№ 731
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105716 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* срещу Х. С. С., ЕГН: ********** от гр.
**** с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по
размяна на книжа по чл. 131 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 99 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 30.07.2009 г. бил сключен договор за
потребителски кредит обезпечен с поръчителство № РК09140071 между ответника, в
качеството му на кредитополучател и „Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/в
качеството му на кредитор като му бил отпуснат кредит в размер на 16 000 лв.
кредитополучателят се бил задължавал да върне получения кредит заедно с дължимите
лихви и в сроковете и условията уговорени в договора. Съгласно чл. 4 от договора за
усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката през срока за издължаване на кредита
годишна лихва равна на сбора на Банковия Лихвен Процент за потребителски кредити на
банката плюс надбавка в размер на 8,55 % за срока на издължаване на кредита. Към момента
на сключване на договора БЛП бил 6,40 % годишно. Дължимите лихви се били начислявали
от датата на усвояване на кредита по договора, като за датата на усвояване се била считала
датата на заверяване на сметката на кредитополучателя.Годишният процент на разходите по
кредита бил 16,85 %, към датата на подписване на договора. Погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително и с възнаградителните лихви се заплащали
1
ежемесечно до 5-то число като крайния срок на договора бил 05.08.2019 г. Ответникът
следвало да погаси задължението си на 120 анюитетни вноски, като всяка вноска включвала
част от главницата включително и възнаградителната лихва съгласно погасителния план към
договора. Ответникът бил извършил частично плащане, като общият остатък от
непогасеното задължение се бил равнявал на 15 442,86 лв.- главница от 15 066,63 лв.
Вземането било станало изискуемо с изтичането на крайния срок- 05.08.2019 г. На
основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото дружество и
„Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/, сключен на 28.09.2012 г. задължението
на ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с
връчването на исковата молба. Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. №
2127/2021 г. на СлРС. Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта,
поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер от 3000 лв.- част от общо дължима главница от 15 066,63 лв. и договорна
лихва от 376,23 лв. за периода от 05.05.2018 г. до 05.08.2019 г. и сумата от 806,66 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 03.06.2021 г. съставляващи
неизплатено задължение по усвоения кредит по процесния договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-03.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Не оспорва
наличието на договор за потребителски кредит между него и „СИБАНК АД“ , както и
извършената цесия. Оспорва редовността на връчването на уведомлението за извършената
цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на първите два иска, а третият иск,
счита че е прекомерен по размер. Претендира отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С оглед характера на предявения иск, съдът с Определение № 1519 от 10.06.2022 г.
по чл. 140 ГПК е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на
договорни отношения между цедента и ответника за предоставяне на паричен заем – усвоен
от ответника кредит за претендирания размер, настъпването на падежа на цялото
задължение по договора за кредит, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането
и уведомяването на длъжника за извършената цесия, че сумата по кредита е усвоена,
размера на начислената договорна лихва, както и изпадането на длъжника в забава и
размера на начислената мораторна лихва. Със същото определение е указал на ответника, че
следва да установи изпълнение на задължението си, респ. плащане на дължимите суми,
както и възражението си за изтичане на тригодишната респ.петгодишна погасителна
давност.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие
2
следното:
На 30.07.2009 г. е сключен договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство № РК09140071 между ответника, в качеството му на кредитополучател и
„Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/в качеството му на кредитор като му бил
отпуснат кредит в размер на 16 000 лв. кредитополучателят се е задължавал да върне
получения кредит заедно с дължимите лихви и в сроковете и условията уговорени в
договора. Съгласно чл. 4 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на
банката през срока за издължаване на кредита годишна лихва равна на сбора на Банковия
Лихвен Процент за потребителски кредити на банката плюс надбавка в размер на 8,55 % за
срока на издължаване на кредита. Към момента на сключване на договора БЛП е 6,40 %
годишно. Дължимите лихви са се начислявали от датата на усвояване на кредита по
договора, като за датата на усвояване се е считала датата на заверяване на сметката на
кредитополучателя.Годишният процент на разходите по кредита е 16,85 %, към датата на
подписване на договора. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително и с
възнаградителните лихви се заплащат ежемесечно до 5-то число като крайния срок на
договора е 05.08.2019 г. /120 месечни погасителни вноски/. Ответникът следва да погаси
задължението си на 120 анюитетни вноски, като всяка вноска включва част от главницата
включително и възнаградителната лихва съгласно погасителния план към договора.
Ответникът е извършил частично плащане, като общият остатък от непогасеното
задължение се равнява на 15 442,86 лв.- главница от 15 066,63 лв. Вземането е станало
изискуемо с изтичането на крайния срок- 05.08.2019 г. На основание договор за продажба и
прехвърляне на вземане между ищцовото дружество и „Стопанска и инвестиционна банка”
АД /СИБАНК/, сключен на 28.09.2012 г. задължението на ответника му е прехвърлено.
Цедентът е изпратил уведомление от 21.09.2020 г. за извършената цесия на адреса посочен
от длъжника в договора, но пощенската пратка е останала непотърсена. Длъжникът е
уведомен за извършената цесия с връчването на исковата молба.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата на
отпуснатия на ответника кредит в размер на 16 000 лв. е била усвоена на 05.08.2009 г. От
усвоената сума е била удържана еднократно такса за кандидатстване и разглеждане на
искането за кредит в размер на 30 лв., както и еднократен комисион за обработка и
управление на документи в размер на 2,5 % върху сумата на разрешения кредит или в
размер на 400 лв., както и сумата от 700 лв., съставляваща погасяване на остатък от
рефинансиран друг кредит на длъжника. Останалата част от кредита е била по
разплащателната сметка на кредитополучателя. Ответникът е заплатил вноски в размер на
5200 лв., с падежи от 18.09.2009 г. до 26.09.2012 г. На основание чл. 6, т. 1 от договора
поради липса на средства в обслужващата кредита банкова сметка по същата са били
прехвърлени суми от други банкови сметки на длъжника в размер на 1049,98 лв. Общият
размер на дължимата главница по договора е 15 066,63 лв., към датата на настъпване на
крайния срок на договора-05.08.2019 г. и към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК-03.06.2021 г. Размерът на договорната лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.08.2019
3
г. е равен на 376,23 лв. Размерът на лихвата за забава върху претендираната главница в
размер на 3000 лв. за периода от 05.05.2018 г. до 03.06.2021 г. е равен на 835 лв. Към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-03.06.2021 г. не е изтекъл петгодишния
погасителен давностен срок, считано от датата на падежиране на крайния срок на договора-
05.08.2019 г. по отношение на цялата главница и не е изтекъл петгодишния погасителен
срок по отношение на вноските от главницата с падеж от 05.06.2016 г. в размер на 7933,78
лв. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-03.06.2021 г. не е изтекла
тригодишната погасителна давност по отношение за вземанията за договорна лихва по
вноски с падеж от 05.06.2018 г. до 05.08.2019 г. в общ размер на 333,31 лв. а размерът на
дължимата лихва за забава върху претендираната главница за периода от 03.06.2018 г. до
03.06.2021 г. е равен на 810,83 лв.
Съдът кредитира приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като изготвена
от безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр.
с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са
подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по
чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и са
предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената
заповед за изпълнение.
За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240,
ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти),
а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя
на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя;
4. липса на плащане от страна на заемодателя.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по Договор за потребителски кредит обезпечен с
поръчителство от 30.07.2009 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от
ответника. Паричното задължение е станало изискуемо, с настъпването на падежа на
последната вноска съобразно погасителния план към Договор за потребителски кредит
обезпечен с поръчителство, като ответникът е погасил част от него -сумата от 5200 лв. и
сумата от 1049,98 лв., като частичното плащане е признание на неизгоден за ответника факт
- че има задължение към ищеца на процесното основание.
Задължението за лихва, когато е уговорено по заема за потребление представлява
възнаграждение за ползването на паричната сума. Лихвите са граждански плодове и имат,
както акцесорен характер, така и относителна самостоятелност. Заплащането на тези лихви
4
не е обвързано с неизпълнение на главното задължение - уговорените лихви по заема се
дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа.Затова тези лихви са
възнаградителни. В случая е уговорена договорна лихва в чл. 4 от договора и същата е
станала изискуема с настъпването на крайния срок на договора-05.08.2019 г.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при
срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или
от закона с цел да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при
поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като
последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред
правата си, произтичащи от забавата. Мораторна лихва е уговорена между страните в чл. 5,
ал. 4 от договора и същата се претендира от ищеца в настоящия процес.
Съобразно това разграничение при наличието на задължение, произтичащо от главница и
договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва.
Съдът счита, че отпуснатия заем е станал изискуем с настъпването на падежа на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, по процесния договор
на 05.08.2019 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-03.06.2021 г. е
бил вече настъпил. Това основание е посочило ищцовото дружество за изискуемостта на
претенциите си, а не предсрочната изискуемост на кредита.
Така към настоящия момент от главницата по договора за потребителски кредит остава
дължима сумата от 15 066,63 лв., неплатената договорна лихва е в размер на 376,23 лв. за
периода 05.05.2018 г. до 05.08.2019 г., неплатените наказателни лихви върху просрочената
главница са в размер на 810,83 лв., за периода от 03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. съгласно
кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Вземанията се били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 28.09.2012 г., като
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия с връчването на исковата молба.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията на кредитора за главница, договорна и мораторна
лихва:
Съдът приема посоченото в мотивите на Тълкувателно Решение № 5/ 21.01.2022 г. по т.д. №
5 /2019 г. на ОСГТК на ВКС становище, на което се позовава ищеца, че трайно установена е
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството
си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес
на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие,
5
през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при
уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само
длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е
достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. С оглед на изложеното следва, че главницата и
договорната лихва по договорът за потребителски кредит са станали изискуеми с
настъпването на падежа на последната дължима вноска на 05.08.2019 г., която датата е
крайния срок на договора и от тази дата започва да тече петгодишния давностен
погасителен срок за задължението за цялата незаплатена главница и същият не е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-03.06.2021 г. Поради тези
съображения съдът намира предявения главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за основателен и доказан в пълен размер от 3000 лв., като
този иск е частичен иск от пълния размер на дължимата главница от 15 066,63 лв.
При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията за
договорни лихви следва да се има предвид, че съгласно разрешението, дадено с ТР № 3 от
18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г. на ОСГК периодични плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД са вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага
тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно
плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Процесното вземане произтича
от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от
договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена по
реда на чл.290 от ГПК /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г.
о., ГК/. Съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК
при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен
срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно задължителната съдебна практика, за разлика от
периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ
6
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков
кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане
на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да
тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по
чл.110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ . Така към
настоящия момент от главницата по договора за потребителски кредит остава дължима
сумата от 15066,63 лв., с оглед изготвената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като към
датата на подаване на заявлението -03.06.2021 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок,
който е започнал да тече от 05.08.2019 г., когато е изтекъл крайния срок по кредита.
Неоснователно е възражението на ответника, че задължението за възнаградителната лихва е
погасено по давност, тъй като същото става изискуемо по см. на чл. 430, ал. 1 ТЗ с изтичане
на срока по кредита, когато кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент
започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложима е кратката тригодишна
погасителна давност за задълженията за лихви в чл. 111 ЗЗД, б. „в”. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 03.06.2021 г. и към този момент не е изтекла
погасителната давност по отношения на вземанията за договорна лихва в размер на 376,23
лв. за периода от 05.05.2018 г. до 05.08.2019 г., тъй като не е изтекъл тригодишния период
от падежа на задължението, който е настъпил на 05.08.2019 г. Следователно следва да се
присъди неплатената договорна лихва в размер на 376,23 лв. за периода от 05.05.2018 г. до
05.08.2019 г.
Частично основателно е възражението на ответника относно погасяването по давност на
задължението за погасяване на наказателните лихви върху просрочената главница за
периода до три години преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение-03.06.2021 г., тъй като за периода от 05.05.2018 г. до 03.06.2018 г. е изтекла
кратката тригодишна погасителна давност на наказателните лихви предвидена в чл. 111, б.
„в” ЗЗД . Изчисленият от вещото лице размер на претендираните вземания за мораторна
лихва върху частично претендираната главница от 3000 лв. за периода от 03.06.2018 г. до
03.06.2021 г. обаче е равен на 810,83 лв., а акцесорния иск за мораторната лихва е предявен в
размер на 806,66 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер, но за периода от
03.06.2018 г. до 03.06.2021 г.
С оглед на изложеното главният иск и акцесорните искове следва да бъдат уважени в пълен
размер като основателни и доказани.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора ответникът дължи направените в
7
настоящото производство разноски на ищеца, в размер на 354 лв. и направения от същия
разноски в заповедното производство в размер на 83,66 лв. По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът
Х. С. С., ЕГН: ********** от гр. ****, дължи на ищеца "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със
седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, сумата от 3000 лв., съставляваща част от общо
дължима главница от 15 066,63 лв. и договорна лихва от 376,23 лв. за периода от 05.05.2018
г. до 05.08.2019 г. и сумата от 806,66 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от
03.06.2018 г. до 03.06.2021 г. съставляващи неизплатени задължения по усвоения кредит по
процесния договор за потребителски кредит обезпечен с поръчителство от 30.07.2009 г.
сключен между ответника и „СИБАНК“ АД и прехвърлени с договор за цесия на ищеца от
28.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-03.06.2021 г. до окончателното плащане, за които суми в полза на "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 701 от 04.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 2127/2021 г. по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН: ********** от **** да заплати на ищеца "ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, сумата от 354 лв. - разноски по настоящото дело и
сумата от 83,66 лв., съставляваща разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8