РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000531 по описа за 2025 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 341 от 22.07.2025г., постановено по т.д.№ 574
по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от П. С.
А. ЕГН ********** от гр. *** искове да бъде осъдено ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* със седалище в гр. София и адрес на
управление - ул. „Св. София“ № 7, ет.5 да й заплати сумата от 30 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главницата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП,
станало на 13.11.2018г. в гр. Пловдив, ул. Л. с автобус марка „Исузу“ с рег. №
*** и в тежест на ищцата са възложени разноски.
Решението е обжалвано от ищеца П. С. А. ЕГН ********** от гр. ***,
представляван адв. Ц. К. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност,
като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, а
1
искането отправено до въззивния съд е същото да бъде отменено и
постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира
разноски, изразяващи се в дължимо на адв. К. възнаграждение по чл. 38 ЗА за
двете инстанции.
В срока за отговор е постъпил такъв от ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК ********* със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Св.
София“ № 7, ет.5 чрез представляващия го адв. Н. Ш., с който въззивната
жалба е оспорена като неоснователна и необоснована и се настоява същата да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на П. С. А.
ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********
със седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Св. София“ № 7, ет.5 с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които се
основава иска се свеждат до следното: на 13.22.2018 г., на ул. Л. в гр. Пловдив
ищцата, като пошeходец е била блъсната от водача на автобус Исузу, водел
Новосити, рег. № *** Б.Т.П. ЕГН **********, гражданската отговорност на
който е била застрахована при ответника. Сочи, че срещу виновния водач е
образувано НАХД № 1450/2020г. по описа на ПРС – ХVІ – ти н.с., по което с
решение № 795 от 28.05.2020г. Б.Т.П. ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 13.11.2028г. в гр. Пловдив, на ул. Л. при управление на МПС -
автобус марка „Исузу“ и модел „Новосити“ с рег. № *** е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на П. С. А. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три ребра,
довело до трайно затрудняване движенията на снагата и средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната
половина на тазовия пръстен до тазобедрената става, довело до трайно
затрудняване на движенията на долен десен крайник, за което му е наложено
съответно административно наказание. Коментираното решение е отменено
по реда на инстанционния контрол от ОС Пловдив и е върнато на РС Пловдив
за ново разглеждане като е образувано НАХД 7813/2020г., което не е
приключило. Ищцата сочи, че през м.10.2023г. е отправила застрахователна
2
претенция до застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач,
но липсва произнасяне по същата. Като твърди, че в резултат на получените
травми – контузия на гръден кош със счупване на три ребра, счупване на
тазови кости в областта на дясната половина на тазовия пръстен до
тазобедрената става и контузия на главата с мозъчно сътресение е претърпяла
значителни болки и страдания, изпитала е затруднение при изпълнение на
ежедневни битови дейности, което е наложило да разчита на помощ от
близките й и всичко това се е отразило и на емоционалното й състояние –
ниско самочувствие и увереност, ищцата настоява съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. Претендира
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.
38 ЗА.
Ответникът – ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5 чрез
пълномощника си адв. Н. Ш. оспорва иска. Твърди, че по образуваното НАХД
7813/2020г. по описа на VІІ н.с. - ПРС е постановено решение № 351 от
11.03.2024г., с което обвиняемия Б.Т.П. ЕГН ********** е признат за
невиновен в това, че на 13.11.20218г. в гр. Пловдив на ул. Л. при управление на
МПС – автобус марка и модел „Исузу Новосити“ е нарушил правилата за
движение, а именно: чл.20, ал.2 ЗДвП, чл. 116, пр. 1-во от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, като е
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал1, б. б,
пр. 1-во вр. с чл. 342, ал.1 НК. При зачитане последиците на влязлата в сила
присъда и с приложението на чл. 300 ГПК ответника твърди, че следва да се
приеме, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – деяние,
което да е противоправно и да е извършено виновно от застрахования при
него водач. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че е
налице виновно и противоправно поведение на водача на автобуса, навежда
възражение за съпричиняване, изразяващо се в поведение на пострадалата, с
което сама се е поставила в опасност - внезапно изкачане на пътното платно,
бягайки или в нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Навежда и още едно
възражение за съпричиняване, изразяващо се в налично за ищцата психично
заболяване, което не й е позволило адекватно да възприеме пътната
3
обстановка и да предприеме действия по опазване на своя живот и здраве. Най
– сетне, според ответника поведението на ищцата е съпричинило вредоносния
резултата и с това, че след изписването й от болничното заведение, тя не е
предприела никакво лечение. Оспорва и по размер претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че същото е прекомерно.
В допълнителната искова молба ищцата оспорва възражението на
ответника, че наличното психично заболяване за ищцата е обусловило
невъзможността й да разбира извършваното от нея и така е съпричинило
вредоносния резултат, като твърди, че не е недееспособна.
В срока за депозиране на допълнителен отговор е постъпил такъв от
ответника, с който се поддържат вече заявените възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция от ищцата на 12.10.2023г., по която
застрахователя е взел решение, че няма основания за определяне и плащане на
обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищците застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
С влязло в законна сила решение, постановено по НАХД № 7813/2020г.
по описа на ПРС – VІІ н.с. обвиняемия Б.Т.П. ЕГН ********** е признат за
невиновен в това, че на 13.11.2028г. в гр. Пловдив, на ул. Л. при управление на
МПС - автобус марка „Исузу“ и модел „Новосити“ с рег. № *** е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и чл. 116, пр.1-во от
ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. А.
4
ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата и средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на тазови кости в областта на дясната половина на тазовия пръстен
до тазобедрената става, довело до трайно затрудняване на движенията на
долен десен крайник, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.Б, пр.ІІ-ро вр.
чл. 342, ал.1 НК.
Коментираното решение се ползва с последиците на влязлата в сила
присъда, съгласно чл.300 ГПК и задължава гражданския съд да приеме за
установено извършването, респ. неизвършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори и че гражданската отговорност на Б.Т.П., като водач на
автобус марка „Исузу“ и модел „Новосити“ с рег. № *** е била застрахована
към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Спорът пред настоящата инстанция е концентриран досежно приетото
от първоинстанционния съд, че не е установено виновно и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач, тъй като е с влязлото в сила
решение същия е оправдан за извършване на престъпление, изразяващо се в
нарушение на чл. 116 от ЗДвП, като твърдяното и подържано във въззивното
производство нарушение на чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП не е самостоятелно основание
за деликт, а обща разпоредба, която е доразвита в специалната разпоредба на
чл. 116, пр.1 ЗДвП. Този извод на първостепенния съд се споделя изцяло от
настоящия въззивен съд. В случая се касае за общо правило, отнасящо се към
водачите на пътно превозни средства, които следва да бъдат предпазливи и
внимателни към конкретна по уязвима категория участници в движението,
която повеля е доразвита в специалната разпоредба на чл.116 ЗДвП. По
последно посочената разпоредба по отношение на водача на автобуса е
повдигнато обвинение и с постановеното решение същия е признат за невинен
по това обвинение.
Следва да се има предвид, че приетата от първостепенния съд
автотехническа експертиза, която настоящия съд кредитира като неоспорена
от страните, макар и разглеждаща две отделни отделни хипотези на движение
на пешеходката – диагонално и перпендикулярно, е категорична в извода си,
че от техническа страна ПТП-то е причинено, вследствие внезапното и
5
неосигурено навлизане на пешеходката на платното на движение, при
ограничена видимост, в момент, в който автобуса се е движил с разрешена
скорост. Експертът е категоричен, че без значения коя от хитотезите на
движение на пешеходката ще се възприеме, то за водача на автобуса не е
съществувала възможност да предотврати удара. Вярно е, че с цялата
условност на приетото, експерта е посочил, че за пешеходката е имало
възможност да предотврати удара.
Изводът е, че причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е
това, че пешеходецът П. А. е предприела пресичане на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автобус.
Този извод се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства и
конкретно показанията на разпитания свидетел, относно механизма на
произшествието, а именно водачът на автобус Исузу, Б.П.. Последният твърди,
че шофирайки автобуса през м.11.2018г. на ул. Л. между казаните изкочила
жена, която не могъл да види и въпреки, че набил спирачки и завил с пълен
ляв, тъй като тя била на една кола разстояние – 4-5 метра не могъл да избегне
удар, който настъпил в предната дясна част на автобуса. Твърдението му е, че
пешеходката се движила по диагонал, тичайки, както и че той е управлявал
автобуса със скорост 40-45 км/ч., а времето било вече тъмно, но мястото било
осветено от две улични лампи.
При тези данни следва да се приеме, че е установено настъпването на
процесното ПТП, както и че вследствие същото ищцата е претърпяла вреди,
който факт е установим от събраните писмени и гласни доказателства –
показанията на св. Й.Д., но не установено наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на автобуса Исузу и доколкото
такова не е налице, то няма основание за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинените на ищцата вреди.
В аналогичен смисъл е и приетото от решаващия първоинстанционен
съд, поради което и решението му ще бъде потвърдено със съответното
препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите му.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че съгласно
разясненията дадени с ТР № 2 от 22.12.2016г. по т.д. № 2/2016г., ОСНК на
ВКС оправдаването на водача по чл. 116 ЗДвП може да обосновен извод за
6
съпричиняване, но не и да изключи отговорността му по чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП.
Прочита на посоченото ТР не дава основание подобен извод да бъде
формиран, а потвърждава приетото по - горе, че с разпоредбата на чл. 116
ЗДвП е предвидена засилена защита по отношение на определени категории
пешеходци, която е по-всеобхатна от предвидената за останалите пешеходци
закрила. В този смисъл е и приетото от първостепенния съд, което се
възприема като извод и от настоящия съд.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че появата на пешеходец в
конкретната ситуация е била възможна и очаквана, което е опровергано, както
от данните съдържащи се в автотехническата експертиза, така и от
показанията на св. Б.П. – пешеходката е изкочила внезапно на пътното платно,
тичайки и въпреки предприетите от водача действия по предотвратяване на
удара, същия е настъпил.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски на
жалбоподателя не се дължат.
На ответника по жалбата на основание чл. 78, ал.8 ГПК се дължат
разноски, които съгласно приложения списък са в размер на 4632 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат и за заплащане на която
сума ще се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341 от 22.07.2025г., постановено по т.д.
№ 574 по описа за 2024г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА П. С. А. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5 сума в размер на 4632 лв.,
представляваща разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8