№ 5660
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110208329 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Е. П., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№6847669, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4,
вр.ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 800,00 (осемстотин) лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани пространни доводи за процесуална незаконосъобразност на
електронния фиш. Обсъжда се противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата и тези на Закона за движение по пътищата
относно възможността да бъде издаван електронен фиш при установяване и заснемане на
нарушение с мобилни автоматизирани технически средства или системи (АТСС). Акцентира
се, че прочитът на текстовете от закона налагал недопустимост на тази кратка процедура при
ползване на мобилно АТСС, при което нарушението винаги се установявало в присъствието
на контролен орган. Възразява се и срещу липсата на снимков материал на разположението
на уреда, патрулния полицейски автомобил и позицията на АТСС спрямо пътния знак,
въвеждащ ограничението на скоростта, изискуем съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата.
Коментира се и отсъствието на фотоизображение, от което да бъдат видни
индивидуализиращите белези на точното място на нарушението, описано в електронния
фиш и извършителя. Сочи се, че не са изследвани пътните знаци за скорост, пораждащи
действие в района, в който е било заснето нарушението. Липсвали и доказателства за
1
годността на техническото средство, с което било заснето нарушението. Оспорва се
оформлението на електронния фиш поради липса на конкретен издател, доколкото
последното го лишавало от характеристиките му на документ. Формулирана е молба за
цялостната отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. Г., който поддържа аргументите, изложени в жалбата. Допълва доводите си,
оспорвайки правилността на изчислената след приспадане на предвидения толеранс скорост,
предвид обстоятелството, че физичната величина била измерена от АТСС „приблизително“,
а не „точно“. Открива пропуски и в организацията по съхранение на данните от АТСС. В
тази връзка сочи, че отсъствието на записи опровергавало достоверността на изготвения
протокол, доколкото не било възможно да се извърши проверка за евентуалната му
манипулация, като обозначеното в него, че клиповете били автоматично прехвърлени от
АТСС, сочело на незаконосъобразност, доколкото подобна процедура не била
регламентирана със законови правила. Коментира и несъобразяване на чл.13, т.3 от
Наредбата. Моли за присъждане на разноски, за извършването на които представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Страхинов само в
предпоследното по делото съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което жалбата и
материалите по административната преписка са администрирани към СРС, е взето
отношение по фактите и приложимия по делото закон. Отправена е молба да се потвърди
издаденият електронен фиш, както и е релевирано възражение за прекомерност на
претендирания от въззивника адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 06.01.2023 г., в 14:26 часа, в гр. София, по бул.“Тодор Александров“, в района до
№168, с посока на движение от бул.„Вардар” към бул.“Константин Величков“, при
ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, лек автомобил марка „Х“, модел
„Х“, с рег.№ХХХХ, се движел със скорост от 81 km/h, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %. Изготвена била справка за собственост на МПС,
видно от която собственик се явявал жалбоподателят Е. Е. П.. Нарушението било заснето с
клип №11743f0/0347572, установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство (АТСС) тип „СПУКС”, с радар ARH CAM S1, с регистрационен № на
устройството: 11743F0. Същата била монтирана на участъка от пътя от служители на ОПП –
СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с рег. № СВ2500ТВ. Заснетото нарушение е
2
онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 31 km/h на разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък.
С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4,
вр.ал.1, т.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К №6847669 за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство. С него на въззивника П. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 800, 00 /осемстотин/ лева за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с допълнението, че деянието е извършено повторно, в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5536875. Видно от приложена към
материалите по делото разпечатка от електронната система на ОПП – СДВР фишът е връчен
на нарушителя на 18.05.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е
подадена в законоустановения преклузивен срок на 31.08.2023 г. (съобразно щемпела за
входящ номер върху нея).
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал -
клип №11743F0/0347572, както и снимков материал, заснел позиционирането на камерата и
полицейския автомобил, извлечение от базата данни за регистрации на МПС, поддържана от
ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на
дата 06.01.2023 г., справка – картон на водача П., ежедневна форма на отчет на наряда към
ОПП – СДВР, протокол №13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126,
извлечения от система на ОПП – СДВР, с данни за връчване на обжалвания фиш, както и с
данни за фиш серия К/5536875, пълномощни за процесуално представителство, писмо от
ОПП - СДВР, с УРИ №433200-73933/29.06.2023 г., с приложения „Ръководство за работа със
СПУКС от потребители – оператори“, справка от Български институт по метрология (БИМ)
изх.№ 57-00-126-1/05.07.2023 г. с приложения, справка от Столична община с
регистрационен индекс и дата- СОА23–ДИ11-3138-(1)/28.06.2023 г., с приложение проект на
организация на движението на бул.”Тодор Александров” в интригуващия делото участък,
писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№216523/31.07.2023 г., с приложен оптичен носител с
файлове – фотоизображения и сканирани копия на документи. Така изброените материали
съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните
към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без
резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система,
протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в
хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетите с техническото
средство клипове. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. Така от снимковия материал - извлечение от клип
3
№11743F0/0347572 се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при
управлението на който то е допуснато, респ. величината на установената скорост,
включително географските координати, позволяващи идентифициране на мястото на
простъпката, последното напълно съвпадащо с приложения от Столична община проект на
пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на населено място и от който са
видни действащите ограничения. Съпоставяйки данните за време и географски координати,
фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те разкриват пълно съвпадение с
информацията в тази насока, която се черпи от приобщените часови график на нарядите и
протокол за ползването на техническото средство. От представените документи от
Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, протокол за проверка на техническо средство, часови график на
нарядите на ОПП – СДВР за датата 06.01.2023 г., а така също и приложения снимков
материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен
уред, както и зададените му параметри за работа. От така изброените доказателствени
източници съдът извлича и сведения за автомобила и персоналния състав на патрула, който
е монтирал техническото средство за извършване на контролната дейност, както и за
органите, извършили последващ контрол относно преноса и съхранението на данните.
Категорично установена е и засечената скорост на движение, като същата е фиксирана
съобразно допустимия толеранс, предвиден за случаите, в които се ползва техническо
средство за контрол. Обстоятелството, че под снимковия материал системата обозначава
скоростта с определението „приблизителна“, противно на доводите на жалбоподателя, не е
белег за невъзможност да се определи тази физична величина с точност. Касае се единствено
за указание относно възможното, допустимо техническо отклонение при измерването, което
се съобразява именно посредством преизчислението чрез редуциране на първоначалната
стойност с 3 км/ч или с 3%.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо както с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ, визуализирано
в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от действащите
понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Разкрива се съвпадение между
идентификационния номер на устройството, посочено в протокола за периодична проверка
и този, който е вписан във фиша като средство за извършване на измерването. Не се
откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал извлечения от
заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите белези на
процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е засечена. Пореден
аргумент в полза на този извод съдът прави и въз основа на прочита на приобщеното към
делото приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване, допълнено с
обозначенията върху извлечения от паметта на АТСС клип, представен на хартиен носител
4
по делото. Изрично на стр. 4 от приложението, абзац последен е посочено, че контролни
маркери в средата на страниците на изображението (наподобяващи стрелки – бел.с.)
показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта
на преминаване на превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. При
съпоставка на това изискване с наличния снимков материал е видимо, че маркерите,
разположени в средата на всяка от страните на фотоизображението, са свързани с прави
мислени линии, преминаващи и пресичащи се в точка, именно през заснетия л.а. „Х Х“, с
рег. №ХХХХ. Последното недвусмислено сочи, че именно скоростта на този обект е
регистрирана от високочувствителната техника за контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета заснемащата камера и мястото на нейното разположение, доколкото основните
аргументи на защитната теза са съсредоточени върху неотносимостта на това веществено
доказателство. Обсъжданият снимков материал, действително, не позволява върху него да
бъдат различени дигитални обозначения за дата и час на заснемане. Отсъствието на подобни
индивидуализиращи белези обаче не възпрепятства възможността да се заключи
положително, че е спазено изискването на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121 3-532 за условията
и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Снимката се явява приложение към протокола,
изискуем съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт,
който в конкретния случай е изготвен без допуснати пропуски. Той е годно доказателствено
средство и позволява да се установи разположението на мобилното АТСС. В него
изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван,
идентификация на служебния автомобил, с който е свързано АТСС, началото и края на
работната смяна и броят на установените нарушения. Изрично е отбелязано и че е изготвена
дигитална снимка на монтираното АТСС - обстоятелства, удостоверени и с подписите на
надлежно оправомощените длъжностни лица, съставили и проверили протокола, в чиято
достоверност съдът няма основание да се съмнява. Данните, вписани в обсъждания
документ, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС,
доказват, че нарушението е установено в границите на посочения като контролиран участък.
Същевременно, не без значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС
контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез
който се установяват географските координати при поставяне на началото на работния
процес, които, впрочем, се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото
нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Като
неразделна част от протокола, снимката на позиционирането на използваната камера,
поставена върху тринога, е предназначена да позволи придобиването на визуална представа
5
къде точно е мястото на монтиране на АТСС. Тази информация е необходима за извода,
дали се разкрива съответствие с мястото на заснемане, включително посоката, в която е
било насочено мобилното устройство, отразени от контролните органи в изготвения от тях
протокол за ползването на последното. В конкретния случай, върху приложеното
изображение ясно се визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото
на позициониране на камерата, недвусмислено съвпадащи с описаните в протокола,
включително тези на патрулния автомобил, а видно от приложената схема за организация на
движението, представена от Столична община, за целия участък ограничението на скоростта
е 50 км/ч за населено място, установена по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С тези аргументи
съдът приема, че със събраните доказателства се установява положително съответствие
между мястото на нарушението, посочено в приложената снимка и мястото на нарушението,
отразено в издадения електронен фиш, както и с местоположението на използваното АТСС.
Липсата на метаданни върху фотоизображението на разположението на уреда, в случая, не
съставлява съществен порок, който да води до извод, че е накърнено изискването на чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (в сходен смисъл и решения на АССГ, в които е
обсъждано отсъствието на съществено процесуално нарушение дори при липса на
приложена снимка на уреда, както следва: Решение №7294/06.12.2021 г., VI к.с. на АССГ,
по к.а.н.д.№9009/2021г., Решение №4900/22.07.2021 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.
№4609/2021г., Решение №7097/09.12.2020 г., ХIV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№10319/2020 г.,
Решение №5407/20.10.2020 г., ХХIII к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№4488/2020 г., Решение
№3112/19.06.2020 г., IХ к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№2097/2020 г., Решение №5611/30.09.2019
г., ХV к.с. на АССГ, по к.а.н.д.№6543/2019 г., Р №3610/29.05.2019г., II к.с. на АССГ, по
к.а.н.д.№2523/2019 г. и други). Въпреки че правилата на чл.13 – 16 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 г. регламентират организацията на дейност, изпълнението на която няма
отношение към реда за установяване на нарушенията на правилата за скоростта посредством
технически уреди и системи, в отговор на възраженията на жалбоподателя, настоящата
съдебна инстанция не открива пропуски и в начина на извеждане от паметта на АТСС,
съответно на последващо съхранение на данните, генерирани по повод конкретната
простъпка на дата 06.01.2023 г. Видно от съдържанието на диска, чието пространство бе
предмет на оглед на веществено доказателство в съдебното следствие, всички създадени
статични изображения, респ. съставени документи, са били съхранени в електронен вариант
от администрацията на институцията – издател на електронния фиш, така както предписва
законът. Не съществува правна норма, която да забранява автоматичен пренос на данни от
АТСС към автоматизираната информационна система, администрирана от СДВР, още
повече когато това именно е единствената техническа възможност за тяхното извличане,
респ. се явява и гаранция за отсъствието на манипулации върху тях. Последното, впрочем,
се потвърждава и след съпоставка между представените първоначално документи в
административната преписка, тези, изпратени на жалбоподателя и наличните под формата
на електронни файлове в дисковото пространство.
Съдът няма основание да се съмнява и в правилността на предоставената от Столична
община – стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
6
движението, респ. наличното знаково стопанство в района на заснемане на нарушението.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за простъпка, извършена в рамките на населено
място, където ограничението на скоростта е установено по силата на закона – чл.21, ал.1 от
ЗДвП, въвеждащ забрана за превишаване на скорост с величина 50 км/ч. Не се наблюдават
други знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост, нито се вижда знак,
указващ край на населено място.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с
изискването на чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице, а именно - посочване на териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, лицето, чиято
отговорност се ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като веществено
доказателствено средство съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
7
реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая
позволява нейното приложение), като действието му е приравнено съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция. От правната му
природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване
на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш (в този
смисъл ТР № 1/2014 г. на ВАС). Относно формата на електронния фиш следва да се приемат
за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов
подпис, а само мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство и териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция не следва да
съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за компетентността
на определено лице в тази насока въобще не подлежи на разглеждане. В тази връзка в
Решение №3845/10.06.2022 г., IV к.с. на АССГ, по к.а.н.д. №2762/2022 г. се разсъждава:
„Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява
автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които
единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за
анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по
издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП да се елиминира субективният човешки фактор при
установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство.“ Както вече се отбеляза и по-горе, в електронния фиш
следва да бъде отразена само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което в случая е сторено. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.
2 ЗМВР, областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива
притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
От съдържанието на фиша недвусмислено се извежда ограничението на скоростта,
установено от закона за населено място, както и скоростта на движение на лекия автомобил.
Не спада към задължителното съдържание отразяването на предвидения с оглед
техническите параметри на измервателния уред и възможното отклонение при измерването
толеранс. Прилагането на същия обаче е установимо от представения клип- извлечение от
паметта на системата, видна от който е реалната скорост, измерена преди намалението, от
която след просто математическо изчисление и изваждане на 3 км/ч се получава стойността
именно на възприетата в издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на
нарушението и автомобилът, като става ясно, че санкцията се налага на Е. Е. П. именно в
качеството му на собственик, последното съобразено и с нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
доколкото той не е посочил лице, на което на дата 06.01.2023 г. е предоставил за ползване
8
превозното средство.
Според настоящия съдебен състав не следва да се съпоставят задължителните
изисквания към съдържанието на наказателното постановление и на електронния фиш. Ако
същите бяха еднакви, то законодателят не би предвидил друг специален ред за издаване на
електронните фишове, отделен от установения за наказателните постановления. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС,
задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението. Правната квалификация на
нарушението е въведена с основните елементи на членовете на нормативните актове (член,
алинеи, точки, букви), като отсъствието на изрично ангажирани хипотези или алтернативи,
не възпрепятства правото на нарушителя да узнае волята на наказващия орган, което
разбиране е дадено в съответствие и с константната практика на ВКС, респ. на касационната
инстанция по административнонаказателни дела за София – град – АССГ. Единственото
отклонение от предписанията на закона, което съдът констатира и относно което се
солидаризира с част от доводите в жалбата, се явява непълното описание на
квалифициращото обстоятелство, обуславящо и налагането на по- тежка санкция за
нарушението, а именно „повторност“. Дефиницията на този термин е въведена с § 6, т. ЗЗ от
ДР на ЗДвП, съгласно която "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Законосъобразният подход при формулиране на обвинителната теза изисква в санкционния
акт да бъдат посочени фактите, които изпълват критериите за повторност. Ангажирането
само на номера на електронния фиш, който според наказващия орган обуславя по- тежката
правна квалификация, не е достатъчно. Необходимо е да бъде въведена информация за
датата, на която е влязъл в сила предходния санкционен акт, както и вида на нарушението,
за което е наложено наказание с него. Спрямо тези факти единствено може да се извърши
проверка, дали квалификацията е била правилна. Административнонаказателната
отговорност е вид наказателна такава, поради което и изискването елементите от
фактическия състав да бъдат изпълнени със съдържание следва да бъде спазвано стриктно,
така че дейността по административно наказване да разкрива съответствие с изискването за
справедлив процес, по смисъла на §6, т.1 от ЕКЗПЧОС. В конкретния случай буквалният
препис на законовия текст не е достатъчен, за да гарантира правото на защита на наказаното
лице да се ориентира относно фактите, обуславящи приложението на квалифицирания
9
състав на административното нарушение, а спрямо тях да изрази и своята позиция по
същество. Недопустимо е, както жалбоподателят, така и съдът да бъде поставян пред
необходимост да тълкува волята на наказващия орган относно всички съставомерни
признаци на нарушението от фактическа страна. Въпреки изложените аргументи, този съд
приема, че допуснатото процесуално нарушение не влече незаконосъобразност на
електронния фиш в неговата цялост. То може да бъде преодоляно посредством позоваване
на въззивния съд върху правомощието му да преквалифицира деянието, като го подведе под
приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението, изключвайки
единствено квалифициращия признак „повторност“. Този подход ще доведе и до съответно
намаляване на размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване, като срокът на валидност на одобрението е до
07.09.2027г. Нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа, след като
конкретното техническо средство е преминало и през надлежна последваща периодична
проверка – видно от приложения протокол от проверка №13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г.
Разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената скорост на движение
и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство, изготвено по предвидения в закона ред, поради което въз основа на нея може да се
установи извършеното нарушение. В нея са налични данни за процесното автоматизирано
техническо средство, посредством което е установено нарушението.
Тук следва да се отбележи, че с измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., законът е съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата е добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, като разписаното негово легално определение в §6,
т.65 от ДР на ЗДвП дава яснота относно предметния му обхват. Съгласно цитираната норма
се касае за „уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". В тези
хипотези средството за измерване функционира без намесата на контролния орган, чието
задължение се заключава до неговото позициониране, включване и задаване параметри на
ограничението на скоростта, без последващо интервениране, а след преустановяване на
10
контрола - изключване и демонтаж.
Изрично в мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП е
ангажирана като причина за въвеждане на измененията становището на върховната съдебна
инстанция, материализирано в Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния
административен съд, относно законосъобразността на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водачите чрез издаване на електронни
фишове. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на
мобилни технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се
свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вграденият в тях софтуер за генериране и обработка на данните, в частност
ползваните като веществени доказателствени средства фотоизображения и клипове, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система. По изложените причини, противно на доводите на
жалбоподателя, няма пречка отговорността на виновното лице да се ангажира именно
посредством електронен фиш.
В конкретния случай в очертания във фиша пътен участък е било установено
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място. Нарушението е констатирано при
стационарно положение на полицейския автомобил, според снимков материал към клип №
11743f0/0347572.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 06.01.2023 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
11
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, както бе споделено при
анализа на доказателствата, отразява правилно датата, мястото и часа на контролирания
участък, скоростен режим, режим на измерване, използваното за целта на осъществявания
контрол техническо средство, точното му разположение и служебният автомобил с рег. №
СВ 2500 ТВ, началото и края на работната смяна, както и лицата, натоварени с
осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил
автомобилът към момента на заснемането му, е била 81 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 50 km/h, установено за населено място. Стойностите са регистрирани чрез
мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на
Закона за измерванията от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в
регистъра за одобрените типове средства за измерване. Измерването, регистрирането и
записът на нарушенията при ползването й се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че устройството е от
одобрен и вписан в регистъра тип под номер 5126, нарушението е констатирано в срока на
одобряване на типа. Толерансът от „3%”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, е определен на база режима за работа,
регламентиран за процесното техническо средство, обективиран и в инструкцията за
експлоатация за него, приложена по делото. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул.“Тодор
Александров“, разположен в населено място, поражда действие ограничение на скоростта до
50 км/ч, установено от чл.21, ал.1 от ЗДвП. Обсъжданото обстоятелство е надлежно отразено
в приложения протокол за използване на АТСС. Този факт се извежда и от писмения
отговор от Столична община с рег.инд.№СОА23-ДИ11-3138-(1)/28.06.2023 г. и приложената
към него схема на пътната сигнализация, видно от които мястото на заснемане на
нарушението към 06.01.2023 г. попада в обхвата на действие на така поставеното
ограничение, което не поставя под съмнение и правилността на географските координати,
отразени в разпечатката от измерващото устройство, съответстващи на описаното в
12
електронния фиш място на нарушението.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, в
корелация с доказателствената съвкупност по делото – справка от централна база КАТ, че
към датата на извършване на констатираното нарушение собственик на лек автомобил марка
„Х“, модел „Х“, с рег. № ХХХХ, е именно жалбоподателят Е. Е. П.. Той не се е възползвал
от правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство, поради което този съдебен състав намира, че правилно е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е преследвал пряката си цел по достигане до определеното
местонахождение за по-кратко време, като съзнателно е нарушил правилото, което
регламентира движението и скоростта в населено място. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, при констатирано превишаване от 31 до 40 km/h на
разрешената максимална скорост за движение в населено място административното
наказание „Глоба” е в размер на 400,00 (четиристотин) лева. В конкретния казус е наложена
санкция в двоен размер от 800,00 лева, с оглед дадената от институцията – издател на фиша
първоначална квалификация за деяние, извършено в условията на „повторност“. Следвайки
изложените по- горе аргументи относно допуснатия процесуален порок при изписването на
относимите към фактическия състав на нарушението признаци и по- конкретно този,
обуславящ по- тежко наказуемия състав по чл.182, ал.4 от ЗДвП, позовавайки се върху
правомощията си да измени издадения санкционен акт, настоящият съд счита, че на Е. П.
следва да бъде наложен предвиденият от закона като абсолютна стойност размер на глобата
по основния състав на нарушението - по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, който възлиза на 400,00
/четиристотин/ лева. Не съществува юридическа възможност наказанието да бъде намалено,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се допуска определяне на
наказание под най-ниския предел за наказание глоба и временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност”. Определена в този вид и размер, санкцията
съответства на принципите за законоустановеност и справедливост, на високата обществена
опасност на извършеното нарушение, създалата се непосредствената опасност за останалите
участници в движението.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на
нормата на чл. 28 ЗАНН. Констатираното нарушение е свързано със значително по своята
величина превишение на разрешената скорост за движение в населено място. Данните,
13
изводими от представената на вниманието на съда справка – картон на водача, от своя
страна, предлагат наличие на други нарушения на правилата за движение по пътищата,
свързани преимуществено с несъобразяване на ограниченията на скоростта, допуснати от
водача П. и санкционирани с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Ето защо,
съдът намира, че в настоящия случай материалният закон е приложен правилно. Анализът
на тези доказателства налага извод, че обществената опасност на формалното нарушение,
обсъждано в настоящото производство, се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. Издаденият санкционен акт единствено следва да бъде изменен посредством
преквалификация на деянието по основния състав на административното нарушение и
съответното на него намаляване на наказанието.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр.ал.7, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, Серия К 6847669, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
Е. Е. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
800,00 (осемстотин) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 800,00
(осемстотин) лева на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14