№ 810
гр. Разград, 28.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101806 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
МОЛИТЕЛЯТ, редовно призован, се явява лично и с адв. Алб. Т..
ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, се явява лично и с адв. И. К..
В ЗАЛАТА се явяват и служителите на РУ МВР Р. П. и М. М..
СЪЩИТЕ бяха поканени да излязат от съдебната зала.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 10:04 часа.
АДВ. К.: Оспорвам предявената молба като неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Обстоятелствата, които твърди
молителят са, че: на 09.10. и на 10.10.2022 г. ответницата е удряла общото им
дете С. М. С., като по същото време го е предупреждавала да не плаче за баща
си и се заканвала да го бие и да не говори по телефона с баща си. Мерките,
които се искат са по отношение на общото между страните дете.
Правната квалификация е по Закона за защита от домашното насилие.
Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, които твърди.
Съдът е предупредил с разпореждането за насрочване ответницата, че
при липса на други доказателства съдът може въз основа на декларацията да
постанови своето решение.
СЪДЪТ докладва и представените след депозиране на исковата молба:
справка за съдимост; характеристична справка на ответницата, копие от
преписка № 1873р-23589/19.10.22 г., както и социален доклад изготвен от
ДСП Разград и приложените към него: доклад, формуляр и призовка.
АДВ. Т.: Съдът е допуснал исканите от нас гласни доказателства
предвид двамата служители на МРВ. Поискали сме при режим на водене
двама свидетели, ще се възползваме от един. Моля да се допусне до разпит
И.Ц.И. - приятел на молителя, същият има преки, непосредствени
впечатления - как реагира детето като бива взимано за лични контакти и ще
установи споделеното от молителя с него след случилото се на 10.10.
1
домашно насилие. На по-късен етап предвид хода на делото и събирането на
доказателствата, най-вероятно ще направя искане и за други такива, предвид
на това, което ще бъде изложено като становище от другата страна.
АДВ. К.: Представям пълномощно. Искаме и гласни доказателства.
Моля да допуснете до разпит свидетелите Ф.И.Х. и Р. Л., които водим днес.
АДВ. Т.: Искането ни е в следния смисъл, моля да се допуснат до
разпит като свидетелите служители на РУМВР Разград младши експерт М. С.
М. и младши експерт Р. А. П., същите са работили по преписката свързана с
обаждането на тел. 112 на 10.10. и имат преки и непосредствени впечатления
от събитията, те са взели отношение като държавни служители.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит исканите от двете страни свидетели И.Ц.И.,
Ф.И.Х., Р. Л., М. С. М. и Р. А. П..
ПРИЕМА представените писмени доказателства с молбата: декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН; решение № 391 по гр. д. № 1243/2019 г. на РС Разград;
удостоверение за раждане.
АДВ. Т.: Съгласна съм да се разпитат първо полицейските служители.
АДВ. К.: Съгласен съм да се разпитат първо полицейските служители.
СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетеля М. М..
СНЕМА самоличността му.
М. С. М. – неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Работя като полицай в РУ Разград, изпълнявам
патрулно-постова дейност. По разпореждане на дежурен ОДЧ с колегата
бяхме изпратени в центъра на с. Т.. Там каза, че ще пристигне М. и трябва да
върне детето на майката – Д.. Като пристигнахме на място той дойде с детето.
Снехме му обяснения, изготвихме разписка за върнато на майката дете.
Представи ни и съдебно решение при развод, и то гласеше, че детето трябва
да е при майката. Изготвихме сведението и разписката и отидохме да върнем
детето, той ни заведе до там. Детето беше в добро здравословно състояние.
Отидохме. Посрещна ни майката. Предадохме детето. Отначало детето се
разплака и майката го гушна и се прибра вкъщи с майката. Снехме сведения
от Д. и се разписа на разписката, че е приела детето в добро здравословно
състояние. М. си тръгна като влязохме вътре да работим с Д.. Като вземахме
обяснения на М. беше на центъра на селото. Детето беше в колата при
разговорите. Обясненията от майката като взехме влязохме вътре в къщата.
Условията битовите бяха нормални. Даже мисля, че запалиха и камината,
защото беше студено. Детето в наше присъствие се заигра, баба му му даде
един комплект, показа му някакви приложения и се държеше нормално, не
беше изнервено. Само като предадохме детето на майката почна да плаче за
баща си, но тя го гушна и нямаше проблем. Детето може и да се е дърпало
като излезе от колата, но чух само, че иска при татко си, но Д. си го хвана и си
го гушна и то влезе с нея. Като снемахме обяснения от майката не ми се
стори изнервена или ядосана. Бащата като дойде при нас с детето се държеше
нормално. Това, което е в обяснението му, мисля, че той записа, че детето му
се обадило по вайбър, по телефона на майка си, ние ходихме в неделя, а
2
бащата го е взел в събота, дошъл е в с. Т., видял детето с майка си на центъра
и като спрял колата детето отишло в колата при него. Бащата беше спокоен
през това време.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетеля Р. П..
СНЕ самоличността му.
Р. А. П. – неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. П.: Работя като младши експерт в РУМВР Разград.
Страните не ги познавам отпреди.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелят ползва бележки, които сам е
написал.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. П.: По разпореждане на дежурния бяхме изпратени в
с. Т., около 19 ч. пристигнахме на място пред кметството на селото, след
минути дойде М. С., момченцето беше с него. Снехме писмени сведения от
него. Обясни, ни че има съдебно решение на РС Разград във връзка с
попечителски права, обясни, че имали граждански брак с лицето Л., имат
развод, разясни ни за какво става въпрос. Отидохме в къщата, където живее
Л., пред нас С. остави сина си и снехме сведения от госпожата. Детето на
влизане в имота - тип къща, момчето почна да плаче и да вика „тате“. След
минута или по-малко майката го взе на ръце и както плачеше детето спря.
Детето беше на няколко метра от нас и после бабата го отведе в друга стая и
ние продължихме нашите неща. Когато бабата отвеждаше детето мисля, че то
не плачеше. С колеги от Попово лично не съм говорил. Не знам колегата дали
е говорил с колеги от Попово. Бащата беше разочарован, че трябва да си
върне сина. Както му обяснихме с колегата щом има съдебно решение, трябва
да се спазва. Бащата беше видимо разочарован, че трябва да върне детето си.
Бележките, които ползвах днес са след справка с докладната записка.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетеля И.И..
СНЕ самоличността му.
И.Ц.И. – от гр. *****, неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, и същият обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ И.И.: Приятели сме с М. от много години. Познавам се
от малки. Израснали сме заедно. Знам, че М. има син. Виждал съм сина му. С
М. съм ходил да вземаме и връщаме детето, и аз съм го карал като нямаше
книжка М.. Последно време има промяна в детето, когато го взема баща му е
много радостен, за уикенда, и като сме го карали в неделя не иска да се
разделя с баща си детето. По често в къщата съм виждала бабата на детето. Аз
си ходя в с. Д.. Виждал съм детето да играе в парка с другите деца. Баща му се
отнася добре с детето. Не съм видял тормоз от страна на бащата към детето.
3
М. ми сподели, бях на работа и дойде при мен да пием кафе и детето му се
обади по телефона и чух, че нещо, плачеше нещо и си остави кафето и тръгна
без да ми каже нищо. М. тръгна и не ми обясни нищо. Не разбрах дали беше
телефонно обаждане или по вайбър. Мисля, че това стана понеделник, преди
някъде две седмици към 10-ти, 11-ти. След това видях на другия ден приятеля
си. Той ми сподели, че детето се тръшкало, тормозели го и то не искало да
седи, искало при баща си. Детето не иска да се разделя с него като го предава
бащата, иска при баща си, не иска при майка си. Виждал съм ответницата.
Като сме карали и вземали детето съм я виждал. В с. Т. съм ходил. Къщата на
ответницата се намира в кР. на селото. От с. С. като се идва към него край е
къщата на ответницата.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетеля от залата.
СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетелката Ф.Х..
СНЕ самоличността й.
Ф.И.Х. от с. С., ул. „Филип Тотю“ № 7, неосъждана, без родство по
смисъла на чл. 166, ал. 1 т. 2 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Ф.Х.: Аз живея на съпружески начала с бащата на Д..
На 10.10. ходих в гр. Т., бях с Д., малкия и съпруга ми А.. Отидохме да
вземем на малкия таблет. И после отидохме да обядваме. И се обади бащата
на С. - детето на Д. и взе да я заплашва и каза „какво правите там“ и почна да
я заплашва по телефона и тя каза „стига вече“ и му затвори телефона.
Обядвахме супа, тортичка му взе. Бяхме до 3 часа, три и половина в гр. Т.,
после се прибрахме, оставихме ги в тях, и ние се прибрахме с А.. С А. живеем
в с. С.. Ходили сме при Д. и друг път, защото тя се обади и казва, че М. ходел
да я заплашва. И отидохме с баща й. Аз останах в колата. И се яви М. и вика,
че сме били охрана. Това беше преди месец, два, беше вечерно време. М.
защо е бил вечерта там не знам. После М. си тръгна и ние си тръгнахме. В гр.
Т. ходихме с една кола. Майката плати таблета. Той беше купен от Виваком.
1000 лв. плати майката. Не знам от къде са парите за таблета. Каза, че иска да
купи таблета, защото малкия търсеше и тя каза, че отиваме и вземаме таблет.
Малкият сега няма телефон. Наричам С. на Д. момчето. В семейството на Д.
така го наричат детето. По документи не му знам точно името на С.. М. се
обади по телефона и бяхме седнали на една маса и Д. сподели разговора и
каза „остави ме на мира“. Не ми е казвала Д., че М. е звънял да пита дали са
получили парите за издръжка. Не знам, че имат дела за издръжка. А. е давал
пари на детето. Детето като се връща от срещите с баща си не съм го виждала.
В с. Д. не ходя. Бащата не знам как се отнася с детето. Майката идва с детето
на гости у нас. Майката не се е случвало да се скара на детето или да го удря.
Детето е спокойно. Тя се отнася хубаво към детето и то към нея. Като съм го
виждала детето, не е било непослушно и да се инати, и да се налага майката
да му повиши тон.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата.
4
СЪДЪТ ПОКАНИ в залата свидетелката Р. Л..
СНЕ самоличността й.
Р. С. Л. от с. Т., общ. *****, неосъждана, майка на ответницата.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Л.: Желая да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, и същата обеща да говори истината.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Л.: Аз и Д. работим заедно, на една работа в
„Мебел стил“ в с. М., има човек, който биче дъски, ние ги вземаме и правим
на кубици. На 9-ти Д. отказа да дойде на работа, беше работен ден. Каза, че
ще ходи в гр. Т. да купи таблет на внука, защото внука се оплакал, че баща му
му е дал малък телефон и батерията падала и не можел да гледа детски. Аз
отидох на работа, Д. остана вкъщи със сина си. Ходили в гр. Т.. Като се
прибрах от работа на центъра слизам от автобуса и една жена от село ми
подава яке, познах, че е на внука ми и питах защо ми го дава и и къде е
Джами и тя ми каза, че М. е бил в селото обиждал, заплашвал пред детето и я
наричал „**, ще те **“ и взел детето, а якето останало на центъра. Прибирам
се вкъщи и Д. плаче на стълбището и тя ми каза, че той дошъл и по същия
начин както ми каза жената, Д. ги потвърди. Казах й да се обадим на тел. 112
понеделник е и детето трябва да ходи на детска, а не при момчето. Обадих се
на М. и му казах „след като правиш тези панаири, ще видиш кого ще ти пратя
и детето ще дойде вкъщи“. И се обадих на 112 и докара детето вечерта вкъщи
и М. беше там. М., винаги съм вземала неговата страна, спрямо детето ми,
внука ми. Винаги съм нападала дъщеря си само да бъде той баща на внука си,
а не изрод, който раздава правосъдие на центъра и да обижда дъщеря ми, при
положение, че детето е там. И детето сега като ме пита „Нани, (в смисъл
бабо), защо тати нарича майка **“. На този въпрос не мога да отговаря.
Откакто съдия изпълнител отиде в М. и поиска издръжката на детето,
оттогава имаме проблеми. Преди имахме проблеми, но не се намесваше внука
в техните взаимоотношения. Детето отказва да ходи на детска градина,
защото М. го е водил на някакви писти, с пистов мотор. Вкъщи има правила и
задължения да учи и да ходи на детска. Като отиде на детска той вечерта
трябва да ми покаже какво е научил. По принцип аз се занимавам с него. Уча
го и му помагам в заниманията. Той идва и ми казва „не искам да ходя на
детска“. Тогава М. с неговите истории на центъра, момчето беше афектирано.
По- късно от детето разбрах, че той го е водил и искало детето да кара такъв
мотор на какъвто М. го е качил, пистов мотор. И за целта качих детето на
мотор, на центъра с човек, който има книжка за мотор, и му показах, че той е
на възраст, че не може да иска неща, който са забранени за него. И след като
обяснихме на детето, че това не са неща за неговата възраст почна да ходи на
детска. Детето има бъги, на бензин е. М. ми е изпращал видеоклип как детето
кара бъгито. Аз бях в Испания по това време, март месец, М. си беше дошъл
от Германия и му беше купил бъги. И М. ми праща видеоклипа как внука ми
го кара. Винаги сме общували човешки с М. и му казвам да внимава, той
спокойно „аз съм тук“. Два дни след като ми показа клипа с бъгито, внукът
ми се обажда, аз съм в Испания и ми казва, че е в с. Т. при дъщеря ми, но
баща му нито бъгито е дал, нито колелото, което баща му го е купил от
Германия и детето иска колело. Наложи се аз да пратя 1000 лв. и дъщеря ми
да му купи колело. Сега в с. Т. има детето колело от април месец. М. беше
5
качвал на мотор детето. М. имаше мотор, който караше, въпреки че нямаше
книжка за мотор. На детето стъпалото беше изгорено от мотора. Като дойде
вкъщи и каза, че от ауспуха се е получило това нещо. Имало е агресия от М.
към мен и дъщеря ми и сина ми. Мен с дърво ме е бил М.. Дъщеря ми
непрекъснато и след развода я е бил. Дъщеря ми явно я е страх и го прикрива.
Не е вярно, че чичковци спят в нас. Вкъщи единствения, който спи е сина ми.
Те си спят в тяхната стая. И сина спи в кухнята. Една срещу друга са.
Приятелски семейства са идвали вкъщи. Не са оставали да спят вкъщи.
Детето има телефон. Телефонът, който баща му беше дал детето не го искаше,
каза, че баща му му е дал боклук и са наложи Джами да отиде и да си заложи
златото в заложна къща и да му купи таблет. Детето има телефон, използва
моя телефон. На 10-ти детето не е ползвало телефона ми и да звъни на баща
си по вайбър, телефонът беше в мен, аз бях на работа. Друг телефон няма
детето. От телефон на дъщеря ми като съм била на работа в понеделник не се
е обаждало детето на баща си. Същия ден те са били с баща й и щеше да ми
каже, че са говорили по телефона. Дъщеря ми не е блокирала телефона на
детето даден от баща му, телефонът е изключен. Дъщеря ми на нейния
телефон не е блокирала номера на М.. Аз не мога да дам телефона на детето,
да види как праща М. гола жена и твърди, че това е майка му. Не мога да дам
телефона на детето, да го занесе някъде и да му прочетат всички обиди „ще
дойда ще те ***** на центъра, дърта *****, дърта *****“ всичко е във
вайбъра ми, писано от М.. Не мога да дам телефона на детето и да вижда как
баща му ми праща порно. Искам М. да бъде баща на детето, детето да
почувства закрила, обич. Дъщеря ми не е говорила лошо пред детето за
бащата, нито аз, не сме говорили лошо. Даже и на М. на майка му, детето е
правило мартеничка. Искам разбирателство между двете семейства. Детето се
прибира и казва, става 10 ч. и казва „хайде ставай, ще отидем до кръчмата и
ще си поръчаме картофки и бира, както правим с тати“.
ИЩЕЦЪТ: Става дума за бар пред детски парк. Лятото се събираме там
и кой каквото си избере картофки, к*****пчета, нещо сладко, не че е пил
бира. Един път искаше да пие и му се скарах и го питах кога е пил бира и той
„вкъщи с мама“, не съм го водил на кръчма. Самия парк е до заведението, има
деца.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Л.: Преди два, три дни беше преведена сума от
4000 лв. по изпълнително дело. Дъщеря ми си заложи златото да купи
таблета. Мисля, че таблета струва четиристотин и нещо. На телефонът има и
приказки и да гледа там и като си види приказката и го питам на въпроси да
ми отговаря и по този начин го уча. Сега в телефоните има и задачи.
Телефонът на детето е изключен от 9-ти откакто стана скандала. Понякога
вкъщи няма сигнал от операторите. И М. ме задължава постоянно да бъде
включен телефона и вайбър. Детето е много палав, инат. Майката по принцип
в такива случай се занимава с детето, но повече е добре да е при мен.
Например като ме удря, аз стоя и като видя, че агресията му е минала, го
питам „аз сега, ако те ударя как ще се почувстваш“, говоря с него все едно, че
е възрастен и той „ще ме заболи“. Детето като иска нещо е свикнал да реве, не
да говори. Казвам, му „на бебе не мога да отговоря, защото бебетата само
плачат“, и той трябва да говори с мен и да разрешим проблема. Д. в такава
ситуация му казва „сядай, ще те накажа, ако не ме слушаш ще те оставя ей-
там, или утре няма да ти купя това, това“. Тя повечето случаи гледа да го
6
наказва – ще рисува ли, ще пише ли, няма да играе, взема таблета. В банята
няма как да затвори детето Д., вкъщи няма ключове, всичко е с дограма и
няма ключове на вратите. Това е дете, които казва „не ми пука, ще ме
затвориш, аз ще изляза“. Няма как така тя да уплаши детето. Шамарасвала го
е детето в мое присъствие. Плясва го по дупето или по ръцете, това съм го
виждала. Единия случай беше играли долу сина, дъщерята и внука и внука
разпилял играчките и с конструктор уцелва телевизора 50 инчов и го счупва и
тя реагирала, и слязох долу и й казах, че е виновна и няма право да го
шамаросва. Аз съм купила телевизора и ако трябва аз ще го накажа, не тя.
Тогава видях как го шамароса през ръката. На 9-ти когато М. върна детето аз
излязох, детето много плачеше и казваше „не искам тука“, питах го защо, той
ми каза, че не иска защото не иска да ходи на детска и му казах, чу трябва да
ходи на детска и се опитвам да разбера защо не иска на детска, но детето
плачеше и не можеше да ми отговори, и М. влезе в стаята. М. беше на дивана,
майка му започва да му облича блузка с футболист, защото обича да рита
топка внука и през това време М. избяга от стаята и се прибра. На детската
детето не искаше да ходи първото, че искал да стои при баща си щото искал
повече време да прекарва с моторите и пистата и да ходи на лов. В с. С.
детската и училището са в един двор. Внукът ми с на брат ми с внучката
учиха заедно до тази година, тя е първи клас вече, внукът предучилищна и
внукът я видял, че тя ходи до барчето междучасието, а той бил заключен в
двора. И тогава внука ми обясни, че се катерил на ограда, имало желязна
врата и да скочи при племенницата и да отиде в бара и да си купи и той.
Наложи се да му обясня, че може да падне от вратата и да провери в
раничката на Р., че тя не ходи на магазина да си купува, а че майка й слага
неща и тя си хапва междучасието. А на него му е забранено да ходи в бара. И,
че в детската градина били малки деца, не са като него предучилищна. Но
имало още две деца и били болни и сега се върнаха в детската градина и като
видя, че и в първи клас не ги пускат и тръгна детето да ходи на детска. Даже в
неделя като баща му дойде, детето му каза, че иска да ходи на детска, като
беше режима на бащата. Той влезе в двора М., отидох вътре, почнахме да
стягаме детето с майката да отиде при баща му. Детето се зарадва като видя
баща си. Майката е влязла с детето вътре, а ние, защото обърквам седмиците,
когато ще идва бащата и в петък бяхме решили да ходим на язовира, аз внука
и дъщерята, защото баща му го е водил на риболов и да види внука, че и
вкъщи може да ходи на риболов и се наложи да му купя въдица и детето каза,
„ако отиде майка с М. ще отидем, ако не, няма да отидем“. Детето каза, „ако
дойде мама и аз ще дойда“. И М. каза „добре, мама ще дойде“, но дъщерята
отказа да отиде с М.. Детето само му подсказва на М. какво да направи, но той
не чува, като се ядоса не чува какво му казва детето. Както в неделя той да не
заплашва, да не прави агресия, да й каже „ела до язовира“, да постоят
половин час с детето ще видят съвсем друго дете. Ако М. застане срещу мен и
каже, че няма да има побой, няма да удря майката, и идва кротко и детето ще
види, че родителите му са заедно, и че са приятели. Но М. не може да покаже
това нещо на дъщеря ми. Той идва с побой. На тези двамата зад мен аз говоря
вкъщи като са заедно и давам съвети. На 9-ти като детето се тръшкаше майка
му го взе в скута си, почна да му облича блузка на футболист, почна да я
реже, защото беше голяма и да стане на детето и през това време М. избяга
без да види детето. В понеделник като се върнах от работа говорих с дъщеря
7
си и питах какво е станало и тя каза, че М. дошъл на центъра. Не знам защо е
дошъл М.. Никой не се е обаждал на М.. Детето не се е обаждало на М.,
защото телефона беше в мен. От телефона на майката не се е обаждало
детето, аз проверих, няма такова обаждане, такова обаждане не е имало.
Детето го нямаше там, и не дъщеря ми управляваше колата, трябваше да
инсценират, защото синът ми управляваше, но той нямаше книжка беше
осъден да няма книжка. Тя и да защити брат си се изместват на седалките,
детето не е било в колата. Дъщеря ми има епилепсия. Лекува се. Заболяването
й е на психическа основа. Като се изнерви не реагира извън нормалното. Като
изпитва такива емоции, няма как да се изнерви, защото е в състояние, в което
не го пожелавам на никого. В детската градина и аз и дъщерята ходим да се
интересуваме за детето. Вуйчо му носи детето на детска и го взема, защото
сме на работа с дъщерята. Той е много спокоен с детето. Аз живея в с. Т., на
ул. „*****“, улица „*****“ е старото име на тази улица. Д. и внукът ми имат
собствена стая в къщата. Аз живея на втория етаж. Сина ми и той на втория
етаж, в друга стая. И тъй като става студено зимата, сина спи долу в кухнята.
Зимата долу спят сина, дъщеря и внука . Аз спя горе.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да се освободи от залата.
СЪДЪТ освободи свидетелката от залата.
АДВ. Т.: Считам, че с така събраните доказателства по делото не можем
да разрешим спора, тъй като има много протИ.речия, включително и в
социалния доклад направен от Отдел „Закрила на детето“, включително и
това, че предвид адреса на молителя с. Д., попада в друг район на социална
закрила – ОЗД гр. Попово, ние ще направим искания, които смятаме за
относими, тъй като по наше мнение предвид събраните доказателства не
можем да направим пълна картина на това което и днес беше изложено, дори
и в писмените доказателства. Моля да бъде изготвен социален доклад от
Отдел „Закрила на детето“ към ДСП Попово, където бъде проведено
събеседване с бащата и да се видят условията в дома на бащата, да бъдат
изложени и от другата страна доказателства, тъй като приемайки този
социален доклад смятаме, че делото би се разгледало при липса на
достатъчно доказателства и едностранно. На следващо място и след днешно
съдебно заседание се убедих, че сме наясно с предмета на делото и считаме,
че днес изложените от свидетели показания ни дават основания и най-вече
думите на бабата по майчина линия, да се запитаме за въпроса налице ли е
манипулация от страна на някой от родителите спрямо детето; има ли
съзнателно компрометиране от едната или другата страна спрямо детето, да
се внесе синдрома на родителско отчуждение, и това са съществени въпроси
свързани с искането ни относно изготвяне по делото на съдебно-
психологична експертиза като предлагам да бъде изследван въпроса, който е
съществен, тъй като освен изложените мотиви в социалния доклад, който е
приложен по делото четем протИ.речиви твърдения с тези гласни
доказателства. Тогава разговора с детето е извършен със социален работник,
което първоначално не е искало да разговаря с чужди хора. В доклада е
посочено, че майката е накарала детето да разговаря със социалния работник
ни дава основания да смятаме, че са налице неизяснени въпроси и искаме да
бъде проведен разговор и изготвени тестове от специалист психолог и
предлагам Т. К., която ще бъде от особена полза, за тази експертиза за
8
установяване на тези актове на домашно насилие, които твърдим на
съответните дати като физическо такова, а още повече и изложеното от нас
психически тормоз, изразяващ се в закани и заплахи - да не контактува и
плаче за бащата. Достатъчно доказателства подкрепиха тези обстоятелства, за
да искаме да бъде изяснен този въпрос дали детето с поведението си не е
предизвикало някакви реакции от единия и другия родител тяхното
отношение. Предлагам да бъде изяснено въпроса налице ли е
психоемоционален стрес свързан с взаимоотношенията между родителите. И
в този смисъл смятам, че дори и майката на ответницата не скри, че спрямо
детето има физическо и психическо насилие. Тези наши искания смятаме за
основателни. Видно, от това, което беше изложено при равнопоставеност да
бъде разпределен дължимия депозит между страните смятаме за справедлИ.
предвид доказателствата, които събираме.
АДВ. К.: Имам чувството, че водим друг вид дело. Относно искането за
социален доклад считам, че е неотносимо, тъй като делото не е за родителски
права и следва да се фокусираме върху датите и съответните действия.
Относно искането за експертиза не възразявам. Считам, че следва съдът да ни
даде срок за формулиране на ясни въпроси, тъй като не разбрах въпросите.
Ако счетете моля да изискате представения от доверителката ми в Отдел
„Закрила на детето“ гр. Разград лист за преглед на пациент на детето С. М. С.,
извършен в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ гр. Разград от д-р К.К., тъй като е било
късно вечерта и са направили цялостен преглед на детето. Разноските за
експертизата следва да бъдат възложени на страната, която е поискала
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно-психологическа експертиза с вещо лице Т. К.
със задача, след като се запознае с материалите по делото, след като
разговаря със страните по делото, а по нейна преценка и с други близки, и
след като проведе разговор и необходимите според нея изследвания на детето,
при съобразяване на неговата възраст и степен на развитие да даде
заключение, в което да посочи: 1. Дали се наблюдават данни за упражнявано
физическо или психическо насилие по отношение на детето? Ако, да, кой е
източника на това насилие? 2. Да посочи дали детето е подложено на
психоемоционален стрес и каква е причината за този стрес? 3. Налице ли са
признаци на родителско отчуждение и какви са причините за това? При
депозит в размер на 400,00 лв., вносими поравно от двете страни. Дава 10-
дневен срок от днес на страните за заплащане на депозита за вещото лице.
ДА СЕ изиска от ДСП Разград лист за преглед на пациент на детето С.
М. С., извършен в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ от д-р К.К..
ПО отношение на искането на ищеца за изготвяне на социален доклад
съдът счита, че същото не е необходимо, тъй като делото не е за родителски
права. А по отношение на посочената от адв. Т. необходимост социален
работник да събеседва с ищеца, съдът счита, че след като такова събеседване
ще бъде направено от психолога, както и след като съдът днес даде думата на
ищеца и би могъл да го направи в следващо съдебно заседание това не е
необходимо.
СЪДЪТ ОТЛАГА делото и го насрочва за 05.12.2022 година от 14:00
часа, за която дата страните уведомени.
9
ДА СЕ призове вещото лице след внасяне на определения от съда
депозит.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11:44 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
10