Определение по дело №57/2021 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V  -  260710                                                      Година 2021,  07.04                         град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На седми април, две хиляди и двадесет и първа година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                                      мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар

като разгледа докладваното от  съдията  В.Камбурова 

въззивно гражданско дело номер  57 по описа за 2021 година

 

Производството по делото е образувано по повод жалба вх.№270612/06.11.2020г., озаглавена ,,въззивна жалба“, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв.Васил Ничев, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Шандор Петьофи“ №10, срещу Определение №261560/13.10.2020г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №1942/07.08.2020г. по гр.д.№4282/2019г. в частта за разноските и насрещна жалба вх. №273886/30.11.2020г. подадена от  адв.Елена Ставрева, особен представител на ответника М.П.С..

С Определение №260600 от 17.03.2021г. последната е оставена е без разглеждане като недопустима.

С  жалба вх.№270612/06.11.2020г. се изразява недоволство от Определение №261560/13.10.2020г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на Решение№1942/07.08.2020г. по гр.д.№4282/2019г. в частта за разноските. Посочва се, че с решението, чието изменение се иска, съдът е уважил изцяло предявените искове, но е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото  производство с мотив, че исковата сума е в малък размер и производството не е с правна сложност, въпреки известната фактическа такава. Навежда доводи, че претендиранато адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с включен ДДС за заповедното производство и 300 лв. за исковото производство са в минималните размери  съобразно чл.7, ал.2,т.1 Наредба №1/09.7.2004г., платени са в брой при подписването на договорите, приложени по делото и имат характер на разписка, доказваща плащането съгласно разясненията на ТР №6/2012г. ВКС,ОСГТК.   

В срок е постъпил е отговор на депозираната жалба, подаден от адв.Е.С., особен представител на ответника. Счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.  

Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Жалбата е  подадена в предвидения от закона от надлежно упълномощени представители на страна, имаща право на жалба. Допустими е.

Съгласно чл.248, ал.1  ГПК съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта на разноските. Съгласно ал.3 на същата разпоредба това става с определение, което се постановява в закрито с.з. и подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Производството пред РС-Бургас е образувано по чл.422 ГПК за приемане на установено, че „Теленор България“ ЕАД има следните вземания срещу ответника М.П.С., а именно:277,76 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +359*********,неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№********* по описа на БРС, както и за разноски в заповедното и исковото производство.

Представени са доказателства за сторени  разноски в заповедното производство за заплатени адвокатски хонорар  в размер на 360 лв. с ДДС  и 300 лв. в исковото производство. В намиращите се в кориците на делото договори за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора. Представени са доказателства да регистрация по ДДС.

С отговора на исковата молба, подаден от особения представител, е направено възражение за прекомерност.

Съгласно  чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

 Съдът намира, че  в случая не е налице предпоставката на чл.78, ал.5 от ГПК за ,,прекомерност” на адвокатския хонорар на адвоката - пълномощник на ищцовото дружество. Същият е в размер на 360 лв. с включен ДДС  съобразен с минимума по чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към 22.01.2019г., а именно – производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми и 300 лв. в исковото производство-за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с  интерес до 1000 лв. – 300 лв. Вярно е, че материалния интерес в случая е малък, но съдът не може да определи възнаграждението в размер  по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 .

                 Предвид горното обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено

С  оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 ОТМЕНЯ Определение №261560/13.10.2020г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на Решение №1942/07.08.2020г. постановено по гр.д.№4282/2019г. в частта за разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №1942/07.08.2020г. постановено по гр.д.№4282/2019г. по описа на РС-Бургас в частта за разноските в следния смисъл: ОСЪЖДА М.П.С.  с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Васил Ничев, със съдебен адрес: гр.София, ул.,,Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 180 лв. с ДДС, представляваща разликата над 180 лв. с ДДС до 360 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и сумата от 150 лв. представляваща разликата над 150 лв. до 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция.

Определението е окончателно.

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: