Р Е Ш Е
Н И Е № 260428
гр.Хасково, 27.10.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2326 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от М.Г.И., В.И.В. и Т.И.
*** против И.Г. ***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.232, ал.2, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД –
за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 551/2020г. по
описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че
ищците подали Заявление по чл.410 ГПК, възоснова на което
била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, с която било разпоредено длъжникът И.Г.М., ЕГН **********,
да заплати на кредиторите М.Г.И., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Т.И.И., ЕГН **********, като наследници на И. В.И., ЕГН **********,***,
починал на **.**.****г., сумите, както следва: на всеки от тях по 1961.60 лева
– главница, представляваща неплатен наем за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2019г. по Договор за наем от 01.09.2015г., сключен между И. В.И., ЕГН **********,***,
починал на **.**.****г. /наследодател на заявителите/ и длъжника И.Г.М., ЕГН **********;
по 196.16 лева – неустойка върху главницата на основание чл.10 от договора за
наем; по 93.98 лева – мораторна лихва за периода от
11.01.2019г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски – на всеки от тях по 128.36 лева. В законоустановения срок длъжникът възразил срещу същата, което обосновавало правния интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен
иск. Вземането на ищците произтичало от сключен между
ответницата и наследодателя им И. В.И. Договор за наем от 01.09.2015г., по
силата на който на наемателя /ответницата по делото/ бил предоставен за
временно и възмездно ползване недвижим
имот – лична собственост, намиращ се в гр.******************, срещу
първоначална наемна цена в размер на 230 лева месечно, за която било предвидено
актуализиране всяка година, като плащането следвало да бъде извършвано до 10-то
число на месеца. Наемодатеят И. В.И. починал на **.**.****г.,
като по силата на универсалното наследство неговите права и задължения, в т.ч.
и по наемния договор, преминавали върху тримата му наследници – съпруга, син и
дъщеря. Длъжникът дължал посочената в заповедното производство сума – общо на
тримата наследници в режим на разделност, като на
всеки наследник дължал по 1/3 от общата сума, съгласно Закона за наследството.
Посочва се още в исковата молба, че в чл.3, ал.2 от договора за наем било
уговорено, че плащанията ще бъдат в брой, като въпреки тази уговорка, считано
от началото на 2016г. имало плащания на наемната цена от наемателя и по банкова
сметка, ***те в „******************“. От началото на 2019г. наемателката спряла
плащанията на наемната цена както в брой, така и по банкова сметка. ***.7 от
договора било предвидено, че наемната цена се актуализира всяка година, както
следва: чл.7 – „Първите пет години наемната цена се променя ежегодно на база
промяна на минималната работна заплата. Като база за изменението се използва
процентното изменение на минималната работна заплата спрямо минималната работна
заплата за предходната година“. Това увеличение било уговорено със срок – само
първите 5 години – от 01.09.2015г. до 01.09.2020г., на основание чл.3, ал.1 във
вр. с чл.7 от договора. Ищците посочват, че
неплатената наемна цена за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. била в размер на 5 884.80 лева, като ответницата дължала и
неустойка в размер на 588.48 лева на основание чл.10 от договора за наем, която
неустойка представлявала 10 % от дължимата сума за наем. Освен това,
наемателката дължала и лихва за забава в размер на 281.94 лева за периода от
11.01.2019г. до 01.03.2020г. Падежната дата на всяка наемна вноска била точно
определена – до 10-то число на всеки месец, следователно на основание чл.84 във
вр. с чл.86 от ЗЗД, при неплащане до 10-то число на
текущия месец, считано от следващия ден – 11-то число от всеки месец,
наемателката изпадала в забава. За изпадането в забава не било нужно
изпращането на покана, тъй като денят за плащане бил определен /чл.84 от ЗЗД/.
Ищците посочват, че претендират само лихвата за забава, дължима за неплатения
наем през 2019г., считано от 11.01.2019г. до 01.03.2020г., изчислена върху
месечната наемна цена за 2019г., която била 339.01 лева, защото през цялата
2019г. било налице пълно неплащане на наемната цена, която лихва била в размер
на 281.94 лева. Твърди се също в исковата молба, че след образуване на
заповедното производство длъжницата направила два превода по банковата сметка
на заявителя В.И.В., а именно – била платена сума общо от 1563.50 лева. След
завеждане на заповедното производство имотът бил предаден на 19.06.2020г. с Приемо-предавателен протокол на ищеца В.И.В. от съседка на
имота, на която ответницата била оставила ключа. Предвид изложеното, ищците
молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищците сумите, както следва: 5 884.80 лева -
на всеки от тях по 1961.60 лева – главница, представляваща неплатен наем за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. по Договор за
наем от 01.09.2015г., сключен между И. В.И., ЕГН **********,***, починал на **.**.****г.
/наследодател на заявителите/ и И.Г.М.,
ЕГН **********; 588.48 лева – на всеки от тях по 196.16 лева – неустойка върху
главницата на основание чл.10 от договора за наем; 281.94 лева – на всеки от
тях по 93.98 лева – мораторна лихва за периода от
11.01.2019г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане, които суми са присъдени по Ч.гр.д.
№ 551/2020г.
по описа
на Районен съд-Хасково. При условията на евентуалност
предявяват осъдителен иск за исковите суми. Претендират разноски по заповедното и настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответницата подава
отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва иска. Твърди, че по
договорка с наемодателя И. В.И. вложила свои средства в наетия апартамент за
абсолютно необходими ремонтни дейности, за да бъде пригоден за обитаване. Освен
това, уведомила ищеца В.В., че освобождава
апартамента и се връща в Гърция, тъй като майка й, за която била наела
жилището, починала. В съдбено заседание ответницата
не се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 551/2020г.
по описа на Районен съд-Хасково, ищците М.Г.И., В.И.В. и Т.И.И. са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу ответницата в настоящото производство И.Г.М., за сумите,
както следва: за
всеки от тях по 1961.60
лева – главница, представляваща
неплатен наем за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. по Договор за наем от 01.09.2015г., сключен
между И.В.И., ЕГН **********,***, починал на **.**.****г. /наследодател
на заявителите/ и длъжника И.Г.М.,
ЕГН **********; по 196.16 лева – неустойка върху главницата на основание чл.10 от
договора за наем; по 93.98 лева – мораторна лихва за
периода от 11.01.2019г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски - на всеки от тях
по 128.36 лева. Длъжникът е
подал възражение, поради което и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
ищците са предявили против ответницата настоящия иск за установяване на
вземанията им, предмет на заповедта.
По делото съдът безспорно установи, че на
01.09.2015г. е бил сключен Договор за наем между И. В.И. в качеството му на
наемодател и ответницата И.Г.М. като наемател за предоставяне на наемателя за
временно и възмездно ползване на собствен на наемодателя недвижим имот, намиращ
се в гр.******************, представляващ апартамент, срещу наемна цена в
размер на 230 лева месечно, като плащането е следвало да се извършва в брой до
10-то число на текущия месец. Договорът е бил сключен за срок от 5 години,
считано от 01.09.2015г., като страните по него са уговорили, че първите пет
години наемната цена се променя ежегодно на база промяна на минималната работна
заплата и като база за изменението се използва процентното изменение на
минималната работна заплата спрямо минималната работна заплата за предходната
година. Съгласно чл.10, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението на
наемателя да заплаща в срок определения наем, дължи за забавата неустойка в
размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от дължимата
сума. Бил е подписан между страните по
договора и Приемо-предавателен протокол от същата
дата – 01.09.2015г., за предаване на имота.
От представеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № 04/04.01.2019г.,
издадено от Кметство с.Орлово, Община Хасково, се установява, че И. В.И. е
починал на **.**.****г., като е оставил за свои законни наследници съпруга и
две деца – ищците в настоящия процес М.Г.И., В.И.В. и Т.И.И..
Като писмени доказателства по
делото бяха приети и Извлечение от банкова сметка *** В.И. за периода от
20.10.2015г. до 06.02.2019г. и извлечения от банкова сметка *** В.И.В. за 2019г., както и Приемо-предавателен
протокол от 19.06.2020г. за предаване на недвижим имот към договор за наем от
01.09.2015г., подписан от приелия имота В.И.В. като наемодател и К. Г. М. – по
възлагане и устно упълномощаване от И.Г.М., последната като наемател.
Протоколът е подписан и от свидетели.
По делото съдът допусна събиране
и на гласни доказателства чрез разпита на свиделите С.
А. и Е. Т., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените
обстоятелства и при съвкупната им преценка
с останалите, събрани по делото
доказателства, са непротиворечиви.
При тези данни по делото,
основателна се явява претенцията на ищците за заплащане на наем. На първо място
следва да се посочи, че активно легетимирани да
предявят иска са именно ищците в настоящия процес в качеството им на законни
наследници на починалия наследодател – И. В.И. – наемодател по процесния договор, като няма спор, че отдаваният под наем
имот е бил негова лична собственост. Безспорно по делото се установи, че през
периода на действие на договора ответницата е заплащала наемната цена, както в
брой, така и по банкова сметка *** В.И., като последното плащане по договора е именно
по тази банкова сметка ***.******г. Няма данни през периода, за който ищците
търсят заплащането на наем от ответницата, наемният договор да е бил прекратен
на някое от предвидените в самия договор основания. Тук е мястото да се посочи,
че по делото не се представят доказателства за заплащане стойността на претендирания наем от страна на ответницата. Ето защо, след
като разглежданият наемен договор е имал действие между страните за процесния период, през който ответницата безспорно не е
изпълнявала изцяло задължението си относно заплащането на наемната цена, включително
и на коригираната такава на основание чл.7 от договора /увеличена съобразно
увеличения размер на минималната работна заплата/, то тя дължи заплащане на
тази цена за наетото жилище. Със самото твърдение за неплащане ищците обръщат доказателствената тежест в процеса и тежестта за доказване
плащането на наемната цена лежи върху ответницата. Това е така, доколкото
неплащането е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от кредитора. При
тези данни по делото, съдът намира, че по безспорен начин се установява, че
ответницата дължи стойността на неплатения наем. Неоснователни съдът намира
възраженията й в насока, че от исковата сума не дължи такава в размер на 1200
лева, която по договорка с наемодателя И. В.И. вложила в наетия апартамент за
абсолютно необходими ремонтни работи, за да бъде годен за обитаване. Напротив,
от събраните гласни доказателства безспорно се доказа, че такива ремонтни
дейности действително са били извършени от ответницата в началото на наемните
правоотношения през 2015г., но за това тя не е плащала наемната цена, докато
вложената от нея сума за ремонт в размер на 1200 лева е била напълно прихваната
от дължимия наем, след което е плащала наем до датата 07.12.2018г. Самите ищци
твърдят, а това се установява и от приетото като писмено доказателство по
делото Извлечение от банкова сметка *** В.И.В., че след образуване на
заповедното производство ответницата е направила два превода – на 15.04.2020г.
е платила сумата от 391.17 лева, а на 26.05.2020г. е платила сумата от 1173.50
лева. Ето защо, доколкото съдът, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване
на решението взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска /в случая след подаване на
заявлението/, които са от
значение за спорното право, намира, че следва предявения иск
за главница да се уважи в размер на 4320.13 лева – за всеки от ищците по
1 440.04 лева - главница, представляваща неплатен наем за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. / за всеки от ищците по 1/3 от
дължимата сума, тъй като съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете, доколкото процесният имот е бил индивидуална
собственост на наследодателя/, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 5 884.80 лева – за всеки от ищците по 1961.60 лева да се
отхвърли като недоказан и неоснователен.
На ищците следва да се присъди и
неустойка, дължима на основание чл.10 от Договора за наем, в размер на 432
лева, представляваща 10 % от дължимата сума, която, както бе посочено по-горе,
е в размер на 4320.13 лева, тъй като ответницата не е плащала в срок
определения наем. Или, на всеки от ищците ответницата дължи неустойка в размер
на по 144 лева, до който размер следва да бъде уважен иска за неустойка, а в
останалата част до пълния предявен такъв от 588.48 лева – за всеки от ищците по
196.16 лева, да се отхвърли като неоснователен.
Досежно претенцията за обезщетение
поради забава, съдът намира същата за основателна и доказана. Безспорно е, че
съгласно сключения между страните договор, наемът е бил дължим до 10-то число
на съответния месец и след като ответницата не е изпълнявала задължението си за
заплащане на същия, тя е изпаднала в забава, поради което дължи на ищците
обезщетение за същата. Ищците претендират обезщетението за забава за периода от
11.01.2019г. до 01.03.2020г., тъй като до 10.01.2019г. за определени месеци
ответницата е плащала само неактуализираната наемна цена, но не е плащала
разликата между старата и новата /коригираната/ наемна цена, а за други месеци е
плащала със забава и старата наемна цена. След датата 11.01.2019г. до
01.03.2020г. ответницата не е плащала наем на ищците, поради което дължи
обезщетение за това. Ето защо, съдът счита, че претенцията за обезщетение
поради забава е основателна и доказана и като такава ще следва да се уважи. За изчисление на
нейния размер съдът използва общодостъпна програма. От същата се установява, че
за периода от 11.01.2019г. до 01.03.2020г. мораторната
лихва възлиза на 281.94 лева, поради което претенцията за мораторна
лихва следва да се уважи в пълния предявен размер – за всеки от ищците по 93.98
лева. Лихвата за забава е дължима за неплатения наем през 2019г., считано от
11.01.2019г., като е изчислена върху месечната наемна цена за 2019г. – 339.01
лева, тъй като, установи се безспорно по делото, че за 2019г. и до датата
01.03.2020г. ответницата не е плащала наемната цена.
Предвид изхода на
производството, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителите, следва да се присъдят по съразмерност. Изчислени съобразно
уважените вземания, разноските в полза на ищците – заявители възлизат на сумата
от 286.92 лева.
На ищците следва да
бъдат присъдени съобразно уважената част на претенцията и разноските в
настоящото производство, произтекли от внесена държавна такса и адвоктаско възнаграждение, които, определени съразмерно с
уважените вземания, възлизат на 661.76 лева.
На ответницата не
следва да бъдат присъждани разноски, тъй като липсва направено искане в тази
насока.
С оглед уважаването
на предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.М., ЕГН **********,***, дължи
на М.Г.И.,
ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и Т.И.И., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес *** – адвокат Н. Т., следните суми: 4320.13 лева – на всеки от тях по 1 440.04
лева - главница, представляваща неплатен наем за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г. по Договор за наем от
01.09.2015г., сключен между И.В.И. – наемодател /наследодател на ищците/ и И.Г.М.
- наемател; 432 лева – на всеки от тях по 144 лева – неустойка върху главницата
на основание чл.10 от договора за наем и 281.94 лева – на всеки от тях по 93.98
лева – мораторна лихва за периода от 11.01.2019г. до
01.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 230/05.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 551/2020г. по
описа на Районен съд-Хасково, като
исковете в останалата им част до пълния предявен
размер от 5 884.80 лева – за всеки от ищците по 1961.60 лева – главница и
588.48 лева – за всеки от ищците по 196.16 лева - неустойка - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********,***, да заплати на М.Г.И., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН **********
и Т.И.И., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***
– адвокат Н. Т.,
сумата от 948.68 лева, от която 661.76 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело и 286.92 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр.
д. № 551/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригнала!
Секретар: М. С.