Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3128 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 748,48 лв. и чл.422,
ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 32,12 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу В.К.М., ЕГН ********** ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№1685/17 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника- апартамент, находящ се на адрес ***с
аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. Плевен, ответника и клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № 1015708 е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2009г. –
31.03.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че сумите за ТЕ за
периода от 01.12.2009г. - 31.03.2016г. са начислявани от “***по изготвяни
отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва,че претендираните суми за процесния
период са: сума за отопление-370,47 лв.,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 94,53 лв.,
сума за битово горещо водоснабдяване- 259,96лв., услуга дялово разпределение-
23,52 лв. Твърди, че сумите са начислени
на база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в имота на ответника 1 бр. водомер и 2 бр
индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира
в банята. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае
за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 748,48 лева за
главница за периода 01.01.2016-31.01.2017 г. и лихва
върху главницата в размер на 32.12 лева за периода 02.03.2016 до 01.03.2017г. и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1685/2017г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Твърди, че в процесният имот не е ползвана топлинна енергия в периода от
01.01.2016г. до 31.01.2017г. Оспорва извършеното
дялово разпределение на топлинна енергия, въз основа което ищецът претендира
процесиите суми. Оспорва всички твърдения, изложени от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, с изключение на твърдението, че е
подадено Заявление по чл.410 от ГПК, а ответника от своя страна е подал възражение
срещу издадената Заповед за парично задължение. Моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски. В съдебно заседание,
особения представител, след събиране на доказателствата по делото взема
становище за основателност на предявените искове до предявените с исковата
размери.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
със седалище и адрес на управление:***, сграда на ***и адрес в ***, което не взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ответницата В.К.М. е собственик през процесния период на процесния топлоснабден имот – Апартамент № 20, находящ се в ***. Този факт се установява и от НА № 113, том V, рег.№ 4693, дело № 621/2011г. на нотариус С.Л.. Видно е и от Заявление от 19.08.2011г., че В.К.М. е подала същото с молба на нейно име да бъде открита партида за заплащане на отопление и топла вода, считано от 19.08.2011г., тъй като от посочената дата е закупила процесния апартамент.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатеното задължение на ответника за топлинна енергия за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2017г. е в общ размер от 748,48 лв. главница/ 370,47 лв.- топлоенергия за отопление, 94,56-ТЕ за сградна инсталация, 259,96 лв. топлоенергия за битово горещо водостабдяване и 23,52 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.03.2017г. е в размер на 33,79 лв.
Съдът възприема заключението на съдебно-топлотехническата експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че до сградата, в която се намира процесния топлоснадбен имот, през процесния имот е доставяна топлинна енергия, в количества, съгласно отчета на топломера, монтиран в абонатната станция. Процесното жилище е получавало съответните дялове от топлоенергия за отопление и топла вода. Дяловото разпределение е извършвано съгласно Методика за дялово разпределение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. абонатът е с демонтирано отоплително тяло в банята. Монтираните отоплителни тела в жилището да оборудвани с топлоразпределители.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 748,48 лв.:
Не е
спорно между страните, че ответницата В.К.М. е собственик през процесния период на процесния топлоснабден имот – Апартамент № 20, находящ
се в ***. Този факт се установява и от НА № 113, том V, рег.№ 4693, дело №
621/2011г. на нотариус С.Л.. Видно е и от Завление от
19.08.2011г., че В.К.М. е подала същото с молба на нейно име да бъде открита
партида за заплащане на отопление и топла вода, считано от 19.08.2011г., тъй
като от посочената дата е закупила процесния
апартамент.
Съдът
намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия.
Съгласно
редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1
ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител
на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето,
което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право
на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex
lege - по силата на закона, с придобиването на право
на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Не е
спорно между страните и се установи, че собствения на ответника имот се намира
в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване.
В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за
топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е
задължен да участва в заплащането на отделената от сградната
инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което
и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в
Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която
никой не може да се откаже,поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ,в които
потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание.
Ответницата
е оспорила доставянето на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, както и правилното разпределение
на доставената до абонатната станция топлоенергия. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че до сградата, в която се намира процесния
топлоснадбен имот, през процесния
имот е доставяна топлинна енергия, в количества, съгласно отчета на топломера,
монтиран в абонатната станция. Процесното жилище е
получавало съответните дялове от топлоенергия за отопление и топла вода.
Дяловото разпределение е извършвано съгласно Методика за дялово разпределение
към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. абонатът е с демонтирано отоплително тяло в банята.
Монтираните отоплителни тела в жилището да оборудвани с топлоразпределители.
От съдебно-икономическата
експертиза се установи, че неплатеното задължение на ответницата за топлинна
енергия за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2017г. е
в общ размер от 748,48 лв. главница/ 370,47 лв.- топлоенергия за отопление,
94,56-ТЕ за сградна инсталация, 259,96 лв.
топлоенергия за битово горещо водостабдяване и 23,52
лв.- такса услуга дялово разпледеление./
Предвид
изложеното, предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в целия си предявен размер от 748,48 лв.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 32,12 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните
задължения на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се
спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи
най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Това се
установява и от чл.31 от Общите условия. Поради уговорения от страните начин на
плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането
на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установи от представените
по делото справки, приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и чрез
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава
за периода, считано от дата на изпадането в забава 02.03.2016г. до 01.03.2017г.
е в размер на 32,12 лв., за която сума следва искът да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещи лица и
депозит за особен представител в размер на 775,00 лв./75,00 лв.+100 лв.+100
лв.+200 лв.+300лв./ съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на В.К.М., ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 748,48 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2017г., в едно със законната лихва от 09.03.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1067/10.03.2017г. по ч.гр.д.№1685/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.К.М., ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 32,12 лева, представляваща лихва за забава върху 748,48 лв. за периода 02.03.2016г. – 01.03.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1067/10.03.2017г. по ч.гр.д.№1685/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 В.К.М., ЕГН ********** *** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата
от 75,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.1685/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.К.М.,
ЕГН ********** *** ДА ПЛАТИ на “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 775,00 лв. направени по
делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение,
депозит за вещи лица и за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление:***,
сграда на ***и адрес в ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: