№ 523
гр. Благоевград, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
С. Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500216 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№10310/02.12.24г., подадена от Николай Захманов - прокурор при
РП-Благоевград, ТО - Петрич, против Решение №362 от 14.11.2024г. по гр.д.
№316/2024 г. по описа на РС – гр. Петрич.
Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното по делото решение в частта му с която е
прието, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл.2 ал.1 т.З
пр.1 от ЗОДОВ и частично е уважен предявения от К. граждански иск срещу
Прокуратурата на РБългария, като последната е осъдена да заплати на същия
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху тях считано от 27.06.2022 г. - до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на направените по делото
разноски в размер на 1100 лева за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част на иска и сумата от 10 лева за заплатената държавна такса. Във
връзка с така направеното оплакване са изложени съображения, че
обезщетение се дължи само за тези имуществени и неимуществени вреди
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали
те са причинени виновно или не от конкретното длъжностно лице. Сочи се, че
показанията на свидетеля С. К., които първоинстанционния съд неправилно
изцяло е кредитирал - са вътрешно противоречиви и лишени от всякаква
конкретика, поради което не могат да обосноват, нито да докажат по
1
безспорен начин, настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди
или да са пряк резултат единствено и само от повдигнатото срещу К.
обвинение и воденото срещу него наказателно производство по ДП №865/2012
г. по описа на РУП-Петрич, преминало впоследствие в НОХД №110/2015 г. по
описа на ОС- Благоевград. Навеждат се подробни съображения в тази насока,
като се излагат такива и относно приноса на К. за продължителността на
производството.
Поддържа се с въззивната жалба, че исковата претенция за обезщетение
за неимуществени вреди освен, че е останала недоказана, е била уважена от
първоинстанционния съд в завишен размер.
Моли се да бъде отменено постановеното от РС решение като
неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се моли, ако бъде потвърдено
решението като законосъобразно, да бъде намален размера на присъденото
обезщетение.
Подадена е и въззивна жалба с вх.№11042/27.12.24г. от С. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. *, против Решение №362 от 14.11.2024г. по
гр.д.№316/2024 г. по описа на РС – гр. Петрич, в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над уважената част от 10 000 /десет хиляди
/лева, до претендираната такава от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, както и
претенцията за законна лихва за периода от 27.02.2021 г. до 27.06.2022 г.,
Жалбоподателят излага, че районния съд е възприел правилно фактическтата
обстановка, като съобразявайки тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, интензивността на
упражнената репресия, степента на засягане на *** намира, че в разглеждания
случай за претърпените през периода 2012 г. до 2022 г. *******, в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление за което К. е
признат за невиновен, на същият следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева общо, отговарящо на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи доколкото е възможно
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение
№362/14.11.2024 г., постановено по гр.д. № 316/2024 г. по описа на РС-Петрич,
в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над уважената
част от 10 000 /десет хиляди /лева, до претендираната такава от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, както и претенцията за законна лихва за периода от
27.02.2021 г. до 27.06.2022 г., като неоснователна да бъде осъдена
2
Прокуратурата на Република България, гр. С. 1000, бул. *, представлявана от
и.ф. главен прокурор Б. Б. С., да заплати на С. Н. К., претендираната сума в
размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени поради незаконно обвинение повдигнато и
ръководено от Окръжна Прокуратура - Благоевград, по ДП 865/12 на РУ на
МВР Петрич, в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
във връзка с чл.54 и чл.36, НК, както и да е нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, за което е оправдан с
влязло в сила Решение № 98/27.06.2022 г., постановено по кнд № 281/21 г. по
описа на ВКС, Второ НО, ведно със законната лихва върху главницата,
считано три години назад от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с
чл. 262 ГПК намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител
на Прокуратурата на РБ, както и въззивна жалба от С. К., за редовни и
допустими като подадена в срока за обжалване, от легитимирани страни, с
правен интерес и насочени срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ съдебен контрол.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд – Благоевград
съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа
на искова молба подадена от С. Н. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. П.,
ул. *, чрез адвокат Г. Ф., САК, със съдебен адрес гр. С., ул. *, против
Прокуратурата на Република България, гр. С. 1000, бул. *, представлявана от
и.ф. Главен прокурор Б. Б. С..
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Установено е по делото, че С. Н. К. е в * и с чисто съдебно минало.
Установено е също така, че през 2014 г. С. К. е привлечен като обвиняем
по ДП № 865/2012 г. по описа на РУП-Петрич за извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1
и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В последствие е бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура
Благоевград, по който е образувано НОХД № 110/2015 г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград, по което съдът е постановил присъда от 08.12.2016 г., с която
е признал ищеца при условията на независимо съизвършителство с
3
подсъдимия П. Д. Г. за виновен по повдигнатите обвинения и му е определено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на
което на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от три години.
Против постановената присъда са подадени жалби от двамата подсъдими,
образувано е ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 152
от 18.04.2018 г. първоинстанцонната присъда е потвърдена в цялост.
Срещу постановеното решение са подадени жалби от частните
обвинители и от двамата подсъдими, образувано е КНД № 900/2018 г., като с
Решение от 13.11.2018 г. е отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г.,
постановено по ВНОХД № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд – С. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от
стадия на съдебното заседание. С Присъда № 16 от 08.07.2020 г., постановено
по ВНОХД № 1532/2018 г. По описа на Апелативен съд – С., ищецът е признат
за невиновен и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 НК.
Срещу така постановеното решение е подадена жалба от подсъдимият
П. Д. Г., образувано е КНД № 281/2021 г. по описа на ВКС, Второ НО, като с
Решение № 98 от 27.06.2022 г. въззивната присъда по отношение на ищеца е
потвърдена. В проведеното по делото на 18.09.2024 г. съдебно заседание е
разпитан свидетеля С. К.. Свидетелят К., в приятелски отношения с ищеца
посочва, че същият направил катастрофа преди 10-12 години, от която доста
се променил. Бил *****. Свидетелят посочва, че тогава ищецът работил като
шофьор и му се наложило да ходи до Италия, за да прави по-къси курсове.
След катастрофата С. не излизал толкова навън, ***. Сочи, че контактите
между двамата се разредили когато започнали делата, след което заминал за
чужбина, за да работи. Свидетелят излага твърдения, че след катастрофата
поведението на ищеца се променило, не му се излизало навън, седял си повече
в къщи, не бил заинтересован да излиза с приятели, спрял да контактува с
повечето от тях. Посочва, че ищецът намалил контактите си след катастрофата
защото когато излизал хората поС.но говорили катастрофата и С. бил
притеснен и от това, че поС.но ходил по дела. С показанията на разпитаният в
о.с.з от 18.09.2024 г. свидетел С. К. е установено още, че производството както
в съдебна, така и в досъдебна фаза, доколкото изисквало личното участие на
подсъдимият в него, го е лишило от възможността да упражнява професията
4
си. Предвид необходимостта да присъства лично в множеството съдебни
заседания пред различни съдебни инстанции в продължение на седем години,
за него не е било възможно задържането му на едно работно място. За горното
са събрани множество писмени доказателства, изходящи от работодатели на
жалбоподателя.
Приобщени към доказателствата по делото са образуваните НОХД №
110/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград /два тома/, ведно с
приложени към него КНОХД № 281/2021 г. поописа на ВКС, ВНОХД №
1532/2018 г. по описа на САС, КНОХД № 900/2018 г. по описа на ВКС,
ВНОХД № 1495/20217 г. по описа на САС и ДП № 865/2012 г. по описа на РУ-
Петрич /два тома/.
Приети като доказателства са и справка за трудови договори на ищеца,
справка за задгранични пътувания, справка за съдимост, както и заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с фирмите, в които е
упражнявал трудова дейност в периода 2012 г. – 2024 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
5
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая
Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление или
поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган. За да бъде ангажирана отговорността на Държавата
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
юридически факта: 1.) привличането му като обвиняем по образувано
наказателно производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените
неимуществени вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на
претърпените неимуществени вреди.
Съдът счита, че се установява причинно следствената връзка между
воденото наказателно дело и съС.ието на ищеца, посочено от свидетелските
показания досежно психическото съС.ие по време на воденото наказателно
дело и след това, които вреди са обичайните такива за такива случаи. Това се
вредите /сочени в съдебната практика напр. в Р. 480/23.4.13 г. по гр. д. № 85/12
г на ВКС/, които се изразяват в нравствените емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
6
име в обществото. Нормално е да се приеме, че през периода на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано да изпитва ***; да се накърняват ******. За
настъпилите такива по настоящото дело се сочи от гласните доказателства. За
обезщетяването им, както и на всички останали доказани според съда вреди,
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД сочи, че размерът на обезщетението се определя по
справедливост. Обезщетението трябва да е съразмерно с болките и
страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните данни по
делото, както и обществените представи за справедливост. Тази преценка,
следва да се направи въз основа на тежестта на повдигнатото обвинение, дали
е от общ или частен характер, какво наказание се предвижда за него, дали е
приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство,
продължителността на наказателното производство, вида на мярката за
неотклонение; разгласяването чрез медиите; има ли влошаване на
здравословното съС.ие, конкретните преживявания на ищеца и отражение
върху живота му – семейство, професионална и обществена среда. Това е
постановено от ВКС в решения по чл 290 от ГПК – Р № 832/10.12.2010 г. по
гр. д. № 593/2010 г.; Р № 708/14.1.11 г. по гр. д. № 1389/09 г., Р № 407/26.5.10 г.
по гр. д. № 1273/09 г. и др.
При лица, които не са извършили вменените им престъпления от общ
характер и са невинни, така установената степен на засягане на
конституционно гарантирани права винаги е противоправна и подлежи на
справедливо обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Решение № 60245/ 18.01.2022 г.
по гр. д. № 996 / 2021 г. на ВКС, 3-то ГО. Като ориентир за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
Решение № 51/ 11.03.2021 г. по гр. д. № 2340 / 2020 г. на ВКС, 4-то ГО.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от
мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по
приложението на чл.52 от ЗЗД, във вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, формирана
по реда на чл.290 от ГПК, понятието „справедливост”, по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
7
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Р. № 51/
11.03.2021 г. по гр. д. № 2340 / 2020 г. на ВКС, 4-то ГО.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че през 2014 г.
С. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 865/2012 г. по описа на РУП-Петрич
за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. На 24.03.2015
г. в Окръжен съд – Благоевград бил внесен за разглеждане обвинителен акт
против последния за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и във
връзка с чл.54 и чл.36, НК, както и да е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП- да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Образувано било НОХД № 110/2015 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград. След проведени 13 съдебни заседания – Окръжен съд
Благоевград постановил Присъда № № 6366 от 08.12.2016г. по нохд № 110 по
описа на Благоевградския окръжен съд за 2015 г., с която К. е признат за
виновен за това, че на 25.11.2012 г. около 14.30 часа на третокласен път III-108
„I – 1 – Петрич” в посока гр. Петрич – гр. С., в района на сградата на фирма
„Етиком”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди”, модел „А6” с рег. * със скорост от 115 км./ч. е нарушил
правилата за движение по пътищата, визиран в чл.21, ал.1 от ЗДвП, понеже
като водач на пътно превозно средство от категория „В” е избрал скорост на
движение на управляваното от него пътно превозно средство, превишаваща
максимално разрешената скорост за движение извън населено място и в чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП – при предприемане на маневра, свързана с отклонение
наляво по платното за движение, в частност за преминаване в друга пътна
лента, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай
него-в случая с лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4” с рег. № * и не се е
съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, а също и че
при извършване на тази маневра е длъжен да пропусне пътното превозно
средство, движещо се по нея- в частност лек автомобил марка „Мерцедес” с
8
рег. № *, вследствие на което е последвал удар между управляваното от него
МПС и лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. * и по непредпазливост и при
условията на независимо съизвършителство с подсъдимия П. Д. Г. е причинил
смъртта на М. А. К. б.ж. на гр. П., поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във връзка с чл.21, ал.1 и чл.25,ал.1
и ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.54 и чл.36, НК го осъжда на 3 /три/ години
лишаване от свобода, като го оправдава по обвинението да е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. С Решение № 152/ 18.04.2018 г.
първоинстанционната присъда е потвърдена в цялост. С Решение от
13.11.2018 г. е отменено въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено
по внохд № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд – С., както и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на
съдебното заседание. След проведени 11 открити съдебни заседания с
Присъда № 16 / 08.07.2020 г., постановена по внохд № 1532/2018 г. С. К. е
признат за невиновен и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
С Решение № 98/27.06.2022 г. е въззивната присъда по отношение на
последния е потвърдена.
Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на
прокуратурата. В тази връзка е неоснователно оспорването от прокуратурата,
че не е налице основание за ангажиране на отговорността й. Достатъчно
основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то
винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняемо лице бъде оправдано
или повдигнатото срещу него обвинение е прекратено с влязъл в сила акт.
Само по себе си предприемането на процесуални действия по повдигане на
обвинение срещу едно лице, е свързано с претърпяване на вреди от
неимуществено естество, но какви по вид, конкретно обективно проявление,
продължителност са различни по отношение на всеки правен субект с оглед на
личността му. Следва да се има предвид, че самия факт, че срещу определено
лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване
на достойнството му и личната му сфера. Ищецът следва да докаже наличието
на твърдените за претърпени неимуществени вреди, както и че същите са
настъпили в резултат на увреждането от незаконното обвинение. В практиката
9
си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010г.
на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на
ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от
ГПК). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно
отговорно лице, което в последствие е оневинено или срещу което е
прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от
приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки, като в тези случай
се присъжда обезщетение за т.нар. обичания по вид вреди, които може да
получи едно лице в резултат на незаконно обвинение за извършено
престъпление. В тази връзка е налице материалното основание, на което се
позовава ищецът, поради което възражението на ответната страна в тази
насока е несъстоятелно.
Основните оплаквания и на двете страни по спора са относно
определеният от първоинстанционният съд размер на присъденото
обезщетение и дали същото съответства на понятието справедливост по см на
ЗЗД, както и дали е съответно на доказаните от ищеца действително
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
С показанията на разпитаният свидетел С. К. бе установено, че птп, в
което С. К. е бил участник и обвинението спрямо него повдигнато и
поддържано от Прокуратурата, както и воденето на съдебен процес против
него бързо е станало доС.ие на много хора, включително на роднини,
приятели, познати, съседи. Това довело до ***. Той ст*****г. Ищецът работил
като ***. Производството както в съдебна, така и в досъдебна фаза, доколкото
изисквало личното участие на подсъдимият в него, го е лишило от
възможността да упражнява професията си. Предвид необходимостта да
присъства лично в множеството съдебни заседания пред различни съдебни
инстанции в продължение на седем години, за него не е било възможно
задържането му на едно работно място, което се доказва и от приложените
писмени доказателства, изходящи от работодатели на К..
Съдът намира, че наказателното проследване е продължило значителен
период от време, което безспорно се е отразило негативно върху личността на
С. К., тъй като търпените от него негативни изживявания и морални и
10
психически неудобства, са продължили по-дълго от обичайното за едно
наказателно преследване.
Поради изложените съображения, съставът на ОС Благоевград намира,
че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева
справедливо възмездява ищеца за претърпените от него неимуществени вреди
от повдигнатото срещу него незаконно обвинение от Прокуратурата на РБ,
като е в съответствие с принципите прогласени с чл. 52 от ЗЗД, в съответствие
е с установената практика на ВКС / Решение № 125 от 25.10.2023г. на ВКС по
гр.д.№ 4373/2022г., 4 г.о., ГК; Определение № 3096 от 18.10.29023г. на ВКС по
гр.д.№ 1184/2023г., 3 г.о., ГК и др. / и с установените обществено
икономически условия в страната към момента на тяхното обезщетяване. Не
се констатира наличие на вреди, по-големи от обичайните, които да обуславят
по-висок размер на обезщетението.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, решението в обжалваните части ще
следва да се потвърди. Затова не се налага и корекция на решението в частта, в
която е разпределена отговорността за разноски пред първата инстанция.
При този изход на спора, страните не си дължат разноски пред
настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №362 от 14.11.2024г. по гр.д. №316/2024 г. по
описа на РС – гр. Петрич.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12