Решение по дело №749/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20192130100749
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

32 / 7.2.2020г. ,                        град Карнобат

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  І граждански състав

На тринадесети януари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 749 по описа за  2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор чрез процесуален представител Главен юрисконсулт Д.Б.З. срещу Д.К.Г. ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 55,27 лева за по издадени фактури в периода от 26.09.2016г. до 25.10.2016г., произтичащи от потребени ВиК услуги –доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 21.07.2010г. до 30.09.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 11,61 лева от 27.10.2016г. до 07.02.2019г., претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда.

Основанията за дължимост на сумите се основават на твърдения, че ответникът е клиент на "ВиК" ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес: гр.Карнобат , *****, за който има открита и заведена партида с абонатен № 836318. За потребените услуги в посочения по–горе размер, ищецът се е снабдил със Заповед № 160/21.2.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 235/2019 г. по описа на РС-Карнобат.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, поискано е и изготвянето на съдебно-икономическа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ищеца е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковите претенции по основание и размер, за което излага подробни съображения.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира за уважаване на иска.

В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията си и моли за отхвърляне на претенциите.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

По ч. гр. д. № 235/2019 г. по описа на КбРС е издадена заповед за изпълнение № 160/ 21.02.2019 г. против ответника Д.К.Г. за заплащане на ищеца "ВиК" ЕАД на следните суми: 55,27 лева по издадени фактури в периода от 26.09.2016г. до 25.10.2016г., произтичащи от потребени ВиК услуги –доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период от 21.07.2010г. до 30.09.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 11,61 лева от 27.10.2016г. до 07.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 20.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 14.05.2019 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск относно вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца на 29.05.2019 г. Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК – на 24.06.2019 г.

По делото не се пори, ищецът е собственик на процесния водоснабден имот с абонатен № 836318. От представеното копие на нотариален акт за собственост № 177, том I, дело № 329/1978 г. на нотариус при РС-Карнобат, се установява, че Р.Г.К. - наследодателка на ответника е призната за собственик на имота по давностно владение и наследство, а ответникът Д.К.Г., като неин единствен наследник е собственик на имота.

Общите условия на ищцовото дружество са публично известни - публикувани са на интернет-страницата на дружеството https: //vik-burgas. com/page/66-Normativni-dokumenti - Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, приети с решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. "Новинар" на 21.08.2014 г. и в. "Компас" на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.

Представените от ищеца доказателства – заверени копия от протоколи за неосигурен достъп до имота за периода от 20.10.2010г. до 01.08.2016г., доказват че в посочения период служители на дружеството не са имали достъп до измервателното устройство за отчитане на водата.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че в имота на ответника има монтирано едно индивидуално измервателно устройство – водомер, до което вещото лице не е могло да достигне, поради отсъствието на ответника и липсата на осигурен достъп до устройството. Отчитанията в обекта са осъществявани от служители на ВиК Бургас чрез мобилни промишлени компютри, в които е инсталиран за целта софтуер позволяващ отварянето на електронните файлове, в които е съхранена информация за дадения абонат. Файловете са номерирани и номерата представляват абонатните номера на потребителите, ползващи услугите на ВиК Бургас. Мобилния компютър позволява извършване на справка за даден абонат както към настоящ момент, така и за няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно устройство има поставен баркод и в този баркод е криптирана информация, която се отнася само за абонатния номер, на който е поставен. Отчитането на измервателното устройство се извършва, след сканиране на баркода от служителя на ВиК –Бургас. При това положение на екрана се появяват данните на съответния абонат в този момент компютъра записва деня и часа, когато се извършва отчитането, а самото отчитане се извършва от служителя визуално, който отчита скалата на водомера и ръчно нанася отчета. При този вид електронно отчитане не е необходимо, а и е невъзможно поставяне на подпис на абоната /което беше заявено като доказателствено искане особеният представител на ответника/. За абонатния номер на ответника за отчетния период от 21.07.2010 г. до 30.09.2016 г. в имота е имало устройство за отчитане и количеството на доставената и консумирана питейна вода, преминала през него е 36 кубически метра. Отчитането на водомера е ставало визуално, чрез пряк достъп  до водомера  от служител на ВиК дружеството след сканиране на баркода на водомера.

По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него фактури за периода от 26.09.2016г. до 25.10.2016г. са на обща стойност 55,27 лева, като дължимата мораторна лихва е в размер на 12,79 лева за периода от 27.10.2016г. до 07.02.2019г.

 Спорният между страните въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, в което да е потребявал такива в периода от 21.07.2010г. до 30.09.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 11.11.2019 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявените главен и акцесорни искове са основателни.

Неоснователни са твърденията на ответната страна, изразени чрез особения представител на ответника, че в процесния период ответникът е бил в чужбина и не е ползвал услугите на „ВиК“ гр.Бургас. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на ВиК услугите са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото се установява, че през процесния период ответникът има качеството на собственик на водоснабдения имот, което обосновава извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и § 1, ал.1 т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Видно от текста на чл. 8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл. 32 от Наредбата, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл. 32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал. 4 на чл. 32 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящият казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл. 32, ал. 4 от Наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

За процесния период ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в гр.Карнобат, ул.Освобождение № 22 вода, чието количество възлиза общо на 36 куб. м., а стойността му възлиза на сумата от 55,27 лева, поради което и предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания размер.

Поради основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния за мораторна лихва върху главницата, която според заключението на вещото лице по СИЕ е размер на 12,79 лева за периода от 27.10.2016г. до 07.02.2019г. Тъй като претенцията за лихва заявена в исковата молба е в размер на 11,61 лева и не беше увеличен размера на претенцията на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца мораторна лива от 11,61 лева.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, пред съда на 20.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

По разноските:

В съдебно заседание особеният представител на ответника направи искане за увеличаване размера на възнаграждението му. Срещу така направеното искане представителят на ищеца възрази с твърденията, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Първоначалният размер на възнаграждението на особения представител съдът е определил в размер на 100 лева. По делото бяха проведени две заседания и бяха изслушани две експертизи, независимо от ниския материален интерес съдът определя общият размер на възнаграждението на особения представител за първата инстанция на 150 лева. Доколкото тези разноски първоначално се поемат от ищеца, същият следва да бъде указан да довнесе в едноседмичен срок разликата от 50 лева, в противен случай ще бъде осъден на основание чл. 77 ГПК.

С исковата молба ищецът е претендирал разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по делото в общ размер на 780,00 лева, от които 75, 00 лева – държавна такса, 405,00 лева – възнаграждение за вещи лица, 150, 00 лева – възнаграждение особен представител и 150, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75, 00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

        

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата в размер 55,27 лева -  главница по задължение за потребени ВиК услуги –доставена, отведена и пречистена вода, по издадени фактури от 26.09.2016г. до 25.10.2016г. за отчетния период от 21.07.2010г. до 30.09.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 11,61 лева от 27.10.2016г. до 07.02.2019г., за които суми по ч. гр. д. № 235/2019 г. по описа на КбРС е издадена заповед за изпълнение № 160/21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 направените разноски по делото в общ размер на 780 лева.

УКАЗВА на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК *********, представлявано от инж. Ганчо Тенев - Изпълнителен директор със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 да внесе в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК, ОТ УВЕДОМЯВАНЕТО по набирателната сметка на Районен съд – Карнобат, сумата от 50 лева, представляваща депозит за разликата до пълния размер от 150  лева, дължимо възнаграждение на особения представител на ответника Д.К.Г., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, че ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 75.00 лв., представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,  разноски в заповедното производство.

На особения представител на ответника адв.Р.Г.Т. да се изплати възнаграждение в размер на 150,00 лева, след внасяне на пълния размер на определения депозит от ищеца по набирателната сметка на съда.

          Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: