Определение по дело №122/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 188
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20224001000122
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
гр. Велико Търново, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000122 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 220 от ГПК.
С Определение №260062/14.03.2022 год. по т. д. № 58/2020 год. Плевенският
окръжен съд оставил без уважение искането на ответника ЗК „Лев инс“ АД за
привличане на осн. чл. 219 от ГПК на И. С. Т. и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
– гр. София като трети лица – помагачи на ответника.
Частна жалба против това определение е подадена от ЗК „Лев инс“ АД чрез адв.
Н. М.. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи искането по чл. 219
от ГПК. От материалите по делото се установява, че И. С. Т. е напуснал мястото на
ПТП преди идване на органите за контрол на движението по пътищата, поради което е
налице основание за ангажиране на отговорността му съгласно чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
Конституирането му като трето лице би способствало за изясняване на
обстоятелствата, свързани с основанията на претенцията, включително и за наличието
на предявени искове и/или извършени плащания на деликтно основание преди
предявяване на исковете. Съдът е отказал конституиране на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ като трето лице поради прекратяването на досъдебното производство
по отношение на П. Ч.. Механизмът на ПТП е сложен и по делото ще бъдат събирани
доказателства, от които ще се установи кой водач до каква степен е допринесъл за
леталния изход на пострадалия. Правният интерес произтича от възможността да бъдат
реализирани регресните права по отношение на застрахователя на водача на другия
автомобил П. Ч..
В писмения си отговор ищците по делото АС. П. М., Ц. Л. АС., Ш. Л. АС., К. Л.
АС., В. Л. АС. и П. Л. АС. чрез пълномощника адв. Ст. Ч. заемат становище за
1
неоснователност на жалбата. Определението е правилно и законосъобразно. Моли съда
да го потвърди.
Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството по т. д. № 58/2020 год. по описа на ПлОС е образувано по
предявени от АС. П. М., Ц. Л. АС., Ш. Л. АС., К. Л. АС., В. Л. АС. и П. Л. АС. против
ЗК „Лев Инс“ АД искове по чл. 432 от КЗ за присъждане на застрахователни
обезщетения в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на Л. Ц. А. – фактически съжител на първата ищца и
баща на другите ищци, която смърт е настъпила в ПТП на 23.12.2018 год., реализирано
от водач на МПС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
С отговора на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е оспорил исковете и
е направил искане по чл. 219 от ГПК за конституиране в процеса на И. С. Т., с оглед
възможността за ангажиране на неговата регресна отговорност съгласно чл. 500 ал. 1 т.
3 от КЗ (същият е нарушил ЗДвП и е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идване на органите за контрол на движение по пътищата) и предвид обстоятелството,
че той ще способства за изясняване на обстоятелствата, свързани с основанията на
претенцията, включително и за наличието на предявени искове и/или извършени
плащания на деликтно основание преди предявяване на исковете, както и на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“, с оглед обезпечаване на възможността да реализира
по съдебен ред регресните си права на осн. чл. 449 ал. 7 от КЗ.
С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният
съд оставил без уважение исканията по чл. 219 от ГПК като неоснователни.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 220 от ГПК съдебен акт,
допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:
По искането за привличане на И. С. Т.:
За да остави без уважение искането на ответното дружество за конституиране на
И. С. Т. като трето лице – помагач, първоинстанционният съд се е позовал на
обстоятелството, че с влязлата в сила присъда по НОХД № 761/2021 год. по описа на
ПлОС Трифонов е признат за виновен в извършване на престъпление с друга правна
квалификация – чл. 343 ал. 1 б.“б“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и не е оправдан за
престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 6 вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Приел, че след като
деликвентът е осъден за престъпление, чийто фактически състав не включва
квалифициращото обстоятелство по чл. чл. 343 ал. 3 от НК (деецът е избягал от
местопроизшествието), за ответника не би възникнало право на регрес в хипотезата на
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
2
Въззивната инстанция не споделя извода, направен от първоинстанционния съд,
за неоснователност на искането за привличане на И. С. Т. като трето лице – помагач на
ответника.
Съгласно чл. 219 ал. 1 от ГПК привличането на трети лица е право на
привличащата страна, с което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна
и при неблагоприятен за нея изход на спора да подчини привлечената страна на
задължителната сила на мотивите на решението в един бъдещ процес по предявен от
нея иск срещу третите лица. При произнасянето по чл. 220 от ГПК по допускане на
привличането съдът преценява само правния интерес на привличащата страна от
конституирането на третото лице, без да обсъжда основателността или
неоснователността на иска, който привличащата страна ще предяви евентуално срещу
третото лице.
В отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество твърди, че
водачът на автомобила И. С. Т. е нарушил ЗДвП и е напуснал мястото на настъпване
на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Предвид
така въведените от ответника твърдения, правният му интерес от привличане на
деликвента като трето лице – помагач, е напълно обоснован, доколкото, съгласно чл.
500 ал. 1 т. 3 от КЗ, при евентуално уважаване на предявения иск по чл. 432 от КЗ
застрахователят ще има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение заедно със съответните лихви и разноски. За да обезпечи благоприятен
изход от предявен (евентуално) иск с правно основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ срещу
привлеченото лице, като го подчини на силата на мотивите на решението по чл. 432 от
КЗ, за застрахователя безспорно има интерес от конституирането му в процеса като
помагач. Въпросът дали са налице основания за ангажиране на регресната отговорност
на привлечената страна, т. е. за уважаване на предявения срещу нея иск, не е от
компетентността на съда, който разглежда иска срещу привличащата страна и не може
да бъде разрешен в процедурата по чл. 219 от ГПК по конституирането на третото
лице.
По искането за привличане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“:
За да остави без уважение искането за привличане на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, първостепенният съд е приел, че наказателното производство по
отношение на водача на л. а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ЕН 77 ****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при това застрахователно дружество, е било
прекратено, видно от представеното постановление от 01.11.2021 год. по ДП №
06334/2018 г., т. е. за виновен за процесното ПТП, съставляващо престъпление по чл.
343 ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК по силата на влязлата в сила присъда, е
признат единствено водачът Илиан Трифонов, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
3
Настоящата инстанция намира за неправилен извода на окръжния съд по
аргументи, аналогични на изложените по-горе.
В случая за ответника е налице правен интерес от привличане на застрахователя
на водача, управлявал другия автомобил, участвал в ПТП, предвид солидарната
отговорност, която той (застрахователят) носи пред увредените лица съгласно чл. 499
ал. 7 от КЗ при множество причинители на застрахователното събитие и възможността
в бъдещ процес да реализира регресните си права срещу него съгласно чл. 127 ал. 2 от
ЗЗД. В производството по чл. 219 от ГПК по конституиране на третото лице съдът,
който разглежда иска срещу привличащата страна, не може – защото не е в негова
компетентност - да даде отговор на въпроса налице ли е основание за ангажиране
отговорността на другия застраховател, още по-малко може да я отрече.
С оглед на това, обжалваното определение, с което е оставено без уважение
искането на ответника ЗК „Лев Инс“ АД за конституиране на И. С. Т. и ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ като трети лица – негови помагачи, е неправилно и следва да
бъде отменено. Вместо това, на осн. чл. 278 ал. 2 от ГПК, молбата следва да бъде
уважена.
Така мотивиран и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260062/14.03.2022 год. на Окръжен съд-Плевен по т.
д. № 58/2020 год. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА И. С. Т. от гр. Долни Дъбник, с ЕГН ********** и ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД – гр. София като трети лица – помагачи на
страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София.
Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4