Определение по адм. дело №2041/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл АПК, във връзка с чл.46, ал. 2, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на О. Р., гражданин на Република Украйна, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на ПАМ с рег.№ 5404 ПАМ- 330 от 13.10.2025 г. на началника на ГПУ- Средец, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „експулсиране в Р. Украйна“.

При преценка на компетентността си да разгледа жалбата срещу оспореното решение, настоящият съдебен състав на Административен съд-Бургас намира следното:

Процесната заповед е издадена въз основа на чл. 42, ал. 1, т. 1 от, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ заповедите за експулсиране подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно.

Относима е разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, според която "делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София."

Видно от съдържанието на заповедта, а и от посоченото в самата жалба, украинският гражданин О. Р. няма адрес на територията на Република България. Не се и твърди оспорващият да има постоянен адрес на територията на Република България. Липсват данни, по смисъла на Закона за гражданската регистрация за вписване в регистрите на населението.

След изискана справка от сектор „Миграция“ към ОДМВР [населено място], в Административен съд – Бургас е получено писмо от директора на ОДМВР [населено място], от което се установява следното:

О. Р. роден на [дата]., гражданин на Украйна, притежаващ паспорт № [рег. номер] няма данни за регистрация по реда на ЗЧРБ или Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, съответно заявен адрес на територията на Р. България. За лицето има данни за регистрация като чужденец с неподновена карта за временна закрила, с издадена регистрационна карта за временна закрила до 23.02.2023 г. от ДАБ при МС, без посочен адрес.

Въпреки посоченото в оспорената заповед, че подлежи на обжалване пред АС - Бургас, установената липса на постоянен адрес води до извода, че посоченият съд не е компетентен да разгледа и реши спора по правилата за определяне на местната подсъдност. В случаят, съгласно указаното в ЗЧРБ правилата за определяне на местната подсъдност са регламентирани само в АПК.

В съответствие с разпоредбата на чл. 134, ал. 2 АПК, според която възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда, поради което обсъждането на въпроса за подсъдността е своевременно и допустимо.

Предвид изложеното относно правилата за местна подсъдност делото следва да се разгледа от Административен съд София-град. Производството пред АС - Бургас следва да се прекрати, а жалбата, ведно с всички материали по делото да се изпрати по компетентност на Административен съд -София град.

С определение № 9919/12.11.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 19.01.2026 г., поради което същото следва да бъде отменено.

Ето защо и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 9919/12.11.2025 г. по адм. д. № 2041/2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2041 /2025 г., по описа на Административен съд - Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София-град.

Определението е окончателно.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните за сведение.