Р
Е Ш Е
Н И Е № 260460
гр. Пловдив 02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. №1628 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Против решение
№ 1762/29.05.2020г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с. в
частта, с която се отхвърля предявените от
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против К.М.Б., с ЕГН: **********,
адрес: *** искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва: 4
475,99 лв. - сумата от -просрочена главница по Договор за банков №
006LD-R-0000630 от 23.06.2009г., сумата от 10 048,44 лева /десет хиляди
четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ просрочена договорна
лихва лихва по т.6 от договора за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2016 г. и
сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди осемстотин и двадесет лева и три
стотинки / - наказателна лихва по т.12 от Договора за периода от 31.05.2012 г.
до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница,
считано от 06.03. 2018 г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят „Първа Инвестиционна
Банка” АД, ЕИК: ********* моли съда да отмени решенето по съображения, изложени
в жалбата.
Възизваемата страна К.М.Б., с ЕГН: **********,***
счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението. Претендира
разноски.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Въззивникът „Първа Инвестиционна Банка” АД претендира присъждането на
процесните суми на основание договор за банков кредит сключен на 23.06.2009г.
С отговора на
исковата молба въззиваемият К.М.Б., с ЕГН: ********** прави възражение за недействителност на
договора за кредит.
Тук
следва да се има предвид, че процесния договор е сключен преди приемането на
сега действащия закон за потребителския кредит (Д.В. бр. 18 от 05.03.2010г.).
Възраженията на кредитополучателят се изразяват в нарушение нормите на чл. 6,
чл. 7, т.7, т.8, т.9 и т. 12, чл. 21, ал.2, т. 2 от ЗПК (отм.)
Възражението за
непредставяне на общите условия самó по себе си не може да обоснове
недействителност на договора за банков кредит, тъй като към момента на
сключване на договора за кредит не са съществували норми аналогични на тези по
чл. 5, ал.4 и чл. 11, ал.2 от ЗПК, а и в договора изрично е посочено, че е
сключен при условията на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ. И макар в разглеждания случай
да няма изискване общите условия да бъдат неразделна чат от договора, то
тяхното представяне при сключването му е необходимо с оглед изпълнение на
изискването на чл. 6, ал.1 от ЗПК (отм.), където е вменено задължение на
кредитора да уведоми потребителя за всички условия на потребителския кредит
преди сключването на договора. Данни за такова предварително уведомяване няма.
Част от останалите
възражения също са основателни. В нормите на чл. 6, чл. 7, т.7, т.8, т.9 и т.
12 и чл. 21, ал.2, т. 2 от ЗПК (отм.) е
уредено изискване договорът да съдържа определени реквизити. В процесния
договор обаче не са посочени разходите по кредита като отделно перо, каквото е
и изискването на чл. 7, т.9 от ЗПК (отм.).
Отделно от това в
Общите условия – раздел ІV, т. 9.1 е посочено, че размерът на лихвените
пращания за всеки отделен лихвен период има ориентировъчен характер, което е
нарушение на изискванията на чл. 7, т.10 във връзка с §1, т.1 от Допълнителната
разпоредба от Закона за потребителския кредит (отм.) относно съдържанието на
елементите на общата стойност на кредита.
Според нормата на
чл. 14 от същия закон при неспазване изискванията на посочените по – горе норми
договорът за потребителски кредит е недействителен и тогава потребителят връща
само чистата стойност на кредита, чийто остатък възлиза на 10 024.01лв., след
приспадане на платените 4 475.99лв. според неоспореното заключение на
вещото лица М.. Този иск обаче е уважен в по – голям размер, а именно от 10
048.01лв., но доколкото не е подадена жалба от другата страна решението в тази
част не следва да се отменя, тъй като това би довело до влошаване положението
на жалбоподателя, което е недопустимо според нормата на чл. 271, ал.1, изр.
второ от ГПК. Затова решението в частта, с която е призната дължимостта на
сумата 10 048.01лв. не следва да се изменя, а доколкото според алинея
втора на чл. 14 от ЗПК (отм.) потребителят не дължи лихви и другите разходи по
кредита при така установената недействителност на договора, то исковете за
установяване дължимостта на лихви по т. 6 и наказателно лихва по т.12 от
процесния договор следва да се отхвърлят.
Като е уважил
исковете по начина и в размерите указани по – горе, районният съд е постановил
правилно решение, което ще се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва
да заплати на въззиваемия разноски за адвокатски хонорар в размер на
2 000лв. като възражението на
въззивника за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение съдът намира за неоснователно,
тъй като по делото следва да се преценяват няколко основания
-стр.3 от решение по в. гр. д. №
1628/20г. на ПдОС-
за недействителност на процесния договор за
банков кредит уредени в отменен понастоящем закон.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1762/29.05.2020г. на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с. в
частта, с която се отхвърля предявените от
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 против К.М.Б., с ЕГН: **********,
адрес: *** искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че се дължат сумите, както следва: 4
475,99 лв. - сумата от -просрочена главница по Договор за банков №
006LD-R-0000630 от 23.06.2009г., сумата от 10 048,44 лева /десет хиляди
четиридесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ просрочена договорна
лихва лихва по т.6 от договора за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2016 г. и
сумата от 15 820,03 лева /петнадесет хиляди осемстотин и двадесет лева и три
стотинки / - наказателна лихва по т.12 от Договора за периода от 31.05.2012 г.
до 05.03.2018 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница,
считано от 06.03. 2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3689/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37 да
заплати на
К.М.Б., с ЕГН: **********, адрес: *** сумата 2000 (две
хиляди) лева направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.