
общо 619,98 лв. съобразно уважената част от исковете.
Ответницата е представила доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и
съдействие №792286/14.11.2022 г. /л.73 от делото/, в който е удостоверено, че сумата е
заплатена в брой при сключването му, за което същият служи за разписка. Не са
представени по делото доказателства за реално плащане на допълнително уговорения
адвокатски хонорар в размер на 300 лв., поради което и на ответницата се следва
сумата в размер на 79,35 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр...................., съдебен адрес: гр. ................ ДА
ЗАПЛАТИ на .......” ЕАД, .................. с адрес гр. ..................., сумите както следва:
сумата от 1688,36 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в
имот с адрес:..........................за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 356, 51 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., както и сумата от 24,46 лв., представляваща
стойност на услугата „дялово разпределение“ за периода от м.04.2019 г. до м.02.2020
г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 1688,36 лева
до пълния предявен размер от 2335,78 лева и за периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.,
7
както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над сумата от 356, 51 лева до предявения размер от
452,10 лева, както и за сумата от 6,22 лева обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. К. Н., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на .......“ ЕАД, ЕИК .............. сумата от 619,98 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .......“ ЕАД, ЕИК ............... ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Н., ЕГН ********** сумата от 79,35 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисиз“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8