МОТИВИ на присъда по НОХД № 169/2020 г. по
описа на ВПРС
Срещу подсъдимият Ж.Г.Ж. с
ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
със средно образование, женен, неосъждан, е повдигнато обвинение за
това, че на 05.05.2020 г. в гр.***, обл.*** управлявал моторно превозно средство – л.а „***“
с рег.№***, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда – 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Дрегер 7410“ с фабр.№ARSM 0102 – престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимия и защитника заявяват, че ще се възползват от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК, подсъдимия признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370,
ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са
налице условията, предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 03.09.2020 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие
на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията
описани в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на ШРП ТО-В.Преслав поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание една година
„лишаване от свобода“, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК да намали с една трета.
На основание чл.66, ал.1 от НК, счита че са налице всички предпоставки за
отлагане на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три
години. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени и алтернативно предвидените
наказания „глоба“ в минимален размер и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от десет месеца. Прокурорът прави искане за отнемане в полза на държавата
на МПС, като средство за извършване на престъплението.
Защитникът моли да бъде определено наказание на
подсъдимия за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК на осн.чл.55, ал.1, т.1 и
ал.3 от НК „лишаване от свобода“ в минимален размер, както и да не бъде
налагано наказанието „глоба“, предвидено кумулативно. По отношение на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, счита че предложеното от
прокурора наказание е прекомерно и моли същото наказание да бъде определено до
размер на осем месеца. Счита за неоснователно искането за отнемане на МПС в
полза на държавата.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,
наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Поддържа изложеното от защитника.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът прие за установено от фактическа страна изложено в обвинителния акт, а
именно:
На 05.04.2020г. подс. Ж.Г.Ж., след като
употребил алкохол в управлявал собствения си лек автомобил „***" с рег.№ ***
гр.***. Около 01.00 часа на същата дата свидетелите Д.Ч. и М.Ж. - полицейски
служители в РУ-Велики Преслав, Участък - ***, изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр.***. Същите се позиционирали със служебен лек
автомобил на кръстовището между ул. „***" и ул. „***". Около 01.10 часа
край тях преминал лек автомобил „***" с рег. № ***. Полицейските служители
забелязали, че автомобила при движението си криволичи. По тази причина тръгнали
с полицейския автомобил след него и на ул."***", срещу дом № ***,
подали светлинен сигнал и го спрели за проверка. При проверката установили
самоличността на водача, че същия бил във видимо нетрезво състояние и лъхал на
алкохол. Подали сигнал до МОД при РУ-В.Преслав и на място пристигнал св.М.Д. -
младши автоконтрольор „Пътна полиция"в РУ-В.Преслав. В 02.19 ч. той
изпробвал подс.Ж. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7410",
което отчело чрез взетата проба под №00494, съдържание на алкохол в дъха му в
размер на 1,30 на хиляда. На подсъдимият бил издаден Талон за изследване №
0041707, в който той саморъчно написал, че приема показанията на техническото
средство и отказал да получи талона за изследване. На подс.Ж. бил съставен АУАН
№ СА № 186715/05.05.2020г. за нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 пр. 3 от ЗДВП. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0323-000091/05.05.2020г. на Ж.Г.Ж. била наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС", считано от 05.05.2020г. до решаване въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Установено било, че управляваният от подс. Ж. л.а. марка „***"
№ *** бил негова собственост.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на
подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и обсъдени доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от събраните по делото доказателства,
безспорно се установява по надлежния ред/химическа експертиза/, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда;
- субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия и ниската му правна култура.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава
двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият
Ж.Г.Ж.
с ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ
адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия:
- съдействие на органите на наказателното производство;
-чисто съдебно минало;
-изразеното съжаление за извършеното;
-ниското алкохолно съдържание;
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени наложените административни наказания
по ЗДвП.
Предвид на горното съдът, намира че по отношение на подсъдимия Ж.Г.Ж. са
налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и определели,
наказанието му при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. с чл.58а, ал.4 от НК, което е по-благоприятно за дееца, в размер на четири месеца „лишаване от
свобода“. С оглед тежкото му
материалното положение-безработен и наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и на осн.чл.55, ал.3 от НК, съдът не наложи на
подсъдимия наказанието „глоба“ предвидено наред с наказанието „лишаване от
свобода“ за извършеното престъпление
.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице всички предпоставки за приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, счита, че с оглед постигане целите на наказанието, не е
необходимо ефективното му изтърпяване, поради което постанови отлагане на
изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
В
случай на привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание
„лишаване от свобода“, съдът постанови приспадане на основание чл. 59, ал. 2
във връзка с ал.1 от НК, от определеното наказание четири месеца „лишаване от
свобода“, времето през което под. Ж. е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, считано от 05.05.2020 г. от
02,20 часа до 10,20 часа на от 05.05.2020 г. по настоящото дело.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК и предвид установената концентрацията на алкохол в кръвта/малко над
минимума предвиден в чл.343б, ал.1 от НК/ и наложените административни
наказания по ЗДвП, настоящият състав определи на подсъдимия и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от десет месеца. На основание чл.59,
ал.4 от НК, съдът зачете лишаването на подсъдимия от правото да управлява МПС
по административен ред.
Комбинацията от така определените размери на тези наказания, съдът намира
за справедлива и съответстваща на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения,
освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
Настоящият състав счита искането
на прокурора за отнемане в полза на държавата на л.а „***“ с рег.№***, собственост на
подсъдимия на осн.чл.53, ал.1, б.“а“ от НК за
неоснователно, поради следното: Предметът на престъпленията против транспорта
са обществените отношения, които осигуряват нормална и безаварийна транспортна
дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или увреждане на лични
и/или имуществени интереси на неопределен брой лица. Транспортът представлява
придвижване на хора и стоки в пространството с транспортни средства.
Транспортното средство, включително и МПС, като част от обективната страна на
престъплението по чл.343б от НК е част от предмета на посегателство, а не
средство за извършване на престъплението. Отнемане на предмета престъплението
по чл.343б от НК е възможно само в случай, че е изрично предвидено в особената
част на НК. Към настоящият момент такава разпоредба не е приета. Освен това
подсъдимия притежава ½ ид.ч. от собствеността, т.к автомобила е придобит
след сключване на брак и в режим на СИО.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: